Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                               №   260044    

                     Б., 29.04.2021г.

                    

             В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 337 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/ и с правно основание чл.86 от ЗЗД.

            Д.В.Ч. от гр.К., с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. И.Ж. *** моли да бъде осъдено „Д.О. з.“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.В. №*, с ЕИК: ********* да заплати сумата-главница от 1099лв., представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените имуществени вреди на собственото му МПС-лек автомобил „О. А.“ с рег. № ** **** **, който автомобил е увреден до степен да не е в движение, при реализирано ПТП на 19.08.2019г. по автомагистрала „Х.“, с посока на движение от гр.С. към гр.В., 49.050 км, в землището на община Б., предизвикано от П.П.П.при управление на товарен автомобил „С. Д.“ с рег. № ** ******, който е със сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с „Д.О. з.“ЕАД, за което при ответника има образувана щета № * от *, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на отказа на *до окончателното заплащане, както да заплати и направените по делото разноски, за които е представил списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.95/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК моли да бъде уважен изцяло предявения иск и се присъдят направените по делото разноски като на адв. Ж. бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

             ОТВЕТНИКЪТ-„Д.О. з.“ЕАД, чрез пълномощник юрк. Ю.М.К./пълномощно от 05.07.2018г.-л.29/, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3974 от 21.07.2020г., изпратен по куриер на 20.07.2020г., в предвидения в закона срок.

             В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че по молба на ищеца има заведена щета № * от *, която не е приключила с отказ, тъй като е изискано допълнително доказателство за вината на водача Пламен Петров. Няма доказателства за виновно, противоправно поведение от страна на водача на товарен автомобил „С. Д.“ с рег. № ** ******. Заявява, че претенцията е завишена по размер с оглед действителната стойност на щетите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „О. А.“ с рег. № ** **** **. Оспорва изцяло искането за заплащане на законна лихва от 05.11.2019г., тъй като не е представено удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС при искане на заплащане на обезщетение като тотална щета.

В с.з. ответникът е депозирал писмена молба- становище с вх.№* от *.*.2020г., чрез пълномощник юрк. Ю.К., с която оспорва иска, поддържа направените възражения в писмения отговор. С писмена молба с вх.№ 261773 от 23.03.2021г.  моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и при условията на евентуалност, ако съдът приеме искът за основателен максималният праг на отговорност на застрахователя се простира до сумата от 1099лв., тъй като се касае до тотална щета. Претендира направените по делото разноски, за което представят списък за разноски по чл.80 от ГПК, отразен в молбата/л.93/.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Видно от приложените писмени доказателства: АНД № 403/2020г. по описа на РС-Б., се установява, че със съдебно решение № 260027 от 09.03.2021г. по АНД № 403/2020г. по описа на РС-Б., което е влязло в законна сила на 24.03.2021г. като необжалвано, се установява, че на 19.08.2019г., около 13.30 часа,  на автомагистрала „Х.“, в района на 49.050 километър, в землището на община Б., Софийска област, посока от гр.С. за гр.В. е настъпило пътно транспортно произшествие/ПТП/ между товарен автомобил марка „С.“, модел „Д.“, с per. № *, управляван от П.П.П.и лек автомобил марка“О. А.“ с рег. № ** **** **, управляван от св. Д. Н. К.,  при което лицето М.И. П., който е бил пътник в лекия автомобил е пострадал. При описаното по-горе ПТП е увреден и лек автомобил марка “О. А.“ с рег. № ** **** **.

        От съдебно решение, постановено по АНД № *. по описа на РС-Б., се установява, че водачът на товарният автомобил е признат за виновен за това, че на 19.08.2019г., около 13,30 часа на автомагистрала „Х.“, в района на 49,050 км., в землището на община Б., обл. Софийска, посока от гр. С. към гр. В., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „С.“, модел „Д.“, с per. № *, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с    характера и интензивността на движението,.... за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. ”, чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. “ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.И. П. от гр. К., изразяваща се в гръдна травма, изразяваща се в счупване на 3, 4 и 5-то ребра вляво, което увреждане причинило на М.И. П. от гр. К. трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и контузия на белия дроб и частичен пневмоторакс, както и подкожен емфизем вляво, причинили му разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл.78а, ал.1 и ал.5 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание-глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, както е постановено и вещественото доказателство- лек автомобил марка “О. А.“ с рег. № ** **** ** да се върне на Д. Н. К..

    Съгласно приложените копия от свидетелство за регистрация част ІІ и удостоверение № *от 01.12.2020г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-С., се установява, че към датата на ПТП на 19.08.2019г. ищецът Д.В.Ч. е собственик на лек автомобил марка “О. А.“ с рег. № ** **** **.

   От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Н. К., който е управлявал увредения лек автомобил марка “О. А.“ с рег. № ** **** **,  както и от приложеното писмено доказателство-копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица *, съставен от служител на ОДМВР-С. и приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена от в.л. инж.В.Т.П., се установява, че механизмът на ПТП се изразява в следното: лек автомобил марка “О. А.“ с рег. № ** **** ** се е движил по средната/активна/ лента на платното за движение на АМ“Х.“ в района на 49км в посока от гр.С. за гр.В. със скорост на движение около 77км/ч. зад него в същата средната/активна/ лента на платното за движение и същата посока се е движил товарния автомобил марка „С.“, модел „Д.“, с per. № * със скорост около 125км/ч. В определен момент водачът на товарния автомобил е видял, че го изпреварва лек автомобил, а автомобилът пред него се е движил бавно и решил да избегне удара с него като навлезе в аварийната лента на платното за движение. Поради закъсняла реакция, достигайки мястото на удара е блъснал с предната дясна част на товарния автомобил задната част на лекия автомобил. В резултат на този удар лекият автомобил под действието на ударния импулс се отклонил наляво и завъртайки се на около 90 градуса в посоката обратна на въртене на часовниквата стрелка се е блъснал със задната си част в мантинелата, която огражда средната разделителна ивица на АМ“Х.“, след което е продължил въртенето си в същата посока, като се е върнал отново в средната/активна/ лента на платното за движение и се установил с предната част насочена към десния край на магистралата. Следствие на станалото ПТП лекият автомобил „О. А.“ е получил повреди и деформации като стойността на щетата надвишава действителната стойност на лекия автомобил, от което следва, че е налице „тотална щета на МПС“ като обезщетението е в размер на 1099лв. към датата на ПТП на 19.08.2019г.

    Страните не спорят за това, че към датата на ПТП или на 19.08.2019г. за управляваният от П. П. П., признат за виновен за причиняване на процесното ПТП, товарен автомобил марка „С.“, модел „Д.“, с per. № * е имал валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество „Д.О. з.“ЕАД – застрахователна полица No *, със срок от 11.04.2019г. до 10.04.2020г.

    Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства-копия от уведомление за щета * по полица * ГО на МПС, приложение №1, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица * и опис заключение по щета 43082131902913/*

   Видно от описаните по-горе писмени доказателства, се установява,  че ищецът е предявил застрахователната си претенция в ответното дружество “Д.О. з.” ЕАД с уведомление от *, към което е приложил служебна бележка за банкова сметка, ***, документ, разрешаващ управление на МПС, регистрационен талон, удостоверяващ собствеността върху МПС. С уведомлението до ответника от * ищецът е заявил искане да му бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди по МПС, за което при ответникът е образувана преписка по  щета № *, по която е направен Опис-заключение на лек автомобил О. А. с ДК № *. С писмо с изх. № 0-92-16039 от *ответникът е отговорил на ищеца, че не могат да му изплатят застрахователно обезщетение по полица № * „гражданска отговорност на автомобилистите, тъй като от приложения протокол за ПТП не се установява по категоричен начин виновното лице, за което следва да представи резултат от образуваното досъдебно производство № 272 от 19.08.2019г.

Исковата молба по настоящето гражданско дело № 337/2020г. е предявена от ищеца срещу ответника на 05.03.2020г., т.е. повече от 3 месеца след получения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лекия автомобил.

 Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно обезщетение до момента.

 Ищецът не е представил доказателства, а няма и твърдения, че е прекратена регистрацията на лек автомобил марка “О. А.“ с рег. № ** **** **.

     ОТ ПРАВНА СТРАНА:

     От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД са допустими.

От приложените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество на *, посочил е банкова сметка, ***.03.2020г., към който момент е бил изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен рекламационен срок. Следва да се посочи, че във връзка с посочения срок като предпоставка за допустимостта на иска в Определение № 332 от 19.07.2018 г. по ч. т. д. No 1614/2018 г., I т.о. на ВКС е прието, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал. 2, т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва плащане /б. “а”/; основанието на претенцията не е било напълно установено /б. “б”/, или размерът на вредите не е бил напълно установен /б. “в”/, се счита за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП-то е бил представен някои от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол за ПТП (т.1). Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника документи е и Констативен протокол за ПТП № 113 от * С оглед на това и допълнително отправеното от застрахователя искане за представяне на други документи, включително резултат от образуваното досъдебно производство, доказващ виновността на водача, управлявал застраховано в дружеството МПС, какъвто акт не се изисква от закона, представлява неправомерен отказ на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията - в нарушение забраната по чл. чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, а по силата на чл. 108, ал. 4 от КЗ отговорът му, с който е изискал допълнителни документи, се счита за отказване на плащане.

        Разгледан по същество, съдът намира, че главният иск за сумата-главница от 1099лв./хиляда и деветдесет и девет лева/ след допуснато изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК/, представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените имуществени вреди на МПС- лек автомобил „О. А.“ с рег. № ** **** **, който автомобил е увреден до степен да не е в движение, при реализирано ПТП на 19.08.2019г. по автомагистрала „Х.“, с посока на движение от гр.С. към гр.В., 49.050 км, в землището на община Б., предизвикано от П.П.П.при управление на товарен автомобил „С. Д.“ с рег. № ** ******, който е със сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с „Д.О. з.“ЕАД, за което при ответника има образувана щета № * от *, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

        Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

   За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач/и на МПС, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди; вида и размера на вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор/и за застраховка гражданска отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те водач/и; реализиран в хода на действие на същия/те застрахователен риск.

   В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

  По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба от *, за което ответникът е образувал преписка по щета№ * от * Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение.

  Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото в сила решение на наказателния съд по реда на чл. 78а от НК и одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство. Поради това в настоящия случай съдът намира за категорично установено извършването на противоправното деяние от лицето П. П. П., за което същият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК с влязло в сила на 24.03.2021г.  решение № 260027 от 09.03.2021г. по АНД № *. по описа на РС-Б., като П.П.П.е нарушил конкретно посочени в съдебното решение по посоченото дело правила за движение по пътищата и е причинил процесното ПТП на 19.08.2019г. между управлявания от него товарен автомобил „С. Д.“ с рег. № ** ****** и  лек автомобил „О. А.“ с рег. № ** **** **, в резултат на което по непредпазливост е причинили средна телесна повреда на М.И. П., който е бил пътник в лекия автомобил – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, като в случая и до причинените имуществени вреди на лек автомобил „О. А.“, поради което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият съд е длъжен да приеме за установени както факта на виновно извършване на деянието от лицето П. П. П., в резултат на което е настъпило процесното ПТП на 19.08.2019г. и неговата противоправност, така и на причинените от деянието имуществени вреди на лекия автомобил, собственост на ищеца. Последното се установява от приложените за това писмени доказателства- свидетелство за регистрация-част ІІ и удостоверение от ОДМВР-С..

 Неоснователно е възражението на ответника, че увреждането на лекия автомобил, собственост на ищеца не е вследствие на процесното ПТП, причинено от  виновното поведение на водача на товарния автомобил „С. Д.“ с рег. № ** ****** и посоченият въпрос не подлежи на преразглеждане в настоящото производство предвид задължителната сила на съдебното решение на наказателния съд, постановено по реда на чл. 78а от НК. Неоснователно като недоказано се явява и твърдението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „О. А.“ с рег. № ** **** **. Доказателства за това не са събрани по делото. 

На следващо място по делото безспорно се установи, че за товарния автомобил „С. Д.“ с рег. № ** ******, управляван от виновния за настъпване на процесното ПТП лице – П. П. П., към датата на произшествието на 19.08.2019г. е имало сключен валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника ЗАД “Д.О. з.” ЕАД - застрахователна полица No *  със срок от 11.04.2019г. до 10.04.2020г.

 При така събраните по делото доказателства съдът приема, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на лек автомобил О. А., негова собственост, до степен да не е в движение или е тотална щета.    

 Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка гражданската отговорност на причинителя на вредите на ищцовото имущество-лек автомобил при ПТП. Действителният размер на вредите се установява от писмените доказателства и приетото от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, а именно в размер на сумата от 1099 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 390 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Според изготвената САТЕ от в.л. инж.В.П. размерът на обезщетението за имуществени вреди е в размер на 1099лв., поради което предявеният иск по чл. 432 от КЗ се явява основателен за този размер и следва да бъде уважен.

   По отношение на искането за заплащане на законната лихва за забава върху горната сума-главница от 1099лв., считано от датата на отказа от ответника да плати, а именно от *до окончателното заплащане е неоснователно и следва да се отхвърли, по следните правни съображения:

     Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 от КЗ - Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

    Дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Поради това и поставянето в диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата. Ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент (преди или по време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта. Горното е съгласно практиката на ВКС, отразена в Решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д.№ 775/2014г. на ВКС, І т.о.

     Поради непредставяне на доказателства от ищеца за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил до приключване на устните състезания на 31.03.2021г., съдът намира, че не следва да се присъжда законна лихва за забава върху описаното по-горе застрахователно обезщетение.

      ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

     При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и направеното за това искане от пълномощника-адв.Ж. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника по делото, в размер на сумата от 307лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.20004г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения.  Освен това ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 150лв. за направени разноски по делото за платена държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно на уважената част от иска.

  На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати  на ответника сумата от 200лв. за направени разноски по делото за заплатен депозит за вещо лице/100лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./ съразмерно на отхвърлената част от иска.

      Водим от горното съдът

                         Р   Е   Ш   И:

      ОСЪЖДА „Д.О. з.“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.В. №*, с ЕИК: ********* да заплати на Д.В.Ч. от гр.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 5 сумата от 1099лв./хиляда и деветдесет и девет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените имуществени вреди на собственото му МПС-лек автомобил „О. А.“ с рег. № ** **** **, който автомобил е увреден до степен да не е в движение или тотална щета на МПС, при реализирано ПТП на 19.08.2019г. по автомагистрала „Х.“, с посока на движение от гр.С. към гр.В., 49.050 км, в землището на община Б., предизвикано от П.П.П.при управление на товарен автомобил „С. Д.“ с рег. № ** ******, който е със сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с „Д.О. з.“ЕАД, за което при ответника има образувана щета № * от *, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законната лихва върху горната сума-главница от 1099лв., считано от датата на отказа на *до окончателното заплащане, като неоснователно и недоказано. 

     ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „Д.О. з.“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.В. №*, с ЕИК: ********* да заплати на адвокат И.Н.Ж. от САК, с адрес: *** сумата от 307лв./триста и седем лева/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

      ОСЪЖДА „Д.О. з.“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.В. №*, с ЕИК: ********* да заплати на Д.В.Ч. от гр.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 5 сумата от  150лв./сто и петдесет лева/ за направени разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.

  ОСЪЖДА Д.В.Ч. от гр.К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 5 да заплати на „Д.О. з.“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.В. №*, с ЕИК: ********* сумата от 200лв./двеста лева/ за направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:             

                                            /И. Ц./