Решение по дело №1006/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 779
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20241000501006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 779
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501006 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.01.2024г, постановено по гр.д. № 3357/2023г СГС, ГО, І-17
състав е отхвърлил предявения иск от Евролаб 2011 ЕООД против К. П. П. с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 100 000лв, обезщетение
за неимуществени вреди от изявления на ответника в интервю, публикувано в
интернет страницата на Бивол ЕООД на 21.06.2022г. С решенито си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Евролаб 2011 ЕООД,
представлявано от адв. П., изцяло, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът
поддържа, че са доказани фактите от състава на деликта, че ответникът е извършил
деликт чрез действия и, с които е нарушил конституционни разпоредби, както и е
нарушил добрите нрави. Поддържа, че в интервюто на ответника се съдържат
неистини- изказването е невярно и клеветническо, както и че от това изказване за
ищеца за възникнали вреди. Въззивникът моли решението на СГС да бъде отменено и
вместо това предявеният иск да бъде уважен изцяло . Претендира направените по
делото разноски.
1
Въззиваемата страна К. П., представляван от адв. Г., депозира писмен отговор на
въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че
въззивникът превратно тълкума фактите по делото. Възразява, че в изказването на К.
П. не е оспорено, че дружеството има сертификат , нито качеството му на оператор
съгласно Регламент 625/2017г. Поддържа, че в изказването на П. е споделено мнение,
че Евролаб 2011 ЕООД няма право да извършва дейност по фитосанитарен контрол на
границата, а не за дейността му като оператор по смисъла на Регламент 625/2017г.
Поддържа още, че по делото се установява, че на дружеството не е издадено
разрешение по чл.34 от НГКПП за извършване на процесната дейност, което прави
изказването на П. правилно. Поддържа още, че договорт за наем на дружеството на
помещения на граничния пункт е сключен в нарушение на издадена заповед на
министъра на земеделието. Поддържа още, че броя на извършените проверки от
дружеството е по-висок от възможния брой проверки времево. Възразява, че се
установяват по делото сходства между дружеството и предходното такова, извършвало
сходна дейност на граничния пункт. Оспорва твърдението, че коментарът за наличието
на такова сходство е противоправен. Възразява, че с оглед заеманата позиция от
ответника към момента на изказването той е имал информация от достоверен източник
и изказванията са базирани на публично известни факти. Оспорва въззивникът да е
претърпял вреди от изказванията на въззиваемата страна.
В о.с.з. въззивникът Евролаб 2011 ЕООД се представлява от адв.М., който
поддържа въззивната жалба. Счита, че решението на СГС е неправилно, тъй като по
делото е установено, че изказванията на К. П. не кореспондират на реалната
фактическа обстановка. Поддържа, че дружеството не е извършило нищо съмнително и
нищо, което не е в синхрон със закона, поради което изказванията на ответника счита,
че са клеветнически. Поддържа, че тези изказвания са повлияли на реномето на ищеца.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендира от насрещната страна.
Въззиваемата страна К. П. се представлява от адв. Г., който оспорва въззивната
жалба. Възразява, че решението на СГС е правилно, тъй като изявлението на ответника
съдържа само факти, узнати в качеството на ответника на министър-председател.
Поддържа, че правилно СГС е приел,че изказването на ответника е собствено
заключение. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно
списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищецът е навел твърдения, че на 21.06.2022г на интернет
страницата на „Бивол”ЕООД е публикувана статия, озаглавена „К. П. за ГКПП
Капитан Андреево. Премиерът към Биволъ: А. и Т. вече не отговарят за границата.
Твърди, че статията е създадена на база на интервю на К. П., в което интервю К. П.
изказва неистини. Твърди, че П. е казал „Това , което видяхме, че фирмата Евролаб
през цялото време си е оперирала по един много странен начин без да има реални
права да извършва дейност от името на държавата и някой й го е бил делегирал”.
Поддържа, че дружеството извършва две основни стопански дейности на територита
на ГКПП- първата да бъде лаборатория за проби, изпитвания и диагностика за целите
на официалния контрол. Твърди, че има право да бъде такава, тъй като отговаря на
изискванията на Регламент 2017/625. Втората е да бъде оператор и официална
лаборатория за извършване на изследвания на проби за фитосанитарен контрол.
Твърди, че дружеството е имало сключен договор за използване на сгради /обекти с
БАБХ, именно за осъществуване на контрол, подготовка на партидите животни, храни,
стоки за извършване на фитосанитарен контрол. Поддържа, че така посочените
твърдения на ответника са непотвърдена и клеветническа информация. Поддържа, че в
интервюто още е казано ”Преди това е била друга фирма, преди това друга, но винаги
всички, които са в Хасково, като ги попитате, или близко до границата, който е там
човекът, който управлява, всички казват думичката А..Някакъв А. отговаря за тази
границата и отговарял за тази граница”. Поддържа, че твърдението е клеветническо,
тъй като посочва, че дружеството е част от кръг от фирми, принадлещажи на А..
Поддържа, че процесните изказвания са причинили на ищеца неудобство от свързаните
с името му обидни и клеветнически твърдения, притеснения от публично засягане на
неговия авторитет, чест, достойнство, добро име. На ищеца се налага да дава
обяснения на широк кръг хора, в това число и бизнеспартньори по въпроси относно
разпространената неистинска информаия. Изказванията се отразяват зле на търговската
деност на дружеството.
3
В отговора на ИМ ответникът възразява, че първото от изказванията има
оценъчен характер, представлява критичен коментар и не може да се приеме за
противоправно или че с него се разгласяват позорни обстоятелства. Подчертава, че е
използвано не името на ищеца, а на лабораторията, което навежда на извод, че
изказването е критика към законодателството. Възразява още, че изказването съдържа
лично мнение на ответника, базирано на посочени публично известни обстотяелства
във връзка със сключването на договора с БАБХ. Възразява още, че ищецът не е
получил разрешение съгласно чл.34 от НГКПП от директора на ГД ГП за опериране в
зоната на ГКПП.Възразява визираните от ищеца изказвания да имат позорен,
злепоставящ характер. Възразява, че преди посоченото интервю в медийното
пространство има информация за нередности при фитосанитарния контрол на
границата. По отношение на второто изказване Българската служба по акредитация е
издала сертификат на Евролаб 2011 ЕООД за изпитване на зеленчуци и плодове, като
сертификатът е издаден въз основа на друга заповед поради промяна на юридическото
лице, собственик на лабораторията. Възразява,че лабораторията е предадена от друго
ЮЛ на ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
По делото няма спор относно съдържанието на изказването на К. П., няма спор, че
към 21.06.2022г - датата на публикуване на интервюта ответникът е имал качеството
министър- председател на РБългария. Няма спор, видно от заявеното в отговора на
ВЖ, че ищецът има правата на оператор по смисъла на Регламент 625/2017г. Няма
спор и относно обстоятелството, че процесните изречения са част от по- голямо
интервю, дадено от ответника на 21.06.2022г, достъпно на посочения от ищеца в
обстоятелствената част на ИМ интернет адрес.
По делото са представени в преписи сигнали до ГДБОП и ДАНС от БАБХ за
констатирана безстопанственост и неупражняване на контрол, сключване на
неизгодни сделки и изкуствено създаване на монополно положение, увреждащи БАБХ
и държавния бюджет във връзка с отдаването под наем на имоти на ГКПП Капитан
Андреево на Евролаб 2011 ЕООД в нарушение на закона, за наличие на връзка между
Евролаб 2011 ЕООД и Интерпред еврологистик по отношение на организиране на
лабораторната дейност на ГКПП Капитан Андреево, за проверка относно лабораторно-
изпитвателната дейността на Евролаб 2011ЕООД с твърдение, че не е организирана по
законов ред. Излага се становище, че лабораторната дейност на ГКПП Капитан
Андреево не следва да се делегира на частна лаборатория.
По делото са представени разпечатки от статии , публикувани във средства за
масова информация във връзка с лабораторията на Капитан Андреево с изложени
факти за нередности в работата на лаборатията на ГКПП Капитан Андреево , като е
посочено, че фирми с общи служители изследват растителните храни – Интерпред
Еврологистик , а после Евролаб 2011 ЕООД. Наведени са данни за монополно
4
положение и нанесени щети на държавата. Във вестник Капитал статията е от дата
30.05.2022г. На 27.05.2022г е публикувана статия за Евролаб 2011 и в сайта „bird”.bg.
Представени са докаазтелства и за това, че на 09.12.2022г е внесено в НС на РБ
предложение за изменение на Закона за управление на агрохранителната верига, с
което се иска контролът и диагностиката на категории животни и стоки на ГКПП да се
извършва единствено от БАБХ, без право на делегиране на други лица. Сред
вносителите на законопроекта и сегашния ответник по делото. В мотивите към
законопроекта е посочено, че граничният контрол е елемент от националната
сигурност и осъществяването му чрез частни лица е порочна практика, като се дава за
пример именно ГКПП Капитан Андреево.
Представени са доказателства, че Евро лаб е изпитвателна лаборатория към
Интерпред еврологистик и има сертификат за акредитация с рег.№ 267ЛИ от
27.11.2012г, като считано от 12.01.2022г лабораторията преминава към Евролаб 2011
ЕООД, като дружеството ползва и издадения сертификат за акредитация.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
факти, относими към предмета на спора.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за изплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца- юридическо лице - неимуществени вреди,
причинени от изказвания на ответника.
За да бъде основателен иска на ищеца за обезщетение на претърпените от него
неимуществени вреди следва да се докажат всички елементи от фактически състав на
непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от ответника
противоправно деяние, от което в причинно - следствена връзка да са настъпили вреди
за ищеца от сочения вид и в обем, обосноваващ търсеното обезщетение по размер.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на дееца се презюмира- предполага се до доказване
на противното.
Отговорността за накърнена чест, достойнство и добро име от поведение или
изрази, възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна, търси се
по реда на чл.45 от ЗЗД. Противоправно е увреждането на всяко защитено от правото
благо, а съгласно чл. 32, изр. второ от Конституцията на РБългария право на защита
има всеки при посегателство на доброто му име. Доколкото в чл.45 от ЗЗД няма
отграничаванена субектите, които имат право на обезщетение на деликтно основание,
то следва да се приеме, че право на обезщетение за вреди, в това число и
неимуществени, има всеки субект, включително и юридическите лица. При
юридическите лица правото на добро име се възприема като право на добра търговска
репутация при засягането на която, юридическото лице има право на обезщетение по
настоящия ред.
В исковата молба ищецът поддържа, че изявленията на ответника имат
5
клеветнически характер. Клеветата като противоправно деяние се изразява или в
разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или в приписване на
неизвършено престъпление . При клеветата се приписват конкретни обстоятелства ,
свързани с проявите на засегнатото лице, които по своя характер са позорни. Клеветата
е свързана с приписване на позорни обстоятелства или престъпление и следва да касае
конкретни факти, които да са неистински.
Тук следва да се разграничи отрицателното мнение, което по същество
представлява критика на някого от противоправното засягане на доброто му име.
Критиката не се приема за противоправно деяние, същата разкрива недостатъци на
личността, но е поднесена във форма, съобразена с изискванията на обществения
морал. Отрицателната оценка не съдържа унизителни и неприлични изявления по
отношение на критикуваното лице, поради което същата не се явява неправомерно
деяние. Според практиката на ВКС оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани
фактическите твърдения, но не и оценъчните съждения на изказващия се. В този
смисъл решение № 129/2015г по гр.д. № 7040/2014г , решение № 253/2014 г. по гр. д.
№ 1251/2012 г и двете на III ГО на ВКС и др).
Съобразявайки изложеното следва да се приеме, че с оглед твърденията ни ищеца
в исковата молба съдът следва да провери дали изказванията на ответника по адрес на
ищеца представляват разгласяване на позорно обстоятелство , укоримо от гледна точка
на общопризнатите морални норми , като предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че посочените две изказвания на
ищеца не покриват критериите за неистински и позорящи ищеца факти. Ответникът е
направил своето изказване на първо място на основание информация, която се съдържа
в доклади на държавни контролни органи до разследващи структури за извършени
нарушения на ГКПП Капитан Андреево. На следващо място изявлението на ответника
се основава на публикации, съдържащи се в средства за масова информация, за които
се предполага, че за публикуване на информация са провели съответно разследване. И
основно – с първото от двете цитирани изказвания ответникът е изложил своята оценка
за това, че работата по опазване на държавната граница и граница на ЕС е възложена
на частна фирма. Това е странното , според изказването на ответника , като той явно
намира това делегиране на правомощия за застрашаващо националната сигурност,
което намира израз в изготвения законопроект за изменение на ЗУАВ. Нищо от
изказването на ответника не е позорящо за ищеца. Няма изнесени позорящи факти .
Очевидна е оценката, която ответникът дава на ситуацията като лице, имащо интерес
към държавната сигурност и защитата на интересите на гражданите и до което е
достигнала информация по въпроса, по който е интервюиран. Използваният израз
6
”странен” начин е именно оценъчен, а не изнасящ фактическа информация. Оценката
на ответника за ситуацията на ГКПП Капитан Андреево може да не е позитивна, но по
никакъв начин не е съдържаща унизителни или позорни факти за ищеца.
Вторият процесен израз съдържа твърдения за факти, които се установяват по
делото като истински и които не са позорящи за ответника. По делото се установява, че
ищецът е получил сертификат за акредитация за изпитване на плодове и зеленчуци,
които първоначално е бил издаден на друго търговско дружество, поради промяната на
юридическото лице, собственик на лабораторията Евро лаб. Същото се установява и от
разпита на свид.Б. в о.с.з. на 15.12.2023г, който установява, че служители на Интерпред
еврологистик ЕООД, предходният собственик на лабораторията, са преминали към
настоящия ищец на сходни длъжности, както и че изпълняваните функции на двете
дружества на ГКПП Капитан Андреево са сходни. Ето защо, на първо място се
установява верността на фактите, изнесени от ответника, съдържащи се във второто
изазване, въведено по делото като деликтно. Не се установява и това изказване да е
позорящо, доколкото не се установява от изказването и по делото кой и какъв е А. и не
е ясно от изказването дали ищецът има въобще връзка с него.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установява деликтно
поведение на ответника, в причинна връзка с претърпени от ищеца вреди. Не се
установява ответникът да е имал противоправно поведение и с процесните си две
изказвания да е изнесъл неверни или позорящи ищеца факти. Предявеният иск като
недоказан по основание следва да бъде изцяло отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна.
Въззиваемият претендира разноски и доказва направени такива в размер на 9840лв с
ДДС или 8200лв без ДДС. Въззивникът прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от въззиваемия, което е неоснователно. Възнагражденията
заплатени на пълномощниците на двете страни са сходни по размер, явно възприемани
за дължими и справедливи. Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на
спора, обстоятелството , че е проведено пред настоящата инстанция едно съдебно
заседание и са представени нови доказателства, като съобрази още и обема на
предоставената защита от пълномощника на страната и цената на предявения иск съдът
намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за неговия адвокат не е
прекомерно и не следва да бъде намалявано.Сумата от 9840лв следва да се възложи
върху въззивника.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд

7

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197 от 11.01.2024г, постановено по гр.д. №
3357/2023г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-17-ти състав , изцяло.
ОСЪЖДА Евролаб 2011 с ЕИК ********* да заплати на К. П. П. с ЕГН
********** сумата от 9840лв с ДДС- направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78,ал.3 вр. чл.81 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8