Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на седми ноември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Чавдар Ангелов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 14393 по описа
на съда за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от С.П.С. срещу П.НА Р.Б., с която е предявил иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по
чл.219, ал.4, във връзка с ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1 и във връзка с чл.26, ал.1 НК-умишлена безстопанственост, извършена от
ищеца в качеството му на Председател на СД при „Софийски имоти“ ЕАД. Поддържа
се, че на 30.11.2011 г. СГП внася в СГС обвинителен акт по тези обвинения, въз
основа на който е образувано н.о.х.д. № 5798/11 г. по описа на СГС. С
определение от 30.10.20102 г. съдебното производство е прекратено и върнато на
СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се,
че наказателното производство спрямо ищеца е прекратено с постановление на СГП
от 01.03.2013 г., като копие от това постановление ищецът е получил на
15.03.2015 г. и поради необжалваното му е влязло в сила на 22.03.2015 г.
Поддържа се, че повдигнатото срещу ищеца обвинение му създало изключителен
психологически дискомфорт, през цялото време се намирал под стрес, живеел с
опасенията, че може да бъде осъден за престъпление, което не е извършил. С това
били причинени големи морални вреди на ищеца. Твърди се, че ищецът се разболял
от диабет, а съпругата му от рак и била принудена да се оперира. Бил лишен от
фактическата възможност да упражнява дейност като ловец, тъй като поради
повдигнатото обвинение ищецът загубил правото да притежава, респ. да държи
ловно оръжие и бил принуден да го продаде. Делото затруднило политическата му
кариера. Поддържа се, че наказателното производство по делото продължило от
05.07.2010 г. до 22.03.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 22.03.2015 г. до окончателното издължаване.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П.НА Р.Б. на 09.02.2017 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 06.03.2017 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва исковата
претенция по основание и размер с твърдението, че ищецът не е ангажирал
доказателства за прекратяване на наказателното производство с придобил
стабилност прокурорски акт. Твърди се, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е връчено на ищеца на 15.03.2013 г. и това се
установявало от констативен протокол на Инспектората към ВСС. Твърди се, че
между същите страни се водят и други дела пред СГС за обезщетения по реда на
ЗОДОВ.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения
излага в представени по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С
постановление на СГП от 05.07.2010 г. по отделени материали от ДП № 71/2009 г.
по описа на ГД „НП“ е образувано ДП № 277/2010 г. по описа на ГД „НП“-МВР,
пр.пр. № 7981/2010 г. по описа на СГП. В хода на производството като обвиняеми
са привлечени десет лица - членове на
Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, между които и ищеца, на когото е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр.с ал.2,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК с постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 13.05.2011 г. Със същото постановление
спрямо обвиняемия С. е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 22.06.2011 г.
на ищеца е предявено разследването. На 30.11.2011 г. делото е внесено в съда с
обвинителен акт против всички обвиняеми, включително и против ищеца за престъпление по чл.219, ал.4,
вр.с ал.3, вр.с ал.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК. Въз основа на така
внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 5798/2011 г. по описа на Софийски
градски съд, наказателно отделение, 5 състав, съдебното производство по което е
прекратено с влязло в сила на 07.11.2012 г. Определение от открито съдебно
заседание от 30.10.2012 г. Пред съда са проведени шест открити съдебни
заседания, на които ищецът е присъствал.
С
постановление от 01.03.2013 г. воденото срещу обвиняемия и ищец в настоящото производство
С.П.С. е прекратено, поради недоказаност на престъпленията, за които са му
повдигнати обвинения. Постановлението е връчено на ищеца на 15.03.2013 г. и за
него е влязло в сила, поради необжалването му на 23.03.2013 г.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите С.М.С.-съпруга на ищеца и В.П.Б..
Свидетелката С. установява, че още
когато се появили публикациите в медиите - и в печатните медии, и в
електронните медии започнала една нагласа на негативизъм към съпруга й и към
цялото семейство. Това се отразило много зле и на съпруга й, и на семейството им,
както здравословно, така и психически. Ищецът развил метаболитен синдром и
направил тежък инфаркт. Впоследствие този метаболитен синдром прераснал в
диабет. Семейството се почувствало много изолирано от обществото. Ищецът имал ловджийска
пушка, която му била иззета, тъй като бил следствен и след това подсъдим. Срещу
ищеца имало 10 дела.
Разпитан свидетелят Бърчев
установява, че познава ищеца от 15 години. Свидетелят установява, че има голяма
промяна в ищеца. Вследствие на кампанията, която била предприета към него,
включително и медийна той заболял. Развил сериозна форма на диабет. Отделно това
рефлектирало и върху неговото семейство. Съпругата му вследствие на тези
напрежения развила рак в тежка форма. Наложило се същата да бъде оперирана. Ищецът
бил един активен човек във всяка една област. Била стопирана неговата обществено-политическата
дейност, тъй като не можел да участва в листите на БСП. Отделно наказателното
производство рефлектирало върху неговият бизнес. Затворил фирмата,
осъществяваща строителен бизнес, тъй като не го допускали до обществени
поръчки, включително и частни поръчки. Наложило се да продаде акциите си в
хотел „Триада“ на доста занижена цена и като цяло бил изключително притеснен, с
оглед факта, че се водели 9 или 10 наказателни дела едновременно срещу него,
като една голяма част приключили с оправдателна присъда, а други били
прекратени. Всички се отнасяли за „Софийски имоти“. Свидетелят установява, че здравословните
проблеми на ищеца са изцяло свързани с наказателните производства. Ищецът имал
и психически проблеми. Не е имало случай, когато свидетелят сядал да разговаря
с ищеца, когато са се виждали по различни поводи и да не се е коментирала
темата, какво ще се случи с тези дела, какъв ще бъде резултата и как ще
продължи да живее ищеца и неговото семейство. Свидетелят установява също така,
че на ищеца било прибрано ловното оръжие, поради която причина и този социален
контакт бил прекратен. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични
са, непротиворечиви и последователни.
С представената етапна епикриза
на ГППМЛ „А.**“ ООД се установява, че на 06.06.2005 г. на ищеца е поставена
диагноза стенокардия, хипертонична болест на сърцето и неинсулинозависим
захарен диабет, т.е. ищецът е имал твърдяните заболявания пред образуване на
наказателното производство, предмет на настоящото дело. От представения билет
за лов се установява, че ищецът е ловец и член на Национално ловно-рибарско
сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
против П. на РБ иск е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените
обстоятелства по делото, то ищецът трябва да
докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.НА Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в
случая се заключава в обвинение в извършване
на престъпление, за
което наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 23.03.2013 г.
Постановление от 01.03.2013 г.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приобщеното към доказателствата по делото ДП № 277/2010
г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. № 7981/2010 г. по описа на СГП и пр. пр. №
21164/2013 г. по описа на СРП. Безспорно и съобразно приетото с Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, когато наказателното производство
е прекратено поради недоказаност на обвинението, както е и в настоящия случай, основанието
за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ е, че деянието не е извършено от
лицето.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, респ., ако има установени претърпени в по-голяма
степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от
близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени
социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение. Ищецът обаче не доказа с така ангажираните по делото
доказателства, че в пряка, причинно-следствена връзка от образуваното на
05.07.2010 г. и воденото срещу него
наказателно производство се е разболял от диабет, тежка форма. Видно от
представената по делото етапна епикриза, диагнозата неинсулинозависим захарен
диабет е поставена на ищеца още през 2005 г., преди образуване на наказателното
делото. По делото няма събрани доказателства, включително и чрез съответната
медицинска експертиза, че съществуващите към датата на образуване на
наказателното производство заболявания на ищеца хипертонична болест на сърцето
и неинсулинозависим захарен диабет са се усложнили. Поради което и за
твърдяното влошено здравословно състояние ищецът не следва да бъде обезщетяван.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от нето вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищеца.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпления, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се
изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатите обвинения и страха от осъждане. Безспорно е, че по
време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните
му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи. От показанията на разпитаните свидетели се
установи, че ищецът изпаднал в изолация, приятели се отдръпнали от него, не
можел да ходи на лов, поради отнемане на ловното му оръжие, не можел да участва в листите на
БСП. Отделно наказателното производство рефлектирало върху неговият бизнес.
Затворил фирмата, осъществяваща строителен бизнес, тъй като не го допускали до
обществени поръчки, включително и частни поръчки. Наложило се да продаде
акциите си в хотел „Триада“ на доста занижена цена.
Всички тези вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността – около 2 г. и 8 м., продължило в периода от 05.07.2010 г. до
23.03.2013 г.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 10 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Фактът, че между същите страни
има множество образувани граждански дела, по които се претендира обезщетение от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение, не е основание да не бъде
определено обезщетение по настоящото дело, нито е пречка да бъдат разграничени
търпените неимуществени вреди, доколкото са водени отделни досъдебни
производства, респ.отделни прокурорски преписки.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, в случая 23.03.2013 г. – това е и денят на увреждането, но следва
да бъдат присъдени така както са претендирани от ищеца, считано от 22.03.2015
г.
По разноските в процеса:
С оглед
изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи разноски на ищцовата страна на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
съобразно която разпоредба, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е
направи разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 07.11.2017 г.
От общата
сума от 1 210 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 403,30 лв., която е съответна на
уважената част от иска в размер на 10 000 лв.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул.
„********, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на С.П.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат Р.П.Г. сумата от 10
000 лв. /десет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.
на РБ обвинение в извършване
на престъпление по чл.219, ал.4, вр.с ал.3, вр.с ал.2, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което наказателното
производство е прекратено с влязло в сила на 23.03.2013 г. Постановление от
01.03.2013 г. по ДП № 277/2010 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. № 7981/2010
г. по описа на СГП и пр. пр. № 21164/2013 г. по описа на СРП, ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от 22.03.2015 г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер
от 30 000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да
заплати и сумата 403,30 лв.
/четиристотин и три и 0,30 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата
съдебна инстанция, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: