Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……17………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 27.01. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 819 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Велинград е сезиран с искова молба,подадена от Д.Х.Д.,
ЕГН ********** и от Д.Г.Д., ЕГН **********,***, против Ц.А.К. , ЕГН ********** и против Б.Ц. К., ЕГН **********,***.
С исковата молба е
предявен отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД.
С Решение № 287/ 04. 09.2019г. на
районен съд Велинград ,
постановено по гр. д. № 331/2019г. по
описа на същия съд, предявения иск е уважен изцяло. Осъдени са ответниците да
заплатят в полза на ищците сторените съдебно- деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ответниците в първоинстанционното производство Ц.А.К. , ЕГН ********** и против Б.Ц.
К., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника
на страните .Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение
на материалния закон ,
необоснованост и нарушение на
процесуалните правила . Искането е да
се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения
иск. Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстации.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противните страни .В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на противните страни и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани странаи (ответници в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна.
Районният съд е
сезиран с отрицателен установителен,
конститутивен , отменителен/П. / иск за обявяване на относителната
недействителност на сделката , описана в исковата молба . Правното основание на иска
е по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. 135 от ЗЗД.
І.Фактическият
състав на посочената правна норма .
1./ Първата
предпоставка това е „ правен
интерес „ от
предявяване на иска .
Приема се ,че ищеца има правен интерес от предявяване на
иска , когато при уважаване на иска ще предизвика промяна в правната сфера на
ответника. Ако се касае до недвижими имоти(какъвто е
конкретния казус)правния интерес е налице , тъй като след уважаване на иска ищеца ще може
да насочи принудителното изпълнение върху недвижимите имоти,за да се
удовлетвори от тях(виж мотивите на
т. 1 на ТР. № 2/20127г. от 09. 07. 2019г. на ОСГТК на ВКС и Р. № 131/ 16. 06. 2014г. по гр. д. №4996/ 2013г. на 3-то гр. от.на
ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ).
Ищецът няма да има
правен интерес от съдебната защита по чл. 135 от ЗЗД , когато :
-
промяната в правната сфера на ответника е настъпила
на друго право основание ( напр. непротивопоставимост
на сделката по отношение на кредитора поради поредността на вписванията в имотния
регистър);
-
целената правна промяна съвпада с действителното правно положение ;
( виж Решение №
639/ 06. 10. 2010г. по гр. д. №
754/2009г. на 4-то гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК .).
2. /Ищецът трябва
да има качеството на „кредитор „ по отношение на длъжника . Това
означава следното :
-
ищеца трябва
да има парично или непарично вземане . Не
е необходимо вземането да е установено по основание и по размер(да е ликвидно и
изискуемо). Не е
необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно
решение. Не е необходимо кредитора да
провежда пълно и главно доказване ,за да установява правата си(виж Решение № 639/ 06. 10. 2010г.
по гр. д. № 754/2009г. на 4-то гр. отд. на ВКС,постановено по реда на
чл. 290 от ГПК ,както и Р. № 131/ 16.
06. 2014г. по гр. д. №4996/ 2013г. на
3-то гр. от.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ). Необходимо е вземането да е
действително и съществуващо . Правно значение има единствено факта,ако
вземането на кредитора е отречено с влязло в сила съдебно решение.
-
качеството на „кредитор“ трябва да е възникнало
преди увреждащото действие ,освен
при хипотезата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД.
-
Когато вземането на кредитора произтича от
„непозволено увреждане“ качеството на „кредитор“ възниква от момента на
увреждането ( виж Р.№ 2387/ 20. 03. 2009г. по гр. д. №
6448/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р.№ 311/ 16. 04. 2010г. по гр. д. №
308/2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) .Този извод се
мотивира с нормите на чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, чл. 84 ал. 3 от ЗЗД и чл. 114 ал. 3
от ЗЗД.
3./ „Действие на длъжника“ под формата на правен или фактически
акт.
4./Действието на
длъжника трябва да уврежда кредитора . Увреждащо действие ще има всякога ,когато длъжника намалява активите си или увеличава пасивите си (отчуждава , унищожава , поврежда или намалява имуществото си; опрощава
задължения ; обезпечава чужди задължения ; изпълнение на дълг без правен
интерес и т. н.), с което ще затрудни или ще направи невъзможно осъществяване правата на кредитора .Никакво правно значение няма факта
дали след увреждащото действие длъжника разполага с друго имущество, което може да удовлетвори длъжника
(в този
смисъл виж Р. № 320/ 05.11.2013г. по гр.
д. № 1379/2012г. на4-то гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290от ГПК ). Приема се ,че в тези случаи се нарушава общото
правило на чл. 133 от ЗЗД,според което
цялото имущество на кредитора служи за общо обезпечение на кредиторите (виж
мотивите на т. 1 на ТР. № 2/20127г. от
09. 07. 2019г. на ОСГТК на ВКС) .
5./ Знание за увреждане .
На първо място
закона изисква знание за увреждане в
лицето на длъжника .
Ако действието е възмездно третото лице също трябва
да знае за увреждането . По отношение знанието за увреждане съдебната практика приема следното :
-
Доказателствената
тежест е възложена на ищеца ( чл.154 ал.1от ГПК ),освен при оборимата презумпция
по чл. 135 ал. 2 от ГПК . В този случай тежестта за доказване е обърната . Ищецът не
трябва да установява положителния факта на знанието за увреждане ,тъй като
знанието се презумира от закона . Приобретателят по сделката ще трябва да
проведе обратно доказване, т. е. да докаже отрицателния факт,че не е знаел за увреждането .;
-
Фактът на знанието за увреждане може да бъде установяван с всички допустими доказателствени средства по
ГПК;
-
Не е необходимо доказването да е пълно и
главно ;
-
Знанието за увреждане може да бъде установявано както с преки доказателства , така и с
косвени доказателства ( поредица от факти , които в своята
взаимовръзка косвено водят до несъмнен
извод за наличието на знание за увреждане) ;
-
Наличието на знание предполага длъжника и приобретателя по сделката да са „съзнавали“,че в резултат на сделката „съществува
възможност“ да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността
на имота .Касае се за субективно
психично състояние на длъжника и третото лице по възприемане
обстановката по сключването на сделката и на нейните правни последици.
За знанието за увреждане е достатъчно съзнанието на страните по сделката ,“че е
възможно“ сделката да уврежда интересите на кредитора по удовлетворяване на вземането му .
-
Знанието за увреждане трябва да съществува към момента на сключване на транслативната сделка;
(По отношение
знанието за увреждане виж още и Постановление№1/29. 03. 1965г. по гр. д. № 7/
1964г. на Пленума на ВС на РБ; мотивите на
т. 1 на ТР. № 2/20127г. от 09. 07. 2019г. на ОСГТК на ВКС; Р. №162/01.
07. 2014г. по гр. д.№ 7320/ 2013г. на 3-то гр. отд. на ВКС , постановено по
реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 218/11. 10. 2013г. по гр. д.№ 1778/ 2013г. на
3-то гр. отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 635/06. 10.
2018г. по т. д.№ 268/ 2008г. на 2-ро т.
отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 237/20. 03. 2009г.
по гр. д.№ 6448/ 2007г. на І-во гр. отд.
на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 153/03. 02. 2017г. по т.
д.№ 3372/ 2015г. на І-во т. отд. на ВКС
, постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 199/24. 02. 2015г. по гр. д.№
5492/ 2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 786/06. 07. 2015г. по гр. д.№ 871/
2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; )
ІІ.Правни
изводи.
В писмения отговор
на ответниците по иска са направени две
основни възражения против исковете на ищците.
1./Твърди се ,че към момента на сключване на сделката ищците не са имали
качеството на „кредитори“ по отношение на ответника Ц.А.К..
Възражението се
мотивира с обстоятелството ,че решението на Окръжен съд Бургас , с което е установено вземането на ищците е влязло в
законна сила на 31. 05. 2018г. , много след сключване на увреждащата
сделка ( сделката е сключена 03. 07. 2014г. ).
Възражението е неоснователно .
Както бе посочено
по-горе , когато вземането на кредитора
произтича от непозволено
увреждане,длъжника изпада в забава от момента на увреждането. От този момент
увреденото лице придобива качеството на „кредитор“. Увреждането е извършено на
14. 05. 2014г. и от този момент родителите на починалото лице са придобили качеството на
„кредитори „ по отношение на деликвента. Влязлото
в сила решение на ОС Бургас само е констатирало вече възникналото към момента на причиняване на
вредите качество на“кредитори „.
2./Второто възражение , което се прави от
ответниците е това ,че към момента на
сключване на договора за гледане и
издръжка праводателя Ц.А.К. и правоприемника Б.Ц.К. не са знаели за увреждането .
По отношение на
праводателя Ц.А.К. възражението се мотивира в факта ,че до съставянето на обвинителния акт на 27. 03.
2015г. лицето е имало съзнанието ,че няма вина за настъпилото произшествие.
По отношение на
прибретателя по сделката Б.Ц.К. възражението се мотивира с факта,че до
получаване на обвинителния акт през 2015г.
Ц.А.К. е криел от съпругата си и
от сина си за извършеното деяние.Посочено е ,че сделката е била планувана от страните 6 месеца по-рано .
В подкрепа на
горните твърдения страната се позовава на обясненията на свидетелите В. Б. С. (брат на съпругата
на Ц.А.К. ) и св. М. И. А. ( съсед на
ответника ).
Възражението е неоснователно.
Както бе посочено
по – горе ,знанието за увреждане е психично състояние на длъжника и лицето , с което той е договарял. То се
изразява в субективната представа,че с процесното правно действие се увреждат
интересите на кредитора .Именно защото представлява субективно състояние на страните по сделката,съдебната
практика не изисква доказването на знанието да е пълно и главно,както и не
изисква доказването да е непременно с преки доказателства .Допустими са и косвените доказателства .За да се приеме ,че у страните по сделката е съществувало знание за
увреждане е достатъчно ,от доказателствата по делото да се направи извод за това ,че те са осъзнавали възможността с действията си да увредят
интересите на кредитора .
Съдът счита ,че
тази субективна представа е доказана по отношение и на двете страна по
сделката.
Въззивната
инстанция счита ,че основното обстоятелство , което доказва знанието за
увреждане от страна на длъжника Ц.А.К. е
времето на нейното извършване. Имотът е отчужден от патримониума на длъжника
само няколко месеца след увреждащото деяние. Бързината , с която длъжника и
съпругата му са се освободили от
единственото си жилище води до косвения извод за знанието за увреждане. Ако не
беше настъпил вредоносния резултат и реалната опасност жилището на длъжника да послужи за
удовлетворяване на кредиторите едва ли длъжника и съпругата му биха се
освободили с такава бързина от
единственото си жилище. В тази връзка следва да се отбележи ,че по силата на
чл. 445 ал. 2 т. 1 от ГПК несеквестируемоста на единственото жилище отпада при
вреди от непозволено увреждане , какъвто е настоящия случай.
Следва да се отбележи също така ,че според обясненията
на разпитаните по делото свидетели
синът на длъжника,
ответника Б.Ц.К. живее и работи от дълги години постоянно в А. Прибира се в
България веднъж годишно за около 20дни,за
да види родителите си. Напълно обоснован и законосъобразен е извода на районния
съд , за това ,че на практика той няма да изпълнява задълженията си по
алеаторния договор за гледане и издръжка , който изисква престирането на
ежедневни грижи за прехвърлителите .
Това обстоятелство ясно води до извода ,че единствената цел на прехвърлителната
сделка е длъжника да се освободи от имота ,за да се осуети удовлетворяването на
кредиторите от този имот. Това обосновава и
знанието за увреждане.
По тези
съображения съдът не дава вяра на обясненията на свидетелите С. и А. за това
,че сделката била планувана няколко
месеца по –рано . Свидетелите се намират в близки отношения с длъжника Ц.А.К..
Първият свидетел е брат на съпругата на длъжника. Вторият свидетел е съсед на длъжника.
Обясненията на тези свидетели следва да се преценяват според нормата на чл. 172
от ГПК ,като се отчита тяхната
заинтересованост от изхода на спора. В обясненията си свидетелите
подкрепят тезата на двамата ответници за прехвърлянето на имота , която е
развита в отговорите им по чл.131 от ГПК. При положение ,че доказателствата по делото водят до косвения извод за
това ,че единствената цел на отчуждителната сделка е да се предотврати удовлетворяването на кредиторите
чрез продажбата на имота, обясненията на свидетелите в тази връзка не следва да
се ценят.
В заключение
следва да се отбележи ,че и двамата свидетели установят,че длъжника Ц.А.К. е бил притеснен от извършеното деяние , което също подкрепя
извода на съда за отчуждителния мотив ,
а именно да се увредят интересите на
кредитора.
По
отношение на приобретателя по сделката , ответника Б.Ц.К., знанието за
увреждане се презумира от нормата на чл.
135 ал. 2 от ЗЗД.
Приобретатялят по
сделката е низходящ на прехвърлителя –негов син. Несъстоятелен е довода на ответника Ц.А. К. за това ,че до получаването на
обвинителния акт съпругата и синът на
длъжника не са знаели за увреждането ,тъй като той е криел от тях. Касае се за действие с публична известност( смъртен случай по време на работа ),поради което не
е необходимо узнаването за това действие
да стане само от извършителя. Публичността на деянието презумира узнаването
му и по други начини .
Узнаването за
деянието се предполага и от близката
родствена и емоционална връзка между страните по сделката. Напълно естествено е
извършителя на деянието да сподели за случилото се с най-близките си- съпругата
и неговите деца . В обясненията си св. С. съобщава ,че родителите са поддържали постоянна телефонна връзка със синът им в
Англия, което способства получаването на информация за случилото се .
Въззивната
инстанция счита ,че по – никакъв начин не е
оборена презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ГПК за знанието за увреждане от
страна на приобретателя по сделката. При положение ,че отчужденото жилище е
единствено на прехвърлителите и при положение ,че приобретателя по сделката
няма обективната възможност да полага постоянни и непрекъснати грижи по гледано
на родителите си,тъй като постоянно живее в чужбина , безспорно следва извода за целта на прехвърлянето , а именно
да стане невъзможно удовлетворяването на кредиторите от жилището , което от
своя страна обосновава косвения извод за знанието за увреждане и у двете страни
по сделката , а не само у приобретателя .
По тези
съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд ,като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски в полза на
въззиваемата страна за въззивното производство
поради липса на направено искане в тази насока и липсата на представени
доказателства за такива разноски.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 273 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 287/ 04. 09.2019г. на районен съд
Велинград , постановено по гр. д. № 331/2019г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :