Решение по дело №1048/2017 на Окръжен съд - Пловдив

         Р Е Ш Е Н И Е

                                            № 287,      06.03.2018г., гр. Пловдив

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия,                                двадесет и втори състав

            На шести февруари                                   две хиляди и осемнадесета година

            в публично заседание в следния състав:

Председател:  Пенка Стоева

            Секретар:  Румяна Мишева

Прокурор: Гинка Лазарова

            като разгледа докладваното от председателя съдия Пенка Стоева

            гражданско дело № 1048 по описа за две хиляди и седемнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск за неимуществени вреди, основан на чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ.

           

Ищецът С.В.С., ЕГН **********,***, адв.С. и адв.Б., моли съда да осъди  Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 100000лв, ведно със законната лихва от ***, като обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани с исковата молба, които твърди да е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление, производството по което е било прекратено от съда на основание чл.369,ал.4 и ал.5, вр. с чл.249,ал.1,вр.248,ал.2,т.2 от НПК, тъй като обвинителният акт бил внесен след определения от съда едномесечен срок по чл.321,ал.3 от НПК, по време на което производство е търпял и мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Пледира по същество за уважаване на иска му, ведно със законната лихва върху обезщетението от ***, като развива подробни съображения с писмена защита вх.№4440/12.02.18г., и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 06.02.18г. /л.845/.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№17395/02.06.17г./л.573-л.577/, с който искът е оспорен като недопустим по съображенията, че прекратяването на наказателното производство по чл.369,ал.4 от НПК не може да бъде приравнено нито на хипотезата на прекратяването му поради това, че деянието не е извършено от лицето, нито на хипотезата на прекратяването му поради това, че деянието, за което е повдигнато обвинение, не съставлява престъпление, тъй че ищецът да може да се ползва от защитата, гарантирана от чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, а, ако бъде счетен от съда за допустим, го оспорва като неоснователен, при отричане осъществяването на правно- релевантните за основателността му факти, твърдени от ищеца /реално претърпяване на вреди и наличие на пряка причинна връзка между тях и поведението на ответника/. Повдигнал е и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, като несъответно на принципа на справедливост, закрепен от чл.52 от ЗЗД.

Пледира по същество за уважаване на иска с определяне на справедлив размер на обезщетение, тъй като събраните доказателства не са установили част от твърденията на ищеца, а установените такива не сочат на обем на претърпени от наказателното производство негативни последици, оправдаващи търсения от него размер на обезщетението. Повдига възражение за прекомерност на заплатения от ищеца хонорар за адвокат и моли за неговото намаление.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства счете, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество, следва да се уважи до размер от 20 000лв., ведно със законната лихва от ***, а за разликата до претендираните 100 000лв. следва да се отхвърли, поради недоказаност на част от твърдените вреди, както и поради прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа за справедливост, воден от следните съображения:

 

І. По допустимостта.

По възражението на ответника за недопустимост на предявения от ищеца иск, като непопадащ в обсега на защита по реда на специалния ЗОДОВ, съдът се е произнесъл с определение №1387/07.06.17г. /л.578-л.581/, като е намерил предявения иск за допустим и попадащ в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ по съображенията, изложени с цитираното определение, които изцяло поддържа и с това решение.

ІІ. По основателността.

1.Установи се в производството от фактическа страна, както следва:

1.1. Във връзка с личността на ищеца, семейното му положение, неговото и на съпругата му здравословното му състояние и професионалната му репутация и реализация преди проведеното срещу него наказателно производство:

-Ищецът е завършил през *** с отличен успех средното си образование в ***, от който е бил награждаван за постигнати отлични успехи и високи резултати /виж л.167-л.169/, а през ***е завършил висше образование при ***, с придобита образователно-квалификационна степен бакалавър по специалността „***“, със среден успех от следването мн.добър 5.20 и от положения държавен изпит мн.добър 5.00 /виж диплома на л.22-л.26/, като е бил награден през ***с почетен плакет за принос към катедра „***“ на този ***/виж плакета на л.27/.

Междувременно, към ***, той се е обучавал *** като ***и в ***, ***, ***, където е оставил най- добри впечатления у преподавателите си, със своята задълбоченост и стремеж към съвършенство /виж препоръката на л.615, с превод на български на л.616, също ин а л.84/.

Още преди да завърши ***, ищецът е работел и по трудови договори, сключени съответно на: 24.03.06г., с ***, с изпитателен срок, като ***/л.122-л.125 и допълнително споразумение на л.121/; 27.03.06г. с ***, като ***, със срок на изпитване /л.116-л.120/; 12.07.07г., с ***, като *** на ***, с неопределен срок /л.109-л.115/.

През ***, за професионализъм и постижения през ***, ищецът е бил възнаграден от ***с паричен бонус /л.85/.

-На ***, в ***, ищецът е сключил брак с Е.К.М., която е приела да носи след сключване на брака фамилното име на съпруга си- С. /л.21/.

Считано от ***, Е.К.е страдала от шизофренно разстройство, вследствие претърпяна при птп тежка черпно-мозъчна травма, като след период на ремисия от *** до ***, от началото на ***състоянието и се влошило така, че след около година провеждане на амбулаторно лечение с медикаменти, дало само частичен ефект, и претърпяно болнично лечение в ***, тя постъпила през *** *** доброволно за продължаване на лечението в стационарни условия, тъй като влошаването на болестта и протичало с интензивен страх, напрегнатост, безсъние, твърдяла, че я преследват, че искат да и навредят, че навсякъде около нея има подслушвателни устройства, събличала се и ходела полугола и изхвърляла вещи /виж епикриза на л.195/.

Що се касае до здравословното състояние на ищеца, от *** той е с установени ***на ризлични нива, които периодично са се обостряли, а след претърпяно през *** птп е с **** в основата на *** /през ***/, поради което му е призната пожизнено 90% намалена работоспособност, като ползва за улеснение индивидуално изготвена за нуждите му ***/виж документите на л.174-л.194/.

- Към ***,  С.В.С. е ***и едноличен собственик на капитала на вписаното на ****** ***, със седалище и адрес на управление в ***,  като събирането на дългове не е изрично посочено в предмета му на дейност, но в същия е включено предоставянето и на услуги, извън изрично описаните, както и извършването на всяка друга незабранена от закона дейност  /виж данните в публичния ТР, както и удостоверение на л.590-л.591/.

През ***, като служители в това дружество са били назначени лицата А.А-Х, Я.А.В., М.Р.М., К.С.В.,  М.В.Д. /виж договори на л.94-л.96, л.98-л.100/.

В периода от ***, от различни контрагенти, като възложители,  на ***, като изпълнител, е било възложено извършването на услуги, които най- общо биха могли да се окачествят като такива във връзка със *** /виж договорите на л.28-л.74/, като в периода от декември ***- ***, ***е получило 6броя референции за задоволство във връзка с ползотворна съвместна работа и добри бизнес отношения от партньори, петима от които са контрагенти по описаните вече договори /л.75-л.80/.

Не са подкрепени от приложените доказателства твърденията на ищеца, че в годините от ***-***. дружеството му е реализирало печалби в размер на съответно 30х.лв., 155х.лв., 236х.лв.

Без да смята, че е компетентен в областта на ***дело, съдът направи горния извод воден единствено от буквалния прочит на приложените в тази връзка от ищеца доказателства, при който установи, че: в счетоводния баланс към ***за текуща печалба се сочи  26 х.лв. /л.128/ и същата сума е посочена и като печалба след приспадане на разходите от 3х.лв. за данъци върху печалба от 29х.лв. в отчета за приходи и разходи /л.130/; в счетоводния баланс към ***, за текуща печалба се сочи 140х.лв./л.138/, а в отчета за приходи и разходи за ***, като печалба след приспадане на разходите от 15х.лв. за данъци върху печалба от 155х.лв., при очевидно погрешно осъществено действие по изваждане, вместо 140х.лв. е изписано 150х.лв./л.140/; в счетоводния баланс към ***, като печалба от обичайната дейност се сочи 233хлв., счетоводна печалба -234хлв., а след приспадане на разходите за данъци от печалбата от 23хлв- печалба 211х.лв. /л.150/.

Въпреки констатираната разлика в цифрово изражение, тези данни са в подкрепа на твърдението на ищеца за реализирана нарастваща в посочените три години печалба от дейността на дружеството и то в значителен размер.

Направи впечатление на съда и обстоятелството, че към 31.12. на  ***, ***, ***и *** общата сума на активите и на пасивите на дружеството е винаги в един и същ размер, съответно от 47х.лв.,  256х.лв, 415х.лв и 376х.лв., но съдът не може да интерпретира тези съотношения и смисъла им при преценка на нивото на финансово здраве на компанията, поради липса на специални знания в областта /виж л.126-л.166/.

-Безпротиворечиви, както и кореспондиращи на писмените доказателства, свързани с образованието, трудовата кариера и собствения бизнес на ищеца, на данните в приложените обвинителни актове, че ищецът не е осъждан и на справката за съдимост, са показанията на св.В.С.А.-б. на ищеца и св.И. Б.И.-близък приятел на ищеца, дадени в с.з. от 11.07.17г., че преди заведеното срещу него наказателно производство, ищецът бил възпитан в добра ценностна система, с морални ценности, без да е имал проблеми с полицията или други подобни институции, контактен, отворен, високо отговорен, организиран, позитивен, амбициозен, който знае какво иска от живота и се бори за постигането му /виж показанията на л.620-л.622 и данните за ищеца като неосъждано лице на л.658 и л.685, справката за съдимост на л.363/. Кореспондират на писмените и гласните доказателства в тази насока и изводите за личността на ищеца, съгласно приетото по делото заключение на съдебно- психологическата експертиза, че ищецът се представя като личност с лидерска насоченост, оптимистичност, бърза реактивност, висока активност, изразена поведенческа мотивираност, с възможности за създаване и поддържане на социални контакти, упоритост при постигане на поставените цели, с характерни праволинейност и непосредственост в изказванията и постъпките, със силно развито честолюбие и стремеж към високи резултати във всяка една дейност, с която се захване, с искрени чувства на привързаност към роднини, близки и приятели/виж експертизата на л.641-л.651а и конкретно- Резултати от психилогичното изследване- л.646, абзац шести и Обсъждане- л.647, абзац втори до абзац последен/.

1.2.Във връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство, хода му, разгласата в медиите, ползването на срс-та, условия при които е претърпяно задържането му и начина, по който е приключило производството по отношение на него.

Съдът намери за необходимо да проследи подробно хода на наказателното производство срещу ищеца, заради относимостта, която този въпрос има към преценката за претърпените от него неимуществени вреди, както и на справедливия размер на обезщетението за тях, които са спорни между страните, докато с пледоарията си, ответникът е заявил, че спор по фактите на провеждане на производството и начина, по който то е приключило, с оглед събраните доказателства, очевидно не може да има.

-С постановление от *** на прокурор при Специализирата прокуратура, срещу неизвестни извършители- група лица, е било образувано ДП №Б-12/*** по описа на ГД „БОП“ при МВР, пр.пр. №389/**г. по описа на СпП, за това, че в периода от декември ***до ***, в ***и в други градове на територията на страната, са участвали в организирана престъпна група- организирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.213а и чл.214 НК, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и групата е създадане с користна цел- престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. с ал.1 от НК /виж данните в тази връзка, съдържащи се в Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 15.08.13г. на л.397-л.418, конкретно в абзац първи на л.398; същи и в Постановление Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 17.07.15г. на л.457-л.74 и л.492-л.501, конкретно в абзац първи на л.458/.

-По искания на прокурор от СпП, по ДП №Б-12/*** по описа на ГД „БОП“ при МВР, пр.пр. №389/**г. по описа на СпП, с необжалваеми определения от ***, взети в з.з. по НЧД №562/*** и НЧД №571/*** от СпНС, на органа по ДП №Б-12/*** по описа на ГД „БОП“ при МВР е разрешено да извърши обиск и изземване на вещи от лицето С.С., претърсване и изземване в апартамент в ***, обитаван от С.С., и претърсване и изземване в два броя леки автомобила, собственост на ***, ползвани от С.С.  /виж определенията на л.211-л.214/.

-Разрешените от съдия при СпНС действия по претърсване и изземване в ползван от ищеца апартамент в ***, са извършени на ***, във времето от 7.00ч. до 8.40ч., в апартамент *, в ***, ***, от *** при ***и Т.Р., като освен поемните лица е присъствала и съпругата Е.К.С., а обискът на С.С. е извършен от Б.Р., в присъствие на поемните лица, във времето от 10.00ч.-10.15ч. /виж двата протокола на л.215-л.221/.

Разрешеното претъсване и изземване на двата леки автомобила е осъществено пред блока на същия адрес, където те са били паркирани, във времето от 10.30ч.-11.20ч., в присъствието на описаните в протоколите лица, измежду които не е съпругата на ищеца/ виж протоколите на л.228-л.233/.

-По рано на същата дата-24.04.12г., в 6.30ч., със Заповед на К.Х.-***, във връзка с разследването по ДП №Б-12/**г., ищецът е бил задържан за 24 часа на основание чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР и конвоиран до ГД БОП /виж заповедите за задържане и конвоиране на л.237-л.238 и л.239/.

-По твърдението на ищеца, че акцията по задържането му била заснета от оператор и видео материалът бил разпространен чрез пресцентъра на МВР, съдът не намери убедителни доказателствата по делото.

Ползвайки линка, описан от ищеца на л.8 от делото,  съдът изгледа материала, излъчен от ***, в който говорителят наистина споменава името на С.С. и новината тече на фон, в който се виждат хора с униформи с надпис ГД БОП, влизането им в сграда, автомобил, номерата на който не личат, помещения и вещи в тях, човек, заснет в гръб, с белезници на ръцете, но това не е достатъчно за направата на извода, че фонът съставлява заснетото от органите на ГД БОП задържане на ищеца и че той е лицето в гръб с белезници на ръцете, защото  новината гласи, че при акцията са задържани 9 души от ***, на територията на градовете ***, тъй че фонът, на който е излъчена, би могъл да касае както действия по задържането на кое да е от останалите осем лица, така и да няма никакво отношение към конкретната проведена акция, за която се излъчва новината, а да съставлява подходящ според съдържанието и избран фон, на който тя да тече.

-Твърдението на ищеца, че в деня на задържането му входната врата на жилището е била разбита с таран, не е установено по отношение на средството, но може да се смята за установено по отношение факта на разбиването на вратата, доколкото и ищеца и съпругата му, която е присъствала при претърсването, са нанесли в протокола за претъсване и изземване забележки, че входната им врата е разбира, преди да се легитимират и като никой не се е легитимирал /виж двата протокола на л.215-л.221/. Същото съпругата на ищеца е разказала и на баща му, според дадените от св.А.показания. Вярно е, че и двете лица са близки на ищеца, но обстоятелството, че нито в протокола, нито в заповедта за задържане фигурират посочени от съответните длъжностни лица, техни съставители,  данни за конкретния начин, по който са се оказали в апартамента в ранния час 6.30ч., кара съда да смята, че може да се довери за това обстоятелство на реакцията, изразена от ищеца и съпругата му непосредствено след осъществените действия, в съставения за извъшването им протокол, ако и направените забележки да ги ползват.

-Твърдението на ищеца, че случаят е протекъл при широка медийна разгласа в различни печатни и електронни издания, е подкрепено от приложените по делото разпечатки от такива,  от които е видно, че:

Публикациите са основно в електронни издания /л.200-л.208/ и само две- в печатни издания /л.209, л.210/. Всички публикации, с изключение на една /л.199/, са от лица, различни от ответника, а публикацията на л.199 е извършена  на  ***. на официалната страница на *** и както съдът се увери и сам, е още достъпна на тази страница и към дата 19.02.18г. Част от публикациите са от ***/виж л.200-л.201-***, л.203-***, л.204-***/ и от 25.04.12г. /л.203- ***/ и по този начин предхождат оповестяването, извършено на сайта на *** на ***., а други са от същата /л.205-***/ и от по-късни дати-27.04.12г. /л.204-***/, 13.05.12г. /л.202-***/, 05.04.13г. /л.203-л.204-***/. В част от публикациите, включително в тази на сайта на ***, ищецът е посочен поименно, както е посочена и фирмата, под която развива дейността, във връзка с която са повдигнатите обвинения и осъщественото задържане. В журналистическите материали, свързани със случая, действително се говори за ***, ***, ***, ***, ***, ***, както ищецът твърди /виж разпечатки от публикации на л.199-л.210 и линка, посочен от ищеца на л.8 от делото/.

-Може да се смята за установено във връзка с публичността на случая и твърдението на ищеца, че е бил изложен на интереса на съседи и случайни минувачи по времето, докато са траели действията по претърсване на двата автомобила, за които е издадено разрешение от съда, тъй като, видно от протоколите за осъществяването на тези действия, те са били осъществени на улицата пред блока, където двата автомобила са била паркирани, в негово присъствие /виж протоколите на л.228-л.233/.

-Твърдението на ищеца, че при проведеното срещу него наказателно производство са ползвани специални разузнавателни средства, изразяващи се подслушване на телефоните му, в накърняване на правото му на личен живот /виж л.4,т.1.4/, се намира от съда за установено, въпреки изпратения от СпП до пълномощника на ищеца отговор , че искания за прилагане на СРС по реда на ЗСРС са били отправяни до СГС, но не от СпП, а от оперативни служители при ГД БОП /виж л.796/, доколкото от данните в преписката личи, че воденото от ГД БОП ДП №Б-12/*** е образувано с постановление от 23.03.**г. на прокурор при Специализираната прокуратура, както и защото в оповестяването, извършено на ***. на сайта на апелативна специализирана прокуратура относно акцията по задържане на описаните там лица, е изрично посочено, че данните по делото са събрани със СРС.

-На 24.04.**г., с постановление на ***при ГД БОП МВР, предявено му в 17.25ч., ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №Б-12/*** по описа на ГД БОП, пр.пр.№389/**г. на СпП за извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че в периода декември ***до ***, в ***, е ръководел организирана престъпна група-организирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат престъпления по чл.213а и чл.214 НК,в която участват Я.В., А.А., М.Д. и К.В., и групата е създадане с користна цел- престъпления по чл.321,ал.3,пр.2,т.2 вр. с ал.1 от НК /виж постановлението на л.222-л.223/.

На същата дата е проведен негов разпит като обиняем, при който се е възползвал от правото си да не дава обяснения /виж протокола на л.224-л.225/.

-След привличането му като обиняем, с постановление на прокурор при СпП от 24.04.**г., ищецът е бил задържан за срок до 72часа, считано от предявяване на обвинението, за довеждането му пред СпНС за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ /виж постановлението на л.226-л.227/.

-На ***., ищецът, както и други привлечени като обвиняеми по ДП №Б-12/*** лица, са били преведени от ареста в СпНС за разглеждане на поисканите от СпП мерки за неотклонение, като с определение на съда от същата дата искането за вземане на мярка неотклонение „задържане под стража“ за ищеца е оставено без уважение, но след протестирането на това определение, с определение на Апелативен специализиран съд от 11.05.**г., на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ /виж разпореждането на л.240-л.241, протокола от с.з. от ***. на л.242-л.260, част от същия и на л.722-л.725, протокол от с.з. на 11.05.**г.-л.266-л.297/.

-Междуверменно, на 08.05.**г. с постановление на ***при ГД БОП МВР, ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №Б-12/*** по описа на ГД БОП, пр.пр.№389/**г. на СпП за извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че в периода от началото на *** до м.*** на ***, в ***и на територията на страната, е ръководел организирана престъпна група-организирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат престъпления по чл.213а, чл.214 и чл.143,ал.1 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, в която участват Я.В., А.А., М.Д., М.Д. и К.В., и групата е създадане с користна цел- престъпления по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. с ал.1 от НК /виж постановлението на л.261-л.263/.

На същата дата е проведен негов разпит като обиняем, при който се е възползвал от правото си да не дава обяснения /виж протокола на л.264-л.265/.

-На 25.05.**г. и на 01.06.**г., ищецът е подал молби съответно до СпП и чрез СпП до СпНС, наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде променена с по-лека, поради физическото му състояние- с ***, което, при липса на тоалетна чиния, прави за него почти невъзможно ходенето до тоалетна, тъй като трябва да стои клекнал на един крак, както и прави трудно и почти невъзможно поддържането на лична хигиена и създава рискове от инфекции, свързани с имплантираната донорна кана, на която се закрепва *** му, както и заради болки от травматичните увреждания на гръбначния стълб /виж л.298-л.299 и л.303-л.305/.

Искането му до съда е било разгледано в две с.з. по нохд №873/12г., с допуснати за целта експертизи, и е било оставено без уважение с определение от 14.06.12г. /л.306-л.337/, а след обжалване, това определение е било отменено, и с определение на апелативен СпНС от 22.06.12г. наложената му мярка „задържане под стража е била заменена с „гаранция в пари“ в размер на 7000лв. /л.339-л.357/ и той е бил реално освободен на 22.06.12г. /виж л.743/.

-С постановление от 13.12.12г. на ***при ГД БОП по ДП Б-12/***, ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №Б-12/*** по описа на ГД БОП, пр.пр.№389/12г. на СпП за извършване на престъпление от общ характер, а именно за това, че в периода от началото на *** до***, в ***и на територията на страната, е ръководил организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат престъпления по чл.213а, чл.214 и чл.143,ал.1 от НК,в която участват Я.В., А.А., М.Д., К.В., П.С., Д.М.и М.М., и групата е създадена с користна цел- престъпления по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. с ал.1 от НК /виж постановлението на л.358-л.360/. На същата дата е проведен негов разпит като обиняем, при който се е възползвал от правото си да не дава обяснения /виж протокола на л.361-л.362/.

-На 18.12.**г. на ищеца е предявено разследването по ДП №Б-12/*** /л.364/, а със заключително мнение от 21.12.**г., ДП №Б-12/*** е изпратено на СпП с мнение за предаване на обвиняемите по него 9лица на съд /виж л.365-л.372/.

-Въз основа материалите по ДП №Б-12/*** и внесен от наблюдаващия прокурор в СпНС обвинителен акт е било образувано нохд №***, производството по което е било прекратено с разпореждане на съдията- докладчик от 30.04.**г., а делото върнато на СпП за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка, с постановление на прокурор при СпП от 10.06.**г. на водещия разследването са дадени указания за отстраняване констатираните нарушения, а с постановление от 28.06.**г., довършването и приключването на разследването по ДП е превъзложено на ***при ГД НП, където то е заведено под №***г. /виж описаното в абзац от четвърти до осми на л.401, в постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 15.08.13г.- л.397-л.418/.

-С постановление от ***на старши ***при ГДНП-МВР-София, а не на Специализираната прокуратура, както се твърди с исковата молба, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че в период от неустановена дата от началото на ****, е образувал, и от образуването и до 26.04.***, на територията на РБ, е ръководил организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления- по чл.213а и чл.214 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници К.С.В., Я.А.В., М.Р.М., А.А., М.В.Д., Д.А.М., П.М.С.и Г.П.Г., като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК, като е продължена взетата до този момент мярка за неотклонение „парични гаранция“ /виж л.373-л.375/.

На 22.07.**г., във връзка с новото повдигнато обвинение, на ищеца е извършен разпит, при който обяснения от него във връзка с повдигнатото му обвинение не са дадени /виж л.376-377/.

-Със заключително мненение от 01.08.**г. ДП №137/*** е приключено с мнение за предаване на всички привлечени по него като обивяеми лица на съд /л.378-л.396/.

-С постановление на Специализираната прокуратура от ***, след запознаване с материалите, събрани по ДП №137/***г. на ГДНП МВР- *** и пр.пр. №389/*** на СпП-София, воденото срещу ищеца ДП №137/*** по описа на ГД Национална полиция, пр.пр. №389/**г. на Специализираната прокуратура, е частично прекратено досежно обвинянията, че: е образувал и ръководел организирана престъпна група с участници К.С.В., Я.А.В., М.Р.М., А.А., М.В.Д., Д.А.М., П.М.С.и Г.П.Г., в частта досежно периода от началото на *** до началото на м. ***, както и по отношение обвинението, че групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.143,ал.1 от НК, тъй като със събраните по делото доказателства тези обстоятелства не са установени, и е продължено досежно обинението за това, че в период от неустановена дата в периода от началото на **** е образувал и от образуването и до ***., на територията на РБ е ръководил  организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления- по чл.213а и чл.214 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници К.С.В., Я.А.В., М.Р.М., А.А., М.В.Д., Д.А.М., П.М.С.и Г.П.Г., като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК/л.397-л.418/.

-В частта, за която ДП №137/**г. не било прекратено с постановлението от 15.08.**г., по внесен от СпП на 12.11.**г. в СпНС обвинителен акт, е било образувано нохд №***г., производството по което е било прекратено с разпореждане от 20.11.**г., като делото върнато на СпП за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите във връзка с правото им на защита /виж разпореждането на л.419-л.423,  данните за датата на внасяне на обвинителния акт на л.470, в Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 17.07.**г. и обвинителния акт на л.657-л.683/;

-С постановление от 28.02.**г., поради изтичане на срока по чл.234,ал.8 от НПК, е отменена взетата на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 7000лв. /виж л.424-л.430/;

-Въз основа на постановление на СпП от 04.03.**г., с което са дадени указания на разследващия орган за отстраняване процесуалните нарушения, поради констатиране на които е било прекратено образуваното нохд №1452/***г. /виж данните на л.470, абзац предпредпоследен/, с постановление от ***ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за това, че на неустановена дата в началото на **** образувал и от образуването и до *** на територията на РБ, ръководил организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на девет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.213а от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници К.С.В., взел участие в групата от ***.-***.,  Я.А.В., взел участие в групата от ***.-***., М.Р.М., взел участие в групата от неустановена дата през м. *** до ***., А.А., взел участие в групата от ***.-***., М.В.Д., взел участие в групата от ***.-***., Д.А.М., взел участие в групата от неустановена дата през м. *** до ***., П.М.С., взел участие в групата от неустановена дата през м. ***  до ***., и Г.П.Г., взел участие в групата от неустановена дата през м.****  до ***., като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК /виж л.431-л.433/.

На 09.06.**г., във връзка с новото повдигнато обвинение, на ищеца е извършен разпит, при който обяснения от него във връзка с повдигнатото му обвинение не са дадени /виж л.434-435/.

-На 18.06.**г. ДП №*** на ГД НП е приключено с мнение за предаване на обвиняемите лица на съд /л.436-л.456/.

-С постановление на наблюдаващия прокурор от 07.07.**г., ДП №*** на ГД НП е било частично прекратено и конкретно- срещу ищеца- за престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1,вр. с ал.1 от НК, като материалите от ДП са изпратени на Софийска градска прокуратура по компетентност и за произнасяне по обвиненията срещу трима  от останалите осем обвиняеми. Във връзка със сигнал на СГП, с постановление на *** от ***г. постановлението за частично прекратяване от *** е било отменено и е било указано извършване на допълнително разследване под ръководството и надзора на СпП, като върху това постановление е осъществен контрол от ВКП и е потвърдено с постановление от ***, а материалите са върнати на СПП на ***, където, с постановление от *** са превъзложени за доразследване, за което е образувано ДП №***г. на ГД БОП при МВР /виж описаното в тази връзка на л.494-л.495, в Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от ***г.-л.457-л.474 и л.492-л.501/.

-На ***г., по молба на ищеца съдът да определи срок, в който органите на прокуратурата да изпълнят задълженията си по чл.369,ал.1 от НК, по която е било образуваното нчд №***г.,СпНС е постановил определение, с което е дал на СпП възможност в тримесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство по отношение на него /виж л.655-л.656/.  

-С постановление на прокурор при СпП от ***, ДП №46/***г. по описа на ГД БОП при МВР е частично прекратено по окончателните обвинения, които са били повдигнати на обвиняемите на ***г., и конкретно по отношение на ищеца, за това, че на неустановена дата в началото на **** на територията на РБ е образувал организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на девет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.213а и по чл.214 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници К.С.В., взел участие в групата от ***.-***., Я.А.В., взел участие в групата от ***.-***., М.Р.М., взел участие в групата от неустановена дата през м.**** до ***., А.А., взел участие в групата от ***.-***., М.В.Д., взел участие в групата от ***.-***., Д.А.М., взел участие в групата от неустановена дата през м.април *** до ***., П.М.С., взел участие в групата от неустановена дата през м.**** до ***., и Г.П.Г., взел участие в групата от неустановена дата през м.****  до ***., като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК, тъй като обвинението в тази си част не е подкрепено от доказателства /виж л.457-л.474 и л.492-л.501/.

- В частта, за която производството по ДП №*** не е било прекратено, по внесен от СпП в съда обвинителен акт от *** е било образувано НОХД №*** на СпНС, по което, с разпореждане от 10.09.15г. производството по посоченото дело е било прекратено и същото е върнато на СпП с указания да отстрани констатираните от СпНС допуснати съществени процесуални нарушения, като по отношение на ищеца, във връзка с проведеното вече производство по ЧНД №***г., е определен едномесечен срок за изпълнение на тези указания  /виж обвинителен акт на л.502-л.533, същи и на л.684-л.717, и разпореждането на л.534-л.538/.

-По внесен на 22.01.2016г. в СпНС от СпП обвинителен акт по ДП №*** на ГД БОП е било образувано НОХД №***г. на СпНС, по което, на основание чл.369,ал.4 от НПК, с окончателно определение от ***, съдът е прекратил производството по делото по отношение на ищеца, тъй като срокът за внасяне на обвинителен акт срещу него е изтекъл на 21.01.16г. /виж определението на л.539-л.541/.

-Кореспонденцията на този състав със СпНС и СпП, във връзка с исканията на ищеца за издирване на подадените от него до администрацията на ОС „ИН“ молби №№369 и 370 от ***г., дава на съда основание да смята, че частично прекратеното по отношение на ищеца производство по така образуваното НОХД №*** на СпНС и по пр.пр. №№*** по описа на СпП, все още не са приключени /виж л.803, л.818/, като по отношение на висящността на посочената прокурорска преписка съдът се увери и от данните на официалния сайт на Прокуратурата на РБ, проверката в който не изисква нарочна регистрация на потребителя на информация, както това е на сайта на СпНС.

Така, започнатото срещу ищеца на ***, частично прекратено в описаните вече подробно по-горе части срещу него с постановления на прокурора от *** и от ***, е приключило окончателно на 29.01.2016г., с прекратяването му по отношение на ищеца от съда, като е продължило, при описания по-горе ход, четири години, девет месеца и пет дни, при търпяно задържане в ареста от 24-26.04.***, като постановена от прокурора временна мярка, осигуряваща явяването му пред съда за постановяване на мярка за неотклонение, и от 11.05.-22.06.***, в изпълнение на постановената от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, или общо задържане от 1месец и 14дни, и търпяна мярка „парична гаранция“ в размер на 7000лв., във времето от 22.06.**г.-28.02.**г.

1.3.Във връзка с твърдените от ищеца като претърпени неимуществени и имуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и проведеното срещу него наказателно производство, съдът не намери за установени от ищеца всички твърдени от него като претърпени неимуществени вреди и/или интензивността и силата им, и намери, че част от тях имат комплексни причини и/или причини, несвързани пряко с проведеното срещу ищеца наказателно производство, каквито са и принципните възражения на ответника, и конкретно:

-Не се намериха от съда за установени твърденията на ищеца, че в резултат на акцията по задържането му и медийните публикации по негов адрес, различни финансови институции и дългогодишни негови партньори прекратили договорите си със *** за ***и в резултат на тези обстоятелства *** преустановило дейността си /т.1.18-л.6/, че в резултат на това бил принуден да прекрати трудовите договори на своя персонал и да преустанови дейността на дружеството си /л.8, абзац пети/ и че е било препятствано кариерното му развитие /л.10,т.3.2/, и се намериха за установени в областта на професионалната сфера, макар и не в обема, както ищецът ги твърди, неблагоприятните последици, че се чувства злепоставен в професионалните среди /л.11, т.3.5/, че неговата професионална дейност претърпява удар и че репутацията му, изградена с много труд, се срива /л.8, абзац пети/, поради следните съображения:

Справка в публичния търговски регистър сочи, че и към 23.02.18г., *** е с активен статус и не е заличено като търговец, в пряко опровержение на твърдяното от ищеца, че дружеството, на което е едноличен собственик на капитала и управител, е преустановило дейността си /за извършената проверка съдът прилага към делото разпечатка от ТР от посочената дата/.

В периода ***, който съвпада с времето на дадената публичност на повдигнатото срещу ищеца обвинение, „***, ***АД и „***“АД наистина са изпратили до *** уведомления за прекратяване на договорните им отношения и покана дружеството да прекрати действията по извънсъдебно ***от длъжници по възложените му от тях случаи /л.86-л.93/, но от тези уведомления личи, че всички посочени контрагенти са се позовали на предвидената със сключените договори възможност, всяка от страните по тях да прекрати действието на договора с едномесечно предизвестие. Единствено лицето Ц.Д., в кореспонденция, която не ангажира официално *** АД, взела официално становище с писмото на л.93 от ***, е посочила, че предвид информацията, появила се в медиите, случаите, предоставени за работа на фирмата, временно се оттеглят, и че в тази връзка биха искали при първа възможност да се организира работна среща /л.92/-т.е пряка връзка между отправените предизвестия за прекратяване на договорните отношения и задържането на ищеца и разгласата на започнатото срещу него наказателно производство в медиите не може да се направи.

Отделно от това, анализът на условията на представените по делото договори, сключени от ***, по отношение на срока сочи, че:

Само два от седемте представени договора са сключени с неопределен срок, един от които е този с „***“ АД, отправила предизвестие за прекратяване на договора, като за втория такъв договор, сключен с „***“ АД няма данни да е бил прекратен;

Останалите пет договора са били срочни, като по три от тях срокът на действие е изтекъл преди ищецът да бъде привлечен като обвиняем, съответно на *** -договорът от 15.03.10г., сключен с ***АД, на 31.07.11г.-договорът, сключен на 30.07.10г. с „***“ АД  и на 05.08.11г.-договорът, сключен на 05.08.10г. с „***“ООД, срокът на договора от 10.09.09г., сключен с „***“ АД, е изтекъл на 07.06.12г., ако никоя от страните междувременно не е отправила изрично изявление до другата за прекратяването му, данни за каквито изявления няма по делото, а срокът на последния  договор, прекратен с предизвестие от „***“АД, би изтекъл на  31.12.12г. –т.е и да не беше проведено наказателното производство срещу ищеца, по-голямата част от тези договори са преустановили действието си или биха преустановили действието си, по силата на предвидените от страните по тях уговорки относно срока, за който са били сключени.

Обсъдените по-горе доказателства опровергават показанията на св.А., че всички договори между сина му и ***били прекратени по времето, докато сина му бил в ареста, тъй като ***държали на своя имидж и тъй като в медиите започнали да излизат още по време на арестуването на сина му несъстоятелни твърдения, че той и неговите служители са ***и ***, макар и публикациите да са наистина в тази насока, и като при преценка на показанията на св.А.съдът взема предвид извън близкото родство и това, че коментираните факти, съобщени от него, не са пряко възприети, а съставляват преразказ на онова, което синът му и споделил с него по този повод или умозаключения на самия свидетел относно причините за прекратяване на сключените между *** и ***договори.

Що се касае до твърдението на ищеца, че е бил принуден да прекрати трудовите договори на своя персонал във връзка с това, че много от контрагентите на дружеството прекратили договорите си с него, от приложените по делото писмени доказателства личи, че в периода ***.-***., *** действително е прекратило договорите на  П.С., Б.К., Д.М., Р.Т., С.Г., Е.С., К.В.  и Я.В. /виж л.101-л.108/, като посочената причина за това-обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е твърде обща и нормативно касае всеки случай, в който настъпят факти, които не дават възможност да продължи изпълнението на трудовия договор и страните не могат да преодолеят пречките за това, но така вписана, не може да се отнесе пряко към твърдението на ищеца и да го установи. Отделно от това, в кориците на делото са налице достатъчно данни, от които е видно, че за част от посочените лица-П.С., Д.М., К.В. и Я.В. със сигурност са били налице факти, създаващи обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, различни от твърдените от ищеца, доколкото тези четири лица са били също привлечени като обвиняеми в производството, проведено и срещу ищеца, като К.В. и Я.В. са задържани под стража заедно с ищеца на 11.05.12г. /л.266-л.297/ и мярката на К.В. е била изменена в парична гаранция на 22.06.12г., заедно с тази на ищеца /л.343-л357/.  

По отношение договора на М.М. се установи, че  е бил прекратен на***, преди образуване на наказателното производство, по взаимно съгласие, /л.97/, тъй че със сигурност прекратяването му няма общо с твърденията на ищеца.

Въпреки гореказаното, факт е, че печалбата на „***“ по баланса към 31.12.12г., след приспадането на разходите за данъци върху печалбата, е в размер на 19х.лв. /виж л.160/, който, сравнен с печалбата от предходните три години, включително ***, в която дружеството е извършвало дейност от ***, когато е регистрирано, до **, е много по-нисък, както и че в голяма част от публикациите се цитират както името на ищеца, така и на дружеството „***“, чрез което се осъществява дейността, във връзка с която са му повдигнати обвинения. Тези доказателства, взети предвид ведно с кореспондиращите им логически показания, дадени от св.Б., необвързан с родство, че тъй като репутацията на ищеца във ***, в която бил работил, била срината, той стоял без работа, а след това бил принуден да работи в другата сфера, в която бил добър-***, като си намерил работа в едно ***в ***.

По повод на последното, показания за което е дал и св.А., съдът намира, че показанията и на двамата свидетели не могат да бъдат ценени буквално, при който прочит оставят впечатление за работа по трудов договор, поради следното:

Видно е от двата приложени по делото обвинителни акта /виж конкретно л.658 и л.685/, че С.С. е ***на „***“ ЕООД. Проверка на съда в публичния търговски регистър показа, че това дружество, на което ищецът е ***и едноличен собственик на капитала, е вписано на 09.10.12г., само няколко месеца след освобождаването му от ареста, след изменение на взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 22.06.12г., и включва в предмета си на дейност, освен множеството изброени и всички незабранени от закона услуги и дейности, и организирането на ***. Тази информация, взета предвид в съвкупност с депозираните от св.А.и св.Б. показания, че след срива на репутацията на ищеца във ***, след като си търсил работа без успех 2 години и чак след това започнал работа на ***. от ***, в ****** /св.А./, че другото, в което ищецът бил добър, било *** и той се принудил да работи в тази сфера в едно ***в ***, където живеел една или две години и пътувал постоянно до ***, при липса на данни в книжата от наказателното производство ищецът да е имал такава месторабота, кара съдът да смята, че казаното от двамата свидетели касае новото поприще на ищеца, чрез регистрираното през *** негово дружество „***“ , както и че датата на регистрацията на това дружество е в пряко опровержение на показанията на св.А., че в следващите две години след освобождаването му от ареста синът му не могъл да си намери работа.

Доколкото не се установи по делото към датата на провеждане на наказателното производство ищецът да е работел някъде като *** или ***/*** по трудов договор/, включително като се взе предвид от съда и собственото му изявление в с.з. от 22.06.12г., че накрая е бил *** на ***в „***“ /виж и договора на л.109-л.115/, а след това регистрирали фирма с идея за ***/виж л.352-л.353- последна дума на обв.С./, не може да се счита за установено и твърдението му за препятствано кариерно развитие в тесния смисъл на това понятие, и извън вече коментираното относно неговата професионална реализицаия на попрището на собствената му търговска дейност, под формата на различните регистрирани от него търговски дружества.

Или, в обобщение може да се заключи, че в професионално отношение, доколкото повдигнатото на ищеца обвинение е било широко оповестено в пресата, като на ***.-чрез публикация на официалната интернет страница на апелативна специализирана прокуратура, включително с посочване на фирмата му ***, може да се смята, че професионалната му репутация в ***по силата на възлагане с договор е наистина пострадала, както и че за известно време е била затруднена трудовата му реализиция, но също тъй, че посочените затруднения са били бързо преодоляни от ищеца, който е преориентирал бизнеса си в сферата на ***, в която е бил също добър, чрез „***“ ЕООД, и като фирмата му *** не е преустановила дейността си, нито е освободила всичките си работници в пряка причинна връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство.

-Не се установиха според съда в обема и с интензитета, в който се твърдят от ищеца, неимуществените вреди, свързани със специфичното му здравословно състояние по време на задържането му в ареста /виж твърденията в тази връзка на л.5,т.1.11 и т.1.12, на л.6,абзац първи и на л.11, абзац първи /, а по отношение на същите може да се смята за установено само, че е търпял неудобства от невъзможност за ползване ежедневно на баня и от необходимостта да ползва тоалетна „турски тип“, които неудобства имат за причини както специфичното му здравословно състояние, така и условията, при които се осъществява задържането на лица по НПК в следствения арест.

За горния извод, съдът взе предвид следните установени в производството факти:

Видно е от справката за престоите на ищеца в следствения арест и изпратените на съда копия от арестантските му досиета за двете осъществени задържания- от 24.04.12г.-***. и от 11.05.12г.-22.06.12г. /справка на л.718-л.719 и приложения на л.722-л.795/, че :

Състоянието на ищеца като лице с ***и ***е отразено при всичките извършени му в ареста медицински прегледи -на 24.04.12г., 25.04.12г. и 11.05.12г. - т.е. от първия момент и на двете осъществени задържания, при първия от които прегледи му е препоръчано при необходимост да сваля *** за почивка  /виж л.732, л.731, л.785/.

По време на задържането му, ищецът е бил настанен в килия с още три лица, както твърди, като настаняването му в обща килия е станало след оценката, че е видимо спокоен и няма никакви индикации за риск, тъй че може да бъде настанен във всяка килия /виж л.718-л.719, л.737, л.738, л.792, л.793/ и като с оглед нормативната уредба настаняването на задържаните под стража лица в общи помещения е правило, а престоят им в отделни помещения, изолирането им в наказателна или единична килия е изключение, приложимо само в предвидени от закона случаи /виж аргументи в чл.27,ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС в ред ДВ бр.9/10г. и чл.120 от ЗИНЗС, във вр. с чл.268 от ППЗИНЗС за съответна приложимост на разпоредбите относно лишаване от свобода по отношение на задържаните по реда на НПК лица/.

Не се събраха по делото доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че останалите пребиваващи заедно с него в килия лица са били с богато криминално досие, че са били осъждани многократно за тежки умишлени престъпления, поради което, по силата на нормативната уредба, може да се смята за установено само, че  щом тези лица са се намирали в следствения арест, са били настанени там след задържането им по реда на НПК /виж чл.42,ал.2 от ЗИНЗС/ - т.е. като граждани, които участват в наказателно производство и търпят в тази връзка мярка за принуда, наложена по реда на НПК /виж чл.17,ал.1 от НПК/ така, както това е било и за ищеца по време на престоя му в ареста, или, предвид разпоредбите на чл.241,ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС относно другите лица, които се настаняват в арестите, че са били осъдени на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления /ал.2,т.1/; задържани лица, обявени за национално издирване /ал.2,т.2/; задържани от прокурора по реда на НПК /ал.2,т.3/;  етапно конвоирани лица, когато в съответното поделение на МВР е нямало условия за настаняването им.

В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на закона, че макар в арестите да се настаняват и осъдени на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия, както и осъдени с взета мярка за неотклонение задържане под стража, като обвиняеми и подсъдими за други престъпления /чл.241,ал.2,т.1/, обвиняемите и подсъдимите се настаняват в спални помещения отделно от осъдените /чл.246,ал.3,в ред.към ***/.

Тъй като не се установи в производството лицата, с които ищецът е споделял килия, да са били с богато криминално досие и многократно осъждани, не може да се смята за установено от съда и твърдянието на ищеца, че обстоятелството да споделя една килия с такива лица било изключително унизително за него /л.11,абзац първи/ и провокирало особено притеснение у него /виж л.9, абзац трети/, за които неимуществени вреди и доведените от него свидетели не са дали показания.

Ищецът е имал възможност да ползва ***, противно на твърдението му в обратната насока /л.8, абзац първи в „условия, при които е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“/, като такива са му били предадени срещу подпис само един ден след задържането му, както на 25.04.12г., така и на 12.05.12г., съответно от съпругата му Е.С. и от баща му В.А., и не само са му били предадени, а е имал и реалната възможност да ги ползва, като видно от извършения му на 08.06.12г. личен преглед от ***в ОС „ИН“ сектор Арести *** за целите на допуснатата експертиза по искането му от 01.06.12г. за изменение на наложената мярка „задържане под стража“,  се е придвижвал с две ***  /виж разписки на л.729 и л.786 и т.5, Двигателна дейност-л.314/.

Твърденията на ищеца за затрудненията, които е изпитвал по време на задържането си, тъй като нямал възможност да ползва баня всеки ден, а специфичното му здравословно състояние изисквало особени ежедневни грижи, като *** на ** на ***и почистване на ***, се намират от съда за установени по отношение невъзможността да ползва баня всеки ден, доколкото от приложената по делото инструкции за употреба на изработената за ищеца ***личи, че при използването и са изключително важни ежедневните грижи както за поддържане на хигиена на ***, чрез неговото измиване, така и за почистване и дезинфекция на *** /виж л.192 и л.193/, тъй като предвид височината, на която *** е ***, миенето трудно би могло да бъде осъществено по начин, различен от извършването му в баня, а за почистването и дезинфекцията на *** обикновено е достатъчно и използването само на влажна кърпа /виж инструкцията на л.193/.

Ищецът не успя да събере показанията на допуснатия му от съда свидетел-лице, пребивавало едновременно с него в ареста по време на задържанията му, за да установи твърденията си за изпитваните във връзка със специфичното си здравословно състояние затруднения, тъй като призовките за всички призовани от него последователно лица се върнаха невръчени в канцеларията на съда, но за затрудненията, свързани с ползване на тоалетна „турски тип“ /клекало/ и невъзможност за ежедневно ползване на баня, съдът намира, противно на виждането на ответника за тяхната недоказаност, че може да се приемат за установени и без събирането на допуснатите му гласни доказателства. За целта съдът взе предвид констатациите във връзка със системния проблем с с лошите материални условия в местата за лишаване от свобода в РБ, закрепени в редица доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /виж напр. доклад от 28.02.08г., след посещение на делегация на Комитета от 10-21.09.06г.; доклад от 15.03.12г., след посещение на делегация на Комитета от 18-29.10.10г.; доклад от 04.12.12г., след посещение на делегация на Комитета от 04-10.05.12г./, в редица постановени от ЕСПЧ решения срещу България във връзка с оплаквания от нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, обединени в групата „К. и други срещу България“, чието изпълнение е обект на засилено наблюдение от Комитета на министрите, както и постановеното на 27.01.15г. от ЕСПЧ пилотно решение срещу България по делото „Н. и други срещу България“, които следва да са добре известни на българската държава и на правозащитните и органи, и които са предмет на ежегодно приемани от МС или внесени от него в НС годишни доклади относно изпълнение на решенията на ЕСПЧ по дела срещу РБ /виж напр.Реш.№39 от 23.01.14г., Реш.№171 от 19.03.15г. и Реш.№358 от 12.05.16г./. Част от тези констатации са били направени по повод  оплаквания от ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната, макар и главно с оглед необходимостта от облекчаване на физиологичните нужди през нощта в кофи, и са за това, че тоалетните в посетените места /затвори и затворнически общежития/, включително към ***, в която е търпял задържане ищецът, са обикновено от „турски тип“, а банята е достъпна по веднъж седмично. В индиректно потвърждение за наличие на споделени от ищеца, а очевидно и обективно налични с оглед състоянието му неудобства при ползването на тоалетна от този тип, са и дадените с изготвеното по повод изменение мярката за неотклонение заключение на СМЕ препоръки, на лицето да се предоставят помощни санитарни средства- тоалетен стол и др., за които не се установи да са били осигурени на ищеца до края на престоя му в ареста, като осигуряването им би ползвало ответника, а той не е отрекъл тези твърдения изрично, нито е поискал да събере доказателства за опровержението им /л.315, изр.посл. и л.320-изр.посл./. По отношение невъзможността за ежедневно ползване на баня, съдът намира, че същата, с оглед отчитане на реалните битови условия, е намерила и нормативно потвърждение в разпоредбата на чл.151,ал.1,т.3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, като дори с изменението на ППЗИНЗС с ДВ бр.14/17г., по отношение създаването на условия за къпане е закрепено отново време не по-малко от два пъти седмично, но не и ежедневно. Съответни на тези констатации и уредба са и дадените от св.А.показания за споделени му от сина му неудобства и притеснения във връзка с ползването на тоалетната тип клекало и затрудненията да поддържа необходимата за състоянието му лична хигиена, тъй че в това отношение съдът ги цени изцяло.

При така приетото, съдът намира за несъществено с оглед доказателствено значение при установяване на този факт обстоятелството, че в производството не се събраха двата броя молби с №№369 и 370 от 19.06.12г., за които се установи, че са били подадени от ищеца по време на задържането му, едната от тях с неизвестен адресат, а другата- с адресат СпП, с които той твърди да е искал специфичното му състояние да се вземе предвид от властите и да му се предложат съответни на него облекчения /виж подробно докладваните от съда в протокола от с.з. от 06.02.18г. предприети в тази връзка действия, свързани с принос за несъбирането на това допуснато доказателство както на ищеца, така и на противната страна-л.846-л.847/, още повече, че те със сигурност са станали достояние на СпП и преди датата 19.06.12г., тъй като са изложени с молбата на адв.Р.от 01.06.12г. за изменение на взетата на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, внесена до СпНС чрез СпП /л.303-л.305/, а и предхождат само с три дни извършената на 22.06.12г. от съда замяна на тази мярка с по-лека /л.343-л.357/.

Въпреки приетото за установено неудобство от невъзможността да ползва баня всеки ден и да ползва тоалетна тип „клекало“,  не се намират от съда за установени твърденията на ищеца, че поради това, по време на задържането му, *** кожа на ***се е инфектирала /л.5, т.1.12/, че имал болки в тазобедрената и колянната стави на десния крак, оточни образувания под коляното на десния крак, гнойни образувания в областта на чуканчето /л.6, от т.1.15/ и сериозно влошаване на здравословното му състояние /л.10, т.3.2/, а се счита за установено единствено, че е търпял болки в кръста и фантомни болки, но не и със силата и интензитета, които е заявил- остри болки в кръста, интензивни фантомни болки, изключително интензивни страдания, и като това влошаване е било кратко и дължащо се до голям степен на естеството на наличните при него стари заболявания и състояние, а не само на условията на задържане, воден от следните съображения:

 

 

В личната  молба на ищеца до СпП от *** той наистина е описал, че има образувани „възпаления по цялата глава“ /л.299,абзац втори/, но обективни данни за възпаления и инфекции на мястото на *** не са налични нито в медицинската документация от извършените му първични и вторични прегледи в мястото на задържане, които са проведени по повод негови оплаквания от фантомни болки и болков радикулерен синдром, нито при извършените му на 08.06.12г. и 11.06.12г. лични прегледи от ***и ***, при втория от които прегледи оперативните цикатрикси на мястото на *** и последващите оперативни обработки са подробно описани, както и е посочено, че *** е леко подвижен /виж л.314, т.4 и т.5 и същи данни на л.318-л.319-т.9, т.10 и т.11/. Показания в подкрепа на това твърдение не са дали и допуснатите на ищеца свидетели.  

Молбата от 20.06.12г., описана в т.1.15 от исковата молба, е събрана като доказателство в процеса /л.341-л.342/, и от нея наистина е видно, че ищецът е направил пред защитника си адв.Р.оплаквания от болки в тазобедрената и колянната стави на десния крак, от оточни образувания под коляното на десния крак, гнойни образувания в областта на чуканчето и остри блоки в кръста. За тези споделени от него на защитника му и описани в посочената молба оплаквания доказателства в процеса не се събраха. Данни за тях липсват в показанията на свидетелите. Видно е от протокола на проведеното от АСпНС на 22.06.12г. с.з, в което постановеното от СпНС определение от 14.06.12г. е било отменено и е била постановена замяна на наложената на ищеца мярка „задържане под стража“ /л.343-л.357/, че тези оплаквания на ищеца С. не са обсъждани и не са посочени като основание за промяна на мярката /виж л.356/, а е само най-общо посочено, че е съобразена предпоставката по чл.56,ал.3 от НПК. Видно е още от същия протокол, че направеното с подадената от адв.Р.молба искане за допускане на СМЕ, тъй като тези оплаквания на клиента му не са били предмет на изготвената такава в производството по НОХД №873/*** на СпНС, не е допуснато, като е намерено, че здравословното състояние на С. е било изследвано подробно с двете експертизи, изготвени в хода на НОХД №873/***, последната от които само отпреди осем дни. Същите експертизи са приети в настоящото производство като доказателства и както съдът вече коментира в предходния пункт, при извършените от тях на ищеца прегледи не са описани обективни данни в потвърждение и на тези оплаквания.

Твърдението на ищеца за търпени интензивни фантомни болки, по отношение на интензивността на болката, както и на изключително интензивни страдания, не се намери за установено от съда доколкото:

Такива оплаквания не са били наведени от самия ищец в молбите, с които е искал налагане на по-лека мярка за неотклонение, с които е описано само неудобството, което търпи, поради здравословното си състояние, както и опасенията от влошаването му в условията на ареста /л.298-л.299 и л.303-л.305/, както те са потвърдени и с дадените от св.А.показания. В данните за извършените медицински прегледи на 22.05.12г., 28.05.12г. и 05.06.12г. са описани оплаквания от фантомни болки и болков радикулярен синдром, за които е назначен фелоран, но не и от болки с интензивен характер /виж т.4 на л.314/. В снетата от самия ищец анамнеза при извършения му от ***на 08.06.12г. личен преглед, той е съобщил за постоянни болки в кръста и за фантомни болки, но не и за интензивни или силни болки, за каквито, макар и да са теоретично възможни, не са намерени убедителни данни при прегледа му /виж л.314/. В индиректна подкрепа на извода на съда е и факта, че при многократно носени на ищеца от близките му в ареста вещи- на 25.04.12г., 12.05.12г.,  15.05.12г., 18.05.12г., 20.05.12г., 13.06.12г., само веднъж на 15.05.12г. между тези вещи са и 2бр. аулин /л.729, л.786, л.782, л.748, л.752, л.768/, макар той да твърди, че непрекъснато е приемал обезболяващи. В показанията на св.А., че синът му всеки път се оплаквал от фантомни болки, също не им е дадено определение да са силни, интензивни, нетърпими, а и след като се оказа, че св.А.е видял сина си по време на задържането му един единствен път-на 13.06.12г. /виж л.767/, а не още на другия ден след задържането му и многократно по време на задържането му, както е заявил, дори без да се взема предвид факта на близкото родство, съдът цени показанията му с големи резерви. От факта на единственото свиждане на св.А.със сина му на 13.06.12г. директно следва и невъзможността да е вярно казаното от него, че мазилата, с които трябвало да се поддържа кожата на мястото на операцията били занесени на сина му след около месец, понеже на първото свиждане синът му му казал, че трябва да се изчака 15 дни за разрешение от началника дали тези лекарства ще се допуснат, защото ищецът е бил освободен девет дни след това свиждане, на 22.06.12г., както и защото в листите за доставени на ищеца от близките му в ареста вещи подобни мазила не са описани/л.729, л.786, л.782, л.748, л.752, л.768/.

Не се установи и твърдението на ищеца за влошаване на здравословното му състояние в това отношение /л.10, т.3.2/, дължащо се единствено на условията в ареста, доколкото и радикулярните болки, поради дисковите хернии, и фантомните болки, оплаквания от които е имал в ареста, са такива, от които той е имал оплаквания и е търпял обостряния и преди задържането му, в каквато насока сакакто медицинската му документация, така и дадените от св.А.показания, които, поради съответствието с документите /виж л.174-л.187/ в този аспект се ценят.

 

 

 

 

 

 

 

-По твърденията на ищеца за: преживян от него стрес поради това, че съпругата му и баща му много тежко изживяват наказателното преследване срещу него, че тъй като те изглеждали изключително стресирани и изтормозени, това засилвало страданията му и че притесненията на съпругата му за бъдещото му довели до агравиране на психичните проблеми, от които тя страдала; претърпяно злепоставяне пред близките; намеса в личната му сфера, в резултат на изполваните специални разузнавателни средства /л.9,абзац втори, л.10, т.3.2, л.11, т.3.5/; претърпян от него вследствие на проведеното наказателно производство силен психоемоционален стрес, дълбока емоционална травма, притеснение, тревожност, раздразнителност, отпадналост, унижение, загуба/срив на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост /л.10, в т.3.2, 3.3. и 3.4/.

По време на престоя в ареста за изтърпяване на мярката „задържане под стража“, за разлика от единственото свиждане, което е имал с баща си на 13.06.12г. /л.767/,  ищецът е провел шест свиждания със  съпругата си Е.С.- на 15.05.12г., 29.05.12г., 08.06.12г., 15.06.12г., 19.06.12г., 21.06.12г. /виж л.780, л.753, л.759, л.771, л.774, л.776/, конституирана и като негов защитник с постановление от 30.05.12г. /л.300-л.301/, тъй че обективно е имал възможност да възприме тяхното състояние, а за съпругата му, страдаща както вече се каза в т.1.1 от ***,  се установи, че с издадено на 16.05.12г. направление, на 21.05.12г. се е явила на преглед при специалист с оплаквания от намалена енергия и сили, негативни опасения, параноидни интерпретации и страхови преживявяания, свързани както със ситуацията около нея /лични травмени преживявания/, така и с емоционалната и лабилност, по повод което е поставена диагноза за търпян смесен сегашен епизод на биполярно афективно разстройство, за което е предписано медикаментозно лечение /виж л.196/. В тази връзка, показанията на св.А., че синът му се притеснявал за съпругата си, знаейки състоянието и, се кредитират от съда, но като се взе предвид, че и след извършения и преглед и предписано лечение Е.С. е продължила активно да посещава съпруга си, смята, че тези негови притеснения не са продължили дълго, защото е имал пълна известност относно състоянието и. Отделно от това, св.А.е дал показания, че синът му се притеснявал за тях, но не и че той и съпругата на ищеца са се притеснявали за него, тъй че на практика за твърденията на ищеца, че близките му били много изтормозени и стресирани, което провокирало неговите притеснения, потвърждение няма. 

Имат връзка с отношенията между ищеца и съпругата му и показанията на св.Б., че доколкото той знаел, към датата на изслушването му-***., ищецът се развеждал с жена си, както и показанията на св.А.в същото с.з., че тъй като се наложило синът му да работи  в ***в ***, на ***. от *** и рядко се виждали със съпругата му, в момента били разделени и най- вероятно щели да се разведат /л.621-лице и гръб/, но доколкото ищецът не е навеждал твърдение за претърпяна вреда, изразяваща се в разрушаване на брака му, вследствие на проведеното срещу него производство, и съдът не взема под внимание при преценката на обезщетението, което му се дължи за установените от него като претърпени вреди, тези събрани гласни доказателства.

Твърдението на ищеца за злепоставянето му пред близките е намерило потвърждение единствено в показанията на св.А., който е заявил, че синът му се притеснявал за него и за родителите, защото му било необяснимо какво ще си помислят, заради случващото се, и ценностите, в които е бил възпитан и дали няма да направят нещо, сериозни болести и последствия.

При вече многократно изложените от съда резерви към показанията на този свидетел, дикредитирани от разминаването на броя на документираните негови свиждания с ищеца и тези, които твърди да е осъществил, както и поради това, че показанията на св.А.за тези търпени от сина му притеснения са отнесени именно към момента на престоя му в ареста, а не въобще, съдът приема, че заради ценностната система, в която е бил възпитан, с оглед установеното в т.1.1 относно личността му, ищецът е имал основание да се почувства злепоставен пред семейството си, но не и че е претърпял притеснения поради неизвестността какво близките му ще си помислят за него и дали случващото се няма да има за тях сериозни последствия. За последното съдът взе предвид наличните в арестантските досиета на ищеца данни, видно от които през цялото време на задържането му, ищецът е бил в контакт с близките си, а не в неизвестност относно тях и реакциите им, като освен съпругата му и баща му, които са му идвали на свиждане, той е имал възможност да контактува по телефон и с майка си М.А. и сестра си Н.К., ако се съди по това, че е поискал техните телефонни номера, ведно с тези на съпругата му и на баща му, да се включат в списъка на лица, с които  може да говори /виж л.756, л.781/, като многократно е зареждал картата на телефона си /л.749, л.755, л.758, л.777, л.779/ и е поддържал и писмена кореспонденция с тях /виж л.750, л.751, л.771/, от което личи, че те не са се отвърнали от него, заради случващото се. Кореспондира на тези данни и изводи на съда и приетото по делото заключение на СПЕ, съгласно което ищецът разчита на своите приближгени, чието доверение е съхранено /виж на л.650,абзац първи/.

По отношение намесата в личната му сфера, поради ползвани в наказателното производство специални разузнавателни средства, показания пак са дадени единствено от св.А., според които синът му бил шокиран, когато узнал, че телефонът му е бил подслушван за дълъг период от време, защото на неговия телефон си били водили лични разговори, както и  разговори за много пари, във връзка с евентуална продажба на дружеството му на *** фирма и който е слушал би могъл да използва тази информация недобронамерено. Използването на срс при разследването е установен в производството факт, като само по себе си обективно съставлява намеса в личната сфера, и точно затова законът го е поставил под специален режим, при който се извършва преценката за това пропорционална ли е тази намеса с оглед защитата на обществения ред и интерес, но извън това, други неимуществени вреди в тази връзка, конкретно- преживян от ищеца според показанията на св.А.шок, не могат да се считат за установени от съда, защото в това отношение показанията на св.А.са дикредитирани от казаното, че той разбрал за това на първото съдебно заседание, а при подробното проследяване в т.1.2 от това решение на хода на наказателния процес срещу ищеца ясно се вижда, че съдебно заседание с негово участие не е било провеждано, поради което не е ясно и в какво точно съдебно заседание св.А.е узнал тези факти, както и защото самият свидетел е заявил, че в крайна сметка не са разбрали събраната със срс информация да е била недобронамерено използвана и сделката, която са планирали, да е била провалена вследствие на това.

Твърденията на ищеца за претърпян от него вследствие на проведеното наказателно производство силен психоемоционален стрес, дълбока емоционална травма, притеснение, тревожност, раздразнителност, отпадналост, унижение, загуба/срив на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост /л.10, в т.3.2, 3.3. и 3.4/ се намериха от съда за частично установени.

Необвързания с родство с ищеца св.Б. е дал показания, че след излизането си от ареста ищецът станал асоциален- спрял да иска да се виждат, да пътуват и да пият кафе заедно, въпреки че били много добри приятели още от 1996г., както и че дори когато паднал от мотора и ***, ищецът не бил така отчаян, както на излизане от ареста, като казвал при разговорите си със свидетеля, че е пречупен, че са му отрязани крилата и че вече каквото и да прави, го е страх да не стане нещо.

Бащата на ищеца, св.А., е дал показания, че синът му бил много депресиран, тъй като не знаел какво се случва, много отчаян, много притеснен за себе си, понеже не бил наясно какви са причините за това, искал да знае причините и бил обезверен, с видимо блуждаещ поглед, с нервни жестове, станал затворен, не си поставял цели за бъдещето, като всеки млад и нормален човек, изпадал в депресивно състояние при получаването на всяка една призовка, изпадал в дупка и че не се е възстановил и до момента, а в болница с много сериозни проблеми.

На фона на тези показания и на данните за личността на ищеца отпреди производството, както и на изготвеното му психологично интервю, вещото лице А.Д.- ***, е дала заключение /виж л.641-л.651а/, че ищецът не е страдал, нито страда от психично заболяване и не е търсил и/или получавал профилирана психиатрична и/или психологическа помощ, нито е провеждал лечение, свързано с оплакванията относно засягане от производството на неговата психо-емоционална сфера, че към датата на неговото освидетелстване за целите на експертизата, всички основни психични сфери-внимание, памет, интелект, мислене, емоции, воля и личност са при него без установени болестни промени и се характеризират с нормални стойности, съответни на неговата възраст, образователен ценз и натрупан до момента личен, професионален и социален опит.

Констатирани са белези на промени в емоционален план - склонност към мълчаливост, затваряне на проблемите в себе си, мисли за насочена към него несправедливост, в резултат на което проявява недоверчивост към хората, повишена чувствителност към обиди и огорчения, усещания за тревожност, несигурност и нестабилност, неудовлетвореност от ситуацията, в която се намира, изводима от убедеността му в несправедливостта на институциите, силна емоционална реакция на тема „семейство“ /л.646, абзац предпоследен в резултати от психологичното изследване и л.650, абзац трети, в обсъждането/.

Настъпилите психо-емоционални промени не са значими, доколкото принудителната ситуация, в която ищецът е бил поставен  за известен период от време, е причинила ситуативно тревожно състояние - неудовоствени изживявания на безпокойство, напрежение, страх, обезверяване /л.651,абзац трети/, налице са у него леки задръжки по отношение установяване на социални контакти, без особени трудности в цялостното функциониране /л.650,абзац първи/ и без промяна в спецификите на личността, а само с промяна в проявите на особеностите му /л.650,абзац пети/, като съответните емоции са оказали влияние и върху мисленето, а последното води и до изграждане на модели на поведение, съответни на новия житейския опит.

При преценката на събраните по делото гласни доказателства и експретиза по тези твърдени от ищеца вреди, съдът взе предвид следното:

Сравнени с твърденията на ищеца, показанията на св.Б. са в  потвърждение на оплакванията от загубата на самочувствие, чувство на безпомощност, притеснение и дълбока емоционална травма, но съдът констатира в тях някои вътрешни противоречия, които го карат да ги цени с известна резерва: Св.Б. два пъти е акцентирал на момента, към който са отнесени показанията му за описаното състояние на ищеца- при излизане, след излизане от ареста. Впоследствие св.Б. е заявил, че се е виждал с ищеца на месец или два веднъж и че не е прекратил връзка си с него, но също така, че след *** той живее в ***, а ищецът първо работел и живеел година или две в ***, а сега живее в ***, и че са се чували и са си говорили, като се връщал, но това противоречи на казаното, че като ищецът станал асоциален, не са си говорили и той спрял да иска да се виждат. Поради това, съдът смята, че св.Б.  няма трайни лични впечатления за фактите, които съобщава, а само инцидентни такива, датиращи от момента на срещата му с ищеца след излизане от ареста, състояла се по думите на свидетеля един или два месеца след освобождаването на ищеца от ареста, въпреки подчертаното от св.Б. близко приятелство с ищеца, датиращо от години.

Показанията на св.А.се ценят от съда при съобразяване на близкото му родство с ищеца, при отчитане на противоречието между казаното от свидетеля, че при свижданията, докато бил задържан /което свиждане се оказа едно/, синът му бил много отчаян и притеснен, тъй като не знаел какво се случва, какви са причините за това, тъй като искал да знае причините, и писмените данни по делото, видно от които, още от датата на привличането му като обвиняем по ДП №Б-12/*** на ***и при извършения му на същата дата разпит, ищецът е бил съвсем наясно с това, в какво го обвиняват, както сам изрично е удостоверил с подписа си в предявеното му в присъствие на адвокат постановление и в протокола за разпит, с които са му били разяснени и относимите към процесуалното му качество на обвиняем законни права, и като се е възползвал още на този етап от производството от едно от тях- правото да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение /виж л.222-л.223 и л.224-л.225/ и при отчитане на противоречието между казаното от свидетеля, че синът му не се е  възстановил и до момента, а е в болница с много сериозни проблеми, и установеното с приетото по делото заключение, че ищецът е мъж с правилно физическо и психическо развитие, с нормално цялостно когнитивно познавателно функциониране и не са налични за него данни да страда от писихчно или психиатрично заболяване, както и да е търсил или да е получавал за такова заболяване профилирана медицинска помощ.

Приетото по делото заключение, в същинската му заключителна част, както и в определени части от обсъждането, също не се цени от съда изцяло и безрезервно, поради следните съображения:

Видно е от заключението в тези му части, че вещото лице е приело за даденост обстоятелства, които не са установени със събраните по делото доказателства, а почиват единствено на казаното от ищеца при проведеното с него интервю- беседа,  и/или на обстоятелства, които не са били дори твърдени от ищеца в хода на производството, като претърпени от него вследствие на наказателния процес неимуществени вреди, и конкретно, като вещото лице е приело, че:

„Последвалата трудова ангажираност е довела до физическа, а впоследствие и до фактическа раздяла със съпругата му- повлиява личния му, семеен, живот“- последица, за която, ако и да са дадени показания от свидетелите, които при това не са установили настъпила раздяла, а някаква вероятност от настъпване на такава, ищецът не е навел оплакване да съставлява претърпяна от него във връзка с наказателното производство вреда.

„Първоначална дезинформираност за събитията и действията спрямо него, която създава усещане за несигурност, тревожност, безпокойство“- извод, основан на показанията на св.А.и интервюто с ищеца, но противоречащ на писмените данни за хода на наказателното производство, с които очевидно вещото лице не се е запознало, както личи от описаното на л.641-л.646 от заключението;

„В професионален аспект губи работата си, унищожена е фирмата му, което нарушава финансовота му стабилност, а оттам и невъзможността да обгрижва пълноценно семейството си. Остава без работа, което накърнява достойноството му на мъж, придобил отговорност към семейството си. Това провокира усещания за униженост, потиснатост, понижена самооценка, непълноценност“- приетите от вещото лице в първата част на съждението относно обстоятелствата, разгледани като причина за описаните в следващата част негативни и неудоволствени преживявания на ищеца противоречи на установеното по делото относно „унищожението“ на фирмата му и  оставането му без работа.

„…ограничил е социалните си контакти до минимум потребност в разширен кръг“ противоречи на написаното от самото вещо лице на предходната страница, че „Към момента С. има леки задръжки по отношение установяване на социални контакти, без особени трудности в цялостното си функциониране“ /л.600,абзац първи/.

2.Въз основа на тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:

Държавата носи отговорност пред гражданите за вредите, причинени им от прокуратурата по повод на повдигнато им обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето /чл.2,ал.1,т.3,предл.2хипотеза първа от ЗОДОВ/, на която хипотеза се приравнява и прекратяването на производството на основание чл.369,ал.4 от НПК /ред. с ДВ бр.42/2015г., действала към ***/, когато разпоредените от съда по искане на обвиняемия мерки за ускоряване на досъдебното производство не са били спазени в определените за това срокове от прокурора, като искът се насочва срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.

В конкретния случай, органът, повдигнал на ответника обвинение в извършване на престъпление, за което производството е било прекратено от съда, е Спациализираната прокуратура на РБ, съставляваща структура на Прокуратурата на РБ /чл.136,ал.1 от ЗСВ/, която е юридическо лице /чл.137 от ЗСВ/, тъй че ищецът е активно материално легитимиран да търси, а ответникът- надлежно пасивно материално легитимиран да отговаря пред ищеца за вредите, причинени му от незаконно повдигнатото му обвинение.

Ищецът установи да е претърпял част от твърдените като причинени му от ответника неимуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство и/или дължащи се на комплексни причини, включително и воденото наказателно производство -злепоставяне пред близките и в професионалните среди, в които е работел, при широка медиийна разгласа на случая, неудобства от невъзможността да ползва ежедневно баня и от необходимостта да ползва тоалетна тип клекало, въпреки специфичното му здравословно състояние, изискващо ежедневен достъп до баня и ползване на тоалетна със седалка, притеснения от влошаване на състоянието на съпругата му, настъпило и във връзка със задържането му, известни промени в психо-емоционален аспект-  склонност към мълчаливост, затваряне на проблемите в себе си, мисли за насочена към него несправедливост, в резултат на което проявява недоверчивост към хората, повишена чувствителност към обиди и огорчения, усещания за тревожност, несигурност и нестабилност, неудовлетвореност от ситуацията, в която се намира, изводима от убедеността му в несправедливостта на институциите, което прави искът му за присъждане на обезщетение за тях основателен.

Обезщетението за неимуществени вреди в този случай включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" /т.13 от ТР №3/22.04.05г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, като визираните в тази точка  деликти по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ, след измененията в заглавието и на закона от ***,***, *** и ***, сега съответстват на чл.2,ал.1,т.3,пр.1 и пр.2 от ЗОДОВ/, поради което, както и с оглед изричното изявление на пълномощника на ищеца в първото по делото с.з. от 11.07.17г., че оплакванията му в случая не са такива от хигиенните и битови условия, при които е търпял задържането, а за вреди от обичайните условия в ареста, претърпени във връзка със специфичното негово здравословно състояние /л.617гръб/, не се споделя от съда довода в пледоарията на ответника, че Прокуратурата не може да бъде държана отговорна за условията в следствения арест, за които, дори да се приеме, че не са били особено добри, той има право на други искове, насочени към МП и ГДИН. Тази теза е принципно вярна, защото наистина за вредите, претърпени във връзка с лошите условия в местата за задържане, гражданите разполагат с отделен иск-по чл.1 от ЗОДОВ, срещу посочените от ответника органи, но както вече се подчерта, ищецът не претендира обезщетение за такива вреди, тъй че в това отношение съдът изцяло споделя доводите по т.2.5-т.2.7вкл. и т.2.13 от писмената защита на ищеца.

Несъстоятелни са доводите на ответника, изложени с отговора му, че не може да бъде държан отговорен за вредите, свързани с начина, по който ищецът е бил задържан и за разгласяването на проведената полицейска акция, тъй като се касае до действия, предприети от трети лица или органи извън системата на прокуратурата.

Действията на разследващите органи в наказателното производство се провеждат под ръководството и надзора на  прокурора /чл.52,ал.3 от НПК/, поради което, макар и в случая задържането да е осъществено от служител на ГД БОП, то не съставлява действие на трето лице, както го определя ответникът, а действие по разследването по образуваното с постановление на СпП ДП №Б-12/*** по описа на ГД БОП, за което отговорен е ответникът, тъй че съдът споделя доводите на ищеца в тази връзка, развити с т.2.14 и т.2.15 от писмената му защита.

Що се касае до медийната разгласа, установеният по делото факт, че на ***. акцията по задържането на ищеца и други лица е оповестена на официалната страница на АСпП, опровергава частично тезата на ответника с отговора му, че се касае до действия на трети лица, за които той не може да бъде държан отговорен, и го прави пряко съпричастен към вредите, претърпени от ищеца във връзка с тази разгласа, но като се отчетат задължително и установените в случая обстоятелства, че масово публикациите са наистина такива от трети лица, нямащи общо с ответника, както и че значителна част от тях предхождат по време оповестяването, което е било официално извършено от ответника, широкото медийно огласяване и вредите от него не могат да се считат наистина като стоящи в причинна връзка само с поведението на ответника, а плод на комплексни причини, тъй че съдът не споделя тезата на ищеца с т.2.22 от писмената му защита, че инициатор на приложените от него публикации е била именно Прокуратурата, с извършеното на сайта и оповестяване.

Във връзка с установеното ползване на специални разузнавателни средства при разследването, доводите, развити от ответника с отговора му, са принципно верни, предвид предвидена от чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ  хипотеза за ангажиране отговорността на Държавата в случаите на незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, но и тезата на ищеца в т.2.19 от писмената му защита има своята опора в логиката, следвана при постановяване на т.13 от ТР №3/*** Ето защо, макар съдът да не споделя изцяло тезата на ищеца в цитирания пункт от писмената му защита, защото не намира за възможно приложението по аналогия на тълкуването по приложение на закона, дори и то да е дадено с ТР, и да не намери, че ищецът е претърпял във връзка с използването на срс при разследването други вреди, извън самата обективната намеса в неприкосновеността на личния живот, съдът счита, че предвид ръководната и надзорна роля на ответника в ДП и това обстоятелство следва да се включи в обхвата на вредите, за които ответникът дължи на ищеца обезщетение по предявения иск. Съдът се запозна в случая и с цитираното в писмената защита на ищеца решение №584/22.04.16г. по гр.дело №2711/2015г. на ІV-гр. с-в на ПОС, от прочита на което установи, че ищецът е излезнал при позоваването си на това решение от конкретиката на случая, тъй като в него, макар да е приел, че ищецът следва да бъде обезщетен и във връзка с използваните по наказателното производство срс, съдът е сторил това въз основа на конкретно събрани в производството пред него доказателства, с които е категорично установено, че използването на срс в случая е било неправомерно, искания за събиране на каквито доказателства ищецът нито е повдигал, нито е събрал в настоящия случай.

По възраженията на ответника за недоказаност на иска, с оглед реално претърпяване на вредите и/или наличната пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и проведеното срещу ищеца наказателно производство, както и по съображенията, развити от ищеца в писмената му защита в т.2.20-т.2.25 в тази връзка, съдът не намира за необходимо да дава отговор на страните и в тази част на решението, доколкото в частта му за приетите за установени в производството факти по т.1.3 подробно е изложил такива по всяка една от твърдените от ищеца като претърпени вреди и затова само най- общо сочи тук, че ищецът е установил същите частично, а не изцяло.

Извън горното, съдът съобрази при преценката за установеност на оплакванията на ищеца и приетия от съдебната практика, наложен вследствие на множеството постановени решения на ЕСПЧ по дела на граждани срещу РБ доказателствен стандарт, съгласно който, за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи съдът не е строго ограничен от формалните доказателства, като е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, изпитва притеснения, несигурност и страх от евентуално осъждане, както и че се засяга социалното му общуване, поради злепоставянето му в очите на обществото и близките, особено при дадена широка публичност на разследването и че вследствие на същото се накърнява доверието на гражданина в институциите, но и че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните, както в случая ищецът твърди изключително интензивни  страдания, или се твърди конкретно увреждане на здравето или други специфични увреждания, с оглед личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, за тях ищецът следва да проведе пълно главно доказване, тъй че и съдът да му присъди обезщетение, каквото в случая, за извънредните и/или интензивни страдания, твърдени от ищеца, не се установи категорично.

При горните съображения, съдът намери, че предявеният от ищеца иск е частично основателен- по отношение на установените в производството като реално претърпени неимуществени вреди, и неоснователен за онези вреди, които не се приеха от съда за доказани в процеса.

При частична доказаност на твърдените като претърпени от ищеца вреди и  предявен от него иск за глобалното им обезщетяване, както и защото намери възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение, с оглед принципа за справедливост, за основателно, съдът счете, че искът следва да се уважи до размера от 20000лв., а за разликата следва да се отхвърли, воден от следните конкретни съображения:

Преценката на съда за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, не е абстрактна, а се основава на съобразяване на конкретни наложени от практика критерии и като при прилагането и съдът следи да не се стигне до нарушаването на другия установен от закона основен принцип –за недопускане на неоснователно обогатяване.

Такива общи критерии при вреди от деликт са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди вредоносното деяние и преценка на цялостното отражение на предприетото срещу ищеца наказателно преследване върху живота му, а при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се вземат предвид още и някои специфични критерии, каквито са: тежестта на престъплението, за което е повдигнатото обвинение; дали обвинението е за едно или за повече  престъпления; дали ищецът е оправдан или производството срещу него е прекратено по всички повдигнати му обвинения или по част от тях; продължителността на наказателното производство; взетата при провеждането на наказателното производство  мярка за неотклонение; имало ли е публично огласяване на случая и какви са последиците от него; имало ли е постановяването на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, поведението на страните и на компетентните органи в производството.

В конкретния случай, по всеки от тези релевантни за справедливия размер на обезщетението критерии, съдът взе предвид следното:

В хода на проведеното срещу ищеца наказателно производство, продължило общо 4 год, 9мес, 5дни, повдиганите на ищеца обвинения са търпели промени, като първоначално, на ***му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.1 от НК /л.222-л.223/, а впоследствие, на ***и на ***му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК /л.376-л.377 и л.431-л.433/. Независимо от посочените промени по повдигнати на ищеца обвинения, те са все такива за извършване на тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК престъпления, тъй като за първото описано престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, а за второто- от пет до петнайсет години лишаване от свобода. Постановените две частични прекратявания на производството от 15.08.13г. и от 17.07.15г. /л.397-л.418 и л.457-л.501/ не са повлияли на тежестта на престъпленията, в които ищецът е бил обвинен, тъй като независимо от отпадане на част от обстоятелствата, в които, съгласно обвинението, се е изразявало реализираното от ищеца изпълнително деяние / отпадане на времето от началото на *** до началото на ****, като време на осъществяване на престъпната дейност, отпадане първо на престъплението по чл.143,ал.1 от НК, а после и на престъплението по чл.213а от НК като такива, с цел съгласуванато извършване на които е образувана престъпната група, отпадане на обвинението за образуване на престъпната група/, и по двете повдигнати му обвинения в хода на производството ищецът е бил обвинен в извършване на престъпления по квалифицирания състав на чл.321,ал.3 от НК, с оглед целта, с която е създадена престъпната група и конкретно в случая- с користна цел, както и с цел да върши съгласувано в страната престъпления по някой от другите състави на престъпления по НК, изрично изброени в цитираната разпоредба.

Т.е., с оглед на този обсъждан критерий следва да се заключи, че за цялото време на проведеното срещу него наказателно производство, което не е никак кратко, ищецът е бил под угрозата на налагане на наказание лишаване от свобода в значителни размери, като лице, обвинено в извършване на тежко по смисъла на НК престъпление, което само по себе си обуславя като обичайна последица и изпитването на притеснения и страх от евентуално осъждане в степен много по-висока отколкото при лица, обвинени в извършване на престъпления, които не са тежки по смисъла на НК или за които производството е протекло в по-кратък срок. Вземайки предвид в случая продължителността на проведеното срещу ищеца производство, съдът е длъжен да каже, че ако и въпроса за това дали то е протекло в разумен по смисъла на ЕКПЧ срок да не е повдиган и да не е нарочно изследван, подробно описаните в т.1.2. предприети от органите по разследването действия и броя на привлечените като обвиняеми лица дават основание да се заключи, че гарантираното основно право на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок не може да се счита за засегнато в случая. Ето защо, само с оглед тежестта на обвиненията и продължителността на наказателния процес, без да смята, че същата е в нарушение на изискването за провеждането му в разумен срок, съдът намира тези обстоятелства за определящи в най- висока степен необходимостта на ищеца да се определи достатъчно високо по размер обезщетение, което да го възмезди за обичайните неблагоприятни последици на претърпяната наказателна репресия, инициирана от ответника.

Следващите две обстоятелства, налагащи определяне на обезщетението в достатъчно висок размер, тъй че да е справедлив в случая, са обстоятелствата, свързани с търпяната от ищеца мярка за нетклонение „задържане под стража“ и разгласата на случая в медиите. За тях съдът взе предвид, че:

Макар и за непродължителен период от време /1мес.,14дни/, на ищеца е била наложена най- тежката измежду предвидените от чл.58 от НПК мярка за процесуална принуда- „задържане под стража“, която, и при обичайните условия за изтърпяването и в следствения арест, поради специфичното здравословно състояние на ищеца като лице с високо ампутиран един крак, е довела за него до неудобства и негативни преживявания, по-високи по степен от тези на лица, нямащи този специфичен проблем, за които следва да бъде подходящо обезщетен, но като в случая се съобрази и това, че за специфичното здравословно състояние на ищеца ответникът няма принос и не може да бъде държан отговорен.

По отношение на медийната разгласа съдът намери, че тъй като името и фирмата, под която ищецът е осъществявал дейността си, са станали широко публично достояние с негативен отенък, повдигнатите му обвинения, данни за които се съдържат и в публикациите, са свързани с областта от търговската дейност на ищеца, в която е намирал основна и успешна професионална реализация в годините от ***-***, ползвайки се с безупречен авторитет и при дадени най- добри референции, както и защото се установи, че макар и да е продължило съществуването си в правния мир,  дружеството му *** рязко е намалило печалбата си за *** и се е наложило ищецът да пренасочи реализацията си в друга сфера, имаща общо с хобито му, но не и с придобитото от него образование и натрупан в годините преди наказателното производство професионален опит, следва да му се определи обезщетение по-високо отколкото на лица, по отношение на които воденото наказателно производство няма обществен отглас и/или при които повдигнатото им обвинение няма пряка връзка с основното тяхно занятие, начин на живот и осигуряване на средства за препитание, като все пак се съобрази и това, че ответникът е дал малък  принос към тази разгласа с публикацията на официалната страница на АСпП, както и че по времето, когато той е огласил данни за провежданото срещу ищеца наказателно производство, такива са били вече огласени от други източници.

Отчете се от съда и обстоятелството, че ищецът е неосъждано лице, с висок образователен ценз и безупречна до момента на проведеното срещу него от ответника наказателно производство репутация и реализация.

Взе се предвид от съда и обстоятелството, че във времето от ***, когато е било повдигнато обвинение на ищеца, до датата на приключване на устните състезания по делото-06.02.18г., ако се съди от нормативно определената за страна минимална работна заплата -съответно 290лв., 310лв., 340лв., 360лв.,380лв., 420лв.,460лв. и 510лв., както и от отчетените от НСИ за периода ***-2016г. вкл. общ разходи средно на домакинство и средно на лице от съответно 8108, 8547лв., 9607лв., 10595лв., 10929лв., 11194лв. и 11146лв.; 3278лв., 3494лв., 4058лв., 4466лв., 4509лв., 4666лв. и 4755лв., т.е които непрекъснато са нараствали, би могло да се каже, че са налице и промени в икономическата обстановка в страната, налагащи също определяне на по-висок размер на обезщетението.

За разлика от обсъдените по-горе специфични обстоятелства, изискващи определяне на обезщетението в достатъчно висок размер, като обстоятелства, които не оправдават присъждане на обезщетението в претендирания от ищеца размер, съдът взе предвид, че твърдените от него като претърпени изключителни по степен, интензивност и продължителност неимуществени вреди не се доказаха изцяло по делото, нито се установи цялостното отражение на проведеното наказателно производство върху живота на ищеца да е толкова значително, че да налага репарация от 100000лв.

Установи се, че ищецът е запазил подкрепата и доверието на лицата от семейния си кръг, въпреки, че е бил злепоставен пред тях с повдигнатите им обвинения, не е твърдял във връзка със семейния си живот други негативи освен притеснения за здравето на съпругата си, които се приеха от съда за несъществени, с оглед събраните обективни данни, не се установи наказателното производство да е довело до прекратяване на дейността на фирмата му „***“  и до освобождаване на голяма част от работниците и, макар и да е намален обема на печалбите и, но като ищецът само няколко месеца след освобождаването му от ареста е преориентирал дейността си като търговец под друга форма - чрез ЕДОО  „***“, не се установи здравето на ищеца да е било повлияно от производството и се установиха само обичайните за подобни случаи тревожност, притеснения, безпокойство, както и незначителни промени в психо- емоционален план и в нагласите му за социално общуване, изразяващи се в неудовлетвореност, известна резервираност, недоверие в институциите, снижение на самочувствието и леки задръжки от социални конатакти в по-широк кръг, но без особени трудности в цялостното функиониране и при пълно запазване без болестни промени в капацитета на личността и във всички психични сфери.

Именно при тези мотиви съдът намери, че обезщетение в размер от 20000лв. е справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него във връзка с проведеното наказателно производство неимуществени вреди, поради което искът му следва да се уважи до този размер, а за разликата до претендираните от него 100000лв. следва да се отхвърли, поради прекомерност на търсеното от него обезщетение с оглед принципа за справедливост.

Присъденото на ищеца обезщетение му се следва със законната лихва, считано от ***, на която дата, с постановеното от съда окончателно определение, производството по отношение на него е било прекратено.

 

 

В частта за разноските.

Ищецът претендира разноски по списъка, представен в с.з. от 06.02.18г. /виж списъка на л.845/ и такива, с оглед частичното уважаване на иска му, му се следват в условията на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ-  т.е като следва да му се присъдят изцяло разноските за внесената държавна такса /такси и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С представения списък ищецът претендира присъждане на направени разноски от 3651.10лв., от които 3600лв.- заплатен адвокатски хонорарс вкл.ДДС и 51.10лв.- заплатени в производството държавни такси.

Установиха се от съда като направени от ищеца в производството разноските в размер на 3600лв., заплатени като адвокатско възнаграждение с включен ДДС /виж договора на л.16-л.17, ф-ра на л.18 и платежно нареждане на л.18/, както и направени разноски за платени държавни такси, различаващи се до известна степен от описаните в списъка, и конкретно:

-по т.2- платена ДТ за производството от 10лв. плюс 4лв.- такса за банков превод, а не 3.50лв., както се сочи /л.2/;

-по т.3- платена ДТ за издадени три броя съдебни удостоверения от 15лв. плюс 2лв. такса за банков превод, а не 3.50лв., както се сочи /л.630/;

-по т.4- без разлика от описаното, платена ДТ за преписи от 7.80лв. плюс 2лв. такса за банков превод /л.635/;

-по т.5- платена на 11.08.17г.  ДТ за преписи от 6.30лв., а не както се сочи от 16.08.17г. в размер на 7.30лв.,  плюс 2лв. такса за банков превод /л.633/;

-неописани в списъка платени 5лв. ДТ за още едно съдебно удостоверение, плюс 2лв. такса за банков превод /л.816/

Или общо платени държавни такси и такси за банкови преводи в размер на 56.10лв.

Ответникът е повдигнал в с.з. от 06.02.18г. искане за намаляване на разноските, които ищецът е заплатил за адвокат, без да го обоснове нарочно, тъй че съдът разгледа това искане на плоскостта на чл.78,ал.5 от ГПК и намери, че следва да бъде оставено без уважение, защото, макар и делото да не е нито с правна, нито с фактическа сложност, заплатеното възнаграждение не може да бъде намалено, тъй като, без ДДС в размер на 600лв., възлиза на 3000лв., и е по-ниско от минималния предвиден при защита на иск с материален интерес и цена от 100000лв. от чл.7,ал.2,т.5 от Нар.№1/04г. размер от 3530лв.

При тези обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавни такси в пълния размер, в който са направени такива, от  56.10лв., и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част  от иска, в размер на 720лв., или общо разноски от 776.10лв.

 

            Воден от изложените мотиви, съдът

                                                                      

                                                                       Р Е Ш И:

            Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на С.В.С., ЕГН **********,***, адв.С. и адв.Б.,

            сумата от 20000- двадесет хиляди лева, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с повдигнатите му последователно обвинения в извършване на престъпления по чл.321,ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.1 от НК и чл.321,ал.3,пр.2,т.1 вр. ал.1 от НК, производството по които е било прекратено по отношение на ищеца от СпНС по нохд №171/***. на основание чл.369,ал.4 и ал.5 от НПК, като за разликата до претендираните 100000лв. отхвърля иска, поради недоказаност на част от твърдените вреди, както и поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливост,

            както и сумата от 776.10- седемстотин седемдесет и шест лева и десет стотинки- разноски в производството, от които 56.10лв.- заплатени държавни такси в пълен размер и 720лв.-заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, след оставяне без уважение искането на ответника за намаляването му.

            Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          Окръжен съдия: