Р Е Ш Е Н И Е
гр.
К., 13.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-К.,
гражданска колегия, в публично заседание на 10.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря
Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1050 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1050/2019 г. е образувано по
искова молба от Т.Г.М., ЕГН ********** ***, против О. „Д.П.Б.“***,
представлявано от директора М.С.М., с правно основание чл. 3** КТ, с цена на иска 1135,00 лева – главница и
175,16 лева лихви.
Ищецът сочи,
че от 13.09.2010 г. работил по трудово правоотношение с Основно училище „Д**********“
с. Ш. , Община К. на длъжността „старши учител“, с постоянен трудов договор, на пълно работно
време. На ****.2018 г. трудовият му договор бил прекратен поради навършване на
пенсионна възраст, считано от ****.2018 г.
Твърди, че не
му били изплатени дължимите суми за облекло за календарните - 2016 г., 2017 г.
и 2018 г. /до датата на уволнението/.
Сочи, че
претенциите му произтичали от: чл. 40 б от Законът за народната просвета
/отм./, в сила до 01.08.2016 г. и чл. 219, ал. 4 от приетият нов Закон за
предучилищното и училищно образование - в сила от 18.08.2016 г. Твърди, че и в
двата колективни трудови договора - за системата на народната просвета в Община
К. от 04.02.2016 г. /в чл.22, ал.1/ и колективният трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование в Община К. с дата 18.01.2018 г. /в
чл.22 ал.1/, било предвидено стойността на облеклото на педагогическият
персонал да не бъде по-малко от размера на минималната работа. Бил член и на КТ
„Подкрепа“ К. от 15.09.2011 г., което
също било основание да има право на тези средства. Сочи, че
ответникът му дължал следните суми за облекло: за 2016 г. - 420 лв.; за 2017 г.
- 460 лв. и за 2018 г. /до датата на уволнението -****.2018 г./- сумата 255 лв.
Или общо сумата 1135 лв.
Ответникът му
дължал и обезщетения за забавено плащане
/мораторни лихви/ за тези периоди от време, както следва: за 2016 г. -96,02 лв.
, за 2017 г. - 58,53 лв., и за 2018 г. /до ****.2018 г./ сумата 6,59 лв. Или
общо сумата 175,16 лв.
Моли съда
да постановите решение, с което да осъди
ответника да му заплати: сумата 1135,00 лв., представляваща дължима сума за
представително облекло за периода 2016 г.- 2018 г., по години, както следва: за
2016 г.- 420 лв.; за 2017 г.- 460 лв. и за 2018 г. /до ****.2018 г./ - 255 лв.;
сумата 175,16 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане /мораторна
лихва/ за неизплатени средства за представително облекло за периода 2016 г. - ****.2018
г. , както следва: 96,02 лв. лихва върху главница 420 лв., дължима за периода
31.12.201 б г. - 03.04.2019 г.; 58,53 лв. лихва върху главница от 460 лв. за
периода 31.12.2017 г- 03.04.2019 г. и 20,61 лв. лихва върху главница 255 лв.,
за периода ****2018 г.- 03.04.2019 г.; да осъди ответника да му заплати и
законовите лихви върху присъдените суми,
считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски.
Моли при
постановяване на решението да се постанови предварително изпълнение на присъдените ми суми на основание чл. 242,
ал.1 от ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез пълномощника му адв. М. С.,***.
Сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Не било спорно
обстоятелството, че ищецът е работил по
трудово правоотношение в О. „Д.П.Б.“***.
Твърди, че на
ищеца била изплатена сумата от 233,75 лева за представително облекло за 2018 г.
още преди депозиране на исковата молба.
Счита, че
сумите за представително облекло за 2016 г. и за 2017 г. не били дължими.
Твърди, че в случай, че работодателят не е изпълнил това свое задължение в
рамките на съответната календарна година и работникът не е закупил със свои
средства такова облекло, липсвало основание за изплащане на тази сума след края
на годината. Това били целеви бюджетни средства, които ако не се ползвали в
рамките на годината, не се дължали.Твърди, че от 2016 г. училището било финансово
затруднено да осигури за съответната година средства за представително облекло,
като това довело до невъзможност за изплащане на тези суми към съответната
година.
Твърди, че
неоснователни били и претенциите на ищеца за мораторни лихви върху претендираните
суми – недължимостта на главницата обуславяло и недължимост на мораторните
лихви. Твърди, че освен това краен срок за изплащане на дължимите суми за
представително облекло по ЗНП, респ. ЗПУО не бил законово регламентиран,
липсвало и договорен такъв. Сочи, че при липса на специална разпоредба в
трудовото законодателство, регламентираща срок за изплащане на средства за
представително облекло, се прилагали общите разпоредби на ЗЗД в чл. 84, ал. 2.
Моли съда до
постанови решение, с което да отхвърли обективно съединените искове като
неоснователни и недоказани.
Претендира за
разноски.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по
делото е установено, че ищецът Т.Г.М. е работил в О. „Д.П.Б.“*** на постоянен трудов договор на длъжност
„старши учител“, който договор, със
Заповед № **/15.06.2018 г. бил прекратен
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /приложена по
делото/.
Видно от
заповед № **/17.01.2019 г. на директора на ответното училище, е наредено да се
изплати сума, договорена по КТД за 2018 г. за представително облекло на ищеца, пропорционално на отработеното
време-233,75 лева. Същата е изплатена, видно от представено банково извлечение
от дата 29.01.2019 г. от Общинска банка АД и от банково бордеро от същата дата.
По делото са
представени заверени копия от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование в община К. от 04.02.2016 г. и от
18.01.2018 г.
Ищецът е
представил служебна бележка изх. № 16/29.03.2019 г. , издадена от СРС на КТ
„Подкрепа“, гр. К., от която е видно, че същият е бил член на организацията от
15.09.2011 г. до 15.06.2018 г.
От така приетите за установени факти и обстоятелства,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 3**
от КТ във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.04.2012 г. и чл. 2, ал.2 от
Наредба № 14/16.11.2016 г., издадени от Министъра на образованието за заплащане
на сумата за представително облекло за периода 2016 г. – 2018 г. ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за забавено плащане
на неизплатените суми.
Според чл. 3** КТ, трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно
възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови
договори и установяването на трудов стаж.
Безспорно е, че
ищецът по делото е имал трудово правоотношение с ответното основно училище, по
силата на което същият е заемал длъжността „старши учител“. Не се спори и че
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено поради навършване на пенсионна
възраст.
Съгласно чл. 40б от Закона за народната
просвета: „При изпълнение на служебните задължения лицата от педагогическия
персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на
представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред,
определени в наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с
министъра на финансите“.
Съгласно чл. 219, ал. 4 от Закона за
предучилищно и училищно образование: „При изпълнение на служебните си задължения
педагогическите специалисти, заместник-директорите без норма преподавателска
работа и главният счетоводител от държавните и общинските детски градини и
училища и от центровете за подкрепа за личностно развитие имат право на представително
облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени с наредба,
издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на
финансите. Средствата за представителното облекло се осигуряват от бюджета на
съответната институция“.
От тук става ясно, че средствата за
представителното облекло на педагогическия персонал се осигуряват от съответния
бюджет на детската градина, училището или обслужващото звено. На практика
работодателите са били длъжни да предвидят в бюджета, а първостепенните разпоредители
да осигурят средства за изплащане на суми за представително облекло.
Неоснователно е
възражението, че суми за представително облекло не се дължат, поради недостиг
на бюджетни средства. Както бе посочено, правото да се получат тези суми, е
гарантирано от закона и работодателят е бил длъжен да ги предвиди, заложи и
заяви в бюджета на учебното заведение за съответната календарна година, а първостепенният
разпоредител да ги осигури.
В приетите като доказателства документи,
не се съдържа заповед на ответното основно училище, с която в съответствие с
чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/09.04.2012
г., да определи конкретната стойност на представителното облекло за
педагогическия персонал за 2016 г. и за 2017 г. Това обаче не означава, че
работниците губят правото си да получат тези суми. На първо място, това право
изрично е уредено в чл. 40б от Закона за народната просвета и чл. 219, ал. 4 от ЗПУО.
Този текст е възпроизведен буквално и в
разпоредбите на Наредба № 1 от 9.04.2012 г. за представителното облекло на
лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите
звена, като със заповедта по чл. 3, ал. 2 се определя само конкретния размер на
сумата и то съобразно размерите,
договорени в колективен трудов договор, но не и правото да бъде получена, което
е нормативно уредено в Закона за народната просвета и липсата на заповед за
размера му не би могла да го дерогира.
На следващо място в чл. 22, от колективния трудов договор за системата на
народната просвета от 04.02.2016 г. във
връзка с гарантирането на това право, изрично е записано, че работодателите, в
случая ответникът, и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, осигуряват
ежегодно на работещите в общинската система на образованието средства за
облекло в рамките на бюджетните средства за съответната година- не по-малко от
размера на минималната работна заплата.
В чл. 22, от колективния трудов договор за системата на
народната просвета от 18.01.2018 г. е
записано, че работодателят и ПРБ
осигуряват ежегодно на педагогическите специалисти, главния счетоводител и
работодателските организации – страни по договора, средства за представително
облекло в размер не по-малък от размера на минималната работна заплата за
страната за всяка календарна година в съответствие с действащата нормативна
уредба.
От тук следва, че ответното училище
дължи сума за представително облекло на педагогическия персонал, какъвто е бил
ищецът, при непредставена заповед за определяне на размера за социалното
плащане, в минимален размер, т.е. размерът на минималната работна заплата за
съответната календарна година.
Съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г. размерът
на МРЗ за 2016 г е 420,00 лева, а съгласно ПМС № 372/22.12.2016, размерът на
МРЗ за 2017 г. е 460,00 лева.
Съдът е прекратил иска в частта за
претендираните суми за представително облекло за 2018 г., тъй като по делото се
представиха доказателства от ответното училище, че същата е платена на ищеца
/банково извлечение от 29.01.2019 г./. Поради това, ищецът оттегли иска си за
представително облекло за 2018 г., но поддържа иска за заплащане на мораторна
лихва за периода от ****.2018 г. /датата на прекратяването на трудовото му
правоотношение с ответното училище/ до 29.01.2019 г. /датата на превода/, която
възлиза на 14,76 лева.
Фактът, че сумата за представително
облекло за 2018 г. е преведена на ищеца след прекратяване на трудовото му
правоотношение, потвърждава това, че сумите са дължими и изискуеми след края на
учебната година, предвид което съдът възприема, че мораторна лихва се дължи от
датата на падежа, който е последният ден на съответната календарна година.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че исковете са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени изцяло.
По
въпроса за разноските по делото:
Поради пълното уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-К., сумата от 50,00 лв. за
държавни такси.
На осн. чл. 78 ал.1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 350,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА О. „Д.П.Б.“***, представлявано от директора М.С.М.да заплати на Т.Г.М., ЕГН
********** *** сумата от 880,00
лева /осемстотин и осемдесет лева и 0 стотинки/, представляваща дължима
сума за представително облекло за периода, както следва: за 2016 г. - 420,00 лева; за 2017 г. – 460,00
лева, ведно със законната лихва, считано
от дата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 3** от КТ.
ОСЪЖДА О. „Д.П.Б.“***, представлявано от директора М.С.М.да заплати на Т.Г.М., ЕГН
********** *** сумата от 169,31
лева /сто шестдесет и девет лева и 31 стотинки/, представляваща обезщетение
за забавено плащане за неизплатени средства за представително облекло за
периода, както следва: 96,02 лева за периода от 31.12.2016 г. до 03.04.2019 г.;
58,53 лева – за периода 31.12.2017 г. до 03.04.2019 г. и 14,76 лева за периода ****.2018
г. до 29.01.2019 г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.
1, ГПК предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА О. „Д.П.Б.“***, представлявано от директора М.С.М.да заплати на Т.Г.М., ЕГН
********** *** сумата от 350,00
лева /триста и петдесет лева и 0 стотинки/ за направените по делото съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. „Д.П.Б.“***, представлявано от директора М.С.М.да заплати по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса
в размер 50,00 лева (петдесет лева и 0 стотинки).
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: