№ 394
гр. Горна Оряховица, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът Р. Х. Р. твърди, че е длъжник, а ответникът „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД – взискател, по изпълнително дело № 117/2020 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител № 896 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за
принудително удовлетворяване на вземания по договор за кредит, сключен с
„Обединена българска банка“ АД, както следва: 1 883,36 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 13.03.2009 г. до изплащане на сумата; 89,21 лв. – договорна лихва;
1,71 лв. – наказателна лихва, 39,49 лв. – разноски за заплатена държавна такса и 190 лв.
– разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди, че в полза на „Обединена
българска банка“ АД бил издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 479/2009 г. по описа на
съда за заплащане на посочените суми и въз основа на него, на 15.04.2009 г., банката
образувала изпълнително дело № 169/2009 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
№ 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. Твърди, че на
16.04.2009 г. бил наложен запор на банковите сметки на ищеца в няколко банки, от
които постъпил отговор, че длъжникът няма открити сметки или по откритите не са
налични парични средства. По молба на взискателя производството било спряно за
периода 04.01.2010 г. – 17.08.2010 г., а последното изпълнително действие по това
1
дело било извършено на 17.01.2014 г. – налагане на запор на трудово възнаграждение,
по който били извършени два превода – на 26.02.2014 г. и на 24.03.2014 г. Твърди, че
на 14.05.2016 г. ответникът бил конституиран като взискател в производството, като
титуляр на вземането съгласно договор за цесия с банката. Сочи, че с постановление от
16.01.2019 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
а въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
117/2020 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ с район на действие
Окръжен съд – Велико Търново, по което бил наложен запор на МПС и бил насрочен
опис на движими вещи и МПС, който не се провел. Оспорва да е извършвал
доброволни частични плащания на задължението. Счита, че не дължи принудително
изпълнение на вземанията по посоченото изпълнително дело поради погасяването им
по давност – с изтичане на пет години за главницата и разноските и три години за
лихвите, от предприемане на последното изпълнително действие на 17.01.2014 г. и
моли за постановяване на решение, с което същото да бъде прието за установено.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Ответникът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД признава, че „Обединена българска
банка“ АД образувала изпълнително дело № 169/2009 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за
принудително удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 479/2009 г. по описа на съда, както и че по това дело били наложени запор на
банкови сметки и трудово възнаграждение от 17.01.2014 г., в резултат на което
постъпили плащания на 26.02.2014 г. и на 24.03.2014 г.. Признава, че придобил
вземането от „Обединена българска банка“ АД по силата на договор за цесия и че бил
конституиран като взискател в производството. Признава, че въз основа на същия
изпълнителен лист образувал срещу ищеца изпълнително дело № 117/2020 г. по описа
на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд –
Велико Търново. Посочва, че заповедта за изпълнение влязла в сила на 07.05.2009 г., от
когато счита, че е започнала да тече погасителната давност – пет години за всички
вземания, доколкото са предмет на заповед за изпълнение. Твърди, че по изпълнително
дело № 169/2009 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново са предприемани множество изпълнителни
действия – образуване на изпълнителното дело на 16.04.2009 г., връчване на покана за
доброволно изпълнение на 22.04.2009 г., молба от 20.09.2012 г. и молба за запор от
17.01.2014 г., като изпълнителното дело било спряно за периода от 04.01.2010 г. до
17.08.2010 г., поради което към 26.06.2015 г. то е било висящо. Сочи, че погасителната
давност не е текла до тази дата, когато е постановено Тълкувателно решение №
2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а от нея започнал да тече нов
давностен срок, прекъснат от доброволни плащания от ищеца по сметка на ответника
на 22.03.2016 г., 25.04.2016 г., 25.05.2016 г., 27.06.2016 г., 20.07.2016 г., 21.09.2016 г.,
2
28.10.2016 г., 01.12.2016 г., 27.12.2016 г., 18.01.2017 г., 24.02.2017 г., 29.03.2017 г.,
28.04.2017 г., 25.09.2017 г. и 07.03.2018 г., както и на 28.02.2020 г. с образуване на
изпълнително дело № 117/2020 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 –
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. Сочи, че с молбата за
образуването му било поискано извършване на изпълнителни действия и били
възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 ЗЧСИ. По това
изпълнително дело бил наложен запор на МПС, били насрочени описи на движими
вещи и МПС през март 2020 г. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар и моли за намаляването му.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и от договор за предоставяне на потребителски кредит от
28.07.2006 г., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 438/16.03.2009 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от
16.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 479/2009 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица се
установява, че по заявление на „Обединена българска банка“ АД, била издадена
заповед за изпълнение срещу ищеца, с постановено незабавно изпълнение за
заплащане на задължения по посочения договор за кредит, както следва: 1 883,36 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 13.03.2009 г. до изплащане на сумата; 89,21 лв.
– договорна лихва за периода от 29.10.2008 г. до 12.03.2009 г.; 1,71 лв. – наказателна
лихва за просрочена главница за периода от 29.10.2008 г. до 12.03.2009 г.; 39,49 лв. –
разноски за заплатена държавна такса и 180 лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Не се спори също, че за принудително удовлетворяване на тези
вземания, „Обединена българска банка“ АД образувала изпълнително дело № 169/2009
г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие Окръжен
съд – Велико Търново.
Видно от представените писмени доказателства на 16.04.2009 г. съдебният
изпълнител изпратил до ищеца покана за доброволно изпълнение (получена от него на
22.04.2009 г., съгласно известие за доставяне) и запорни съобщения до „Банка ДСК“
ЕАД, „Банка Пиреос“ АД и „Райфайзенбанк“ АД. Не е спорно, а и от молби от банката,
изготвени на 30.12.2009 г. и 16.08.2010 г. със съответните резолюции на съдебния
изпълнител, се установява, по искане на взискателя изпълнителното дело било спряно
в периода от 04.01.2010 г. до 17.08.2010 г. С молба вх.№ 5598/20.09.2012 г. взискателят
поискал извършване на справки в КАТ и Община Стражица за притежаваното от ищеца
движимо и недвижимо имущество. Не е спорно, че на 17.01.2014 г. бил наложен запор
3
върху трудово възнаграждение на ищеца (за същото е представено запорно съобщение
изх.№ 355/17.01.2014 г.) и съгласно съвпадащите по съдържание твърдения на двете
страни, на 26.02.2014 г. и на 24.03.2014 г. постъпили суми за погасяване на
задължението. Безспорно е още, че ответникът бил конституиран като взискател в
изпълнителното производство наместо „Обединена българска банка“ АД. С молбата си
за това от 13.05.2016 г. поискал извършване на справки за имуществото на ищеца и при
установяване на такова, да се предприемат необходимите действия за обезпечаване на
изпълнението върху него, като възложил на съдебния изпълнител и правата по чл.18
ЗЧСИ.
Не се спори между страните, че производството по изпълнително дело №
169/2009 г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 731 – КЧСИ с район на действие
Окръжен съд – Велико Търново било прекратено и за принудително удовлетворяване
на вземанията, по искане на ответника било образувано изпълнително дело № 117/2020
г. по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ с район на действие Окръжен
съд – Велико Търново. Съгласно запорно съобщение изх.№ 005258/12.03.2020 г. по
това изпълнително дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Страните не спорят, че през 2020 г. бил насрочен и опис на МПС и движими вещи.
С доклада по делото на ответника бе указано на основание чл.146, ал.2 ГПК, че
не сочи доказателства за твърдените доброволни плащания в периода 22.03.2016 г. –
07.03.2018 г., но доказателствени искания в тази връзка не бяха ангажирани. Размерът
на дължимите суми, посочен в запорното съобщение от 12.03.2020 г., не дава
основание да се счете, че разликата до претендираните е погасена чрез твърдяното
плащане, доколкото взискателят би могъл да претендира принудителното изпълнение и
частично. Посоченото налага съдът да приеме за неосъществен недоказания от
ответника факт – извършване на петнадесет доброволни плащания от ищеца в
горепосочения период.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за
установяване, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи изпълнение поради
факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Доколкото този иск се
основава на отричане на правото на ответника-взискател на принудително изпълнение
на вземането, в случая – поради изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е
установяването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на този срок. В
случая той се позовава на прекъсване на срока на погасителната давност с
предприемане на изпълнителни действия преди изтичането му (чл.116, б. "в" ЗЗД) и
признание на вземането от ищеца чрез плащане (чл.116, б. "а" ЗЗД), от които е
4
започнал да тече нов срок. Доколкото сочените плащания не се установиха, решаването
на спора е предпоставено от разглеждане само на въпроса дали действията, на които
ответникът се позовава, са от естество да прекъснат давността и да породят
последицата по чл.117, ал.1 ЗЗД.
Преди да бъде разгледан този въпрос, следва да бъде посочено, че спрямо
процесните вземания е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и срокът на
погасителната давност за всички тях е пет години. Мотив за това е разпоредбата на
чл.416 ГПК относно последиците от влизане в сила на заповедта за изпълнение,
идентични на тези на влязло в сила решение по осъдителен иск – изпълнителна сила,
недопустимост на последващ иск за същото вземане, преклудиране на всички
възражения на длъжника, свързани със съществуване на вземането (арг. от чл.439, ал.2
ГПК), освен в извънредни и изрично предвидени в закона случаи – особените
производства по чл.423 ГПК и чл.424 ГПК. Тази идентичност и липсата на изрична
норма в обратен смисъл, изключва кредиторът по безспорни вземания да бъде поставен
в различно и по-неблагоприятно положение само защото е избрал заповедното
производство, а не исковия процес. Не е без значение също, че исторически чл.117,
ал.2 ЗЗД предхожда приемането на уредбата на заповедното производство през 2008 г.
Всичко изложено е основание за разширително тълкуване на нормата на чл.117, ал.2
ЗЗД и приложимостта й спрямо вземанията, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение (същото е прието в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
IV Г.О. на ВКС). Така процесните задължения на ищеца се погасяват с изтичане на
петгодишна давност, независимо от тяхното основание, и този срок следва да бъде
съобразен при извършване на посочената по-горе решаваща проверка на съда.
Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК (по силата на факта на изтичане на двугодишен срок от
последното искане на взискателя за извършване на изпълнително действие), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Това разрешение е
мотивирано с характера на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
настъпващо по силата на закона поради бездействието на взискателя да поддържа
висящността на изпълнителния процес (по-точно на осъществяващото се чрез него
принудително изпълнение) в двугодишен срок, без да е необходимо постановяване на
нарочен акт на съдебния изпълнител, констатиращ прекратяването. Именно поради
тази особеност на обсъжданото прекратително основание, т.нар. „перемпция“ е без
значение за давността – прекратяването на изпълнителното дело по право не се
отразява по никакъв начин на започналата да тече от предприемането на последното
валидно изпълнително действие погасителна давност. Така на общо основание по
5
чл.116, б. "в" ЗЗД до прекъсване на давността води предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, и обратно –
действия, които не биха довели до принудително удовлетворяване на
неудовлетвореното притезание (т.е. не са изпълнителни), не пораждат последицата на
прекъсване на давността.
Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца на 22.04.2009 г. и липсват
твърдения и доказателства по заповедното производство срещу нея да е подадено
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК (двуседмичен съгласно действалата към онзи
момент редакция на нормата преди изменението с ДВ, бр.100/2019 г.). Заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 08.05.2009 г. съгласно чл.60, ал.6 ГПК, тъй като
последният ден от срока – 06.05.2009 г., е бил неприсъствен. Така действията, които
следва да бъдат взети предвид съобразно чл.439, ал.2 ГПК, са настъпилите след тази
дата.
Спирането на изпълнителното производство в периода 04.01.2010 г. – 17.08.2010
г. (за 225 дни) не се отразява на погасителната давност. На първо място, погасителната
давност спира да тече в изрично изброените в чл.115 ЗЗД случаи, сред които не е
разглежданият. На следващо място, спирането на изпълнителното производство е
забрана само за осребряване на длъжниковото имущество, но не и за
предназначаването му чрез запор, възбрана или извършване на опис (така Решение №
273/14.12.2015 г. по гр.д. № 3303/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). Тези действия, ако биха
били извършени по спряното изпълнително производство, на общо основание биха
прекъснали давността (същите дори са посочени изрично в мотивите на цитираното
тълкувателно решение като примери за предприемане на изпълнителни действия).
Спирането на изпълнителното производство има единствено процесуално значение и
независимо, че погасителната давност е текла през този период, не е текъл срокът по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Молбата от 20.09.2012 г. за извършване на справки за притежаваното от ищеца
движимо и недвижимо имущество не се отразява на теченето на давността, защото
няма характер на действие по принудително изпълнение (също посочено като пример в
мотивите на т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Молбата съдържа единствено искане за извършване на справки, но не
и на изпълнително действие, поради което не прекъсва и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид последното и при съобразяване на периода, през който изпълнителното
производство е било спряно, същото е прекратено по силата на закона на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 19.12.2012 г.
6
Ответникът обосновава становище, че понеже с Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 3/1980 г. на
Пленум на ВС е обявено за изгубило сила, до 26.06.2015 г. давност за вземането не е
текла, защото приложимо било разрешението в постановлението, че след образуването
на изпълнителното дело и докато е висящ изпълнителния процес, давността спира да
тече, а след посочената дата е започнала да тече нова давност. Принципно това
становище се споделя от съда, но предвид датата на прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то не води до положението, развито от
ответника. Тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция имат обратно
действие – от момента на приемане на тълкуваната разпоредба, но не и в случаите,
когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, което
впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Ако първоначалното тълкуване
се изостави и бъде възприето ново, независимо от причините за това, задължението на
правните субекти да се съобразяват новото тълкуване възниква именно от
постановяването на новия тълкувателен акт. Прилагането на общото правило за
обратното действие на тълкуването би довело до задължение за правния
субект/държавния орган да съобрази действията си с бъдещи тълкувателни актове или
да прилага последните преди те да са постановени (в посочения смисъл Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 51/21.02.2019
г. по гр.д. № 2917/2018 г. на IV Г.О. на ВКС). В тази връзка именно тълкуването,
дадено с Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленум на ВС, е относимо към
процесното вземане, защото това постановление е било единствена задължителна
тълкувателна практика през време на висящността на изпълнителното дело – в периода
от образуването му през 2009 г. до 19.12.2012 г., когато то е прекратено. Съобразно
приложимото тълкуване, именно от тази дата – 19.12.2012 г., следва да се счита, че е
започнал да тече нов давностен срок. Ответникът неоснователно счита, че тази
последица е настъпила от постановяването на тълкувателното решение, защото
изпълнителното дело е прекратено преди 26.06.2015 г., а изложеното по-горе във
връзка с новото тълкуване се отнася само за случаите на висящо към датата на промяна
на тълкуването изпълнително производство.
Новата давност, започнала да тече на 19.12.2012 г., е прекъсната на 17.01.2014 г.
с налагане на запор върху трудово възнаграждение, както правилно обосновават и
двете страни. Без значение е, че запорът е наложен по прекратеното изпълнително
дело, защото, както отново е наложително да се посочи, перемпцията е без правно
значение за давността. Касае се за различни правни институти, общото между които е
само, че едни и същи факти могат да имат значение за прекъсване на срока. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
7
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, но
неизпълнението на това задължение с нищо не вреди на кредитора нито ползва или
вреди на длъжника (така Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О.
на ВКС).
Така на 17.01.2014 г. е започнала да тече нова погасителна давност и тя е изтекла
на 17.01.2019 г. без в периода да са предприети действия, прекъсващи теченето на
срока. Такова не е депозирането на молбата от 13.05.2016 г., с която е поискано
конституирането на ответника като взискател поради настъпилото частно
правоприемство. Това е процесуално действие, засягащо страните по изпълнителното
дело, но не е действие по изпълнението съгласно чл.116, б. "в" ЗЗД според тълкуването
на нормата, дадено в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По аргумент от по-силното основание, щом като
образуването на изпълнително дело не прекъсва давността (изрично в мотивите на
тълкувателното решение), то искането за замяна на взискателя не води до тази
последица. Макар ответникът не да се позовава изрично на това, за пълнота следва да
се посочи, че не прекъсва давността и направеното със същата молба възлагане по
чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В мотивите на цитираното тълкувателно решение това искане е
приравнено по последици на искане за прилагане на изпълнителен способ (касателно
редовността на молбата за образуване на изпълнително дело е редовна по чл.426, ал.2
ГПК), но искането самостоятелно няма прекъсващ давността ефект, защото по
изричната разпоредба на закона – чл.116, б. "в" ЗЗД, тя се прекъсва с предприемането
на действието (така Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на
ВКС). В молбата ответникът е поискал в случай на установяване на имущество, да
бъдат предприети „необходимите действия за обезпечаване на вземанията“, също без в
отговора на исковата молба да се позовава на това като прекъсващо давността. Отново
за пълнота следва да бъде посочено, че при липса на твърдения за осъществени такива
действия, важи казаното по-горе – искането има значение ако изпълнително действие
бъде предприето.
Следващото установено от доказателствата по делото действие, безспорно от
естество да прекъсне давността, е наложеният по изпълнително дело № 117/2020 г. по
описа на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд
– Велико Търново запор на трудово възнаграждение. Без значение е дали е наложен и
запор на МПС, както твърди ответникът, и дали насрочването на опис, без такъв да
бъде извършен, прекъсва давността. Понеже изпълнителното дело е образувано през
2020 г., то каквито и действия да са предприети по него, те следват изтичането на пет
8
години от началото на новата давност, поради което при извършването им, правото на
принудително изпълнение вече е било погасено. Така поради липса на предприети
изпълнителни действия в срок пет годни от 17.01.2014 г., погасителната давност за
вземанията, за които е образувано изпълнително дело № 20208960400117 по описа на
Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново, е изтекла на 17.01.2019 г. и искът че не се дължи изпълнение по него се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Претендира се установяване на недължимост на вземане за сумата от 190 лв. –
адвокатско възнаграждение, присъдено в заповедното производство, но от материалите
по ч.гр.д. № 479/2009 г. по описа на съда е видно, че размерът на вземането с
посоченото основание е 180 лв. Поради това, че предмет на производството по чл.439
ГПК могат да бъдат само вземания, спрямо които се осъществява принудително
изпълнение, а като липсва изпълнителен титул за сумата над 180 лв., разликата не е
предмет на изпълнително дело № 20208960400117 по описа на Частен съдебен
изпълнител № 896 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, искът
в тази част се явява недопустим, а производството следва да бъде съответно
прекратено.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят сторените в
производството разноски съобразно уважената част от иска. Той е направил такова
искане и е представил доказателства да е сторил разноски в общ размер 488,15 лв.
(88,15 лв. – за заплащане на държавна такса и 400 лв. – за адвокатско възнаграждение,
платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие).
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, доколкото той е незначително по-висок от минималния съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 384,26 лв. Съобразно уважената част от иска, на ищеца му се следва
за заплащане на сумата от 485,93 лв.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
прекратената част от производството. Същият не е представил доказателства да е
сторил разноски, но като юридическо лице, представлявано от юрисконсулт, съгласно
на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на
отговор на исковата молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание),
съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на
9
100 лв. От тази сума ищецът дължи да заплати на ответника 0,45 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК и чл.274, ал.1, т.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, ул.“*************, представлявано от члена на Съвета на
директорите Л.К.Д., че Р. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.С******************* не дължи изпълнение на следните суми: 1 883,36 лв.
/хиляда осемстотин осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ – главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 28.07.2006 г., сключен с
„Обединена българска банка“ АД, ведно със законната лихва от 13.03.2009 г. до
изплащане на сумата; 89,21 лв. /осемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ –
договорна лихва за периода от 29.10.2008 г. до 12.03.2009 г.; 1,71 лв. /един лева и
седемдесет и една стотинки/ – наказателна лихва за просрочена главница за периода от
29.10.2008 г. до 12.03.2009 г.; 39,49 лв. /тридесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/ – разноски за заплатена държавна такса и 180 лв. /сто и осемдесет лева/ –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за които е образувано изпълнително
дело № 20208960400117 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – Велико Търново, поради факти, настъпили след
издаване на изпълнителното основание – изтекла погасителна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 469/2021 г. по описа на Районен съд
- Горна Оряховица, в частта по иска на Р. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.С******************* срещу "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
ул.“*************, представлявано от члена на Съвета на директорите Л.К.Д. да се
приеме за установено, че не дължи изпълнение на сумата над 180 лв. /сто и осемдесет
лева/ до 190 лв. /сто и деветдесет лева/, или за сума в размер на 10 лв. /десет лева/ –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за която е образувано изпълнително
дело № 20208960400117 по описа на Частен съдебен изпълнител № 896 – КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – Велико Търново, поради факти, настъпили след
издаване на изпълнителното основание – изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“*************,
10
представлявано от члена на Съвета на директорите Л.К.Д. да заплати на Р. Х. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.С******************* сумата от 485,93 лв.
/четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.С******************* да заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
ул.“*************, представлявано от члена на Съвета на директорите Л.К.Д. сумата
от 0,45 лв. /четиридесет и пет стотинки/, представляваща юристконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство съразмерно на прекратената
част от производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, в която искът е уважен – с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните, а в частта, в която производството е прекратено – с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11