Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 25.08.2020 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16907/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ****представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против Г.Д.Г. ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на Г.Д.Г. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 127.16лв. (сто двадесет и седем лева и 16ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 29.06.2016г. до 26.01.2017г. на адрес ****; сума в общ размер на 32.49лв. (тридесет и два лева и 49ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 26.09.2016г. до 20.06.2019г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.06.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 4895 от 26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 9907/2019г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените
по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 4895 от 26.06.2019г.,
а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Г.Д.Г. ЕГН ********** за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 25.06.2019г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Г., въз основа на което било образувано ЧГД № 9907/2019г. по описа на ВРС, ГК-33 състав. Твърди се, че на 26.06.2019г. съдът издал заповед № 4895 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Г. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 127.16лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 29.06.2016г. до 26.01.2017г.; сумата от 32.49лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 26.09.2016г. до 20.06.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.06.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв.
Твърди се, че на 19.09.2019г. заявителят бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции, като погасени по давност.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът с надлежно назначен особен представител, не се представлява.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на партида с абонаментен **** на водомер и обект на потребление ****, е Г.Д.Г..
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат №**** за периода 29.06.2016г. до 26.01.2017г. с титуляр Г.Д.Г., за имот на адрес ***. От преддставена справка от иметон регистър се установява, че наемател и ползвател на водоснабдения имот с посочения абонатен номер собственост на Община Варна, през периода от 01.02.2002г. до 10.01.2017г., когато е бил принудително ограничен достъпа му до имота е бил Г.Д.Г..
Установява се, че почти всички отчитания през периода 29.06.2015г. до 26.11.2016г. са били в присъствито на отв.Г., т.е. в това число са и част от процесните отчитания, а при останалите е било без негово участие, т.е. претендираното корличество ВиК услуги представлява реално консумирано, а не служебно начислено количество.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че за нито едно от процесните задължения, които са надлежно заведени в ищцовото дружество не е налице плащане, като общия размер на непогасените задължения за потребени ВиК услуги за процесния период 26.08.2016г. до 26.01.2017г. е на стойност 127,16лв., а размера на дължимото обезщетение за забава върху този размер е 32,49 лева.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния период ползвател на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в ****. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
По делото не се спори, че към имота е налице
монтиран работещ водомер за отчитане на консумираните количества вода.
По делото бе установено и че осчетоводените от ищеца количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на потребление. Установено бе, от заключението по ССЕ, че претендираните количества на ВИК услуги са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, които са в резултат на редовно отчитане на монтирания в имота водомер. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума на главното задължение.
Предвид това съдът намира, че в качеството му на
потребител, за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води, изчислени съобразно събраните данни и предвидените
компенсаторни механизми.
По изложените съображения съдът намира иска за
доказан по основание и размер.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 20.06.2019г.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 25.06.2019г., до окончателното му изплащане.
При това положение следва
да се обсъди възражението на ответника за погасяване вземанията на ищеца по
давност. Съгласно
задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага кратката
тригодишна давност. Съдът намира, че вземането на ищеца по задълженията с падеж
преди 25.06.2016г. са погасени по давност. В същото време исковата претенция
касае периода 29.06.2016г. до 26.01.2017г., поради което с подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК на 25.06.2019г. кратката погасителна давност по отношение
на тях е прекъсната преди да е изтекла.
т.е. не са налице задължения, за които да е изтекла предвидената от
закона давност.
По изложените съображения възникването на спорното вземане на ищеца срещу ответника следва да се приеме за доказано както по основание, така и по размер, поради което предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е представило списък с разноски както следва: в общ размер от 905лв., от които 75лв. за заплатената държавна такса, в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, 300лв. – депозит за особен представител на ответника и на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 5лв.-.ДТ за СУ съобразно представените писмени доказателства, което следва да уважено предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК. Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 25лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.Д.Г. ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ****, ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ****, сумата от 127.16лв. (сто двадесет и
седем лева и 16ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 29.06.2016г. до 26.01.2017г. на адрес ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.06.2019г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 32.49лв.
(тридесет и два лева и 49ст.), представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 26.09.2016г. до 20.06.2019г., за които суми е издадена
заповед № 4895 от 26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
9907/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на
****, ****, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 905 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 25 лева в производството по ч.гр.д. № 9907/2019г. по
описа на ВРС, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: