Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на шести март две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1535 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адвокат Й.А. ***,
срещу наказателно постановление № 28-0000283 от 13.11.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Добрич, с което на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на
МТ, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, не се представлява. С писмено становище, пълномощникът на
жалбоподателя иска наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия А-2019 № 269544 от 21.10.2019 г. АУАН е
съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен
на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят се е възползвал от правото си
на възражения и обяснения, като е изписал: „Забравих да го подменя” /цитат/. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по
акта. В акта изрично /чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят П.М.П. е
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е
съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да
бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно
за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното
нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези,
допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като
липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
Обжалваното наказателно
постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, както и приложената по делото Заповед № 317/01.06.2015 г.,
удостоверяваща, че Стефан Димитров Милев изпълнява съответната длъжност,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Съдът не споделя доводите на пълномощника
на жалбоподателя, изложени в жалбата, че нарушението било описано пестеливо,
както и че АУАН и НП не били съобразени с императивните изисквания, съответно
на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
по следните съображения:
Както в акта, така и в
наказателното постановление нарушението е изписано текстово съобразно
съдържанието на съответния текст от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По
ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че Т.П.И., на 21.10.2019 г., около
12:45 часа, на входа на гр. Добрич, срещу бензиностанция „Лукойл”, пред КПП
Варна, управлява товарен автомобил „Волво” с рег. № ***с прикачено полуремарке
с рег. № ***по маршрут от гр. Девня за
с. Бранище /видно от пътен лист от 21.10.2019 г./, като извършва обществен
превоз на товари – 42 bags AN
88 600 kg /видно
от приемо - предавателен протокол/, без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност – нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на МТ.
При така описаното нарушение,
наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП,
съгласно която норма, водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена
сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение
за психологическа годност, се наказва с глоба в размер на 500 лв.
Т.е., пределно ясно е, че водачът
е санкциониран за това, че извършва обществения превоз на товари, без удостоверение
за психологическа годност, а не за това, че не е представил такова в момента на
проверката, което би било нарушение по чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, подлежащо на санкциониране на основание чл. 93, ал. 2 от
ЗАвт.П.
Съгласно обстоятелствената част
на АУАН и издаденото въз основа на него НП е установено, че водачът притежава удостоверение
за психологическа годност, валидно до 14.09.2019 г. Изписването на това
обстоятелство обаче по никакъв начин не води до противоречие с твърдението, че
водачът извършва дейността без удостоверение за психологическа годност,
отчитайки, че притежаването на удостоверение с изтекъл срок на валидност се
приравнява на липса на такова.
Относно мястото на извършване на
нарушението:
Дейността по обществен превоз на
товари, подлежаща на контрол от компетентните държавни органи не е стационарна,
осъществявана на определено географско място, а поради естеството си
представлява движение по предварително определен/и маршрут/и, включващ/и
начална, крайна точка и всяко друго място, на което е възможно спиране с цел
извършване на проверка. Правно дължимото поведение на отговорните лица по Закона
за движението по пътищата, по Закона за автомобилните превози, както и по
подзаконовите нормативни актове, уреждащи превозваческата дейност, е за
територията на целия маршрут, по който се осъществява строго регламентираната дейност
на обществен превоз на товари. Затова при ангажиране на
административнонаказателната им отговорност за неспазване на правилата за
осъществяване на тази дейност, понятието „място на нарушението” по смисъла на
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН обхваща целия маршрут от неговата
начална до крайната му точка /Виж: Решение от 05.07.2016 г. по кас.адм.н.д. №
178/2016 г. по описа на Адм.С – Добрич/. Това означава, че контролните органи
от всяка област по маршрута на движение на транспортното средство, извършващо
обществен превоз на товари, са компетентни да установяват нарушенията по Закона
за движението по пътищата, по Закона за автомобилните превози и подзаконовите
актове, свързани както с превоза, така и с предхождащите превоза дейности на
водача.
С оглед изложеното, съдът намира,
че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно
описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които
са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са
осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди,
че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува.
В действителност, в АУАН и НП нарушението
е квалифицирано по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, без да
е посочено цифрово кое предложение от ал. 1 е нарушено. Съдът намира, че това
процесуално нарушение не е съществено. Това е така, защото, за да е налице съществено
процесуално нарушение е необходимо да е засегнато пълноценното реализиране на
правото на защита на наказаното лице срещу наказателното постановление. В
случая, непосочването на съответното предложение от нарушения законов текст в АУАН
и в НП не е съществено процесуално нарушение, тъй като е налице пълно словесно
описание на нарушението, от което става пределно ясно, че жалбоподателят е
наказан за това, че като водач на автомобил за обществен превоз на товари,
извършва дейността без удостоверение за психологическа годност, а не за това,
че при постъпване на работа не е представил удостоверение за психологическа
годност.
В настоящия случай, имайки
предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от
правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление,
съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно
това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога е извършено
същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на
защита против наказателното постановление. Наведените в жалбата доводи за
неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че
жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното
постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, при всяко постъпване
на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили
или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност.
Водач, който извършва таксиметрови,
превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без
валидно удостоверение за психологическа годност, се наказва с глоба в размер на
500 лв. /чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП/.
От събраните доказателства се
установява следното:
На 21.10.2016 г., около 12:45 часа, на входа на град Добрич, срещу бензиностанция
„Лукойл”, пред КПП Варна, служителите при Областен отдел „Автомобилна
администрация” - гр. Добрич – свидетелите П.Х.Й. и П.М.П., спрели за проверка
товарен автомобил „Волво” с рег. № ***с прикачено полуремарке с рег. № ***, управляван от Т.П.И.. При проверката се
установило, че И. управлява автомобила по маршрут от гр. Девня за с. Бранище
/видно от пътен лист от 21.10.2019 г./, като извършва обществен превоз на
товари – 42 bags AN
88 600 kg /видно
от приемо - предавателен протокол/, без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. При проверката водачът представил на проверяващите
удостоверение за психологическа годност № 383164, валидно до 14.09.2019 г.,
което било иззето като доказателство при съставянето на АУАН.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите П.Х.Й. и П.М.П.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
проверката и чийто показания са последователни и логични, като липсва индиция
за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Установената фактическа
обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства – иззетите
при съставяне на АУАН удостоверение за психологическа годност № 383164, валидно
до 14.09.2019 г., пътен лист от 21.10.2019 г., приемо-предавателен протокол и
тахографски лист, както и от приложената по делото справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване. Видно от същата, към момента на съставяне на АУАН, Т.П.И. е нямал
валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като удостоверение за
психологическа годност № 383164 е било валидно до 14.09.2019 г., като същият се
е явил на 24.10.2019 г. на психологическо изследване и е придобил удостоверение
№ 609936, валидно до 24.10.2022 г.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания за доказано.
Законосъобразно, на основание чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. Наложеното административно наказание е
законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло
споделя становището на наказващия орган, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът не е преминал
в срок ново психологическо изследване, съобразявайки, че притежаваното е с
изтекъл срок и отчитайки, че психологическото изследване има за цел да установи
психологическата годност на водачите да управляват МПС без опасност от
допускане на пътнотранспортни произшествия.
В допълнение, че нарушението не
представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая,
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че водачът е извършвал
обществения превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа
годност осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е
необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват
доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е
бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да
се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко
нарушение на съответния текст от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания и
ЗДвП, респ., всяко първо нарушение при осъществяване на деянието на която и да
е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява
превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват и
други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. Нещо
повече – дългият срок до издаване на новото удостоверение за психологическа
годност само потвърждава извода на наказващия орган, че деянието не
представлява маловажен случай. За пълнота на изложението в тази връзка, съдът
намира за нужно да отбележи следното: При извършената на 21.10.2019 г. проверка
било установено, че Т.И. извършва обществен превоз на товари без валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било
валидно до 14.09.2019 г. От датата на проверката е видно, че И. е управлявал с
удостоверение с изтекла валидност повече от 1 месец, който срок съдебният
състав намира за достатъчно дълъг и през който период, дори и да са били налице
обективни причини, удостоверението за психологическа годност е следвало да бъде
подновено, което обаче не е било сторено. В действителност, след съставяне на
АУАН на 21.10.2019 г., И. е предприел необходимите действия за снабдяването си
с валидно удостоверение. Видно от справката от Регистъра на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, Т.П.И. се е
явил на 24.10.2019 г. в 09:00 ч. в ПЛ – Добрич, като му е било издадено
удостоверение за психологическа годност № 609936, валидно до 24.10.2022 г. Това
обстоятелство обаче не води до по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението, отчитайки, че И. е управлявал с удостоверение с изтекла валидност
повече от 1 месец. Обстоятелството, че след съставяне на АУАН, И. е предприел
необходимите действия за снабдяването си с валидно удостоверение и е придобил
такова преди издаване на НП, се явява смекчаващо отговорността обстоятелство,
което би имало значение при индивидуализацията на наказанието при норма с
относително определена санкция /с определен минимум и максимум/, каквато
санкционната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП не е, но не и основание за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Във връзка с изложеното и предвид
естеството на охраняваните обществени отношения, случаят не може да се определи
с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В
тази насока е и константната съдебна практика. /Виж: Решение № 61 от 15.02.2017
г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 485/2016 г., Решение № 126 от 24.03.2017 г.
на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 94/2017 г. и Решение № 425 от 30.10.2017 г. на
АдмС – Добрич по к.а.н.д. 445/2017 г./
По горните съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28-0000283 от 13.11.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Добрич, с което на Т.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на МТ, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/