№ 44820
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110121757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 15.05.2024 г. (на лист
27 от делото) на В. С. С. срещу „(фирма)“ ЕООД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на дружеството, че
клаузите на сключения между страните договор за потребителски кредит №
*********** г., предвиждащи заплащане на такси „фаст“ и „флекси“ не ги
обвързват, тъй като са нищожни поради противоречие със закона и
неравноправност, и за осъждане на ответника да плати на ищеца 5 лева
(частично от 320 лева) – платени без основание лихви и такси по договор за
кредит, който също е изцяло нищожен поради противоречие със закона –
липса на реквизит поради неправилно посочен годишен процент на разходите
(ГПР), а и поради недостатък на формата – изписване с дребен шрифт.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответника договор за
потребителски кредит с посочен по-горе номер, като му били отпуснати 400
лева, които тя трябвало да върне на четири месечни вноски до 10.12.2023 г.,
като всяка вноска била в размер на 65,15 лева, или общо задължение от 456,09
лева. Годишният лихвен процент бил 40,70 %, посочен е дневен лихвен
процент, и годишен процент на разходите (ГПР)– 46,41 %. Към договора бил
сключен и допълнителен пакет за услугите „фаст“ – приоритетно разглеждане
на искането, и „флекси“ – възможност с допълнително споразумение с ищеца
да се отсрочва плащането на вноски, като за ползването на пакета се дължали
320 лева. Ищецът претендира, че последните на първо място са уговорени в
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПКр и са забранени такси по този вид договор, а
и освен това са неравноправно уговорени, като са и разходи по кредита, които
е следвало да се включат при изчисляване на ГПР, но това не било направено,
поради което не бил посочен правилен ГПР, което се приравнявало на липсата
на такъв, т.е. на липса на реквизит на писмения договор, и той бил нищожен.
Ищецът бил платил всички такси и лихви и иска връщане на платеното.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „(фирма)“
1
ЕООД, който поддържа недопустимост на иска, евентуално – неговата
неоснователност. Поддържа, че ищецът е упражнил право на отказ от кредита
на 18.05.2023 г., поради което отношението между страните е прекратено, и
няма интерес от водене на иска. Признава, че ищецът му е платил 406,33 лева,
след като е бил получил 400 лева. Поддържа действителност на договора, като
твърди, че ищецът се бил съгласил със сключването му, както и с уговарянето
на допълнителни услуги, което ищецът сам бил поискал и свободно се
обвързал да ги заплати, като поради това нямало как да се смятат за
неравноправни уговорките за тях. Поддържа още, че тези разходи не следва да
се включват при изчисляване на ГПР, тъй като са свободно допълнително
поети, и поради това ГПР е правилно изчислен, договорът е в рамките на
допустимите законови параметри за общи разходи и поради това
установителният иск е неоснователен. По осъдителния иск поддържа още, че
не е доказано плащане на цялата твърдяна от ищеца сума. Иска прекратяване
на делото, евентуално – отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
чл. 10а, ал. 2 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, и чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение, и указва, че служебно ще следи дали е посочен
правилен годишен процент на разходите по кредита.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ******************** г., по силата на който на ищеца са отпуснати
400 лева, които е усвоил; че в договора е предвидено, че ищецът ще заплати
320 лева цена за услугата „фаст“ – бързо отпускане на кредита, и „флекси“ –
възможност при определени обстоятелства за разсрочи или отсрочи плащане
на вноски при определени условия; че ищецът е платил на ответника 406,33
лева по договора за кредит.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ответника да представи извлечение
от счетоводството си за изплатените суми по кредита, тъй като вече ги е
признал; поисканата счетоводна експертиза, тъй като за отговора на
поставените въпроси не се изискват специални знания; удостоверение за пред
кредитния регистър, тъй като се признава плащане от ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца на адреса на електронната му поща!
НАСРОЧВА гражданско дело 21757 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 4
декември 2024 г. от 15:40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове за установяване на точното съдържание на договора
между страните поради нищожност на клаузи от договор с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл.
143, ал. 1 ЗЗП, и съединен осъдителен иск по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Установителният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните
е сключен договор за кредит, по който са налице клаузи, които предвиждат
такси за усвояване на кредита, или за неясна по съдържание услуга, или които
постигат ефект на оскъпяване на кредита, без да осигуряват насрещна услуга
на потребителя.
Осъдителният иск се уважава, ако не е посочен точно размер на
годишния процент на разходите, или че същите надхвърлят законовите
максимални лихвени нива (според ищцата – три пъти законната лихва; според
ответника – пет пъти същата), и ако се установи плащане от ищеца към
ответника на сума, по-голяма от усвоената.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ******************** г., по силата на който на
ищеца са отпуснати 400 лева, които е усвоил; че в договора е предвидено, че
ищецът ще заплати 320 лева цена за услугата „фаст“ – бързо отпускане на
кредита, и „флекси“ – възможност при определени обстоятелства за разсрочи
или отсрочи плащане на вноски при определени условия, като е посочен
годишен процент на разходите (ГПР) от 46,41 %; че ищецът е платил на
ответника 406,33 лева по договора за кредит.
УКАЗВА на страните, че нямат спорни факти, а спорът им е изцяло
правен – за това как следва да се определи ГПР и дали договорът все още
действа.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца
3
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „(фирма)“ ЕООД,
че ако не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати представител, без
да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4