РЕШЕНИЕ
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІХ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 25.04.2013
г., в състав:
Окръжен съдия: Д.Х.
При участието на секретаря Д.Х., след
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1671 п опис на ВОС за 2012 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „БГ МАРКЕТ“ ЕООД в
условията на субективно кумулативно съединяване на следните искове:
- отрицателен
установителен иск срещу ответниците - физически лица Д.Л.Е.,
с постоянен адрес в с. Тополи, община Варна, Д.Л.Е.,***, П.Л.Е.,***, А.Л.Е.,***,
К.Й.Е.,***, Р.Л.Е., с постоянен адрес в с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, М.Л.Е.,
с постоянен адрес в с. Старо Оряхово, община Долни чифлик и Б.Л.Е., че същите
не са собственици общо на 8/144 идеални части, а поотделно - за всеки един от
по 1/144 идеална част, от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново" № 18, с площ от 888 кв.
м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226;
10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233;
10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна
сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м.,
както и
- осъдителен
иск срещу ответника Община Варна да заплати на дружеството сумата от 964 370
/деветстотин шестдесет и четири хиляди триста и седемдесет/ лева,
представляваща обезщетение за ползването на същия недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр.
Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново" № 18, с площ от
888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226;
10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233;
10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна
сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м., за
периода от 01.07.2009г. до 01.08.2012г., включително добивите, които ответника
е могъл да получи за този период, както и за ползите, от които е лишено
дружеството в същия период, ведно с обезщетение за забава в размер общо на 162
620 /сто шестдесет и две хиляди шестстотин и двадесет/ лева до датата на
предявяване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на настоящия иск - 02.08.2012г.
- до окончателното плащане на задължението.
С определение № 855 от 18.03.2013 г.
производството по делото е прекратено по предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Първоинстанционното
производство е висящо по същество на спора по отношение на предявения
осъдителен иск, който е основан на твърденията на ищеца, че е лишен от
възможността да ползва собствения си недвижим имот, поради обстоятелството, че
ответникът община Варна осъществява фактическа власт върху него без правно
основание. Претендира се обезщетение за ползването на процесния
имот, както добиви и ползи, от които е лишен. Ищцовото
дружество твърди, че е правоприемник на реституирани собственици, които са се
легитимирали като такива с решение № 979 от 18.12.2007 г. по адм.д. № 464 по опис на Варненски окръжен съд за 2007 г.,
влязло в законна сила на 11.01.2008 г., постановено по реда на ЗВАСОНИ. След
завършване на фактическия състав на реституцията е съставен констативен
нотариален акт, с който праводателите на дружеството
са се легитимирали като собственици при сключване на сделката –
покупко-продажба, възоснова на която дружеството е
придобило правата на собственост на 15.01.2008 г.
Твърди, че Община Варна не е предала
владението върху мота, за което е била поканена с писмо вх. Рег. № РД –
8-94-Б/2/13.07-2009 г. В хода на съдебното производство ищцовото
дружество представя влязъл в законна сила съдебен акт разрешил спор за
собственост между страните в настоящото производство.
Претенцията на дружеството е
конкретизирана по период както следва – от 01.07.2009
г. до 01.08.2012 г. , а по размер с
първоначалната искова молба -
60 000 лева за ползите от които е било лишено, обезщетение за забава в
размер на 500 лева до датата на предявяване на иска и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 02.08.2012 – /л. 57 от
делото/ до окончателното изплащане на главницата. По реда на чл. 214 от ГПК е
допуснато изменение в петитума на
предявения иск по отношение на размера, както следва: от 60 000 лева на 964 370 лева главница и от 500 лева на 162 620 лева – мораторна лихва.
Претендира разноски в производството
в размер на 117 280 лева, от които държавна
такса в размер на 45 080 лева, адв.
Възнаграждение в размер 81 140 лева
с ДДС и депозит за вещо лице в размер на 200 лева.
Ответната страна в писмен отговор по
реда на чл. 131 от ГПК прави възражение за недопустимост на предявения иск за
периода от 01.07.2009 г. до 31.12.2010 г. като твърди, че в този период между
страните са висящи съдебни производства по предявени искове за обезщетение на
същия имот, както следва:
адм. д. № 56 по опис
на Административен съд – Варна, за периода от 01.07.2009 г. до 31.01.2010г.,
спряно с определение № 5814 от 27.04.2011 г на Върховния адм.
съд и
адм. дело № 3855 по опис на
Административен съд – Варна, за периода от 01.07.2010 г. до 31.12.2010 г.,
спряно с определение № 3230 от 13.06.2011 г. потвърдено с определение №11832 от
26.09.2011 г.
По отношение на периода от 01.01.2011
до 01.08.2012 г. община Варна оспорва иска като неоснователен.
В обстоятелствената част на писмения
отговор община Варна заявява, че счита себе си за собственик на имота,
независимо от цитираното от ищеца реституционно решение, констативен нот. Акт и сключената разпоредителна сделка. Твърди, че за
установяване на своите права е предявила иск по гр.д. № 118 по опис на ВОС за
Оспорени са твърденията на ищеца, че
е собственик на имота, че праводателите му са
собственици, че е сключен договор за наем между ищеца и ЕООД „Златани“ за периода от 01.07.2009 г. до 01.07.2014 г. за
месечна наемна цена в размер на 29 388 лева, че е налице идентичност между
процесния имот и
ПИ 16 в кв. 6, обект на решение
464/2007 г. на ВОС.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени спрямо
правни норми регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че ответникът осъществява фактическа власт
върху имота в очертания от ищеца в исковата молба период – от 01.07.2009 г. до
01.08.2012 г.
Спорни са правата на собственост
заявени от ищеца в исковата молба.
Спорът е разрешен с влязло в законна
сила на 21.01.2013 г. решение по гр.д. № 118 по опис на ВОС за 2010 г. с което
са отхвърлени 1. предявения от Община Варна, представлявана от Кмета - К.П. Йорданов, главен отрицателен установителен
иск за собственост с искане, да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответното дружество ЕООД „ БГ МАРКЕТ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Варна,ул. „Войнишка” № 3, вх. А, ет.3, ап.12, представлявано от Б.П.Н. с ЕГН **********, не е собственик на недвижим имот с административен адрес – гр.
Варна, ул. „Шейново” № 18, представляващо дворно място, цялото с площ от 888
кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.231 по КК на гр. Варна ,
идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 – ми подрайон
на гр. Варна по КП от 2003 г., при граници ПИ с идентификатори 10135. 1507.209,
…226,227,228,232,233,235,239, ведно с построената в него триетажна масивна
сграда с идентификатор 10135.1507.231.1 по КК на гр.Варна, със застроена площ
на първи етаж – 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/
253 кв.м. и сутерен с площ от 341 кв. м., с правно основание чл. 124 от ГПК и
2. предявения в условията на евентуалност от Община Варна, представлявана от
Кмета - К.П. Йорданов отрицателен установителен иск за собственост с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество ЕООД „ БГ
МАРКЕТ” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул.
„Войнишка” № 3, вх. А, ет.3, ап.12, представлявано от Б.П.Н. с ЕГН **********, не е собственик на 165 /сто шестдесет и пет/
кв.м. ид. Части от дворно място, цялото с площ от 888
кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.231 по КК на гр. Варна ,
идентичен с имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8 – ми подрайон
на гр. Варна по КП от 2003 г., при граници ПИ с идентификатори 10135. 1507.209, …226,227,228,232,233,235,239
и 80 % ид. Части от
построената в дворното място него триетажна масивна сграда с
идентификатор 10135.1507.231.1 по КК на гр. Варна, със застроена площ на първи
етаж – 341 кв. м., на втори етаж 235 кв. м., на трети етаж /тавански/ 253 кв.м.
и сутерен с площ от 341 кв. м., на същото основание.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че след като неуспешно са оспорени правата на ищеца в производството по гр.д. №
118 по опис на ВОС за 2010 г. по предявени отрицателни установителни
искове, по аргумент за противното ищецът в настоящото производство е собственик
на процесния обект.
Не е спорно между страните, че обект
на спора по гр. № 118 по опис на ВОС за 2010 г. и и обектът на право на
собственост въведен от ищеца с исковата молба е един и същ, страните също.
След като ищецът се легитимира като
собственик възоснова на правна сделка, и това придобивно основание е било предмет на спор в отделно
производство с влязло в законна сила решение, поради обективните и субективни
предели на СПН, в настоящото производство е недопустимо да се изследват отново
възраженията на ответника свързани с отричане правата на ищеца – изцяло или
частично. Поради вида на предявените искове – отрицателни установителни,
отхвърлителния диспозитив
на съдебното решение, разпределението на доказателствената тежест, следва че в
производството по гр.д. № 118 /2010 г. ищецът в настоящото производство е
установил правата си на собственост чрез правна сделка – покупко-продажба.
Затова в настоящото производство
съдът приема, че ищецът е установил по пътя на главно и пълно доказване, че е
собственик на имота, фактическа власт
върху който се осъществява от ответника в
заявения с исковата молба период.
По възражението на ответника, че за част от периода са налице висящи
производства, което правят иска частично недопустим:
Представени са две определения на
Варненски административен съд, съответно Определение № 1070 от 22.02.2011 г. и
Определение № 3230 от 13.06.2011 г. по адм.д. №
56/2011 и № 3855/12010 г. , за спиране на производствата, потвърдени със
съдебни актове на ВАС, от съдържанието на което се установява, че предмет на
съдебно административния спор е претенция за обезщетение за вреди
представляващи пропуснати ползи, настъпили в следствие на признато със съдебно
решение незаконосъобразно бездействие – деактуване и
предаване на владение на имота.
От горното следва, че от един и същ
факт – непредаване на владение – релевантен в настоящото производство и в
производството по съдебно административните се претендира обезщетение за една и
съща вреда – пропусната полза, като настоящата претенция покрива по размер
изцяло претенциите по административните дела.
Докато спорът за собственост не е бил
предявен в гражданския съд, не е била налице пречка по движението на съдебно
административните производства. Установяване правата на собственост е
релевантен факт, както в настоящото така и в съдебно административните
производство. Възражението за недопустимост на иска за обезщетение поради
пропуснати ползи в периодите , които са предмет на адм.
производства, поставя въпроса за колизия между претенцията по общият исков ред
и претенцията по специалния ред – чл. 1 , ал.2 от ЗОДОВ, която следва да се
разреши в полза на специалния. Периодът на висящите претенции по административните
дела е 01.07.2009 г. – 31.01.2010 г.
и 01.02.2010 г.- 31.06.2010 г.
Тези периоди са включени в общата искова претенция в настоящото производство
01.07.2009 г. до 01.08.2012 г., която се основава на същия факт твърдян от
ищеца както в настоящото производство така и в исковото производство пред
административния съд – пропуснати ползи от неизпълнението на задължението на
наемодателя /ищец/ да предаде веща на наемателя.
Предявеният в настоящото производство
осъдителен иск за периода от 01.07.2009 г. до 31.06.2010 г. – общо 12 месеца, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца съответна на този период сума в
размер на 312 768.65 лева е недопустим, поради което в тази част
производството по делото следва да бъде прекратено, както и по отношение на претенцията
за мораторна лихва за същия период и законна върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на претендираната главница.
Правното основание на допустимият иск
за периода е чл. 73, ал.1 пр. трето от ЗС. Неговият размер е 651 601.35 лева, претендирани за периода от 01.07.2010 г. до 01.08.2012 г. общо
25 месеца. Материално правната норма предвижда, че недобросъвестният владелец
дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се
приспаднат направените за това разноски. Недобросъвестния владелец може да
претендира да му се заплатят направените от него необходими разноски за
запазване на веща.
В конкретният случай, в тежест на
ищеца е да докаже, че е собственик на веща и, че е бил лишен от ползата в размер на месечния
наем по неизпълнен договор за наем представен с исковата молба.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си, е договорът за наем е симулативен /
доколкото е оспорена правната сделка по него, а не съдържанието на документа
или неговата автентичност/.
Ответникът не претендира разноски за
ползването на веща и за нейното запазване.
Ищецът е установил своето право на
собственост, което е заявено като правна сделка, по вид покупко-продажба, обективирана
в нот.акт № 12, том1, рег. № 120, дело 009/2008 г.
Оспорването на правото на собственост въведено чрез възражение с отговора на
исковата молба е неоснователно – спорът е разрешен от съд със СПН. Не е спорно,
че фактическа власт върху имота в претендирания период се осъществява ответника. От подставения договор
за наем, сключен между ищеца и трето за
настоящия спор лице е видно, че страните
са уговорили ищецът в качеството на наемодател да получава месечна наемна
вноска в размер на 29 338 лева, считано от 28.02.2008 г. до 01.07.2014 г.,
т.е. пропуснатата полза за претендирания период 01.07.2010 г. до 01.08.2012 г.
е в размер на 674 774 лева, от които ищецът претендира сумата от 651 601.25
лева .
Приети като доказателства по делото
са две заключения – основно и допълнително по СТЕ, които не са оспорени от
страните и които съдът кредитира като обективни и компетентно дадени. От тях се установява, че претенцията на ищеца
не надвишава средния пазарен наем изчислен по аналози на действащи договори за
наем на обекти в централната част на града и по стойност от офертни
наемни цени. Чрез заключението са установени и размерите на претенцията за мораторна лихва
върху главницата, но доколкото не са необходими специални знания, съдът
определя размера на същите по общодостъпна програмата за изчисления на законна
лихва.
Установеният с писмени доказателства
/договор за наем/ среден пазарен наем за периода 01.07.2010 г. до 01.08.2012 г.
е в размер на 29 338 лева месечно, но се претендират е в размер на 26 064.05
лева / 964 370 лева : 37 месеца/.
Мораторната лихва съдът изчислява като законна
върху тази сума за период следващ месеца на вземането до датата на предяваване на иска.
За периода на допустимата претенция дължимата моратарна
лихва е в размер на 67302.71 лева.
По претенцията за разноски:
Претенции за разноски имат и двете
спорещи страни.
Разноските претендирани
от ищеца са в размер на 117 280 лева, от
които държавна такса в размер на 45 080 лева, адв.
Възнаграждение в размер 81 140 лева с
ДДС и депозит за вещо лице в размер на 200 лева. Ответната страна също
претендира разноски и юрисконсулско възнаграждение
което, съобразно цената на предявените искове е в размер на 19 737.40 лева
и 3 702.40 лева, или общо 23439.80 лева, определено по Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адв. Възнаграждения. Всяка
от страните е представлявана от един процесуален представител. Ответната страна
е направила възражание за прекомерност на претенцията
на ищеца за заплащане на адв. Възнаграждение.
С оглед изхода от спора, както
следва:
1.
претенцията
е недопустима за разглеждане в настоящото производство за периода от 01.07.2009 г. - 31.06.2010 г. , т.е. за
сумата от 312 768.60 лева, както и мораторна
лихва в размер на 95 317.29 лева и съобразно правилата на чл. 78, ал.3 от ГПК
правото за присъждане на разноски принадлежи на ответната страна;
2.
допустимата и основателна претенция е тази за периода
м. юли 2010 г. до м. юли 2012 г. , която е в размер на 651 601.25 лева главница и 67 302.71 лева лихва и ответната
страна дължи разноски съразмерно уважената част от първоначалната претенция.
По възражението за
прекомерност на разноските направено от ответната страна, само в частта на адв. Възнаграждение, съдът намира следното – съобразно
цената на предявените искове – 964 370 лева и 162 620 лева, минималният
нормативно установен размер на адв. Възнаграждение 19 737.40 лева и 3 702.40 лева, а
трикратните размери съответно 59 212.20 лева и 11 107.20 лева или
общо 70 319.40 лева и ДДС в размер на 14 063.88 лева. Общият трикратен размер на възнаграждението е
минимума под който съдът няма основание да намалява сумите по съображения за
прекомерност. Претендират се 81 140 лева, а минималния трикратен размер е
84 383.20 лева, поради което възражението е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, в
която „БГ МАРКЕТ“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от пр. представител – адв. Б. Николова с адрес за призоваване и връчване на
съдебни книжа – гр.Варна, ул. „Войнишка“ № 3, вх. А, ап. 12 е предявила против
Община Варна иск за заплащане на от 312 768.60 лева, претендирана
като обезщетение за ползите от които е лишила дружеството, по твърдението, че е
недобросъвестен владелец за периода от
01.07.2009 г. - 31.06.2010 г.осъществявайки фактическа власт върху следния
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната
карта на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново" №
18, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209;
10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232;
10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления
имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от
241 кв. м., , ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 01.08.2012 г. до
окончателното и изплащане и мораторна лихва в размер на 95 317.29 лева.
ОСЪЖДА „БГ МАРКЕТ“ ЕООД с ЕИК *********
представлявано от пр. представител – адв. Б. Николова
с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „Войнишка“ №
3, вх. А, ап. , ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна сумата от 8487.60 лева.,
представляваща съответната част от минималния размер на ю.к. възнаграждение и
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над
присъдената сума до 23 493.80 лева , на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на „БГ МАРКЕТ“ ЕООД с ЕИК *********
представлявано от пр. представител – адв. Б. Николова
с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „Войнишка“ №
3, вх. А, ап. 12 сумата от на 651 601.25 лева , представляваща обезщетение за
ползата от която е лишила дружеството, осъществявайки фактическа власт върху
следния недвижим имот поземлен имот с идентификатор 10135.1507.231 по
кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Шейново" № 18, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори
10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228;
10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се
в поземления имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със
застроена площ от 241 кв. м., като недобросъвестен владелец за периода от м.
юли 2010 г. до м. юли 2012 г. , на основание чл. 73 от ЗС, ведно със законна
лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 01.08.2012 г. до
окончателното и изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД и сумата от 67 302.71
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от м. юли 2010 г. до м. юли 2012 г. вкл., както и сумата от 74 812.60 представляваща направените разноски съобразно
уважената част от иска и ОТХВЪРЛЯ за
разликата над присъдената сума до претендираната в
размер на 117 280 лева, на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните, а в частта в която производството е
прекратено съдебният акт има характер на определение и може да се обжалва по
същия ред в едноседмичен срок.
Окръжен
съдия: