Р Е Ш Е Н И Е № 242
19.09.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на шестнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:Е. С., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.гр.д.№238/2017г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №30 от 31.01.2017г. по гр.д.№2103/2011г. на Кюстендилския районен съд са отхвърлени, като неоснователни предявените от Г.Д.З., ЕГН Р.Р.** *** съдебен адресат адв.Кр.Р. *** срещу А.З.Д.,ЕГНР.Р.** с постоянен адрес ***,В. В.Б.,ЕГНР.Р.** ***,Ц. С. Б.,ЕГНР.Р.**,***, К. А.Р., ЕГН Р.Р.** ***, Л.К.Р.,*** и М.К. ***,ЕГН Р.Р.** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, за признаване за установено по отношение на А.З.Д., В. В.Б. и Ц.С. Б. наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС – Добрич, за което наказателно преследване не може да бъде възбудено, изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина от С. Й. Б., наследодател на вторите двама, в качеството му на свидетел по гр.д.№118/2002г. по описа на РС – Балчик, в съдебно заседание на 07.11.2002г., заявил пред съда, че З. му бил казал, че парите за вилния имот, предмет на иска по това дело, били дадени от тогавашната тъща на Г.З. – М.Х. Д., че същата била работила 30 години в Германия, поради което пенсията й възлиза на около 2000 западногермански марки, че Г.З. не разполагал с пари, както преди да се ожени за А.Д., така и след това, съответно, че след заминаването му в Германия, през първите няколко години от престоя си там не е работил и за признаване за установено по отношение на А.З.Д., К.А.Р., Л.К.Р. и М.К. Л., наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС - Добрич, за което наказателно преследване не може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина от страна на А. Д.Р., наследодател на последните трима, в качеството й на свидетел по гр.д.368/2003г по описа на ОС –Добрич, разпитана по делегация от РС София по СП №20/2004г. в съдебно заседание на 27.02.2004г., заявила пред съда, че при гостуване на Г.З. и А.Д. в къщата на А. и К. Р., съседна на процесния по делото вилен имот, гостуващите били решили Г.З. и К.Р., веднага да отидат в чужбина, за да доведат бившата на Г.З. тъща, която щяла да даде пари за покупката на вилния имот, че в присъствието на свидетелката, тъщата на Г.З., след довеждането , дала на дъщеря си половината от парите за закупуването на вилния имот, който бил закупен за около **** неденом. лв., че след няколко месеца Г.З. дошъл да доплати останалата част от цената на вилния имот, но се забавил, тъй като имало проблем с продажбата на къщата на тъща му, поради което А.Д. трябвало да тегли пари от банката, както и, че Г.З. бил казал, че не дава нищо за вилния имот, тъй като няма откъде, по причина, че няма нищо.З. е осъден да заплати на А.Д. и К.Р. деловодни разноски.С определение от 15.05.2017г. З. е осъден да заплати по сметка на съда **** лева представляваща подлежаща на възстановяване сума за изплатено възнаграждение на особен представител на ответна страна в производството.
На 06.02.2017г. на Г.З. чрез адв.Р. е връчен препис от решението, а на 17.02.2017г. е подадена жалба по която е образувано настоящото дело.Твърди съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неприемане на непреклудирани писмени доказателства, банково удостоверение за изплатени на въззивника суми от пенсионни осигуровки за работата му в Германия, както и удостоверение от съответната немска осигурителна служба за периода , в който ищецът се е осигурявал в тази страна, за размера на трудовото му възнаграждение, от което са отчислявани осигурителните вноски, както и за размера им.Посочените доказателства били представени след като замолените ведомства не се били постарали да изпълнят молбата на българския съда.Били допуснати от първоинстанционния съд, а депозирането им станало не в хипотезата на определен краен срок, който да е бил пропуснат.Счита, че притежаването на суми, които били в Банка, не може да бъде установявано със свидетелски показания.В този смисъл оспорва кредитирането на свидетелски показания за факта, че покойната М. Д. е имала възможност да заплати стойността на процесния вилен имот, при това основаващи се на сведения от самата Д..Пренасянето на значителни парични суми през граница според жалбоподателя също не може да бъде установявано със свидетелски показания.Изразява несъгласие с приета от съда цена на процесния вилен имот, според показанията на едната от страните по сделката - продавача, без да е налице писмено начало, явяващо се необходимо условие за допускане на гласни доказателства, за опровергаване съдържанието на съответния нотариален акт.Обсъдени са и приети за достоверни показания на свидетелка, чийто съпруг бил дал заем на ищеца *** ДМ, който се нуждаел от тази сума, тъй като нямал никакви пари, използвано като довод, че въззивникът при все да е работил в Германия не бил имал възможности да набави средства за закупуване на вилата, въпреки възражението за недопустимост на това доказателство, с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1 т.3 ГПК.Заявява, че не са били обсъдени доводи в подкрепа на иска – факта, че по време на бракоразводния процес ищецът и първата ответница били уточнили предмета на съвместните им придобивания на имущество по време на брака им, установено от съдебен протокол от 04.04.1996г. по дело ІІІ, р.20/96 по описа на Общински съд гр.Босилеград, за противоречие между заявеното от А. Р. и показанията на кредитирани от състава на КРС свидетели от друга, без обсъждане на въпроса за липса на писмени доказателства за пренасянето на парите от Югославия, противоречие с казаното от св.Я. – че цената на вилата му била броена наведнъж, при изповядване на нотариалния акт а не на два пъти, ако ответницата А.Д. се е наложило да тегли пари от свой банков влог, какъв е произходът на тези средства брачен или не, съответно защо самата тя не твърди, че е дала свои средства, а заявява, че всички пари били дадени от майка и.Възразява срещу разпределението на доказателствената тежест, извършено от съда във връзка с факта имала ли е М. Д. финансови възможности да предостави цялата сума за закупуване на процесната вила, като твърди, че не е указано на ищеца да установява този факт от една страна, а от друга доколкото се касае за отрицателен факт, то той подлежи на установяване от ответника А.Д..Оспорено кредитирането на писмено доказателство – писмо, изхождащо от сестра на първата ответница до тяхната майка, за да я похвали, че е била така добра да даде пари на А.Д. да си купи вила на Черно море, като частен документ, без достоверна дата, за което своевременно е направено възражение.Счита, че неприемането на непреклудирани доказателства и кредитирането на недопустими доказателства е довело до необоснованост на обжалваното решение.Необсъждането на доказателства и доводи е довело до необоснованост на извода, че казаното от Б. не е съставлявало престъпление.Счита, че неправилно приложение на закона е обосновало и извода, че по отношение на С. Б.,К.Р. и А. Р. не се установява наличието на престъпно обстоятелство.
Преписи от жалбата са връчени на ответниците.
В писмен отговор адв.З., като особен представител на ответника Л.Р. изразява становище за неоснователност.Във връзка с твърдението за процесуално нарушение, поради неизвършен доклад и недопускането на допустими непреклудирани доказателства противопоставя становище, че доклад е извършен, разпределена е доказателствената тежест, като ищецът, чрез процесуалния си представител и лично е заявил, че няма възражения по доклада.Били са дадени указания и определен срок за събиране на доказателствата в който ищецът не е се е справил.Съдът е основал изводите си на основание въведените от страните фактически обстоятелства и не би могъл да извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила и за които не са събрани доказателства.Обсъдени са всички релевантни за спора факти и са изложени съображения по всички наведени възражения, посочил е кои факти намира за установени и кои за недоказани, преценявайки събраните по делото доказателства.Изводът, че твърденията на Р. не могат да се считат за неистинни е правилен.Съобразено е, че при установяване на престъпно обстоятелство, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението, както обективни така и субективни.
В отговор, подаден от А.Д. чрез пълн-к З.П. се твърди недопустимост на предявения иск, предвид обстоятелството, че не е образувано наказателно производство срещу К.Р. и целения ефект на исковата производство не може да настъпи с разрешаването и изхода на съдебния спор.При условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на жалбата.Оспорено е твърдението за допуснати процесуални нарушения изразяващо се в неприемането на непреклудирани доказателства – банково удостоверение за изплатени на въззивника суми от пенсионни осигуровки за работата му в Германия, както и удостоверение от съответната немска осигурителна служба за периода, в който ищецът се е осигурявал в тази страна, за размера на трудовото му възнаграждение от което са отчислявани осигурителни вноски, както и за размера им.Посочените доказателства не са били приети поради непредставяне на оригиналите им, единствено в резултат на неполагане на дължимата грижа от ищцовата страна.Определено е, като неоснователно оплакването във въззивната жалба, че съдът бил приел на основата единствено на свидетелски показания, наличието на податни възможности на майката на първата ответница, да заплати стойността на процесния вилен имот.Наличието на възможности според посоченото в отговора е ирелевантен факт, като било доказано, че именно тя е предоставила финанси за заплащане на вилата в Балчик.Твърди се, че на ищеца е известно как се пренесена значителна парична сума през границата, тъй като той е шофирал автомобила.Посочено е, че с оглед давността за съхранение на такъв документ и смъртта на М. Д. той не се съхранява, освен това като германска гражданка, тя е пътувала с германски паспорт, и е разполагала с възможност да внася и изнася неограничени парични средства.Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателя, че съдът е възприел цената на вилния имот според показанията на една от страните по сделката – продавача, без да е налице писмен документ.Твърди се, че посочената в нотариалния акт цена за покупката не е действителната цена, посочена в с.з. на 14.06.2014г.от процесуалния представител адв.П., тъй като волеизявленията на страните по сделката имат характер на частен документ, при преценката му намират приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест за частни документи, като когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страна, която го оспорва тежестта за доказване истинността пада върху страна, която го е представила.Продавачът бил посочил действителната продажна цена в с.з. на 12.01.2016г.Съдът е обсъдил представения от ищеца съдебен протокол от 04.06.2004г., а оплакванията в обратен смисъл са неоснователни.Относно оплакването за необсъдени противоречия в показанията на свид.А. Р. е посочено, че съдът е обсъдил посочените свидетелски показания, като източник на отчасти релевантни за подлежащия на доказване факт сведения, а предметът на доказване по делото на Районен съд – Балчик е бил закупената по време на брака вила в Балчик била ли е придобита изцяло със средства, дадени от М. Д. на дъщеря й А.З..Твърди, че в доклада оповестен на 26.09.2014г. е разпределена доказателствената тежест, като на ищеца е указано, да установи всички елементи на поддържания от него престъпен състав по чл.290, ал.1 НК за двамата свидетели и да докаже, че е разполагал с покупната цена на вилата и, че я е заплатил.Съответно на ответницата е възложено да установи верността на възраженията си.Оспорените писма са с доказано авторство с оглед показанията на свид.Л. Й., и са доказателство, че изявленията които са направени в тях са от двете сестри на А.З..Изразено е становище, че всички доказателства са били поставени от съда на обстоен анализ, обсъдени са в тяхната взаимовръзка, като е даден отговор кои са кредитирани и кои не.Изводите на съда досежно фактите, както и правните му изводи са правилни и законосъобразни.Иска се обезсилване на решението, а ако искът бъде преценен, като допустим потвърждаване на решението.
Ответникът К.Р. е представил писмен отговор с вх.*********.05.2017г. чрез пълн-к адв.Ю..В отговора е изразено становище за недопустимост на предявения иск респ. недопустимост на решението.Сочи, като предпоставки за допустимостта на иска, освен общите така и престъпното обстоятелство, чието установяване се претендира по гражданскоправен ред, да е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и второ наказателното преследване за това обстоятелство да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1 т.2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл.25 т.2 и чл.26 НК или в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.Заявява, че неговите свидетелски показания във връзка с казуса, са идентични с тези на съпругата му А. Р. и С. Б., с показанията на които са установени правнорелевантните факти по делото, чието решение се цели да бъде отменено.Заявеното от съпругата му на извършения разпит е самата истина.Възпроизведените факти и обстоятелства така са били възприети от тях, както са пресъздадени пред съответния съд.А. Р. била разпитана чрез съдебна поръчка от Софийски районен съд, тъй като се е намирала във влошено здравословно състояние след изписването й от болница, разпитът е бил проведен в дома му.Той е присъствал на разпита и всяка казана дума е точна и отговаря на истинската действителност, както вярно е всичко, което и той е казал пред Балчишкия районен съд в качеството му на свидетел.Ищецът сам бил заявил пред него, че финансирането на сделката е от майката на тогавашната му съпруга А..Ответникът го е запознал с продавача на вилата, тръгнал е с него за вземане на тъщата и е пътувал от Албена до София и от София до Албена.При условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на жалбата, като оплакванията за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, за необоснованост и незаконосъобразност определя, като голословни и неоснователни.Оспорва оплакването за непълнота на доклада досежно разпределение на доказателствената тежест.Претендира разноски за въззивното производство.
В отговор с вх.№11044/11.05.2017г. изпратен по пощата на 09.05.2017г. от името на ответника В.Б. изразява становище за липса на интерес от водене на делото, предвид липса на наказателно производство срещу К.Р..Изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните прие за установено следното:
Производството
пред КнРС е инициирано по искова молба на З., в която той е посочил, че лицата С.
Б. и А. Р. са заявили неистина като свидетели по гр.дело като Б. е заявил, че
ищецът му бил казал, че парите на иска по това дело били дадени от тогавашната му тъста М. Б., че тя била
работила
В отговор на исковата молба, подадена от адв. З., като особен представител на Л.Р. е изразено становище, че ищецът и починалата наследодателка на Р. са се познавали лично, като е оспорено обстоятелството, че показанията на свидетелката са престъпни обстоятелства, т.к. същите са дадени пред надлежен съдебен орган и отразяват действително осъществени факти и събития, както и правилно отразени обстоятелства. Оспорени са обстоятелствата посочени в исковата молба.
В писмена молба на адв. Д., като пълномощник на М. Л. е изразено становище за недопустимост на иска, тъй като ищецът се домогва до пререшаването на казус, решен с влязло в сила решение. Твърди се, че не са налице неверни показания, а изявленията отговарят на истината.
В писмен отговор на А.З. искът е оспорен като неоснователен. Заявено е, че средствата, с която е закупена по време на брака й с ищеца вила нямат семеен произход, а са дадени от майка й, като нейно лично дарение.Посочено е, че ищецът не е разполагал със средства тъй като целия му доход от трудово възнаграждение е служел за погасяване на договор за кредит за покупка на жилище в Германия, а майка й е разполагала със средства, като работила във ФРГ за периода от 1971г. до 1986г., след което е била германски пенсионер.Била подпомогната и от сестра й Л. Й. с *** д.м.
Твърденията си за неистинност на свидетелските показания ищецът основава на обстоятелствата, че към момента на извършване на покупка на вила, по отношение на която с влязло в сила решение, е признато, че е закупена с лични средства на ответницата А.Д., че той е разполагал със средства заплатата му била в пъти по-голяма от доходите на бившата му съпруга и тъщата му, изплащал ипотечен кредит в Германия, в България имал банков влог, продал дърводелски машини и дърворезбарски инструменти и въпросът със съвместните придобивания е бил решен със съдебен протокол от 4.04.1996 г.
В с.з. на 28.01.2014г. ищецът уточнява, че всъщност покупната цена за вилата е от негови средства, включващи средствата от продажба на дърводелски машини и дърворезбарски инструменти, и незначителна сума от трудово възнаграждение, получавано в Германия сумата от банков влог и частично от трудови възнаграждения, а в с.з. на 13.06.2014г., че сумата от *** лева, посочена, като цена за покупката на имота в Балчик има следния произход: средства от собствен влог в Банка ДСК – **** лева, **** лева от продажба на дърводелски машини и принадлежности към тях, които са били предплатени и остатъкът от трудови възнаграждения в периода 1991 и 1992г.Съответно в хода на процеса неговата процесуална активност е била насочена към установяване на тези обстоятелства, както и оборване на обстоятелството, че средствата са предоставени от майката на ответницата А.Д., като в тази връзка са правени доказателствени искания за установяване на доходите на същата. Оспорена е достоверната дата на писма от нейните дъщери, в които се изразява знание за факта, че майка им е дала на А. парите за покупката на вилата.
Процесуалното поведение на ответницата е било насочено към оспорване осъществяване обстоятелствата, на които се позовава ищецът и ангажиране на доказателства за това, че майка й е разполагала със средства, които и е дарила за покупката на вилата.Позовава се на факта, че в производството по иск за трансформация на имущество ищецът не бил ангажирал доказателства за семеен произход на средствата.Посочването на З., като купувач по сделката обяснява с факта, че към този момент тя не е имала българско гражданство.
Във връзка с твърденията на страните безспорно е по делото, е че Д. и З. са били в брак, сключен на 23.03.1990г. прекратен, с решение на КнРС от 15.08.1997г. по гр.д.№471/1996г.Представен е препис от протокол на Общински съд в Босилеград, от 04.04.1996 г. по дело № ІІІ.Р.20/96 в който е обективирано съгласие на страните във връзка със съвместните им придобивания, сред които е посочена и процесната вила.Производството е във връзка с предложение за осигуряване на доказателства (л.23 от д.).
Няма спор по
делото и затова, че съгласно нотариален акт № *** том.***, дело 1*** от
Няма спор между страни те за това, че по иск предявен от Д. за признаване пълно преобразуване на лични средства със съдебно решение на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 3068/2003 г. след като е отменено решение на БлРС по гр. д.№ 118/2002 г. е признато за установено по отношение на З., че А.З. е изключителен собственик на придобития и описан в н.а. № *** недвижим имот. Решението на Добричкия окръжен съд е потвърдено от ВКС с Решение от 29,06,2005 г. по гр.д. 2079/2004 г. Двете решения са на лист 17 и лист 20 от делото.
Не се спори и за това, че във връзка с иска на Д., по който е постановено посоченото решение на ОС – Добрич са дали показания лицата С. Б. и А. Р..
В проведено на 07.11.2002г. съдебно заседание по гр.д.118/2002г. (вж.л.8-9) е извършен разпит на свидетел в лицето на С. Й. Б. – кум на ищеца. В показанията си, свидетелят сочи , че докато били в Германия Ж. и А. си купили вила в България.Тази вила закупили през 1992г., като Ж. му казал „Баба М. има пари.Тя ще даде пари да купят вилата”.”Тогава той не е работил.Знае, че баба М. е дала парите на А. за да си купят имот в България.Не е присъствал на даването на парите.Тя към 30 години работи в Германия.Пенсионира се там.Има 3 дъщери.Като пенсия получаваше по 2 хиляди марки.Преди да се оженят баба М. беше пенсионерка”.Г. му казал”Баба М. даде пари да си купим вилата”.От него знае, че са купили вилата, бил казал „Баба М. даде парите на А. да си купим вила”.Свидетелят заявява, че Г. не разполагал с пари.Докарали го от затвора и след 2 дни се оженили.Дал му пари за сватбата, преди да влезе в затвора също му дал пари.Бил добър дърворезбар, но не могъл да работи.В Германия първите години не работил, защото нямал работна карта”.
Във връзка с въззивното дело бил извършен по делегация от РС-София (по СП №20/2004г.) на датата 27.02.2004г. разпит на свидетелката А. Д.Р., обективиран в протокол, препис от който е приложен на л.11, 12 и 13 от първоинстанционното дело. Свидетелката заявила пред съда: че при гостуване на Г.З. и А.Д. във вилата на А. Р. и съпруга й К.Р., която била съседна на закупения от тях вилен имот, З. и Д. се поинтересували дали наоколо не се продава вила, съпругът и завел З. да види процесната вила, като се върнали З. казал на Ани, че има страхотна вила откъде да намерят пари, тя предложила да се обадят на майка и.Отишли до пощата и се върнали радостни.Ж. поканил съпругът и да отидат да вземат майката на ответницата от чужбина.Тръгнали двамата от Албена но по пътя съпругът и, ответника К.Р. ***, а Ж. продължил.Върнали се като довели баба М. и майката на Ж..Сутринта седнали отвън на маса, пили кафе и разговора преминал в разговори за вилата, цялата група отишли и видяли вилата, върнали се, майката на А. я попитала какво мисли по въпроса за вилата, тогава А. казала, че след като Ж. е съгласен,я моли да им помогне.Тогава баба М. се обърнала към Ж. и го попитала какво става с гражданството на А., след като е родена в България и е български гражданин, а Ж. и отвърнал, че е подал документи за гражданството на А. и докато стане готов официалния документ за приписване на вилата, ще е готов документа за гражданството.М. и била казала, че има много имоти, къщи.След разговора отишли всички, там където работи собственика.Съпругът и, и Ж. разговаряли с него, като тя не обръщала внимание на разговора.Тогава Ж. се обърнал към А. и казал, „А. ние говорихме а парите”, тогава А. извадила парите, които, при тръгване от тяхната вила, и била дала майка и, по точно когато Ж. казал, че е подал документи за гражданството на А.. Спомня си, че вилата била купена за **** лева, като мисли, че парите, които А. е дала били половината.Уговорили се след колко време да се даде и останалата част и се прибрали.Тогава започнали коментари за останалата част от парите.Чувайки отделни приказки разбрала, че говорят за това как да съберат другите пари.След няколко дни всички заминали за Югославия.Ж. дошъл след няколко месеца да донесе останалата част от парите, като казал,че е закъснял с един ден, но имал проблем с продажбата на къщата на баба М. и А. е трябвало да тегли пари от Банката.Дали парите и следващата година започнали разправиите.Попитала Ж. той какво дава и той и отговорил, откъде да даде, като няма нищо”.
Видно от удостоверение за наследници с №001418/30.05.2011г., издадено от Столична община, свидетелката А. Р. е починала на 27.03.2004г., оставяйки за свои наследници преживял съпруг К.Р., син Л.К.Р. и дъщеря М.К. Л. (л.33).
От удостоверение за наследници с №001480/08.06.2011г., издадено от Столична община се установява,че свидетелят по горното дело С. Б. е починал на 09.03.2007г., оставяйки за наследници съпруга В. В. Б. и син Ц.С.Б..
Преди сключването на брака между страните, с присъда по НОХД №4/1987г. по описа на СГС, влязла в сила на 04.03.1987г., Г. З. е бил признат за виновен за това, че е напуснал страната без разрешение на надлежните власти и е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца и *** лева глоба. Това обстоятелство се установява от приложения на л.203 от делото бюлетин за съдимост.
В писмо от затвора в гр.Стара Загора, където ищецът е изтърпял наложеното му наказание, са посочени помесечно получените суми, в периода на изпълнение на наказанието на З. в затвора в гр.Стара Загора – за времето от 01.07.1987г. до 17.03.1990г. – същият е работил и е получил брутно трудово възнаграждение в размер общо на **** лева.
От обясненията на ответницата В.Б. и от показанията на свидетелката А. Г., се установява, че много скоро след като излязъл от затвора Г.З. сключил брака си с ответницата А.Д., а В. и С. Б. им станали кумуве. След сключването на брака, страните заминали да живеят в Германия, където живеела, както А.З., така и нейната майка М. Х., която била пенсионер.
За
установяване на твърдението, че е притежавал средства, които именно са вложени
в покупката на вилата, ищецът е представил като доказателство Удостоверение от
банка ДСК изх. № 1708/17.05.2002 г. подписано от изпълняващ длъжността главен
директор и гл. счетоводител, според което З. е имал открит срочен влог през
На л.840 от делото се намира заверено ксерокопие от молба на З. за снабдяването му с удостоверение за наличния през 1992г. на негово име влог, на гърба на която има удостоверявания за извършена справка и за характера на влога 3 месечен от 07.08.1992г., с посочване на инициал от първо име и фамилия и подпис на извършилите удостоверяването лица.
Това удостоверение е оспорено от ответницата З., посочено е, че в удостоверението не се съдържат данни за това кога е открит срочния влог, какво е движението на същия, какво е било салдото по влога на 18.08.1992г., във връзка с което са назначени няколко експертизи. В удостоверение изх.№1443/15.05.2015г. издадено от Мениджър на ФЦ Кюстендил, „Банка ДСК” се установява, че информация за срочен тримесечен банков влог открит на 07.08.1992г. на лицето Г.Д.З. не се съхранява в базата данни на банката, поради изтекъл срок.С писмо изх.№01-ИСк-04018/15.05.2015г. от ЦУ Банка ДСК” се сочи, че Банка ДСК не може да представи информация за сметки, закрити преди 1999г.
Видно от заключение с Вх. № 1502/19.01.2015 г.
на в.л.Д. е, че банката не може да предостави
информация за банкова сметка, *** З. за периода до края на
В Заключение
№27115/05.12.2016 г. на вещите лица Н. и Й. е посочено, че документите от
С това
заключение се изяснява още, че с програма „Архимед” на банка ДСК ползва данни ***
г. което значи, че въвеждането на информация в системата започва от
Ищецът е представил писмо от адвокат и нотариус И. Х. до Застрахователен институт Вюртемберг Решение за изплащане на вноски от законни пенсионни осигуровки от Застрахователен институт Заксен-Анхалт с посочена дата 30.08.2000 г. както и писмо от същия адвокат до Г.З. с искане за уточняване на сметката, по която да бъде преведена сума след приспадане на разходите. Тези три документа са представени на немски и в превод да български, като в третото писмо има подпис, върху останалите няма подпис.В приложеното решение за периода 22.05.1991 – 31.12.91. е посочено възнаграждение в размер на *** дм, за 1992г. – *** д.м.В с.з. на 13.06.2014г. автентичността им е оспорена от ответницата Д. чрез процесуалния и представител адв.К., като е поискано представяне на оригиналите им.Към това оспорване както и останалите изявления на адв.К. се е присъединил и процесуалния представител на ответника Р. – адв.Ю..С определение от с.з. проведено на 26.09.2014г. ищецът е бил задължен да представи оригиналите им.За с.з. на 27.01.2015г. са представени отново заверени от адв.Р., като верни с оригинала ксерокопия на писмо от адв.Х. с подпис до З., за това, че са му били платени осигурителни вноски в размер на *** дм с дата 11.09.2000г., подписано писмо от същия адвокат до Застрахователен институт Вюртемберг относно изплащане на осигурителни вноски с дата 14.01.2000г., писмо от адвоката до З. с посочване на приложение писмото му до Застрахователния институт, решение от Застрахователен институт Заксен –Анхалт с дата 30.08.2000г. и печат с дата 11.09.2000г., съдържащо заключение за изплащане на вноски ***дм , с отбелязване, че решението е издадено в печатна форма и затова е валидно без подпис и печат, сметка за разходи за адвокатска дейност.В посоченото с.з. са приети представените ксерокопия от документи, като е задължен ищеца да представи оригиналите на писмо – решение от 11.09.2000г. и писмо от И.Х. от 14.01.2000г.В с.з. на 24.03.2015г. са приети като доказателство представени на немски документи с дати 14.01.2000г. и 30.08.2000г., като е назначена съдебно – графологическа експертиза за установяване на обстоятелството дали същите представляват оригинални документи или копия.Видно от заключение с вх.№4245/19.02.2016г. е, че печатният текст съдържащ се в документа на немски език от 14.01.2000г., приложен на л.571 към кориците на делото е в оригинал, а печатният текста на документа с дата 30.08.2000г. с поставен печат с дата 11.09.2000г. представлява ксероксно копия ведно с отпечатъка от правоъгълен печат с дата 11.09.2000г.Във връзка с оспорване на посочените документи е представено извлечение от банкова сметка *** З. за периода 1999г -13.03.2002г., в което е отразено, кредитен трансфер от **** с посочване на лицето И. Н..Документът с дата 30.08.2000г.,с поставен печат с дата 11.09.2000г. е изключен от доказателствата по делото с определение от с.з. на 05.04.2016г.
Видно от писмо рег.№437/20.03.2015г. е, че полученото възнаграждение от З. през време на престоя му в затвора от м.юли 1987г. до м.март 1990г. същият е работил и е получил брутно трудово възнаграждение в размер общо на *** лева, а от писмо изх.№1024/26.02.2015г. се установява, че няма данни за подавани данъчни декларации от З. за периода м.април 1987. до 22.05.1991г.
Между ищеца и ответницата Д. няма спор затова, че в Германия е бил отпуснат заем по договор с ищеца З. във връзка с покупка на жилище.За установяване на посоченото обстоятелство са представени писмо от Народна банка Баден Баден до З., обективиращо отправена покана за уреждане на дълга, посочена е дата 12.08.1997г., обществен документ за договор за покупка с посочен издател нотариалната служба Ращад, на който липсва подпис, и не е индивидуализиран имота, посочващ купувачи ищеца и ответницата З., цена за продажба *** д.м.платима на 31.07.1991г. и съгласие за откупване от покупната цена от Народна банка Баден Баден на нанесения дълг срещу земя, което да стане към 31.07.2019 Посочените документи не са оспорени от останалите страни. Представен е чек/връчване с дата 14.12.1991 г. на Народна банка Баден Баден, клон Рощад за сума в размер на *** дойче марки, като име на притежател на сметката е посочен Г., а връчващо лице З... В документа е налице правоъгълен печат на Народна банка Баден Баден с отбелязване „пристигнало и дата 14.12.1993г.Представени са по делото два документа, представляващи чек/връчване от Народна банка Баден Баден от 11.02.1993 г. и от 16.08.1994 г. за суми - *** дойче марки и *** дойче марки.На лист 356-446 от делото се намират представени на немски и в превод на български език извлечения от банкови сметки и банкови извлечения. В извлеченията от банкова сметка ***.03 и *** са посочени суми, като извлеченията са с дати: 5.08.1993 г., 05.03.1993 г., 03.09,1993 г., 05.11.1993 г., 05.10.1993 г., 3.12.1993 г., 31.12.1993 г., 05.11.1993 г., 31.03.1993 г. 05.01.1994 г., 04.02.1994 г., 04.03.1994 г., 31.03.1994 г. 05.04.1994 г., 05.05.1994 г., 03.06.1994 г., 30.06.1994 г., 05.07.1994 г., 05.08.1994 г., 05.09.1994 г. в посочените извлечения липсват подписи и печати на банка.
На лист 396,
397, 399, лист 400 до лист 404 от делото се намират преведени като банкови извлечения документи с
подател З. и посочени дати като върху някои от тях, :за сумата от *** марки е
посочена дата 29.12.1993 г., за сумата *** марки с посочена дата 11.09.1993 г.
, за сумата **** марки., с посочена дата 13.07.1993 г., за сумата *** марки с
дата 14 юни
Закупения през 1992г. вилен имот е прехвърлен от ищеца на сина му с договор, обективиран в нотариален акт №*** том **, н.д.№***г. по описа на Балчишкия районен съд, който пък го е прехвърлил на Г. А.в А. с договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №**, том ***, н.д.№***2г. по описа на Нотариус с рег.№314 на НК. С влязло в сила на 08.10.2001г. решение от 18.05.2001г. по гр.д.№1808/2000г. по описа на РС-Кюстендил упълномощаването, извършено с пълномощното, с което А.З. е упълномощила Г.З. да продаде на сина си Мартин З. вилния имот, е било обявено за нищожно.(л.305-306, т.І от първоинстанционното дело) .
Приобретателят Г. А. А. е разпитан, като свидетел по делото, като заявява, че с ищеца са съученици от Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура, както и, че ищецът е имал машини за дървообработване на професионално ниво – банциг, абритхт, щрахмус, циркюляр, фрезмашини, шлайфмашини , набор от рендета, длета, като той е посещавал това помещение преди З. да влезе в затвора.Заявява, че от 1990г. започнал свободна професия, като художник – приложник на централната улица в Албена, както и, че през есента на 1992г. от разговор с друг съученик бил научил, че Ж. бил купил вила в Албена, като разпродал Линкълна и машините.В края на сезона 1993 – 1994г. се запознал с А., която споделяла с бившата му съпруга, че ищецът е бил много добре платен в Германия, получавал е и коледни добавки в пликове.Съпругата му се сприятелила с А..Бил чул, чее вилата е купена за *** марки, и знае, че продавач е Я., бивш шеф директор в Албена.Бил ползвал вилата под наем, за една година. Свидетелят споделя убеждението си, че вилата е купена с пари от лимузината, която ищецът имал, от влог и от дърводелската работилница.Свидетелят описва помещението в което са се намирали дърводелските машини на Г..Заявява, че според него Г. и синът му който познава от 1993г. били в нормални отношения, не е посещавал работилницата на бившия му тъст в с.***, който също има машини, знае, че жената, която е отгледала Г. не е негова рождена майка, била пенсионер и изработвала ръчни плетива,знае, че Между 1993 – 1995г. Г. бил пристигнал от Германия с кола и камион.
Във връзка с оспорване на показанията му от ответницата Д., по делото е изследван въпроса дали и кога същия е завършил средно образование и дали са съученици със З., като в тази връзка съгласно писмо от ПГСС”***” гр.Кюстендил, следва, че както ищеца така и свидетеля не фигурират в списъци на випускниците, започнали обучение през 1962г., изискани са сведения дали този списък касае випускниците, започнали обучение в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура , уточнено е от ищеца, че същият е започнал обучение през 1960 година, но други документи в тази посока не са представени.Няма спор, че е налице висящ съдебен процес във връзка с претенция на А. срещу Д., за извършени подобрения в имота от него след покупката му от сина на ищеца.Направена е и справка относно притежанието от З. на автомобил марка „***”, като според удостоверение с рег.№113900-4266/02.07.2015г., издадено от ОД на МВР, Сектор „Пътна Полиция“, на името на Г.З. не е имало регистрирано за притежание превозно средство марка „***“, модел „К**“.
Свидетелката А. ., сестра на ищеца, заявява, че брат й е имал в дома си в гр.Кюстендил дърводелска работилница, машини като банциг, абрихт, шлайф и т.н., които през 1992г. е продал на момче на име К. за сумата от *** лева, които купувачът е предал на майката на ищеца, а последният е дошъл от Германия, с тази сума и сума от влог в ДСК е тръгнал за морето с около *** хиляди лева.Сумата от ДСК била в малки банкноти, отишли в чейндж бюро, за да уедрят парите и да ги обърнат в марки.Свидетелката твърди, че парите от продажбата на машините били дадени от купувача на майка й, като по това време Г. бил в Германия , длета не били продадени, а били дадени на сина му.Брат и си дошъл от Германия за да вземе парите от К., за покупка на вила в Албена.След връщане от морето останал малко в Кюстендил, дошъл К., бил написан договора, машините били изнесени, но не знае кога.Преди да замине за Германия З. е продал двата леки автомобила, които е притежавал, не е сигурна за марките едната била ***.Продавал автомобили от Германия, внесъл два автомобила.След заминаването му в Германия първо е работил, като сервитьор а в последствие в дърводелски цех, работилница или фабрика.Живеели В Ращат, с баба М., в жилище предоставено от местния съвет.
Свидетелят А. Я., продавач по сделката с Г.З. за закупуване на вилата, твърди, че е продал последната за сумата от **** лева, около *** долара, както и, че не знае каква цена е посочена в нотариалния акт.Сумата била преведена по сметка на баща му в левове, който му я привеждал на траншове.След като със З. било уговорено всичко, той тръгнал да събира парите, за да финализират сделката – в началото на април, май, в началото на сезона.Сделката била финализирана около 25.08.Категоричен е, че цената е била **** лева.Когато сделката била финализирана в Русалка, З. бил със съпругата му.По повод финализиране на сделката организирал почерпка на която присъствал З. и съпругата му, не знае дали е присъствала и нейната майка.Същия ден дъщеря му паднала от едно дърво.
Свидетелят Г. заявява, че гостувайки на ответника К.Р. заедно с Г., който познава от 40 години и А., последните били заинтригувани от покупката на вила намираща се във вилния район в който се намира вилата на Р..Били почерпени от собственика в Русалка след приключване на преговорите, като пред него пари не са броени.Докато били на вилата на Р., Г. довел майката на А. и своята майка.По късно разбрал, че вилата била купена за *** д.м.Знае, че баба М. е живяла в Германия, бил е в Германия, на гости при тях, като по това време тя била пенсионерка.След покупката на вилата бил дал на Г. заем в размер на *** д.м., който не му бил върнат.
Свидетелката Л. Й. – сестра на А.Д., заявява, че били в Германия, когато майка й се обадила и поискала *** д.м. за да ги даде на А., за да купи вила.Споменала, че ще поиска *** д.м. и от другата сестра В..Организирали се, обадили се на тяхна дъщеря в Ниш, която е изпратила *** д.м. по автобуса.Майка и дала парите за вилата *** марки с техните пари.Когато сетра й била сама им дала пари за покриване на къщата.Майка им през цялото време работела, като грижите за нея били поверени на А..Мисли, че пенсията й била към *** марки.
Свидетелят Й., съпруг на Л. Й. заявява, че приятели били намерили работа на Г. в дърводелска фирма, която прави прозорци и врати след пристигането му в Германия, знае, че с А. били купили апартамент, с кредит, изплащан от заплатата на Г..Докато бил в Германия чул за купуването на вила, за около *** марки, като е чул от тъщата му, че е имала пари, като *** марки са дадени от неговото семейство и покойната му бълдъза.Тъщата му била работила повече от 30 години, била шеф на кроячите в шивашкси цех и е получавала майсторска заплата.Получавала добра пенсия, не знае колко.Доколкото знае банката си били взела апартамента купен от А. и Г..След пристигането му в Германия, Г. бил започнал работа след около 1 година, съпругата му и майка й издържали семейството..
Ответницата е представила на сръбски език и в превод на български две писма, писани от нейните сестри, адресирани до майка им (вж.л.206-209). В писмо, с посочен автор Л. Й., последната потвърждава пред майка си, че й е дала сумата от *** марки, за да ги даде на сестра си А., за да купи вила в Албена, а в писмо, с посочен автор В. Д. (писано от Л.Й.) също се коментира даването на *** марки от Л. на А., като се умолява майката да помогне на последната да купи вилата, тъй като така всички ще има къде да почиват на море.Писмото от В. е с дата 28.07.1992г., а писмото от Л. без дата, оспорени са от ищеца, върху тях е налице удостоверяване от 23.04.2002г. за идентичността на копията с оригинала.
Свидетелката В. А. живее през една къща с жилището на А. в Босилеград.Майката на А., нейна кумица била споделила, че Г. и А. търсят *** марки за покупка на вила, че не и се давата толкова пари и, че няма толкова.. По – късно и съобщила, че другите й две дъщери са и помогнали, като са дали *** марки и със свои *** д.м., ще се обади на А. за да я закарат да види вилата и отнесе парите.Парите били изпратени по автобус.Свидетелката твърди, че лично е станала свидетел на идването на Г. да вземе тъщата му, за да види вилата и отнесе парите.Тъй като е държала ключа от тяхната къща свидетелката ги изпратила и заключила къщата.Друг път Г. не е идвал да взима М..След като се върнала баба М. казала, че вилата е много хубава и не я е жал, че е дала толкова пари.Тя била казала на А. да държи сметка, че чужденец не може да купи имот в България.Свидетелката е с убеждението, че М. е взимала голяма пенсия, точната сума не знае.Сочи някакво доплащана *** марки докато е била в Германия.
Свидетелката В. Г., без родство със страните, твърди, че е била с Г.З. и А.З. на морето, когато са взели решението да закупят вила, както и, че тогава А.З. се обадила на майка си, а ищецът отишъл да я вземе и да я доведе, заедно със своята майка. Свидетелката твърди, че баба М. е донесла пари и, че говорели, че цената е **** лева, около *** марки.Свидетелката сочи, че съпругът и бил дал на Ж. заем в размер на **** хил. марки, след покупката на вилата, който не им бил върнат.Не е присъствала на плащането на цената за вилата.
По искане на ищеца са отправяни молби за събиране на доказателства от Германия.От находящите се на л.817 – 834 от делото документи на немски и преводи се установява, че от Германска осигурителна служба, провинция Баден-Вюртемберг, Регионален център в гр.Карлсруе, п.к.***, ул.„***” №** е поискано представяне на удостоверение или друг документ, от който да е видно какъв е бил размерът на получаваната пенсия или пенсии от лицето М. Д., родена през 1921 година в гр.София, Република България, гражданин на Федеративна Република Югославия, по-късно гражданин на Съюзна Република Сърбия и Черна гора, за периода: от момента на отпускане на пенсията или пенсиите до и включително края на месец август 1992г.Замоленият съд Окръжен съд-Карлсруе е изпратил отговор, според който искането е изпълнено, като към формуляра е приложен документ, представен от немския пенсионен фонд. Според последния, информация относно лицето, предмет на запитването не може да бъде предоставена.
От Народна банка Баден-Баден, клон Ращат, Република Германия, гр.Баден-Баден, п.к.***, ****, ул.„***” №** е поискано представяне на: 1. заверено копие от договора за ипотечен кредит, сключен между същата банка и Г.Д.З., гражданин на Република България, роден на ***г., за сумата от **** германски марки, с цел финансиране покупката на жилищна и частична собственост, нанесена на страница 3952 в жилищния регистър на гр.Ращат, с продавач д-р Бруно Хал, с адрес към 02.07.1991г.: Германия, Баден-Баден, **, ул.„***” №** и купувачи Г.З. и съпругата му А.З., двамата с адрес към 02.07.1991г. в Германия, Баден-Баден, ***, ул.„***” №*** при което общественият документ за договор за покупка представлява свитък 1369/1991г. и 2. удостоверение или извлечение от кредитното досие на кредитния договор с посочване кой от двамата купувачи е изплащал задълженията по кредита с посочване на помесечно плащаните суми за времето от сключването на договора до и включително края на месец август 1992г., както и естеството на техния източник – трудово възнаграждение на някой от купувачите или друг.
Замоленият съд – Окръжен съд-Ращат е уведомил по установения в Регламента ред РС-Кюстендил, че молбата за правна помощ е изпълнена, като е изпратил на настоящия уведомление от Народна банка Баден-Баден, клон Ращат, в което се сочи, че в банката вече не се държат документите, във връзка с поисканата информация.
От „Немска стопанска ипотекарна банка” АД, гр.Хамбург, п.к. ****, ул.„**” №**, гр.Хамбург (стар град) да се поиска представяне на: 1. заверено копие от договора за ипотечен кредит, сключен между същата банка и Г.Д.З., гражданин на Република България, роден на ***г., за сумата от *** германски марки, с цел финансиране покупката на жилищна и частична собственост, нанесена на страница 3952 в жилищния регистър на гр.Ращат, с продавач д-р Бруно Хал, с адрес към 02.07.1991г.: Германия, Баден-Баден, ***, ул.„***” №** и купувачи Г.З. и съпругата му А.З., двамата с адрес към 02.07.1991г. в Германия, Баден-Баден, **, ул.„**” №***, при което общественият документ за договор за покупка представлява свитък 1369/1991г. и 2.удостоверение или извлечение от кредитното досие на кредитния договор с посочване кой от двамата купувачи е изплащал задълженията по кредита с посочване на помесечно плащаните суми за времето от сключването на договора до и включително края на месец август 1992г., както и естеството на техния източник – трудово възнаграждение на някой от купувачите или друг.
Замоленият съд Окръжен съд-Хамбург е върнал отговор в съответното приложение от Регламента, според който молбата за правна помощ не може да бъде обработена, като към формуляра е приложено и писмо от „DZ BANK“ AG, в което се сочи, че извършените справки не са довели до резултат и не е било установено наличие на бизнес-връзка с г-н З., каквато е възможно да е съществувала между последния и някоя регионална кооперативна банка.
Съгласно писмо
с Изх. №ДМ 1595/20,12,1994 г. на Митница Русе и транспортен лист № 10015/1994
г. на Митница Русе и митническа декларация от
По делото е представена ход на застраховка от 15.03.1996 г. за госпожа М. Д. от Застрахователен институт Баден без подписи и съдържа данни за номер на застрахователна карта, съобщени периоди, според указания за посочване на данни и посочени дати в книжката за справки по социалното осигуряване.
Представена е справка за застрахователния процес на А.З. към справка за пенсия от 08.04.2014 г. от Немско пенсионно осигуряване, като и в тази справка също няма подпис.Ищецът е оспорил доказателствената стойност на втората от посочените справки относно размера на получавано от З. възнаграждение, поради липса на удостоверяване в посочения смисъл в документа.Същото доказателство е оспорено и като неотносимо, доколкото не се твърди покупка на вилата с лични или семейни средства на З..На л.338 от делото е представен документ, титулуван развитие на застраховетелния процес за А.З., в който са посочени периоди, и видна осигуряване, както и суми в ДМ.Справката е с дата 08.04.2013г., като в горния десен ъгъл е посочено Немско пенсионно осигуряване.
Във въззивното производство са представени в превод препис писмо от Немско пенсионно осигуряване до З. с приложение препис на решение от 3.08.2000г., в което е посочено, че на З. е възстановена сумата от *** дм.Документът е подписан има и печат и посочена дата 06.07.2016г., автентичността му е оспорена от адв.Ю., който освен това е твърдял, че е неотносим към спора, доколкото няма спор, че ищецът е работел в Германия, както и, че цялото му възнаграждение е покривало ползван кредит.Във връзка с оспорване автентичността на документа е инициирано производство по събиране на доказателства от Германия относно издателя на документа, чий е подписа и въз основа на какъв документ е бил оправомощен да установи фактите, изложени в документа.До приключване на устните състезания отговор от Германия не е постъпил.
При тези доказателства с обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищецът не е доказал истинността на тезата си относно произхода на вложените в покупката на процесния вилен имот средства и като следствие от това, че не са доказани твърденията за престъпни обстоятелства, изразяващи се в заявени неистини от починалите Б. и Р..
С оглед на изложеното съдът намира за доказан иска за установяване на лъжесвидетелстване от А. Р. и за неоснователен искът за установяване лъжесвидетелстване от Б. съответно неправилно решението в частта в която е отхвърлен първия иск и правилно в частта в която е отхвърлен втория.Съображения:
Съгласно чл.124, ал.5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1 т.2 -5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1 т.2 или чл.26 НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.От съдържанието на цитирания законов текст във връзка с чл.124, ал.1 ГПК следва, че за да е допустим иска то следва да се твърди престъпно обстоятелство, и да е установено, че същото е от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и невъзможност наказателно преследване да бъде възбудено или прекратяването му и спирането на някое от посочените в чл.124, ал.5 ГПК основания.
В случая се твърди, че лицата С. Б. и А. Р. са заявили неистини с показанията си по дела във връзка с разрешаването на спор, за принадлежността на средства за придобиване на недвижим имот от ищеца Г.З. и ответницата А.Д., а интересът от иска се основава на възможността за отмяна на постановеното въз основа на посочените показания решение и факта, че и двете лица са починали.
Независимо от липсата на акт на компетентен орган съгласно НПК за невъзможност за образуване на наказателно производство срещу посочените свидетели, предвид факта на тяхната смърт, с оглед именно на смъртта им препятстващ образуване на наказателно производство срещу тях на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК и хипотетичната възможност за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, при установяване неистинността на показанията им, съдът преценява предявения иск, като допустим.Преценка за вероятната основателност на молба за отмяна, основана на решение по иск на основание чл. 124, ал. 5 ГПК, не съставлява основание за преценка относно наличие или не на правен интерес от последния установителен иск /така Решение № 244 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 1318/2016 г., ІІІ г. о., ГК на ВКС, Решение № 172/13.05.2015 г. по гр. д. № 4998/2014 г., ІV г. о., ГК на ВКС/.Липсата на образуваното наказателно производство срещу ответника К.Р. според настоящия състав на въззивния съд не е процесуална пречка за разглеждане на иска.
Отговорността за лъжесвидетелствуване може да бъде ангажирана единствено тогава, когато свидетелят съзнателно затаи истината или каже неистина само за онези обстоятелства, свързани с предмета на доказване по конкретното дело.С оглед съдебната практика - напр.Решение № 347 от 11.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1055/2003 г., III н. о., престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде извършено чрез възпроизвеждането на факти, които са извън предмета на доказване. Това е така, тъй като чрез лъжесвидетелстването се засягат обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдието- при депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган се създава опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност - разкриването на обективната истина за фактите, които обуславят приложимия закон, като предпоставка за правилното решаване на спора между страните.Отговорността на свидетеля не може да се ангажира за невярно свидетелстване за всякакви други фактически данни, които, така или иначе, попадат в делото при провеждане на разпита като способ за събиране и проверка на доказателства.Потвърждаване на неистина в каквато насока са твърденията в исковата молба е налице когато се съобщава невярна информация. Изразява се чрез съобщаване на факти, които не са възприети от свидетеля, или по начин, различен от действителния. Престъплението може да бъде извършено само при форма на вината “пряк умисъл”, когато деецът е съзнавал, че твърди неистина или затаява истина. Не може да се приеме, че престъплението е осъществено от субективна страна, когато възпроизведените факти са били неправилно възприети или когато свидетелят не е бил сигурен в показанията си (по отношение на конкретни факти или възприятия) и е съобщил това в хода на разпита си.
Както е отбелязал районния съд в обжалваното решение и в доклада по спора, в тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже обективните и субективните елементи на твърдяното престъпно обстоятелство.В частност това означава, да се представят доказателства за това, че лицата С. Й. Б. и А. Д.Р., като свидетели по посоченото дело, на твърдените дати, са дали пред съда показания с посоченото в исковата молба съдържание, че дадените от тях показания касаят факти които са релевантни за предмета на спора, по делото по което са дадени, че те не са се осъществили, както и, че свидетелите са съзнавали, че твърдят неистина, предвиждали или допускали заявената неистина може да бъде взета предвид от съда при постановяване на съдебен акт по делото, по което са дадени показанията.
В случая от представените протоколи от с.з. по гр.д.№118/2002г. по описа на РС-Балчик и в.гр.д.№368/2003г. на Окръжен съд – Добрич се установява, че посочените лица, в качеството на свидетели по тези дела са дали показания с посоченото в исковата молба съдържание, с уточнението, че знание за размера на предадените от М. З. на А. сума тя не е изразила, а е изразила предположение, че е половината от покупната цена.
Установи се, че гражданското дело, по което С. Б. и А. Р. са дали показания като свидетели, е имало за предмет претенция на А.З. срещу Г.З. за установяване със сила на пресъдено нещо, че закупената по време на брака им вила представлява лично имущество на ищцата, поради пълна трансформация на лични средства при придобиването й, а именно – на дарени й от майка й М. Х. Д. суми.Т.е. предметът на доказване по гр.д.№118/2002г. по описа на РС-Балчик, в.гр.д.№ 368/2003г. по описа на ОС-Добрич е предполагал изясняване на следните обстоятелства:влагането на средства от А.З. при придобиването на вещта, дарени и от нейната майка. Следователно, за да е налице съставомерно деяние, свидетелите следва да са потвърдили неистина относно факта дарила ли на А.Д., майка й средства за покупка на вила и вложени ли са тези средства от Д. в покупката.
Б. е заявил,
че ищецът му бил казал, че парите за покупка на вила били дадени от тогавашната му тъща М. Б., че тя била
работила
Свидетелката Р. е дала показания с посоченото в исковата молба съдържание, а именно: че при гостуване от страна на ищеца и ответницата З. на тяхна вила, те били решили ищецът да отиде със съпруга на починалата свидетелка, да доведе бившата му тъща, за да даде пари за покупката на вилата, като в нейно присъствие майката на ответницата Захариема била дала пари за закупуване на вилата, като свидетелката знае, че покупната цена е **** лева, като след няколко месеца З. бил дошъл да доплати останалата част от цената, като заявил, че се бил забавил, тъй като имало проблеми с продажбата на къща на тъщата му, поради което А. е трябвало да тегли пари от банка.
Тезата си за неистинност на показанията на свидетелите относно релевантните факти ищецът основава на твърденията, че цената за вилата е такава, каквато е отразена в нотариалния акт, като цялата сума е заплатена от него със средства: *** лева, които е имал на банков влог и **** лева, които е получил като предплата при продажба на дърводелски машини и останалата част от трудови възнаграждения.Ответницата е оспорила факта, на наличието на такъв влог, към момента на извършване на сделката, както и принадлежността на средствата на ищеца, както и договорът за покупко- продажба на машини, доколкото е с дата следваща датата на сделката.Твърдяла е, че цялата заплата на ответника е покривала задължение по договор за кредит за покупка на жилище, а допълнителни средства получавани за коледа били използвани за пътувания и други битови разноски.Съдът намира тезата на ищеца за недоказана.В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото извън удостоверителната компетентност на нотариуса са обстоятелствата относно размера на продажната цена и начина на нейното плащане, то същия не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочените обстоятелства. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 586 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред, но той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК само досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи и какво са заявили страните пред нотариуса. В частта му относно подписаните от страните техни изявления, нотариалният акт е частен документ, т.е. няма обвързваща доказателствена сила, поради което съдът не е длъжен да приеме, че стойността на прехвърленото имущество е тази, която страните са посочили в акта. Не е необходимо и да е заявено изрично оспорване на нотариалният акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, но не за третите лица, тъй като не се касае за оспорване на нотариалното удостоверяване, а до липса на задължение за третите лица да счетат за реална придобивната стойност на имота, посочена в акта - решение №266/17.12.2014г. на ВКС по гр.д.№6402/2013, ІV г.о. Формата за валидност на договора за покупко-продажба на недвижим имот е нотариален акт – квалифицирана писмена форма. Законът ограничава доказването със свидетелски показания на сделки с писмена форма да валидност, но това важи само за страните по сделката – те са ограничени при доказването на нейното съдържание (при продажба – вещта и цената) в отношенията помежду им. Ако цената е симулирана (по-висока или по-ниска от обявената), само за страните (и за техните правоприемници, в това им качество) се изисква доказване с „обратно писмо” или представянето на т.нар. „начало на писмено доказателство”, за да бъде допуснато доказването на симулацията със свидетелски показания. По отношение на трети лица, които не са участвали в сделката (независимо от това дали тя ги ползва, или не) няма и не може да има никакви ограничения при доказването, тъй като третите лица няма как да се снабдят със съответните документи, а участниците в сделката може да са си имали безрезервно доверие и да не са съставили такива документи. Същото важи и при доказването на договори на стойност над 5.000 лева – решение на ВКС от 08.05.2014г. по гр.д.№4125/2013г. ІV г.о.Твърдението, че цената за сделката е такава каквато е посочена в нотариалния акт се опровергава от показанията на свидетелите - сестра и зет на ответницата З., които сочат че майката на първата е предоставила на З. средства за закупуване на вилата, като двете сестри на З. са я подпомогнали с недостигащата и сума от *** марки, както и от показанията на свид.А. и свид.Ге., с първата от които майката на ответницата Д. е споделила, че има *** марки, а двете и дъщери, които работят в Германия ще и дадат още ** марки, които да даде на А. за да купи вила, а втората установяваща, че пари за покупка на вилата били донесени от баба М., като говорели за сумата **** лева или *** марки.Тезата на ищеца, че цената за сделката е посочената в нотариалния акт се опровергава и от показанията на свидетеля Я. – продавача на имота, който сочи, като продажна цена сумата **** лева. Както бе отбелязано по отношение на неучаствалите в сделката трети лица, каквито са наследниците на починалите свидетели и ответницата Д., за установяване привидността на сделката относно посочената цена,не съществува изискване за начало на писмено доказателство.Освен това дори и да се приеме, че цената на сделката е посочената в нотариалния акт *** лева, то ищецът не доказва, че към момента на извършване на сделката е разполагал с тази сума, формирана от влог, цена от продажна на дърводелски машини и частично трудови възнаграждения.Относно влога с оглед заключенията по изготвените експертизи съдът приема за неуспешно оспорването на представеното удостоверение, издадено от „Банка ДСК” удостоверяващо, че ищецът е разполагал с посочената сума на влог.Не се установява твърдението на ответниците, че към момента на издаване на удостоверението в Банката не е имало информация за посоченото обстоятелство.Основателно обаче е възражението на ответницата, за недоказаност наличието на останалата сума, с произход продажна цена за дърводелски машини и влагането и в покупката на вилата.Действително представения договор за покупко- продажба на дърворезбраски инструменти и дърводелски машини е с дата, следваща датата на сделката, като в същия липсва отбелязване, относно момента на плащане на продажната цена респ. част от същата в размер на *** лева да е била платена преди датата на нотариалния акт, когато според ищеца е платена цената, като е вложена посочената част от сумата по договора за продажба на дърводелски машини.Съдът не приема позоваването му на показанията на свид.Герова за посоченото обстоятелство.Налице е противоречие между тезата на ищеца и показанията на свидетелката установяваща плащане преди писменото оформяне на сделката на цялата сума, обмяна на част от сумата в марки, а ищецът твърди, че е била предплатена половината от сумата, както и, че плащането е станало в левове.Следователно не се установява ищецът да е разполагал с посочената сума към датата на изповядване на сделката, която да е вложил в покупката на вилата.В тази връзка ирелевантно е дали е работил и какъв е бил доходът му в Германия.Следва да се отбележи, че представените банкови извлечения касаят плащания и преводи за период след извършване на сделката.Доказателства за размера на доходите си в периода преди сключване на сделката, установяващи наличието на възможност за влагане на средства от трудови възнаграждения при покупката не са представени.В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в изключването на доказателство за посочените обстоятелства.Доколкото оригиналът на представения за същите обстоятелства документ, решение на осигурителен институт Саксония Анхалт не е бил представен, изключването му от доказателствата по делото е в съответствие с предвиденото в чл.183 ГПК.В хода на въззивното производство също бе представен издаден в Германия документ за установяване размера на осигуровките му и доходите на ищеца, но автентичността на този документ бе оспорена и до приключване на устните състезания не бе установена.Преценени в съвкупност с останалите доказателства показанията на свид.А. за това, че бил чул, че З. продал машини и линкълн и купил вила на морето, също не дават основание за друг извод.С оглед съдържанието им показанията на посоченото лице са с ниска доказателствена стойност, като не се установява извършена продажба на автомобил „***” от ищеца, самия той не твърди такава продажба, като източник на средства за закупуване на вилата.Неоснователно е и позоваването на суми от продажба на автомобил, за което е представена митническа декларация от 19.09.1994г., като обстоятелства настъпили далеч след извършване на сделката по покупка на вила.
Тезата
на ответницата З., е че: парите за сделката са дарени от майка й, която е била
подпомогната от нейните сестри, майка й и дала парите, които тя дала на
продавачите.Тезата и се подкрепя от
показанията на сестра й свид.Л. Й.,
с която майка им е споделила, че ще даде средства на дъщеря си А. за покупка на
вила, която заедно с починалата В. О. я
подпомогнали със сумата от *** марки, две писма от сестрите в които е
обективирано знание за тези обстоятелства, показания на свид.М. Й. за предоставената
сума от неговото семейство и другата сестра на А. и знание за това, че останалата част от сумата за покупката на
вилата се предоставя от тъщата му,показанията на свид.В. А., с която тъщата на
ищеца била споделила същия факт,и която установява, че ищецът бил отишъл в
Босилеград за да вземе майката на ответницата и да я закара в България за да даде парите на А. за покупката
на вилата, както и сведенията от показанията на тези лица, за това, че тъщата
била работила дълги години в Германия, като обосноваване на източник на
средствата й.Показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви и
съвкупната им преценка ведно и с показанията на Я. установяващ цена на сделката
**** лева създава убеждение за истинност на тезата на ответницата З..В хода на
настоящото производство З. не сочи доказателства относно мястото и начина на
плащане.Тезата й се опровергава единствено от показанията на свид.Я. в частта
им, че цената на сделката е била платена по банков път.В посочената част
показанията на свидетеля съдът не кредитира, предвид съществуващо противоречие
в тях.В изявленията си свидетелят заявява, че след предварителните разговори с
ищеца З., той бил тръгнал да събира пари за да се финализира сделката,
следователно съдът приема, че финализирането на сделката ищецът свързва с
плащането на продажната цена.Твърди, че финализирането на сделката е станало
около рождения ден на дъщеря му, в Русалка който е с дата следваща датата на
нотариалния акт, като е направил почерпка, като ищецът бил със съпругата
си.Изявленията му за финализиране на сделката в Русалка са в синхрон с показанията
на починалата свидетелка, за това, че след предаване на парите за сделката от
майката на Д., отишли там където работи собственика и в противоречие със
собственото му твърдение, че сумата била платена по банков път.Фактът, че по
делото не е представен митнически
документ за пренасяне на сума от майката на ответницата З. през границата, за
който тя твърди, че не може да бъде представен, както поради това, че за майка
й не е съществувало задължение да декларира сумата, така и предвид дългия
период от време, изключващ съществуването ( пазенето) на такъв документ, е
факт, който би бил относим към преценка за евентуална отговорност от неизпълнение
на посоченото задължение, но не и факт, от осъществяването на който да следва
извод, че няма как сумата да е била пренесена и предадена на ответницата З..С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията М. И. т.4 е прието, че в
случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал. 1
и ал. 2 от СК.След
като е допустимо установяване на трансформация на лично имущество при договор
за придобиване на имот на името на двама съпрузи то удостовереното в съдебен
протокол от 04.04.1996г. по дело *** р.20/96 , относно предмета на съвместните
придобивания на имущество по време на брака на З. също не представлява пречка,
нито е факт опровергаващ твърдяната трансформация, косвено като факт сочещ на
неистинност показанията на свидетелите.
С оглед на изложеното съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за неистинност на показанията на свид.Б. и за неистинност на показанията на свид.Р., в частта им, за дадени от бившата му тъща на дъщеря й средства за покупка на вила. Доколкото по делото не се твърди и не се установи плащане на цена по сделката да е извършвано на два пъти, респ. влагане на средства от З., с различен произход от предоставени от майка й и липсват доказателства за такива обстоятелства в посочената част показанията на свид.Р. съдът преценява като неистински.Р. е имала процесуалното качество свидетел по в.гр.д.368/2003г по описа на Добр.Окр. съд.Преди да бъде разпитана, е била надлежно предупредена за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК от председателя на съдебния състав, видно от протокола от СП №20/2004г. Давайки показания пред съдебния състав по посоченото дело, при разпита и, устно е потвърдила неистина със заявеното, тъй като в действителност това не е така.Доколкото не се установи осъществяването на такива факти, то няма как свидетелката да е имала знание за същите,въпреки което в своите показания устно е потвърдил неистина, при съзнанието, че това, което излага не отговоря на истината. Тези обстоятелства сочат умишлено извършване на деянието по чл. 290, ал.1, ал.1, пр.1 от НК.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявения иск за установяване неистинност на показанията на свидетелката в посочената част, като искът бъде уважен и да се потвърди в останалата част.
С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на *** лева.Посочената сума съдът определя, като половината от стойността на направените разноски по делото за двете инстанции, като приема, че общата сума покрива по равно разноските по двата иска, както и, че искът във връзка с показанията на свид.Р. е основателен.По същите съображения съдът ще отмени първоинстанционното решение в частта, в която на ответника Р. са присъдени деловодни разноски в размер на *** лева, както и в частта за сумата над ** лева разноски в полза на Д..
На Д. се дължат разноски за въззивното производство в размер на *** лева – ½ от платеното от същата адвокатско възнаграждение, а на З. разноски в размер на *** лева – ½ от платената от същия държавна такса.
На основание чл.253 ГПК вр. с чл.77 ГПК на З. следва да бъде указано да заплати по сметка на КнОС сумата от *** лева, за особено представителство на ответниците Л.Р. и М.Р..
На основание чл.253 ГПК вр. с чл.77 ГПК следва да бъде задължен ответника К.А.Р. да заплати сумата от *** лева платено възнаграждение за превод на документи във връзка с изпълнение на съдебна поръчка, по негово искане.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №30/30.01.2017г. по гр.д.№2103/2011г. по описа на Кюстендилския районен съд, в обжалваната му част, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявения от Г.Д.З. с ЕГН Р.Р.** ***, съдебен адресат: адв.Кр.Р. ***, против А.З.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН Р.Р.**, съдебен адрес ***, търговски дом,кантора 308- адв. З.К. , К.А.Р. ***, с ЕГН Р.Р.**, Л.К.Р. *** и М.К. ***, с ЕГН Р.Р.**, иск по чл.124, ал.5 ГПК, за признаване за установено по отношение на А.З.Д., К.А.Р., Л.К.Р. и М.К. Л. наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина от страна на А. Д.Р., наследодател на последните трима, в качеството й на свидетел по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, разпитан по делегация от РС-гр.София по СП №20/2004г. в съдебно заседание на 27.02.2004г., заявила пред съда, че „след няколко месеца Г.З. дошъл да доплати останалата част от цената на вилния имот, но се забавил, тъй като имало проблем с продажбата на къщата на тъща му, поради което А.Д. трябвало да тегли пари от банката” както и, „че Г.З. бил казал, че не дава нищо за вилния имот, тъй като няма откъде, по причина, че няма нищо”, в частта в която З. е осъден да заплати на Р. деловодни разноски в размер на *** лева, както и в частта, в която е осъден да заплати на Д. деловодни разноски за сумата над *** лева.
По предявения от Г.Д.З., с ЕГН Р.Р.** ***, съдебен адресат: адв.Кр.Р. ***, против А.З.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН Р.Р.**, съдебен адрес ***, търговски дом,кантора 308- адв. З.К., К.А.Р. ***, с ЕГН Р.Р.**, Л.К.Р. *** и М.К. ***, с ЕГН Р.Р.**,иск с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК,ПРИЗНАВА за установено, по отношение на А.З.Д., К.А.Р., Л.К.Р. и М.К. Л. наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина от страна на А. Д.Р., наследодател на последните трима, в качеството й на свидетел по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, разпитан по делегация от РС-гр.София по СП №20/2004г. в съдебно заседание на 27.02.2004г., заявил пред съда, че „ след няколко месеца Г.З. дошъл да доплати останалата част от цената на вилния имот, но се забавил, тъй като имало проблем с продажбата на къщата на тъща му, поради което А.Д. трябвало да тегли пари от банката” както и, „че Г.З. бил казал, че не дава нищо за вилния имот, тъй като няма откъде, по причина, че няма нищо”.
ПОТВЪРЖДАВА решение №30/30.01.2017г. по гр.д.№2103/2011г. по описа на Кюстендилския районен съд, в останалата обжалвана част, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявения от Г.Д.З. с ЕГН Р.Р.** ***, съдебен адресат: адв.Кр.Р. ***, против А.З.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН Р.Р.**, съдебен адрес ***, търговски дом,кантора 308- адв. З.К. , К.А.Р. ***, с ЕГН Р.Р.**, Л.К.Р. *** и М.К. ***, с ЕГН Р.Р.**, иск по чл.124, ал.5 ГПК, за признаване за установено по отношение на А.З.Д., К.А.Р., Л.К.Р. и М.К. Л. наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина от страна на А. Д.Р., наследодател на последните трима, в качеството й на свидетел по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, разпитан по делегация от РС-гр.София по СП №20/2004г. в съдебно заседание на 27.02.2004г., заявила пред съда, „че при гостуване на Г.З. и А.Д. във вилата на А. и К. Р., съседна на процесния по делото вилен имот, гостуващите били решили Г.З. и К.Р. веднага да отидат в чужбина, за да доведат бившата на Г.З. тъща, която щяла да даде пари за покупката на вилния имот; че в присъствието на свидетелката, тъщата на Г.З., след довеждането й, дала на дъщеря си половината от парите за закупуването на вилния имот, който бил закупен за около **** лева /неденоминирани/, както и в частта в която е отхвърлен, като неоснователен,предявения от Г.Д.З. с ЕГН Р.Р.** ***, съдебен адресат: адв.Кр.Р. ***, против А.З.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН Р.Р.**, съдебен адрес ***, търговски дом,кантора 308- адв. З.К., В. В. Б. ***, с ЕГН Р.Р.**, Ц.С.Б. ***, с ЕГН Р.Р.** иск с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК, за признаване за установено по отношение на А.З.Д., В. В. Б. и Ц.С.Б. наличието на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина от страна на С. Й. Б., наследодател на вторите двама, в качеството му на свидетел по гр.д.№118/2002г. по описа на РС-гр.Балчик в съдебно заседание на 07.11.2002г., заявил пред съда, че Г.З. му бил казал, че парите за вилния имот, предмет на иска по това дело, били дадени от тогавашната тъща на Г.З. – М.Х. Д.; че същата била работила към 30 години в Германия, поради което пенсията й възлизала на около *** западногермански марки; че Г.З. не разполагал с пари, както преди да се ожени за А.Д., така и след това, съответно, че след заминаването му в Германия, през първите няколко години от престоя си там, не е работил.
ОСЪЖДА Г.Д.З. с ЕГН Р.Р.** ***, да заплати на А.З.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН Р.Р.** сумата от *** лева , представляваща сторени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА А.З.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН Р.Р.** съдебен адрес ***, търговски дом,кантора 308- адв. З.К., К.А.Р. ***, с ЕГН Р.Р.**, Л.К.Р. *** и М.К. ***, с ЕГН Р.Р.**, да заплатят на Г.Д.З. с ЕГН Р.Р.** ***, разноски за двете инстанции в размер на *** лева.
ЗАДЪЛЖАВА Г.Д.З. с ЕГН Р.Р.** ***, в 1-седмичен срок от датата на връчване на препис от решението да заплати по сметка на КнОС сумата от **** лева, дължимо възнаграждение за особени представители – адв.Д. и адв.З., както и в същия срок да представи по делото платежния документ.След постъпването на сумата по сметка на съда да се изплати на особените представители адв.И.Д. и адв.Д.З..
ЗАДЪЛЖАВА К.А.Р. ***, с ЕГН Р.Р.** в 1-седмичен срок от датата на връчване на препис от решението да заплати по сметка на КнОС сумата от *** лева, дължимо възнаграждение за превод на документи във връзка с изпълнение на съдебна поръчка.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок,от връчването му на страните.
Председател:
Членове:
.