МОТИВИ към Присъда № 58/21.05.2020г. по НОХД 153/2020г. по описа на РС-***Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП срещу В.Щ.А. с ЕГН **********, с който той е обвинен в
това, че на 04.04.2019г., в гр.Бургас, кв. “***”,
от двор на къща на ул. “***” № 31А, отнел чужда движима вещ - алуминиева
рамка, на стойност 290,00 (двеста и деветдесет) лева, от владението на Д.С.Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да
я присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 194,
ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимият А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че
с оглед личността на подсъдимия, следва да му бъде определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим. Счита, че следва да се преведе в изпълнение и отложеното
наказание по НОХД № 5056/2018г. на РС-Бургас, тъй като настоящето деяние е
извършено в изпитателния му срок.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Л. моли съда,
предвид реда, по който се разглежда делото, при постановяване на присъдата да
вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и в случай на
постановяване на осъдителна присъда, да редуцира наказанието с 1/3.
Подсъдимият В.А. заявява, че
се придържа към казаното от неговия защитник, добавяйки че
съжалява за постъпката си и повече няма да я повтори
В предоставената от съда възможност за последна дума
подсъдимият заявява, че желае минимално наказание и да бъде при майка си,
защото баща му и сестра му са починали.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за
установено следното.
От
фактическа страна:
Подсъдимият В.Щ.А. с ЕГН: ********** е
роден на ***г***. Той е българин, български гражданин, безработен, неженен, без
образование. Живее на адрес: гр. ***ул. “Петрова нива”
№36.
А. е осъждан веднъж като непълнолетен,
като по НОХД № 5056/2018г., в сила от 02.02.2019г. за престъпление по чл. 194,
ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от
три години.
На 04.04.2019г. в гр.***подс. В.А. ***. В двора на
къща с административен № 31А, видял алуминиево скеле от тента, със плат, собствена на св. Д.Д.. Понеже
нямал пари - решил да я открадне и предаде за метални вторични суровини. Влязъл
през незаключената входна врата, свалил плата, изнесъл скелето на улицата и го
завлякъл до двора на къщата в която живеел на ул. „Петрова нива“ № 36. Там той успял да начупи
металното скеле на по-малки парчета, използвайки за целта камък. По-късно същия
ден, собственикът Д. установил кражбата и подал сигнал в полицията.
Местопроизшествието посетили дежурните полицейски служители св. Джиналийски, св. Карамихалев и св.
Айрянов. Понеже при рутинен обход малко преди това, те
били забелязали подс. А. да разглобява метални профили в дома си, решили, че
между двете събития има връзка и веднага уведомили оперативния работник, на
който било възложено разкриването на случая.
Междувременно подсъдимият успял да
продаде алуминиевите части като скрап на св. Бакрова,
като за целта използвал съдействието на св. Велчев, понеже самият той нямал
нужното образование и не можел да се оправи.
За случая било образувано досъдебно
производство № 3292 ЗМ-209/2019г. по описа на 04 РУ-Бургас. В хода на
досъдебното производство металните части били установени и върнати на
правоимащото лице, но вече били негодни за употреба по предназначение. Била
назначена и съдебно-оценителна експертиза, която излязла със становище, че
стойността на отнетите вещи е общо 290 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия А. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните
доказателства: обяснения на
подсъдимия В.А. (л. 60-61 от ДП и л. 30 гръб от
съдебното производство),
показанията на свидетелите: Д.Д.
(л. 30 и л. 69 от ДП); Здравка Бакрова (л. 32 от ДП); Стефан Д. (л. 34 от ДП); Милен
Джиналийски (л.63 от ДП);
Желязко Карамихалев
(л. 64 от ДП); Живко Айрянов
(л. 65от ДП); Димитър Болгуров (л.
66 от ДП); Михаил Василев (л. 67 от
ДП) и Траян Велчев (л. 62 от ДП).
От
писмените доказателства: справка
за съдимост (л.27 от съдебното производство); протокол
за доброволно предаване (л.15 от ДП); разписка (л. 16 от ДП); декларация за
материално и имотно състояние (л.59 от ДП); разписка (л. 84 от ДП), приемо-предавателни протоколи (л. 85 - 87 от ДП)
От
писмените доказателствени средства:
протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л.70-73 от ДП)
От
експертизите: Съдебно-оценителна
експертиза (л. 74-76 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия,
несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени
материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и
безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 194, ал.3, вр. с ал.1, от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством
активни действия. Той е проникнал в двора на св. Д. и от там е взел алуминиева рамка, след което е напуснал двора и се е отдалечил. По този начин А. е прекъснал фактическата власт на собственика
и владелец - св. Д., върху вещта, като същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху нея.
Няма спор, че алуминиевата
рамка е „движима вещ“ по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние тя е била „чужда” за подсъдимия, доколкото той не е бил носител
на правото на собственост върху нея.
На следващо място настоящият
състав намира, че собственикът и владелец на вещите – св. Д. не е давал съгласие на подсъдимия А. да
взима вещта му или да се разпорежда с нея. Това е така, доколкото съгласието на
правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая св. Д. не е давал съгласие,
като манифестираното от него поведение по съхраняване на рамката в собствения
му двор, също категорично изключва даването на такова.
На последно място съдът счита,
че правилно РП-***е приела, че извършеното от
подсъдимия деяние представлява „маловажен случай“. В съдебната практика трайно и последователно се
приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на
чл. 93, т. 9 , в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да
се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи/отегчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение
№ 19/2008 г. на II НО, Решение №
69/2010 г. на II НО, Решение №
306/2009 г. на III НО). В настоящия случай стойността на отнетата вещ е
ниска – едва 290 лева, при МРЗ за страната от 560 лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.).
Същевременно подсъдимият е оказал съдействие на разследващите и е изразил
съжаление за извършеното. А. е с нисък социален статус, без данни за каквито и
да е имущества или доходи, което неминуемо също го е подтикнало да извърши
деянието и също сочат по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на кражба, без това да означава, че тази
опасност липсва или е явно незначителна. Поради това съдът счита, че макар да
не се касае до „малозначителност“ на деянието по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, то безспорно в случая деянието следва да се
квалифицира, като „маловажен“ случай на кражба.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетата вещ е чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец
и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото
лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещта и
установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият А.
е действал и с намерени противозаконно да присвои вещта – т.е. да се разпореди
фактически или юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това си
намерени в последствие същият е начупил рамката и я продал за скрап.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до 1 година или „Пробация“, или „Глоба“ от сто до триста
лева.
Доколкото нанесените с
престъплението вреди не са възстановени, а и подсъдимият е осъждан, в случая не
са налице материалноправните предпоставки за приложението на институтите по чл.
218б НК или чл. 78а НК, поради което и съдът не се
спира подробно на тях.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Действително стойността на вещта не е висока, но това е обстоятелство, което
веднъж е било отчетено при квалифицирането на деянието като „маловажно“, поради
което няма как съдът повторно да се позове самостоятелно на него, за да приложи
чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия А.
обстоятелство, съдът отчете факта, че същият вече е бил веднъж осъждан за
престъпление срещу собствеността, както и че настоящето деяние е извършено в
изпитателния срок на предходното осъждане. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия А.
обстоятелства съдът отчете факта, че стойността на вещта не е висока, както и
че предходното осъждане касае деяние извършено от А. като непълнолетен. Отделно
от това съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на
делото по реда на Глава 27 НПК,
както и изразеното съжаление за стореното.
С оглед на
така изложеното съдът счита, че най-подходящо по вид се явява наказанието
„Пробация“, включваща три пробационни мерки (Задължителна регистрация по
настоящ адрес, Задължителни срещи с пробационен служител и Безвъзмезден труд в
полза на обществото), като по отношение на първите две съдът определи размерът
им на една година, а по отношение на третата – на сто часа годишно за срок от
една година.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на А. и
наред с това ще му въздейства предупредително, без да му отнема възможността да
си намери работа, от която да се издържа и по този начин да бъде пълноценен
член на обществото. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание
биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените
по делото разноски. В настоящия случай в досъдебната фаза са сторени разноски в
размер на 50,40 лева за изготвена експертиза, поради което и подсъдимият следва
да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: