Р Е
Ш Е Н И Е № 272
гр.Кюстендил, 31.10.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година от първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ БАРАКЛИЙСКА ,като
разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 376 по описа за
Производството пред въззивния съд
е по реда на чл.258 и сл. ГПК,в сила от 01.03.2008 г.То е
образувано по редовната и допустима
въззивна жалба вх.№ 8136 /10.06.2019
година депозирана от
адвокат В.С. К. от КАК –особен представител на ответника К.В.М. с ЕГН **********
*** против РЕШЕНИЕ №349 постановено на 22.05.2019 г. по
гр.д.№ 985 по описа за 2018 година на
Районен съд-Дупница,с което :” се признава за установено
по отношение на него,че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.С.
,бул.” *** „ №*** сумите по заповед по ч.гр.д.№ 262/18 ДРС :
сумата от 666.46лв неизплатен кредит,131.46лв договорна лихва за период
13.08.2016-3.05.2017 г.,30.09 лв такса за оценка,571.70 лв такса за
услуга,49.62 лв обезщетение за забава, със законната лихва за забава от
07.02.2018г. и е осъден да заплати на Агенция за събиране на вземания
1 130лв деловодни разноски.”
Особенният
представител на ответника иска
от въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение и
отхвърли предявените искове против К.В.М. с ЕГН ********** *** с доводи за неправилност,поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост,по следните съображения:
І.Неправилно ДРС приема, че с обжалваното решение на длъжника е била
съобщена цесията ,тъй като преди
заявяване на паричното вземане от него
длъжникът не е бил уведомен по
реда на чл.99,ал. и 4 от ЗЗД от цедента
„***”ООД за
прехвърлянето на вземането,тъй като от приложеното известие за препоръчана пратка чрез”Български пощи”ЕАД
се вижда,че подател не е това ООД, а цесионерът- заявител ”Агенция за събиране
на вземания”ЕАД
ІІ.В решението ДРС не се е произнесъл
по доводите за нищожност на клаузите
от ДПК № *********/04.04.2016 г. касаещи
услугата ”Кредит у дома”,оценка на досие и възнаградителна лихва са, и за нарушение на разпоредбите на чл.10 и чл.10 а ЗПК
Позовава се на нищожност,поради противоречие с добрите нрави на кредитния
договор,поради прекомерност на възнаградителните лихви и на
цената допълнителните услуги.
ІІІ. По отношение на клаузата от договора за дължимостта на сумата 30,09 лева ,като такса
за оценка на кредитното досие се позовава на нищожност,поради заобикаляне на
законустановеното изискване с чл.10а,ал.2 ЗПК.
ІV.
Размерът на възнаградителната
лихва,която е цена на услугата за предоставяне
на заемната сума е уговорен в нарушение на чл.19,ал.4
ЗПК , поради което ответникът
не дължи вземането за нея.
V.Налице е неравноправност в отношенията на страните по договора с оглед
дефиницията в чл.143 ЗЗП,тъй като
клаузите му не са били уговорени индивидуално и ответникът не имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
VІ.Липсват доказателства за усвояване на заетата сума от ответника.
Моли въззивният съд да определи
възнаграждението й за извършената
работа и да задължи „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********
да го внесе.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***
е постъпил писмен отговор с вх.№ 8924/25.06.2019 г., чрез упълномощеният й
ю.к.И. Н. Н.
,с който оспорва въззивната жалба на особенния представител на ответника и моли
въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение с присъждането му
на ю.к.възнаграждение в размер на 350 лева,по следните съображения:
Правилно, обосновано и законосъобразно с обжалваното решение районният съд е установил съществуването на
заявените му по реда на чл.410 ГПК парични вземания по издадената му заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 262 по описа за 2018 на Районен
съд-Дупница срещу кредитополучателя.
Уведомяването на длъжника за
цесията на вземанията от
цесионера ”Агенцията за събиране на вземания” ЕАД – пълномощник на цедента
е извършено надлежно чрез назначения
му по реда чл.47,ал.6 ГПК особен представител на длъжника , а и
уведомяването му не е условие за
действието й по отношение на длъжника.Възразява срещу основателността на
доводите на особенния представител на ответника за нищожност на договорните
клаузи за начисляване на такса”оценка досие” и такса”Кредит у дома” със
съображения,че действието „оценка на досие” не е свързано с усвояване и управление на кредита.За
неоснователността на довода във въззивната жалба,че клаузата за размера на възнаградителната лихва е в
противоречие с добрите нрави се аргументира с чл.10,ал.2 ЗПК в редакцията му
към сключването на договора.Счита за неоснователен и доводът за неправилност на
първоинстанционното решение ,поради липсва
на доказателства за усвояването от длъжника на заетата му сума, тъй като от клаузите на договора за кредит е
видно,че я е получил.
ОС-Кюстендил след като прецени
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на
обжалвания съдебен акт, приема че въззивната жалба е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Пред районен
съд е бил предявен от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, срещу К.В.М.
с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите:
666, 46 лв. – главница по договор за потребителски кредит
№ 593431148/04.04.2016 г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 131, 46 лв. – договорна лихва за периода 31.08.2016 г. – 31.05.2017 г./падежът на последната погасителна вноска/; 30, 09 лв. - такса за оценка на
кредитното досие за периода 21.09.2016 г. – 31.05.2017 г.; 571,70 лв. - такса за използване
на услуга „Кредит у дома" за периода 24.08.20156 г. – 31.05.2017 г.; 49, 62 лв. –
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г./датата на цесията/ до датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК,ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Районен съд-Дупница е уважил исковете, приемайки, че ответникът е преустановил плащането на
вноските по кредита, и че
дължи сумите по издадената
на осн.чл.410 ГПК по ч. гр.д.№
262 по описа на същия съд заповед на цесионера „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД,
По делото се
установява, че на 04.04.2016 г. между „***" ООД с ЕИК*** и К.В.М. с ЕГН ********** *** e сключен договор за потребителски кредит № 593431148, съгласно който кредиторът е отпуснал сума в размер на 1 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да я
върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от договора с подписването му кредитополучателят е декларирал получаването на сумата, предмет
на кредита. Ответникът се задължила да я
върне на 60 седмични погасителни вноски по 34,63, лв., като общият размер
на дължимата сума е 2 100,22 лева лв.- главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва ( 197,25
лева.), такса за оценка на
кредитното досие ( 50 лв.) и такса за използване на услуга „Кредит у дома", съгласно
уговореното в чл. 25 от
договора (852, 97 лв.)
На 19.05.2017 г. е подписан договор за прехвърляне на парични задължения между „***" ООД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК***, по силата на който и задължението по
посочения договор за заем е прехвърлено на въззивното дружество, за която цесия
длъжникът е уведомен с исковата молба. В този смисъл са неоснователни
възраженията на особенния представител,че не е осъществено връчването чрез
него уведомлението до ответника за прехвърляне на вземанията в
хода на производството с материално правния ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначената
за особен представител адв. В.С. К.
от КАК и получаването им нея съгласно чл.45,изр.ІІ-ро ГПК се смята за лично
връчване.Съображения в такава насока се визират в Определение № 567/18.09.2018
г. по дело № 3153/2017 г. на ВКС, т. к., ІІт. о., а
Ответникът чрез назначения си на основание
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, както в отговора на исковата молба,
така и във въззивната си жалба, оспорва клаузите от договора за потребителски
кредит, касаещи услугата „кредит у дома”, услугата „оценка на досие” и
възнаградителната лихва, като твърди, че те са нищожни.
Като основание за нищожност на клаузата, уговаряща услугата „кредит у дома” сочи,
че е в противоречие на разпоредбата на
чл. 10а от ЗПК. Съдът намира, че възражението е основателно.
В чл. 25 от договора е посочено, че услугата
"Кредит у дома" се изразява в предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски отново по
неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е равна на
разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с разходите
за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че тази такса е
дължима от клиента при подписване на договора, но е платима на равни вноски
през периода на кредита за негово улеснение. От анализа на тази клауза се установява, че тя се състои
от два компонента- разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната
цена и разходите за събиране на седмичните вноски в дома на Клиента Съдът счита, че в първата си част клаузата
противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването на
сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на
ответника по договора, да предостави заемната сума. По отношение на втория
компонент съдът счита, че също е нищожна, тъй като по същество представлява
печалба на кредитора. В договора е посочено, че общо дължимата такса
"Кредит у дома" е в размер на 852.97 лв., като при
изчисляване на посочения общ годишен размер на разходите от 48 % не е включена
тази такса. Посочената сума следва да бъде взета предвид при преценка на
действителния годишен процент на разходите по кредита, доколкото въпросната
такса е начислена като покупна цена на твърдяната услуга, респективно
представлява разход за потребителя. Следователно с нея се заобикаля
императивното изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално
допустимия процент на разходите на годишна база
по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет, поради което е нищожна.
Съдът счита, че
уговорката за такса за оценка на досието, също е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал.4
от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл. 3 от договора като задължителна.
Според тази клауза таксата се начислява за "услуги по оценка на досието на
клиента", платима е при подписване на договора, но е включена в седмичните
вноски за улеснение на клиента. Съдът
счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като
такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал.1 от ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на досието предхожда
сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във
връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е
уговорена такса за оценка на досие, на практика прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване
на размера на задълженията по договора.
Съдът счита, че е неоснователно
възражението на жалбоподателката за нищожност, поради противоречие с
императивната норма на чл. 19, ал.4 от ЗПК на клаузата, касаеща дължимата
възнаградителна лихва, тъй като годишният процент на разходите, включващ
договорена възнаградителна лихва, такса оценка на досие и такса услуга „кредит
у дома” надхвърля пет пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се посочи следното:
Договорената между
страните лихва представлява печалба за кредитодателя за това, че кредитополучателят
ползва неговите парични средства, т.е тази лихва има възнаградителен характер,
поради което се дължи така, както е уговорена. Видно от представения договор
общият размер на същата е 197,25 лв. Договореният процент на разходите се
равнява на 48 % и не надвишава посочения
в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК такъв- до пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно размерът на възнаградителната
лихва не надхърля посочения в цитираната норма размер, поради което съдът
счита, че не е нищожна клаузата, установяваща размера на възнаградителната
лихва.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита.В случая следва да се отчете, че по
отношение на реда за погасяване на вземанията по договора приложение намира
уговорената между страните в чл. 9 от същия поредност за погасяване на задълженията,
а именно законна лихва за забава, възнаградителна лихва и след това и
главницата. От съдебно- счетоводната експертиза
се установява, че общо изплатените
суми от ответникът по отпуснатия
паричен заем са на общ стойност 700,51 лв. Установява се също така, че размерът
на лихвата за забава за исковия период от 19.05.2017 г. до 07.02.2018 г. е в
размер на 49.62 лв. Следователно с платената от ответницата сума е погасена
лихвата за забава и възнаградителната лихва или общо сумата 181,08 лв. Погасена
е и част от главницата -519,43 лв. или ответникът остава да дължи сумата 147,03
лв. За тази сума искът е основателен.
Предвид гореизложено съдът счита, че решението на районен съд е
законосъобразно в частта, в която е признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 147,03 лева, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № 593431148/04.
Решението следва да се отмени и в частта
за разноските, които ответникът е
осъдена да заплати на ищцовото
дружество, а именно над 8,70 лв. по
ч.гр.д. №262/2018 г. на ДнРС и над 126,07лв. за пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 349/22.05.2019 г., постановено по гражданско дело № 985/2018 г. на
Дупнишкия районен съд в частта, в която е признато за установено по отношение
на К.В.М. с ЕГН ********** *** , че
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***
над сумата 147,03 лв. до сумата 666,46 лв., представляваща главница по договор
за потребителски кредит № **********/04.04.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г., до окончателното
изплащане на на разликата в сумата; в частта за сумата 131,46 лева -
договорна лихва за периода 31.08.
ПРЕДЯВЕНИТЕ
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК***
срещу К.В.М. с ЕГН ********** *** искове с осн.по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД за признаване за установено по отношение на него,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** паричните вземания по издадената й заповед на осн.чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 262/2018 г. на РС-Дупница над сумата 147,03 лв. до сумата 666,46 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/04.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 06.02.2018 г., до окончателното изплащане на разликата в сумата; в частта за сумата 131,46
лева - договорна лихва за периода
31.08.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: