№ 1396
гр. Благоевград, 10.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500997 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Д. К., ЕГН
**********, подадена чрез адв. С. А., срещу Решение № 492 от 19.06.2024 г.
по гр. д. № 275/2023 г. на Районен съд Благоевград.
С обжалвания съдебен акт са изцяло отхвърлени искове по чл. 108 и чл.
109 ЗС, предявени от жалбоподателя против В. И. С., ЕГН **********, и З. Л.
Ч., ЕГН **********, за признаване за установено, че ищцата е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 43520.52.17, находящ се в землището на *,
* по кадастралната карта и кадастралния регистър одобрени със Заповед №
РД-18-168/20.03.2019г. на ИД на АГКК, в местността „П.“, целия с площ от
2222 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване друг вид нива, категория на земята 7; номер по предходен
план: 052017, при съседи: 43520.52.21, 43520.52.43, 43520.52.38, 43520.18.330,
43520.52.16, на основание наследствено правоприемство, реституция и
давностно владение и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен
Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот,
издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, вписан в СВ Благоевград, като
Акт № *** относно реална част с площ от 929 кв.м. от западната част от този
поземлен имот с проектен идентификатор 43520.52.44, както и за осъждане на
ответниците да й предадат владението на тази реална част от 929 кв.м. от
източната част на поземлен имот с идентификатор 43520.52.17, целият с площ
от 2222 кв.м и собствено място/останалата част от имот с идентификатор №
43520.52.17/, както и да бъдат осъдени ответниците да прекратят нарушението
и неоснователните си действия, като възстановят предишното състояние на
нивата и премахнат от процесното място поставените от тях подвижна
метална цистерна за събиране на вода, метална конструкция тип „асма“ за
отглеждане на лозови насаждения, самите лозови насаждения, бетонови
колове и фундаментите им, и мрежа за ограда откъм имота на ищцата,
металните тръби поставени под земята на нивата, тъй като й пречат да
упражнява правото си на собственост върху целия поземлен имот. С
1
първоинстанционното решение ищцата е осъдена да заплати на ответниците
сумата от 2250 лв. за направени разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението е
незаконосъобразно и неправилно, както и че е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката счита, че решението
противоречи на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК на ВКС и на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по
тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Изразява аргументи за необоснованост на
съдебното решение. Жалбоподателката поддържа доводите си, които е навела
в писмената защита, представена пред първата инстанция. Оспорва извода на
съда, че ответниците са придобили по давност процесната реална част от
нейния имот. Счита, че те не са я владяли постоянно, непрекъснато, спокойно
и несъмнено в необходимия срок. Навежда, че наследодателите на
ответниците приживе не са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, както и че самите ответници не са се позовали на нея в срок. Посочва,
че през 2009 г. наследниците на С. Ч. са извършили доброволна делба,
включително и на имот с идентификатор № 43520.52.38, стар № 052038. Сочи,
че през 2009 г. наследодателката на В. С. му е дарила ½ идеални части от този
имот, които е била придобила въз основа на доброволната делба.
Жалбоподателят поддържа, че ответникът З. Ч. е получил по наследство от
неговата майка К. З. Ч. другата ½ ид. ч. от този имот. Счита, че в показанията
си свид. И. Б. е посочила, че след смъртта на К. Ч. и съпругът й имота е
изоставен, като това е станало преди над 10 години. Изразява становище, че
ответниците не могат да се позоват да придобивна давност, започнала да тече
от 1996 г., понеже от доказателствата се установява, че имотът не е поддържан
и че владението им е прекъснато. Намира, че поради изгубване на владението
давността също е прекъсната. Твърди, че в началото имотът с идентификатор
№ 43520.52.38, стар № 052038 е ползван само от родителите на З. Ч., но след
тяхната смърт той е изоставен и никой не го е обработвал и поддържал.
Жалбоподателят поддържа, че владението е било прекъснато над 10 години,
преди на 08.09.2022 г. да бъде издаден констативният нотариален акт. Навежда
доводи, че ответниците и техните наследодатели не са упражнявали владение,
а държане, понеже не са знаели действителните граници между двата съседни
имота. Твърди, че според свид. Х. М. след трасирането на имота на ищцата той
е присъствал на среща между нея, съпруга й и В. С. за доброволно уреждане
на спора, на която ответникът казал, че вероятно е налице грешка, смятал, че
така е бил възстановен неговия имот от поземлената комисия, поискал е да
закупи частта на ищцата, която е била отнета, както и да й продаде
намиращите се в нея съоръжения. Жалбоподателят счита, че тези изявления на
ответника представляват признание по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, с което е била
прекъсната придобивната давност. Оспорва изводите на съда за
заинтересоваността на някои свидетели. Поддържа, че съдът е кредитирал
свидетелски показания без да е съобразил взаимоотношенията между
свидетелката Г. В. и ответника В. С., като в тази връзка представя препис от
справка от СВ Благоевград за този ответник. Навежда доводи за основателност
на иска по чл. 109 ЗС. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да
се постанови съдебен акт, с които да се уважат предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор, подаден от В. И. С. и З. Л. Ч., подаден чрез
адв. С. Б., с който се навеждат доводи за неоснователност на въззивната жалба
и се изразява становище за правилност на съдебното решение. Намират за
2
неотносими аргументите на жалбоподателя относно липсата на позоваване на
придобивна давност от страна на ответниците и от техните наследодатели.
Ответниците посочват, че са се позовали изрично на изтеклата в тяхна полза
придобивна давност като са се снабдили с констативен нотариален акт и с
отговора на исковата молба. Посочват, че не са твърдели или
претендирали, че наследодателите им са придобили по давност реалната
част, а само че са я владяли преди ответниците. Поддържат, че не са я
придобили въз основа на наследствено правоприемство. Същевременно
ответниците считат, че не са твърдели, че са придобили реалната част чрез
присъединяване на владението на техните праводатели. Намират за
недоказани твърденията, че са предлагали да закупят спорната част от имота.
Възразяват срещу оплакванията, че са изоставили и че не са обработвали
техния имот и спорната реална част. Намират за установено по делото, че още
през 1996 г. ответниците са оградили имота, вкл. процесните 929 кв.м., с
оградна мрежа с бетонови колове и са започнали да го обработват и
облагородяват. Считат, че съгласно СТЕ и вещото лице от сателитни снимки
се установява, че към 2009 г. са налице кладенец и цистерната за вода, които
ищцата твърди, че са поставени от ответниците. Намират за недоказани
твърденията на ищцата, че имотът не е ползван от ответниците, понеже тя го е
отдавала под наем. Оспорват доводите на жалбоподателя, че е била прекъсвана
придобивната давност. Ответниците считат, че по делото не са налице
доказателства, от които да се изведе, че те са били държатели. Намират за
неоснователни доводите срещу достоверността на показанията на свид.
Станкева. Считат, че след като въз основа на придобивна давност са
придобили правото на собственост над спорната реална част, на осн. чл. 99 ЗС
ищцата е загубила правото си на собственост върху нея, поради което са
неоснователни предявените от нея искове. Молят да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 263,
ал. 1, изр. 2 ГПК за отговора на въззивната жалба се прилагат съответно
разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261. Според чл.
263, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 261, т. 2 ГПК към отговора се прилага пълномощно,
когато той се подава от пълномощник. Отговорът на В. С. и З. Ч. е подаден от
адв. С. Б., но по делото не е представено пълномощно, което да й учредява
представителна власт пред въззивната инстанция. Представено е
пълномощно на л.73 от гр. д. № 275/2023 г. на РС Благоевград, но с него тя е
упълномощена да представлява ответниците само по делото пред
първоинстанционния съд. Налице е нередовност на отговора на въззивната
жалба, която следва да се отстрани по реда на чл. 101 ГПК.
Към въззивната жалба жалбоподателят представя справка от СВ - гр.
Благоевград по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и
заличавания относно В. С.. В жалбата е отправено искане справката да се
приеме като доказателство по делото, като се твърди, че тя доказва отношения
между този ответник и свид. Г. В., от които биха могли да се изведат изводи
за заинтересоваността на този свидетел. Ответниците по въззивната жалба
молят да се остави без уважение искането за допускане и приемане на това
доказателство, тъй като го намират за неотносимо и за непопадащо в
хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
3
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Конституцията съдилищата осигуряват
равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Според
чл. 9, изр. 1 ГПК съдът осигурява на страните равна възможност да
упражняват предоставените им права. Принципът за равенство на страните
гласи, че страните по делото трябва да разполагат с равни процесуални
възможности да доказват и защитават своите позиции (виж Огнян
Стамболиев. Принципи на гражданския процес – Правна мисъл, 2008, № 1,
стр. 105). Централно за концепцията за справедливия процес, в граждански и в
наказателни производства, е това на страната да не й бъде отречена
възможността ефективно да може да представи своя случай пред съда и
същата да разполага с равенство на оръжията спрямо насрещната страна (виж
§ 59 от Решение на ЕСПЧ от 15 февруари 2005 г. по дело Steel and Morris v
United Kingdom, жалба 68416/01). От равенството на оръжията имплицитно се
подразбира, че на всяка страна трябва да бъде предоставена разумна
възможност да представи своя случай – включително своите доказателства
– при условия, които не я поставят в съществено неизгодно положение спрямо
нейния опонент (виж § 33 от Решение от 27 октомври 1993 г. по дело Dombo
Beheer BV v the Netherlands, жалба 14448/88).
Съгласно чл. 144 ГПК ответникът може да поиска допълнителен срок, за
да вземе становище по направените в заседанието доказателствени искания от
ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените
оспорвания. Затова въз основа на принципите на равенството и
състезателност, когато ответникът в съдебно заседание представи определено
доказателство (в случая свидетелски показания), ищецът има възможност да
изрази становище срещу него и да ангажира доказателства, които го оборват
или го поставят под съмнение. Срещу доказването на ответника ищецът
винаги може да проведе насрещно доказване, което да е насочено към
неговото оборване (в този смисъл Помагало по гражданско процесуално право
за кандидати за младши съдии, Част I., НИП, гр. София, 2013, стр. 378).
Ищецът може да прави нови искания, когато в предишен момент не е можел
да реагира във връзка с направените от ответника искания и възражения (в
този мисъл „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми
на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, С.,
2017 г., стр. 257).
В случая свидетелите са били допуснати при режим на довеждане (л.130-
гръб от гр. д. № 275/2023 г. на РС Благоевград). В своето доказателствено
искане ответниците не са посочили поименно свидетелката Г. В.. Ищецът не е
знаел, че тя ще бъде доведена на съдебното заседание, проведено на
19.03.2024 г. Процесуалния представител на ищеца своевременно е навела
доводи относно нейната евентуална заинтересованост. Това е било и
последното съдебно заседание пред първоинстанционният съд, в което е даден
ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Ищцата не е имала
обективна възможност до края на заседанието да представи процесната
справка от СВ - Благоевград, отпечатана на 08.07.2024 г. Ищцата и нейния
процесуален представител обективно не са могли до края на това съдебно
заседание да узнаят, посочат и представят своевременно тази справка – чл.
266, ал. 1 ГПК по аргумент за противното и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК.
Следва да се отхвърлят доводите за неотносимост на това писмено
доказателство. Материалноправните норми сочат правнорелевантните факти
(Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и
4
допълнено издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД. София,
2020., стр. 254, решение № 214 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 5986/2014 г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС). Настъпването на тези факти поражда правни последици.
Затова спорното право се доказва чрез установяването на правнорелевантни
факти. Но съдът черпи сведения за тях и косвено чрез доказателствени факти
(Сталев, Ж. Цит. съч., стр. 245). Предмет на косвеното доказване са именно
доказатествените факти (улики, индиции), които стоят в някаква връзка с
правнорелевантния факт, те са указание, че той се е осъществил (Сталев, Ж.
Цит. съч., стр. 248). Доказателствения факт създава вероятност, но не и
сигурност относно съществуването на индицирания факт (Сталев, Ж. Цит.
съч., стр. 249). В ГПК не е прокарано стриктно разграничение между
събирането на доказателства и проверката на доказателствата (виж чл. 107
НПК). В гражданския процес се приема, че едно доказателствено средство
относимо, когато може да има доказателствено значение за делото,
понеже съдържа сведения било за правнорелевантни, било за
доказателствени факти (Сталев, Ж. Цит. съч., стр. 258). Затова е допустимо с
едно доказателствено средство (в случая справка от СВ – гр. Благоевград,
евентуално съдържаща доказателствени факти) да се проверява
достоверността на друго доказателствено средство (свидетелски показания,
възпроизвеждащи правнорелевантни факти). По тези съображения следва да
се приеме представеното писменото доказателство, доколкото то е относимо и
е надлежно представено с оглед на процесуалните преклузии.
Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна. Според решение № 62 от
29.03.2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС при решаване на
въпроса дали владелецът е придобил вещта по давност съдът служебно
следва да вземе предвид дали през периода на осъществяваното владение
е била налице законова пречка за придобиване на собствеността по
давност. Такива разпоредби са чл. 59 ЗТСУ и чл. 200 ЗУТ. Всички
предвидени в тези законови разпоредби забрани са установени в публичен
интерес. Поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имат характера на
императивни материалноправни норми. Съгласно приетото в т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС тези норми следва да бъдат прилагани служебно от съда, а
когато за тяхното приложение е необходимо да бъде изслушана експертиза,
съдът служебно следва да допусне и приеме такава експертиза.
Съгласно решение № 27 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 365/2011 г., Г. К., І г. о.
на ВКС чл. 59 ЗТСУ (отм.) се отнася се само за имоти които се намират в
регулация, но не и за такива, които към момента на изтичане на необходимия
срок за придобиване на имот по давност са извън регулация.
Според чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Съгласно чл. 200, ал. 2
ЗУТ правилото на чл. 200, ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към
съседен имот.
В решение № 136 от 28.03.2022 г. по в. гр. д. № 564/2021 г. на Окръжен
съд – Благоевград е посочено, че съгласно чл. 200 от ЗУТ (в сила от 31.03.2001
5
г.) части от урегулирани поземлени имоти могат да се придобиват в
собственост чрез давностно владение само ако отговарят на изискванията на
чл. 19 ЗУТ за лице и площ за обособяването им като самостоятелни
урегулирани имоти, т.е. само в случай, че както завладяната част, така и
остатъка от съответния имот отговарят на изискванията за минимална площ и
лице за обособяването им като самостоятелни парцели. Цитираната норма
въвежда забрана за придобиване чрез правни сделки или по давност на реални
части от неурегулирани поземлени имоти в урбанизирана територия, ако
същите не отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ или
не отговарят на условията едната реална част да се присъедини към съседен
неурегулиран поземлен имот, а другата да може да се регулира самостоятелно.
Придобиването на реална част от неурегулиран поземлен имот в
границите на селищно образувание е допустимо и възможно само при
наличието на предвидените в чл. 200, ал. 2 ЗУТ предпоставки, т.е. когато
частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията
на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част от имота отговаря на изискванията на чл. 19
ЗУТ или се присъединява към съседен имот. При тази нормативна уредба
следва да се приеме, че от 31.03.2001 г. е допустимо придобиване чрез
давностно владение и правни сделки на реални части от неурегулирани или
урегулирани поземлени имоти в урбанизирана територия, които части могат
да се урегулират самостоятелно.
Според решение № 60108 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г., Г. К., І г.
о. на ВКС ако фактическият състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС
не е завършен към момента на урегулирането на поземлените имоти,
реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност,
само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ,
съответно - ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобивна
давност от този момент насетне не тече, тъй като законът изрично забранява
придобиването на реално определени части от урегулирани поземлени имоти,
които не отговарят на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ,
съответно на предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение, чрез посочения
придобивен способ.
Съгласно решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр. д. № 2217/2018 г., Г. К., ІІ г.
о. на ВКС определеният в чл. 200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с
нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на
населените места, т.е. за урбанизираните територии. Границите на населеното
място се определят от общия устройствен план. Щом поземлен имот попада в
границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в
урбанизирана територия, спрямо който при преценка реалната му поделяемост
се прилага чл. 200 ЗУТ, като без значение е дали имотът е урегулиран и с
подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от
земеделски по реда на ЗОЗЗ.
По тези съображения съдът счита, че следва да предостави на страните
възможност да изразят становище дали по делото следва да се назначи
съдебно-техническа експертиза, с която да се изяснят следните обстоятелства:
Поземлен имот с идентификатор № 43520.52.17, стар № 052017 и имот с
идентификатор № 43520.52.38, стар № 052038 намират ли се в регулация?
Откога? Тези имоти намират ли се в границите на населено място или на
селищно образувание? Попадат ли в границите на общ устройствен план на
населеното място или на селищно образувание? Попадали ли са в такива
6
граници в периода от 1996 г. до 14.02.2023 г.? Намират ли се тези имоти в
урбанизирана територия? Намирали ли са се в такава територия в периода от
1996 г. до 14.02.2023 г.?
Реалната част с площ 929 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №
43520.52.17, стар № 052017, която в комбинирана скица № 1 (приложение №
15) е тонирана с червено и която се отнема от имот с проектен идентификатор
№ 43520.52.44, отговаря ли на изискванията за обособяването й като
самостоятелен парцел или самостоятелен урегулиран поземлен имот, с оглед
преценката за наличие на забрани по чл. 59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200, ал. 1 и ал. 2
ЗУТ за придобиване по давност на реални части от парцели или от
урегулирани поземлени имоти? За тази реална част спазени ли са
изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ? Отговаряла ли е на тези
изисквания в периода от 1996 г. до 14.02.2023 г.?
Спазени ли са били условията на чл. 17 ЗУТ, ако се приеме, че реалната
част с площ 929 кв.м. от поземлен имот с № 052017, която е тонирана в
червено в комбинирана скица № 1 (приложение № 15), въз основа на
давностно владение се е присъединила към съседния имот № 052038?
Ако от поземлен имот с идентификатор № 43520.52.17, стар № 052017 се
отнеме реалната част с площ 929 кв.м., тонирана в червено в комбинирана
скица (приложение № 15), оставащата част от този имот отговаря ли на
изискванията на чл. 19 ЗУТ? Оставащата част отговаряла ли е на тези
изисквания към 2006 г. и пред периода от 2006 г. до 14.02.2023 г.? Останалата
част подлежи ли на самостоятелно урегулиране?
Ако е налице законова пречка процесната реална част да се обособи в
отделен обект на собственост, тогава тя би могла да бъде придобита по
давност само от собственик на съседния имот (чл. 17 ЗУТ). В тази връзка
настоящия съдебен състав констатира, че наведеното от ответниците В. С. и З.
Ч. възражение за придобивна давност е нередовно. Ответниците
поддържат, че въз основа на изтекла придобивна давност процесната реална
част е станала тяхна през 2006 г., като част от техен имот с проектен
идентификатор № 43520.52.44, но твърдят, че владеят тази реална част от
1996 г. до настоящия момент, като я ползват общо с притежавания от тях
съседен имот. В. С. и З. Ч. обаче не твърдят да са притежавали или
владяли съседния имот № 052038 още от 1996 г. Завладяният имот е бил
възстановен през 1996 г., когато ответниците твърдят, че са започнали да
владеят, но те поддържат, че наследодателите им са владяли реалната
част, преди тях. Едновременно с това ответниците навеждат доводи, те не
присъединяват към своето владение владението на техни праводатели,
както и че не са добили реалната част по наследствено
правоприемство. Ответниците твърдят, че те лично са владяли процесната
реална част от 1996 г. нататък, но едновременно твърдят, че наследодателите
им са владяли имота преди тях. Налице са множество противоречия и
неясноти във фактическите твърдения на ответниците, на които е основано
възражението им за придобивна давност, поради което съдът следва да им
укаже те да се отстранят.
Същевременно в зависимост от това как всеки ответник конкретизира
своите твърдения, е възможно за всеки ответник да е изтекла придобивната
давност в различен момент, съответно да е необходимо да се преценява
наличието на законови пречки за придобиване на реална част към различен
момент, а съдът следи служебно за тях. Затова и конкретизирането на
7
твърденията на ответниците предопределя отчасти евентуалните въпроси,
които биха били зададени на вещото лице. По делото липсват каквито и да
било твърдения в периода от 1996 г. до 2009 г. кои конкретни лица са
владяли имота с идентификатор № 43520.52.38, стар № 052038. По делото
са наведени твърдения, че на 07.05.2009 г. е сключен договор за делба, които е
имал за предмет и този имот. Въз основа на договора Е. С. е получила ½
идеална част от него, а останалата ½ идеална част е получена общо от К. Ч. и
И. Ч.. По делото са налице данни, че на 16.09.2009 г. въз основа на договор за
дарение В. С. е получил ½ идеална част от този имот, които са му били дарени
от неговата майка Е. С.. По делото са наведени твърдения, че З. Ч. е
наследник на К. Ч. и И. Ч., но липсват данни кога са били открити техните
наследства и кога са настъпвали наследствени правоприемства.
При позоваване на придобивна давност следва да уточни началната дата
на владението върху имота и неговия край, както и дали в него се включва и
владението на праводател. При навеждане на твърдения за владение на
праводател то също следва да бъде уточнено, като се посочи кой е
праводателя, какво е основанието на правоприемството с него, както и
началната дата и края на владението на праводателя.
Съгласно чл. 82 ЗС владелецът може да присъедини към своето владение
и владението на праводателя си. Така владелецът може, ако докаже частно или
универсално правоприемство, към срока на своето владение да присъедини
срока на владението на своя праводател и ако сборно установи изтичането на
съответния 5 или 10 годишен срок, той може да се позове на придобивна
давност. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения
срок (мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС).
Ако някой от ответниците се позовава на присъединяване по чл. 82 ЗС,
той следва ясно да наведе фактически твърдения: кога е започнало неговото
владение; кой е неговия праводател; кога е започнало и кога е било прекратено
владението на праводателя; кое е основанието, въз основа на което е налице
правоприемство между тях; кога е изтекъл срока на придобивната давност.
Важно да се отстрани тази нередовност, понеже конкретния период на
владението и момента на изтичане на придобивната давност са важни за
преценката дали са били налице законови пречки реалната част от имота да
бъде придобита по давност, а съдът е длъжен служебно да следи за тях.
Съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г.
по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС правото на позоваване на придобивното
основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта
на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на
наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права,
задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот
в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на
последиците от придобивната давност, то в наследството се включва
владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на
изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са
продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание
се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от
страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е
осъществено от наследодателя.
8
Ако някой от ответниците се позовава на придобивна давност, която е
изтекла в полза на негов наследодател, който обаче приживе не се е позовал на
нея, ответникът следва да посочи: кой конкретно е неговия наследодател; кога
е започнал да владее той и кога е изтекла придобивната давност в полза на
този наследодател. Важно е да се отстрани тази нередовност, понеже именно
към изтичането на срока на придобивната давност в полза на наследодателя се
придобива собствеността и в този случай наличието на законови пречки за
придобиване на реалната част ще следва да се преценяват с оглед на
владението на наследодателя и на момента, в който в негова полза е изтекла
давността.
Следва да бъде отчетено, че поради сключения договор за дарение Е. С.
спрямо ответника В. С. се явява праводател по смисъла на чл. 82 ЗС, но
едновременно с това тя е и негова майка, поради което С. може да се позовава
на изтекла в нейна полза придобивна давност, на която тя не се е позовала
приживе (мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС). Тази неяснота също следва да бъде
отстранена, тъй като във всяка от тези хипотези биха били различни
периодите на давностното владение и момента, в който е изтекла давността, а
съответно биха могли и да са различни законните забрани за придобиване на
реална част.
Същевременно е възможно един владелец да се позове на придобивна
давност изтекла в полза на негов наследодател, който приживе не се е позовал
на нея, като посочи, че наследодателят е владял конкретен период от време,
към който може да се присъедини и владението на праводател на
наследодателя. Възможно е и владелец да присъедини към своето владение
владението на повече от един праводател.
В зависимост от това кой ответник чие владение присъединява или на
придобивната давност в полза на кой наследодател се позовава, е възможно
придобивната давност да е произвела действие за всеки ответник в различен
момент. Затова по горепосочените съображения всеки ответник поотделно
следва да уточни и конкретизира фактическите си твърдения относно
обстоятелствата, на които основава своето възражение за придобивна давност.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение, а на жалбоподателя следва да бъде връчен препис от
отговора.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на В. С. и на З. Ч., че в едноседмичен срок от
връчването на настоящето определение следва да представят пълномощно, с което
в полза на адв. С. Б. е учредена представителна власт да ги представлява по делото
пред Окръжен съд Благоевград, или да потвърдят извършеното от адвоката
действие без представителна власт.
УКАЗВА на В. С. и на З. Ч., че при неотстраняване на констатираната
нередовност на основание чл. 101, ал. 3 ГПК процесуалното действие по подаване
9
на отговор на въззивна жалба, ще се счита за неизвършено.
ПРИЕМА като писмено доказателство Справка по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр.
Благоевград за периода от 22.05.1997 г. до 05.07.2024 г. по персонална партида №
38122 за лицето В. И. С..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 997/2024 г. на Окръжен
съд Благоевград на 23.01.2025 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: А. Д. К. – чрез адв. С. А.; В. И. С. и З.
Л. Ч. – чрез адв. С. Б..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на А. Д. К. препис от отговорa на въззивната жалба.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в срок до първото
съдебно заседание да изразят своето становище относно необходимостта от
назначаването на съдебно-техническа експертиза, както и да заявят въпроси, на
които да отговори вещото лице, ако считат, че такава следва да бъде назначавана.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответниците В. С. и З. Ч., че наведеното от
тях възражение за придобивна давност е нередовно, поради наличието на неясноти
и противоречия в посочените от тях обстоятелства, на които възражението се
основава.
УКАЗВА на всеки един ответник поотделно - на В. С., както и на З. Ч., в
срок до първото съдебно заседание да уточни своите фактически твърдения
относно обстоятелствата, на които основава своето възражение за придобивна
давност, като посочи:
През 1996 г. кои конкретни лица са притежавали имот № 052038? В какви
идеални части? Кои лица са го владяли през 1996 г.? В периода от 1996 г.
до 07.05.2009 г. кои конкретни лица са притежавали идеални части от правото на
собственост на имот с идентификатор № 43520.52.38, стар № 052038 и в какви
периоди? В периода от 1996 г. до 07.05.2009 г. кои конкретни лица са владяли този
имот и в какви периоди? В периода от 07.05.2009 г. до 14.02.2023 г. кои лица и в
какви периоди са притежавали идеални части от този имот и кои лица в какви
периоди са го владяли?
През 1996 г. кое конкретно физическо лице е започнало да владее процесната
реална част с площ 929 кв.м. от имот с идентификатор № 43520.52.17, стар №
052017, тонирана с червено в комбинирана скица № 1 (приложение № 15)? При
възможност ответниците следва да посочат конкретна дата, от която е започнало
владението. В периода от 1996 г. до 07.05.2009 г. кои конкретни лица са владяли
процесната реална част и в какви конкретни периоди? В периода от 07.05.2009 г. до
14.02.2023 г. кои конкретни лица са владяли процесната реална част и в какви
конкретни периоди?
В кой момент В. С. е започнал да владее имот с идентификатор №
43520.52.38, стар № 052038? Кога е започнал да владее процесната реална част от
имот с идентификатор № 43520.52.17, стар № 052017, тонирана с червено в
комбинирана скица № 1 (приложение № 15)? Кога поддържа, че е изтекла в негова
полза придобивна давност? В. С. присъедява ли към своето владение над реалната
част владението на свои праводател? Ако присъединява владение, следва да посочи
кой конкретно е неговия праводател, в какъв период е владял праводателя и какво е
основанието на правоприемството между тях. Позовава ли се В. С. на придобивна
давност, изтекла в полза на негов наследодател, който приживе не се е позовал на
нея? В този случаи ответникът следва да посочи кой конкретно е наследодателя, в
какъв период наследодателят е владял реалната част и кога счита, че придобивната
давност е изтекла в полза на наследодателя? Ако ответникът В. С. се позовава на
10
владение, което е било осъществявано от Е. С., той следва да уточни дали по реда
на чл. 82 ЗС присъединява към своето владение владението на Е. С., като негов
праводател по договор за дарение или се позовава на придобивна давност, която е
изтекла в нейна полза.
Ответникът З. Ч. притежава ли идеални части от имот с идентификатор №
43520.52.38, стар № 052038? В кой момент е придобил такива и на какво
основание? Кога е започнал да упражнява владение над този имот? В кой момент З.
Ч. е започнал да владее процесната реална част от имот с идентификатор №
43520.52.17, стар № 052017, тонирана с червено в комбинирана скица № 1
(приложение № 15)? Кога поддържа, че е изтекла в негова полза придобивна
давност? З. Ч. присъедява ли към своето владение над реалната част владението на
свои праводател? Ако присъединява владение, следва да посочи кой конкретно е
неговия праводател, в какъв период е владял праводателя и какво е основанието на
правоприемството между тях. Позовава ли се З. Ч. на придобивна давност, изтекла
в полза на негов наследодател, който приживе не се е позовал на нея? В този
случаи ответникът следва да посочи кой конкретно е наследодателя, в какъв период
наследодателят е владял реалната част и кога счита, че придобивната давност е
изтекла в полза на наследодателя?
УКАЗВА на ответниците, че при неотстраняване на нередовностите в
указания срок, съдът ще приеме, че възражението им за придобивна давност се
основава на техните фактически твърдения, че през 1996 г. двамата лично – В. С. и
З. Ч. са започнали да владеят реалната част с площ 929 кв.м. от имот с
идентификатор № 43520.52.17, стар № 052017, тонирана с червено в комбинирана
скица № 1 (приложение № 15), като към този момент те не са имали собственост
или владение над имот с идентификатор № 43520.52.38, стар № 052038.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11