РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Враца,14.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на 22.06.2021г. /двадесет и втори юни две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №164 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е.А. ***, депозирана чрез пълномощника
му *К.Ч., против Решение № 260007 от 19.02.2021г. на Районен съд – Бяла Слатина,
постановено по АНД № 312 по описа на съда за 2020 г. С атакувания съдебен акт е
потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, №
2355967 на ОД на МВР Враца, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по
чл.21, ал.1 от същия закон на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лв. (петдесет лева).
Касационният жалбоподател твърди, че решението на първата съдебна инстанция
е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че оспореният ЕФ
съдържа всички реквизити, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен
начин, както и че законосъобразно не е приложена разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на оспорения ЕФ изцяло. Претендират се
разноски за двете инстанции, за които е представен списък. Идентични
съображения пълномощникът на касатора развива и в представеното пред съда писмено становище.
Ответникът ОД на МВР Враца не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че изводът
на съда, че в настоящата хипотеза не може да се приложи разпоредбата на чл.189
ал.5 от ЗАНН и издаденият на настоящия касатор ЕФ да бъде анулиран, е в
съответствие с установената фактическа
обстановка и събраните доказателства.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е решение на РС – Бяла Слатина , с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2355967 на
ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП, с който на настоящия касатор е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл.21, ал.1 от същия закон. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ЕФ
е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и
при изпълнени изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
г. По съществото на спора въззивният съд
е приел, че с процесния електронен фиш правилно е приложен материалният закон, тъй като за безспорно
установени административно нарушение и неговото авторство, е наложено съответното административно наказание, поради
което го е потвърдил.
Касационната
инстанция възприема тези изводи на първостепенния
съд, които намира за обосновани и непротиворечащи
на събраните доказателства, поради което и постановеният въз основа на тях
съдебен акт се явява правилен.
Обжалваният ЕФ е
издаден в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, на лицето, което към датата на
извършеното нарушение е било законен представител на дружеството-собственик на автомобила, спрямо
който е извършен контрол чрез автоматизирано техническо средство, съгласно
разпоредбата на чл.188 ал.2 от същия закон. Обосновано съдът не е приел
възражението на наказаното лице, че то
не следва да носи административно-наказателна отговорност, тъй като от 12.11.2019г. активите на соченото като собственик дружество са преминали към друго такова и той вече не е представляващ на същото.
Настоящият касатор не спори, че към датата на установяване на нарушението - 22.08.2018г. представляваното от него дружество е
съществувало, а счита, че след като от м.ноември 2019г. то е било заличено от
Търговския регистър, отговорност за нарушението
следва да носи представляващият дружеството - правоприемник или посочено от
него лице. Това възражение е несъстоятелно, тъй като нарушението е извършено
около една година преди прехвърлянето на активите на заличеното дружество, административнонаказателната
отговорност е лична, поради което осъществената сделка между двете дружества не
е относима към изпълнителните деяния на
физически лица, осъществени преди нея.
Обоснован е изводът на въззивния съд, че законосъобразно АНО не е възприел и
втората декларация на настоящия касатор, с която той сочи лице, управлявало
автомобила на посочения в ЕФ ден, тъй като
тя не е пълна – в нея липсват данни за
СУМПС на водача, което е задължително изискване на закона, а освен това
по отношение на тази декларация няма никакви данни кога и пред кой орган е
подадена, за да се приеме, че е подадена в посочения от закона срок. При така
изложените възражения на наказаното лице и представените от него доказателства,
не е опровергана материалната доказателствена сила на оспорения ЕФ, което е
мотивирало първостепенния съд да го потвърди.
При служебна проверка на решението относно
неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност, на основания
извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат
на неговата отмяна. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
По така изложените съображения касационната жалба следва да се отхвърли,
а оспореното пред съда решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора не
се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ №260007/19.02.2021г., постановено по АНД №312
по описа за 2020 г. на Районен
съд – Бяла Слатина , с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба, серия К № 2355967.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.