Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 5811 по
описа за 2020 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 09.01.2020г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 26.05.2020г., постановено по
гр.д. № 4981/2017г. на СРС, ГО, 179 състав, е уважен предявеният от С.И.Ю. срещу П.на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 7 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно
обвинение по образуваното срещу него и прекратено наказателно производство
поради липса на данни за извършени престъпления. Със същото
решение предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 7 000 лева
до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника П.на
Република България. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстнационния съд изводи, както и за нарушения на
материалния закон. Конкретно се поддържа, че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са ангажирани доказателства, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила.
На следващо място, навеждат се съображения, че не са налице претърпени от ищеца
неимуществени вреди, за които по безспорен начин да е установено, че са в пряка
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. По делото не било
установено, че органите на П.са извършвали действия извън
правнорегламентираните, освен това показанията на разпитаните свидетели не били
категорични, а съдържали предположения, лично мнение и оценки. В жалбата се
поддържа необоснованост на изводите на първоинстанционния съд и относно
евентуалното влияние на повдигнатото обвинение върху професионалната реализация
на ищеца. Не било обсъдено обстоятелството, че към датата на повдигане на
обвиненията срещу лицето, той не е заемал посочената длъжност – председател на
Държавната агенция по горите, а бил преподавател в Лесотехническия университет.
Счита за неправилни и изводите относно приетото, че обвинението получило широка
гласност. Приложените в първоинстанционното производство публикации касаели други
наказателни производства, водени срещу ищеца, а не процесното такова. Не били
обсъдени и своевременно наведените възражения за наличието на други наказателни
производства срещу ищеца в исковия период, което обстоятелство безспорно имало
значение относно причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и вредите,
както и техния размер. В жалбата са развити и съображения, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, тъй като неговият размер не е съобразен с критерия за
справедливост. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е понесъл притеснения и неудобства, които са нормално изводими от ситуацията,
поради което страданията му не са извън обичайните за такива случаи, а
продължителността на наказателното производство е в разумен срок с оглед
фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения въззивникът
обосновава извод, че определеният размер на обезщетението не съответства на
характера и степента на търпените неимуществени вреди, както и на вида и
степента на упражнената наказателна репресия. С тези доводи се прави искане за отмяна
на решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност – за намаляване
на размера на неимуществените вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от насрещната страна С.И.Ю., който оспорва същата по подробно
изложени съображения. Счита решението в обжалваните му части за правилно, като
постановено в съответствие със събраните доказателства по делото и в правилно
приложение на материалния закон. Прави
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от
ищеца С.И.Ю. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В жалбата се
твърди, че при постановяване на решението съдът не е съобразил всички събрани
по делото доказателства. Конкретно се сочи, че при определяне размера на
присъденото обезщетение не е взето предвид, че обвиненията срещу ищеца са за
тежки умишлени престъпления, извършени в качеството му на длъжностно лице,
което обосновава извод за сериозно засягане на неговия авторитет, а освен това
било препятствано професионалното му
развитие. Първоинстанционният съд не е съобразил и факта на широкото медийно
отразяване на повдигнатите срещу него обвинения, което се отразявало на
интензитета на претърпените неимуществени вреди. По тези съображения счита, че
размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с критерия справедливост и
се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част.
Насрещната страна П.на Република България оспорва
подадената насрещна въззивна жалба като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3-то от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни
материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение по образувано срещу него и прекратено наказателно
производство поради обстоятелството, че деянието не съставлява престъпление.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че срещу ищеца било повдигнато на 14.05.2010г.
обвинение в извършване на тежки престъпления по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, пр.
1 и пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от НК, по което била наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лева. Така образуваното
наказателно производство било прекратено с постановление от 09.05.2013г. поради
липса на данни за извършено престъпление, което постановление било съобщено на
обвиняемия и не било обжалвано от него. При съобразяване на тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на периода, през който срещу ищеца
било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление – общо 3
години, взетата мярка за неотклонение, възрастта на лицето /в активна трудоспособна
възраст/, изпитаното от него притеснение, тревожност и неудобство, нежеланието
да контактува с близки и приятели, промененото отношение на колегите му, факта,
че повдигнатото обвинение е за престъпление по служба и във връзка с
упражняваната от ищеца трудова дейност, обстоятелството, че процесното
досъдебно производство е придобило широка гласност с публикуването на множество
статии в електронни и печатни издания, което е повлияло върху репутацията на
ищеца като университетски преподавател, е прието, че справедливият размер на
дължимото обезщетение е 7 000 лева.
На етапа на въззивното производство е
установено, че с постановление от 14.05.2010г. по досъдебно производство № 18/2010г.
по описа на СГП-Следствен отдел, С.И.Ю. бил привлечен в качество на обвиняем за
извършване на престъпление в качеството му на длъжностно лице – председател на
Държавна агенция по горите, за нарушаване и неизпълнение на служебните си
задължения да осъществява политиката съгласно чл. 174 от Договора за присъединяване
на Република България и Румъния към ЕС, за нарушаване на изискванията на
Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключени площи и учредяване
право на ползване на сервитути върху земи и гори от горския фонд, като е издал
заповеди и сключил договор за замяна на гори № 214 от 09.05.2008г. за общо 126
имота, с площ от 10 198, 780 дка, на обща стойност на придобитата от „А.“
ЕООД собственост в размер на 6 694 033 лева, срещу гори и земи от
държавния горски фонд с обща площ от 1 282, 082 дка, на обща стойност от 6 611 382,
69 лева, като нарушението се изразява в извършена замяна между различни по
произход гори, като престъплението било извършено с цел да набави за другиго
облага – за „А.“ ЕООД и от това са настъпили значителни вредни последици в
размер на 60 287 041, 40 лева, като деянието е извършено от лице
заемащо отговорно служебно положение – престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал.
2, пр. 1-во и пр. 2-ро, вр. ал. 1, пр. 1-во и 3-то от НК. Спрямо обвиняемият
била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 60 000
лева. Така определената парична гаранция била изменена с определение от
10.06.2010г., постановено по чд № 2762/2010г. по описа на СГС, от 60 000
лева на 20 000 лева. С
постановление от 13.06.2012г. на прокурор от СГП мярката за неотклонение била
отменена и внесената парична гаранция била освободена.
С постановление от 09.05.2013г. на
прокурор при СГП било прекратено образуваното срещу С.И.Ю. и още две лица
досъдебно производство № 18/2010г. по описа на СЗ ПКФДИ, пр. пр. № 9295/2009г.
по описа на СГП – СЗ ПКФДИ, поради липса на данни за извършено престъпление. Ищецът
е навел твърдения, че това постановление му е било връчено на 12.05.2013г. и не
е обжалвал същото. Това твърдение не е било оспорено от насрещната страна,
поради което съдебният състав приема за установено, че това е датата на
връчване на постановлението за прекратяване. Не е спорно обстоятелството, че
към датата на повдигане на обвинението ищецът е бил преподавател в
Лесотехническия университет.
По делото е прието удостоверение от
Национална следствена служба, от което се установява, че срещу С.И.Ю. било
образувано досъдебно производство по сл.дело № СлД-СО № 43/2009г., пр. пр. №
3444/2009г., по което на 23.10.2009г. било повдигнато обвинение на ищеца за
извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 от НК. Не е спорно обстоятелството, че
с решение по ВНОХД № 453/2016г. по описа на СГС, влязло в законна сила на
15.04.2016г., ищецът бил оправдан по така повдигнатото обвинение. Срещу С.Ю.
било образувано още едно досъдебно производство № 216/2010г. по описа на ГД
„КП“ – МВР, пр. пр. № 20864/2010г. по описа на СРП, което било прекратено с
постановление на прокурор от СРП на 18.07.2011г.
Приетите за установени негативни последици
от повдигането на обвинение срещу ищеца са доказани посредством събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Б.и Е.Ц.. Свидетелят Ц.е бил
асистент в Лесотехническия университет към процесния период, а ищецът бил негов
пряк ръководител, поради което те имали ежеседмични контакти. Ето защо свид. Ц.има
преки, непосредствени и трайни впечатления относно обстоятелството по какъв
начин се е отразило процесното обвинение на ищеца. Неговите показания следва да
се кредитират като логични, последователни и непротиворечиви с останалите
доказакателства по делото. От тях се установява, че още през 2009г. /при
повдигане на първото обвинение/ ищецът се е променил. Но по-драстичната промяна
настъпила след процесното обвинение от 2010г., когато той започнал да проявява
притеснителност, станал неспокоен, отчужден, затворил се в себе си, имал
здравословни проблеми. Всичко това се отразило на репутацията му, тогава в
началото бил декан на факултета, но делата се отразили на неговото
самочувствие, станал неуверен, колеги започнали да странят от него.
Свидетелят Б.е близък приятел на ищеца и също има трайни
и непосредствени впечатления относно релавантните за спора обстоятелства.
Показанията му следва да се кредитират като логични и непротиворечиви с
останалите доказателства по делото. От тях се установява, че силно изразената
промяна в психическото състояние на ищеца настъпила след образуване на второто
наказателно дело от 2010г. /т.е. – процесното обвинение/. Той се затворил в
себе си, спрял да контактува с обичайния си кръг, загубил вярата в себе си и в
това, че е добър и значим човек като гражданин, учен и преподавател. Споделял
на свидетеля, че има здравословни проблеми със сърцето, по този повод влизал в
болница за лечение. Много хора се отдръпнали от ищеца – приятели, познати и
част от колегите му.
Установено е също, че процесното
обвинение за извършените замени е било широко разгласено в медиите и
общественият интерес към него е бил голям, което е повлияло негативно на
репутацията на ищеца. Противно на доводите на ответника част от представените по
делото публикации касаят именно процесното обвинение. Такава е статията в
електронното издание на Медиапул от 28.05.2010г. /л. 99 от първоинстанционното
дело/ със заглавие „С.Ю. с обвинение и за горски заменки на Ковачки”; в
електронно издание от 07.10.2011г. /л. 107 от първоинстанционното дело/ със
заглавие „Ще плащаме милиарди, ако ни осъдят за горските заменки”; в електронно
издание от 04.06.2010г. /л. 109 от първоинстанционото дело/ със заглавие „С.Ю.
обвивен за 60 млн. лева. Близък на С.С., бивш шеф на Агенцията по горите –
кандидат за затвора”; в електронно издание от 28.05.2010г. /л. 110 от
първоинстанционото дело/ със заглавие „Бившият шеф на горите с ново обвинение”
и в електронно издание от 28.05.2010г. /л. 111 от първоинстанционното дело/ със
заглавие „Повдигнаха обвинение на бившия предстадател на ДАГ С.Ю.”.
Така
установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Основателността на предявения иск предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищeца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е
било прекратено с влязъл в сила акт, поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/ да е претърпял
твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва
да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Отговорността
на ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да
ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното
му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор
да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните
доказателства.
Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на
предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е
релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение
е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези
обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика
от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване
на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има
влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното
производство е прекратено, т. е. определящ е крайният резултат от определено
действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице
действия са били неоснователни, т. е. констатира се незаконосъобразността на
обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали
на определен етап от производството действията на П.са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да се признаят определени
действия на П.за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът
не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването/прекратяването на наказателното производство и самото обвинение
да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице
дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и
повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент
доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално
установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане,
поради което същата възниква при наличието само на посочените в законовата
разпоредба предпоставки - в случая повдигане на обвинение на лице за извършване
на престъпление и прекратяване на образуваното наказателно производство, поради
липса на данни за извършено престъпление.
Във връзка с изложеното и въззивният съд
приема за установено по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган
- обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно
производство е било прекратено поради липса на престъпление – чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК.
Спорните по същество във въззивното
производство въпроси са свързани с настъпването на претендираните неимуществени
вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и незаконното
обвинение, както и относно въпроса за влизането в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
приетото в решение № 197 от 17.05.11 г.
по гр. дело № 1211/10 г. на ІІІ ГО и решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 863/2019 г., IV ГО, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243,
ал. 9 НПК /в релевантната за спора редакция/ - постановлението за прекратяване
на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от
пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато
е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 /в
релевантната за спора редакция на нормите/ подлежат на проверка по реда на
глава тридесет и трета "възобновяване на наказателни дела" (чл. 419,
ал. 1 НПК). От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за
прекратяване на наказателното постановление, не влиза
в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на
ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна
присъда /а и в частност приложеното основание за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца не предполага подобно искане, нито упражняването на
съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК/.
В конкретния случай ответникът не е оспорил
твърдението на ищеца, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство му е съобщено на 12.05.2013г. и по отношение на него фактическият
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е завършен.
По процесното наказателно производство на ищеца, в
качеството му на длъжностно лице, са били повдигнати обвинения за престъпления
по служба, представляващи особено тежък случай, от които са настъпили
значителни вредни последици и са извършени от лице, което заема отговорно
служебно положение, с цел да набави за другиго облага. Установено е също така,
че срещу ищеца са били водени още две наказателни производства /едното от които
е било прекратено в досъдебна фаза по повдигнатото срещу ищеца в качеството му
на длъжностно лице – председател на Държавната агенция по горите, обвинение по
чл. 220, , ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а по обвиненията по чл. 220, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК /общо стопанско престъпление – за съзнателно сключване на
неизгодна сделка от ищеца в качеството му на длъжностно лице като председател
на Държавната агенция по горите/ е бил оправдан. Тези обвинения обаче не са
заявени от ищеца като основание на настоящите искове за обезщетения /като са
събрани данни, че същият е претендирал с отделен иск обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 8 400 лв., настъпили в резултат на незаконното обвинение по досъдебно
производство № 43/2009 год. по описа на НСлС, пр. пр. № 3444/2009г. по описа на
СГП, като в тази връзка е образувано гр.дело № 1009/2017 год. по описа на СГС,
ГО, 19 състав/. Безспорно е, че всички обвинения /и трите наказателни
производства/ са свързани с дейността на ищеца като председател на Държавната
агенция по горите, затова и претендираните понастоящем неимуществени вреди в
резултат от някои от незаконните обвинения са търпяни глобално, предвид тяхното
естество.
В случаите на незаконно
обвинение в извършването на повече от едно престъпление, обезщетението се
определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е
бил оправдан, респ. наказателното производство е било прекратено. Щом като по
едно и също време е имало наказателни производство, по които страната е била
привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във
връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, стрес, неудобство, опетняването
на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във
връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в
множество отделни дела.
Разясненията, дадени в т.
11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. по тълк.дело № 3/2004 год.,
ОСГК, за глобално определяне и присъждане на обезщетението са принципно
приложими и при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно
престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения или
е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, но
условието за това е незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на
конкретния иск за обезщетение, поставен за разглеждане пред съда. Настоящият
случай не е такъв. Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на
едно от незаконните обвинения /или по няколко от тях/ и в случай, че по делото
бъде установено, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от
значение както при изследване на причинната връзка, така и при съобразяване на
критериите на чл. 52 ЗЗД. Условие за тази значимост е въпросът за законността
на обвиненията да е вече разрешен с постановяването на влязла в сила
оправдателна или осъдителна присъда, или при прекратяване на наказателното
преследване с акт, довел до снемане на обвиненията при възникване на
отговорност от страна на правозащитните органи за тях. При това условие,
наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като
основание на иска, като при изследване на причинния процес и определянето на
дължимото обезщетение за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече
обезщетен – изцяло или за част от вредите, които претендира. Извън тази
хипотеза и при иск за вреди, основан на едно от обвиненията /няколко от тях/,
неотносима към решаващата дейност на съда е правната възможност ищецът да
предяви претенция за обезщетяване на същата или друга вреда, претърпяна през
същия период от други незаконни обвинения, или че има други висящи искови
производства, по които я претендира, щом липсва правна възможност за
съединяване на делата за произнасяне на общо решение по тях. В този случай
съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди като включва и
основания, за които не е сезиран, а обстоятелството, че не е сезиран да отчита
посредством механичен подход, като редуцира общо /глобално/ определеното от
него обезщетение чрез присъждане на делна част, съобразно възприятието си за
общия брой незаконни обвинения, независимо че същите не са предмет на този иск
– в този смисъл Решение № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 554 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 216 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2014 г., III
г. о., ГК, Решение № 240 от 4.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2016 г., III
г. о., ГК, Решение № 197 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2016 г., III
г. о., ГК.
В случая ответникът, чиято
е доказателствената тежест в производството, не е ангажирал доказателства, че гр.дело № 1009/2017 год. по описа на СГС, ГО, 19
състав е приключило с влязъл в сила съдебен акт и ищецът е обезщетен за
вредите, които претендира. При това положение настоящият съдебен състав не може
да прави доказателствени изводи за вида на вредите и размера на евентуално
присъденото обезщетение по другото исково производство, които съответно да
зачете при решаване на въпроса за причинния процес и определянето на дължимото
обезщетение в настоящото производство. Противното би довело до нарушаване на
основни принципи в гражданския процес, установени в чл. 8 от ГПК /състезателно
начало/ и в чл. 9 /равенство на страните/.
Въззивният съд приема, че от събраните
гласни доказателствeни средства се установяват неблагоприятните последици, за
които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение. Конкретно се
установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на
ищеца било засегнато, в т. ч. същият изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са и честта и
достойнството му, които са и закономерна (обичайна) последица от повдигането на
обвинението. Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение
върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това
увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно
установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване /решение № 388 от 02.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 1030/2012г.,
IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г., IV ГО;
решение № 214 от 08.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 3921/2017г., IV ГО/. В същите
решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявяния. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът
е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по
своя преценка.
Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнена чест и достойнство.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността
на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение,
характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът,
в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени
в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал
длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана
работа, свързана с отговорности в публичен интерес, наличието на разгласяване
на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация,
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката,
контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към
претерпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричното им възмездяване
– в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.дело №
2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр.дело №
1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр.дело №
715/2017 г., III г. о., ГК, Решение №158 от 17.01.2019 год. на ВКС по гр.дело
№299/2018 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 год. на ВКС по
гр.дело №2586/2018 год., ІV г. о., ГК.
При обвинения в престъпления по служба по чл. 282 от НК се преценява включително тежестта и характера на повдигнатото обвинение,
заеманата от обвиняемия длъжност и съответните морални и професионални
изисквания при нейното заемане, личността на обвиняемия и общественото му
положение. От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния
състав на нормата, но и последиците от вменяването на престъпление в длъжностно
качество, когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени
изисквания за почтеност, изпълнявал е работа, свързана с поверени държавни средства.
Накърненото добро име и авторитет може да не се изчерпва само с участието в
управлението на държавен орган. Следва да се отчитат степента на вредоносния
ефект от обвинението върху социалната, професионалната, академичната,
обществената или друг вид реализация на ищеца, като се съобрази каква е била
същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване, както и
засиленият обществен интерес към разследването и обвинението и отразяването му
в медиите – в този смисъл Решение № 22 от 26.03.2018 год. на ВКС по гр.дело
№1552/2017 год., ІІІ г., о., ГК.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в конкретния случай съдът съобрази продължителността на
преследването по процесното наказателно производство, което е било 3 години –
от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 14.05.2010г. до
прекратяването на наказателното производство – 09.05.2013г. Производството се е
развило в разумен срок, тъй като е било водено срещу няколко обвиняеми за по
няколко тежки умишлени престъпления, което го характеризира със значителна
фактическа и правна сложност.
На ищеца са били повдигнати обвинения за престъпления
по служба по квалифициран състав на чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, предл. 1-во и
2-ро, вр. ал. 1, предл. 1-во и 3-то НК в длъжностно качество – на висш държавен
служител, като председател на Държавна агенция по
горите, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, както и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 /да заема определена държавна или
обществена длъжност/, като същото е от сферата на професионалната реализация на
ищеца, което има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера.
Към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил
на 58 години, като наказателното производство се е провело по време, когато той
е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие.
Ищецът е преживял продължителен и интензивен психическия
дискомфорт, както и естествения страх и
притеснение от неоснователно осъждане. Като гражданин с чисто съдебно минало и
утвърдено добро име, ищецът е посрещал по-тежко негативните последици от
повдигнатите обвинения за свои действия по служба, които са били поддържани от
прокуратурата. Освен това обвиненията са били за действия, довели до значителни
вредни последици в размер на 60 287 041, 40 лева за държавния бюджет,
т.е. касае се до засягане на публичен интерес.
Повдигнатите срещу ищеца множество незаконни обвинения
са затруднили личния, социалния и професионалния му живот в степен, по-висока
от обичайната – той е станал затворен и тревожен, процесното
обвинение е било широко разгласено в медиите и общественият интерес към него е
бил голям, което е повлияло негативно на репутацията на ищеца, чувствал се неуверен
в себе си, част от колегите му се отдръпнали от него, тъй като се съмнявали в
добросъвестността и морала му, била определена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ във висок размер, която бил длъжен да заплати. Дискредитирани
са били честта и доброто име на ищеца, същият е бил злепоставен като лице с
обществено доверие. Тези заявени за обезщетяване вреди са най-съществените,
което е основание за определяне на по-висок размер на обезщетението.
Съдът съобрази, че по делото не се установява
твърдяното влошено здравословно състояние като пряко проявление от повдигнатото
незаконно обвинение, нито се установява, че същото е попречило на
професионалната реализация на ищеца като преподавател в Лесотехническия
университет. Не е налице срив в общественото му положение и промяна в социалния
му статус. Няма и данни за настъпването на други, извънредни промени в начина
му на живот.
В този смисъл и с оглед така приетото и предвид броя и
тежестта на деянията, за които е бил обвинен по процесното наказателно
производство, тяхната вредоносна продължителност, негативният ефект върху
личността и най-вече върху репутацията на ищеца, настоящият съдебен състав
намира, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите
в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи /виж Решение №22 от 26.03.2018 год. на ВКС по гр.дело
№1552/2017 год., ІІІ г., о., ГК, Решение № 15 от 04.02.2020 год. на ВКС по гр.
дело № 1510/2019 год., ІІІ г., о., ГК, следва да бъде определен на 7 000 лева, както е приел и първоинстанционният
съд. Присъждането на сума, по-голяма от посочената, би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като
въззивните жалби и на двете страни са отхвърлени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 6392 от 09.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №
99571 от 26.05.2020г., постановено по гр.дело № 4981/2017г. по описа на СРС,
ГО, 179 състав.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.