РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Благоевград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210103030 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр. ......
представлявано от управителите П.... В...... и Х..... М..... чрез юрк. Б......... - пълномощник на
управителите, срещу С. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. К. като е предявен
положителен......... установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена
заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че С. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. К.......дължи на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
“България” № 81 В, представлявано от управителите П....... В.....и Х.....М....сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2012/2024 г., а именно сумата в общ размер от 1307, 08 лв., формирана както следва:
главница в размер на 900, 00 лв. по договор за паричен заем; договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на 152, 18 лв. за периода от 05.09.2019 г до 07.04.2020 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 254, 90 лв. за период от 07.04.2020 г. до
27.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда-25.07.2024г. до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се в исковата молба, че във връзка с подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д. №
2012/2024г. по описа на Районен съд Б....по което е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, ГПК,
като в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: ********* е предявило
настоящия иск.
Твърди се, в исковата молба, че на 05.09.2019 година С. И. Ш., ЕГН: **********, е
сключил Договор за потребителски кредит № 354936 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който
е получил сумата от 900 лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски по 251 лв. в
1
срок до 06.04.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит, с фиксиран лихвен процент в
размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.76 %.
Сочи се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Сочи се, че страни по договора за паричен заем са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Навежда се, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 212701 на
17.09.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора. Навежда се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по[1]малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните, като се твърди, че в случая представеният по делото Договор за кредит не
е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, поради което се обосновава
извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на
чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Посочва се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 33, ал. 2 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да
уведомява ответника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за
получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Навежда се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като договорът е сключен като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването
на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон,
а съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, се иска
да бъде прието, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият
се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Твърди се, че ответникът С. И. Ш., ЕГН: ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022
г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
2
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С...... за което длъжникът е уведомен на
посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Навежда се,
че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има
за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С
цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика се посочва, че няма
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което според ответника същото следва да се счита
надлежно извършено.
Ако се приеме от съда, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл
адрес не е извършено надлежно, се иска да бъде прието за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба, като в тази насока се цитира съдебна практика
(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ВКС).
Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Към исковата молба са представени писмени документи.
С Разпореждане № 3600/04.12.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника, което връчителят е оформил при условията на
отказ от страна на С. Ш. на 30.12.2024 година, като съдът с разпореждане от 31.12.2024
година на основание чл. 44, ал. 1 ГПК е приел за редовно връчено съобщението на ответника
на 30.12.2024 година.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор.
С определение № 256/04.02.2025г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. В писмено становище поддържа предявените искове, сторено е искане за
постановяване на неприсъствено решение, претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален
представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно
съобщение редовно връчено на 30.12.2024г. – арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се
е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.04.2025г., въпреки редовното
си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово
отсъствие – арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така
предявените искове от ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея – арг.
чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: уведомление за цесия относно договор за кредит
№354936/05.09.2019 година, договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
13.01.2022 година, договор за паричен заем кредирект №354936, сключен на 05.09.2019
година, индивидуални условия на договора, ведно с общи условия на „Сити кеш“ ООД за
заеми „кредирект“ в сила от 08.03.2019 година, тарифа за таксите и разходите събирани от
„Сити Кеш“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми
„Кредирект“ чрез интернет, разписка за извършено плащане №2000000189392994/05.09.2019
година,справка за актуално състояние на трудови договори към дата 12.12.2024 година, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които по ч. гр. д. № 2012/2024г. по описа на РС–Б....е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното
искане на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 123, 86 лв. държавна такса по исковото
производство по гр.д. 3030/2024 г. и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно
чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с
оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
4
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство за сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение в размер от 26, 14 лв. държавна такса и сумата от 34, 10 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при
условията на неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
К...... че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр.
С........представлявано от управителите П......В.... и Х.. М.... чрез юрк. Б.... Т..... -
пълномощник на управителите, сумите, за които по ч.гр.д. № 2012/2024г. по описа на РС-Б.е
и......здадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 925/25.07.2024г., а именно:
сумата от 900,00 лв. /деветстотин лева/ - главница по Договор за потребителски кредит №
354936 сключен на 05.09.2019 г. , сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и С. И.
Ш., ЕГН: **********, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 година, за което длъжникът е
уведомен; сумата от 152, 18 лв. /сто петдесет и два лева и осемнадесет стотинки/-дължима
договорна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 07.04.2020 г., сумата от 254, 90 лв. /двеста
петдесет и четири лева и деветдесет стотинки/- законна лихва за забава периода от
07.04.2020 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -25.07.2024г. до окончателното изплащане
на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА С. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
К...... ДА ЗАПЛАТИ НА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес: гр. С........представлявано от управителите П.....В... и Х....М...., чрез юрк. Б.... Т.....-
пълномощник на управителите сумата от 60, 24 лв. /шестдесет лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата от 223,
86 лв. /двеста двадесет и три лева и осемдесет и шест стоники/, представляваща направени в
хода на исковото производство разноски за държавна такса и юросконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5