Присъда по дело №549/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 23
Дата: 3 ноември 2021 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20211200600549
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Благоевград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
и прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Георги Василев Мадолев
(ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600549 по описа за 2021 година
и въз основа на чл.336,ал.1,т.4, във връзка с чл.334,т.2 НПК и на
събраните по делото доказателствата


ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 93923 от 29.04.2021 година по НОХД № 626 по
описа на Районен съд – Благоевград за 2020 година и вместо нея

П О С Т А Н О В Я В А:

ПРИЗНАВА подсъдимия ВЛ. ИВ. ХР., роден на ....г. в Благоевград,
българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно
образование, с настоящ адрес - гр. Благоевград, ул.“Ц.С.“ № 30, вх. А, ет.1, с
ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 13.04.2020г. около 11,00 часа
1
в Благоевград по време на пандемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на 13.03.2020г. до 13.04.2020г. на 44-то Народно
събрание на Република България, обн. в ДВ бр. 22/13.03.2020г., издадено на
основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България по
предложение на Министерски съвет и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19, което извънредно положение е удължено до 13 май
2020г. с решение на 44-то Народно събрание от 03.04.2020г. /обн.ДВ , бр.33
от 07.04.2020г./ , след като е бил поставен под карантина с предписание с изх.
№ 20005/11.04.2020г. на РЗИ - Благоевград, връчено му на 11.04.2020г. със
срок за поставяне под карантина -14 дни, считано от датата на връчването му,
която да се изпълнява на адрес в гр.Благоевград, ул.’Ц.С.„ № 30, вх.А, ет.1, е
нарушил противоепидемичните правила и мерки, въведени на територията на
страната със Заповед №РД-01-183/06.04.20202г. на министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.2 и
чл.63, ал.1,3,5,6, и 7 от Закона за здравето, чл.73 от АПК, чл.29 от Наредба
№21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, издадени
против разпространяването на заразна болест по хората, свързана с
разпространението на COVID - 19 на територията на страната и обявеното
извънредно положение, а именно - съгл.т.II, 1 от заповедта - „ Всички лица ,
които влизат на територията на Република България се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец /Приложение
№1/ на органите на граничния здравен контрол.”; т.II, 8 от заповедта- „Всички
лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си и
мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок , с изключение на лицата по т.Ш „ ; т.Ш, 1 от заповедта -
„Водачите на тежкотоварни автомобили - български граждани, които
пристигат от държава с регистрирани случаи на COVID - 19, се поставят под
карантина при спазване на правилата по т.II“; т.Ш, 3 от заповедта - „Водачите
на тежкотоварни автомобили - български граждани имат право по време на
карантинния период с цел извършване или приключване на международен
превоз: а/ да преминат транзитно през територията на Република България ; б/
да се намират в кабината на товарния автомобил ; в/ да управляват товарния
автомобил ; г/ да извършват товаро- разтоварна дейност; д/ да напуснат
територията на Република България преди да е изтекъл карантинният период„
, като не е изпълнил задължението си по т.II, 8 и т.III, 3 от цитираната заповед
и извършеното от дееца деяние не попада в посоченото в т.III, 3 от правилата
и мерките изключение, а именно - на горепосочената дата и час (на
13.04.2020г. около 11,00 часа) не е бил на посочения в предписанието адрес -
гр.Благоевград, ул.”Ц.С.„ № 30, вх.А, ет.1, нито е извършвал дейност като
международен шофьор на товарен автомобил, която да попада в
изключението по т.III, 3 от Заповед № РД - 01-183/06.04.2020г. на министъра
на здравеопазването, като посетил офис на „Изипей”, находящ се в
гр.Благоевград, ж.к. „З.” № 26 с цел извършване на плащане по контактна
международна кредитна карта тип „Бяла карта„ VISA, издадена му от „А.Ф.„
2
ООД, като ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по
чл.355, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
На основание чл.301,ал.4 НПК НАЛАГА на ВЛ. ИВ. ХР., с посочена
по-горе самоличност, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ за извършено от същия административно нарушение по
чл.212, ал.1 от Закона за здравето /редакция, съгласно ДВ, бр.98/14.12.2010г./,
затова че на 13.04.2020 година около 11 часа в Благоевград не е изпълнил
предписание на органите на държавен здравен контрол /предписание за
поставяне под карантина - изх.№ 20005/11.04.2020г. на РЗИ - Благоевград,
издадено в изпълнение на Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, връчено на подсъдимия на
11.04.2020г. със срок за поставяне под карантина -14 дни, считано от
датата на връчването му, която да се изпълнява на адрес в гр.Благоевград,
ул.’Ц.С.„ № 30, вх.А, ет.1/ и е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, като не е изпълнил
задължението си да не напуска мястото, на което се изпълнява карантината.
Настоящата присъда може да бъде обжалвана, респективно-
протестирана в 15-дневен срок от днес чрез Окръжен съд-Благоевград пред
Върховния касационен съд.





Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 23 от 03.11.2021 г. по НОХД № 549 по
описа на Окръжен съд-Благоевград за 2021 г.:

Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по
подадена жалба от адв.Л.Л. като защитник на подсъдимия по НОХД №
626/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград- ВЛ. ИВ. ХР. против
постановената по същото дело осъдителна присъда. Сочи се в жалбата, че
атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, като
се излагат доводи, че липсват доказателства подсъдимият да е осъществил
вмененото му деяние; че районният съд се е произнесъл с осъдителна присъда
при неизяснена напълно и противоречива фактическа обстановка, както и че
липсва анализ на доказателствения материал, събран по делото. Ето защо се
иска въззивният съд да отмени обжалваната присъда на БлРС и признае
въззивника Х. за невиновен по повдигнатото му обвинение, като приеме, че е
осъществил административно нарушение, за което му наложи
административно наказание глоба.
В с.з. подсъдимият се явява лично и със защитника си, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. В последната си дума под.Х.
твърди, че е невинен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-
Благоевград изразява становище за неоснователност на депозираната жалба,
както и за доказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и
пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Развива
доводи, че в случая подсъдимият е нарушил въведените от изпълнителната
власт противоепидемични мерки и е създал опасност от зараза. Сочи още, че
не са налице и предпоставките за приложението на чл.9,ал.2 НК, поради
което пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Въззивният съд, в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери
следното:
С анализираната присъда състав на РС-Благоевград е признал
подсъдимия В.Х. за виновен в това, че че на 13.04.2020г. около 11,00 часа в
Благоевград по време на пандемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на 13.03.2020г. до 13.04.2020г. на 44-то Народно
събрание на Република България, обн. в ДВ бр. 22/13.03.2020г., издадено на
основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България по
предложение на Министерски съвет и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19, което извънредно положение е удължено до 13 май
2020г. с решение на 44-то Народно събрание от 03.04.2020г. /обн.ДВ , бр.33
от 07.04.2020г./ , след като е бил поставен под карантина с предписание с изх.
№ 20005/11.04.2020г. на РЗИ - Благоевград, връчено му на 11.04.2020г. със
срок за поставяне под карантина -14 дни, считано от датата на връчването му,
която да се изпълнява на адрес в гр.Благоевград, ул.’Ц.С.„ № 30, вх.А, ет.1, е
1
нарушил противоепидемичните правила и мерки, въведени на територията на
страната със Заповед №РД-01-183/06.04.20202г. на министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.2 и
чл.63, ал.1,3,5,6, и 7 от Закона за здравето, чл.73 от АПК, чл.29 от Наредба
№21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, издадени
против разпространяването на заразна болест по хората, свързана с
разпространението на COVID - 19 на територията на страната и обявеното
извънредно положение, а именно - съгл.т.II, 1 от заповедта - „ Всички лица ,
които влизат на територията на Република България се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец /Приложение
№1/ на органите на граничния здравен контрол.”; т.II, 8 от заповедта- „Всички
лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си и
мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок , с изключение на лицата по т.Ш „ ; т.Ш, 1 от заповедта -
„Водачите на тежкотоварни автомобили - български граждани, които
пристигат от държава с регистрирани случаи на COVID - 19, се поставят под
карантина при спазване на правилата по т.II“; т.Ш, 3 от заповедта - „Водачите
на тежкотоварни автомобили - български граждани имат право по време на
карантинния период с цел извършване или приключване на международен
превоз: а/ да преминат транзитно през територията на Република България ; б/
да се намират в кабината на товарния автомобил ; в/ да управляват товарния
автомобил ; г/ да извършват товаро- разтоварна дейност; д/ да напуснат
територията на Република България преди да е изтекъл карантинният период„
, като не е изпълнил задължението си по т.II, 8 и т.III, 3 от цитираната заповед
и извършеното от дееца деяние не попада в посоченото в т.III, 3 от правилата
и мерките изключение, а именно - на горепосочената дата и час (на
13.04.2020г. около 11,00 часа) не е бил на посочения в предписанието адрес -
гр.Благоевград, ул.”Ц.С.„ № 30, вх.А, ет.1, нито е извършвал дейност като
международен шофьор на товарен автомобил, която да попада в
изключението по т.III, 3 от Заповед № РД - 01-183/06.04.2020г. на министъра
на здравеопазването, като посетил офис на „Изипей”, находящ се в
гр.Благоевград, ж.к. „З.” № 26 с цел извършване на плащане по контактна
международна кредитна карта тип „Бяла карта„ VISA, издадена му от „А.Ф.„
ООД - престъпление по чл.355,ал.2 НК, за което му е наложил наказание при
условията на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ НК, а именно- пробация, включваща
следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящия адрес
на дееца за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца по график, определен от служителя.
За да постанови този си съдебен акт районният съд е приел
фактическа обстановка, сходна с тази, възприета и от въззивния:
Подсъдимият Х. е мъж на средна възраст, неженен, безимотен,
2
неосъждан /реабилитиран по право/. Същият има издадена от „А.Ф.“ ООД
контактна международна кредитна карта тип „Бяла карта“ с кредитен лимит
500 лева. В началото на м.04.2020г.въззивникът следвало да осъществи вноска
по картата, като за целта е търсен по телефона от служители на дружеството
на 07., 09. и 10.04.2020г. На 10.04.20г. подсъдимият се е свързал с
дружеството и обещал да направи плащане на вноска в размер на 75 лева на
13.04.2020г.
Жалбодателят е шофьор на товарен автомобил, извършващ
международни превози по силата на трудов договор с „Ню Лес Груп“ ООД
със съдружници Я.Л. и св.К. Х.а. Съгласно заповеди за командироване в
чужбина, считано от 30.03.2020г. подсъдимият бил командирован да извърши
превоз с товарния автомобил марка „Рено“ с рег. № Е ... КС в РГърция за срок
от 31 дни, както и за един ден в страната, считано от 13.04.2020г. Във връзка с
трудовите си задължения подсъдимият на 11.04.2020г. натоварил
управлявания от него камион с 23 750 кг. картофи в Солун, Гърция, като
същия ден пристигнал в страната ни и на следващия ден следвало да закара
товара в Самоков. Тъй като обаче 12.04.2020г. бил неделен ден, а и една от
гумите на товарния автомобил била силно износена, св.Х.а /пре/насрочила
курса до Самоков за 14.04.2020г. На 13.04.2020г. подсъдимият се свързал със
съпруга на работодателя си –св.Г. Х. във връзка със съдействие по смяна на
гумата. Същия ден около 10-10,30 часа последният с личния си автомобил
отишъл до сервиз на ЕТ „Десилия“ на ул.“Б.“ № 1, където вече го чакал
въззивникът с товарния автомобил. Св.Б.А.-управител на ЕТ „Десилия“
сменил в рамките на около половин час гумата и издал фактура на името на
„Ню Лес Груп“ ООД, а св.Х. заплатил за услугата. През цялото време
подсъдимият Х. бил в кабината на товарния автомобил, но единият от
прозорците бил отворен. Поради тази причина св.Х. успял да чуе разговора,
проведен между жалбодателя и служител на „А.Ф.“ ООД във връзка с
плащането на вноската по т.нар. бяла карта.
След като била сменена гумата на камиона, подсъдимият помолил св.Г.
Х. да го закара до офис на „Изипей“ в ЖК „З.“ № 26, партер, което и той
сторил. Малко преди 11 часа на инкриминираната дата подсъдимият влязъл в
офиса на „Изипей“ с маска и в 10,58 часа бил обслужен от служител на
дружеството- св.М.Ч., на когото заплатил дължимата сума от 75,90 лева за
погасяване на месечната вноска по „Бяла карта“ и който свидетел му издал
разписка. Незабавно след като направил плащането подсъдимият се качил в
лекия автомобил на св.Х., който потеглил към сервиза на ЕТ „Десилия“, за да
се качи в кабината на товарния автомобил жалбодателя.
Към този момент в страната ни е обявено с решение на НС от
13.03.2020г. извънредно положение във връзка с епидемия от Covid -19
първоначално до 13.04.2020г., впоследствие удължено до 13.05.2020г. С оглед
епидемиологичната обстановка в страната министърът на здравеопазването
издал многобройни заповеди. Така със заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г.
на министъра на здравеопазването са въведени временни забрани за влизане
3
на територията на РБ за определени лица, ред за поставяне под карантина и
специални правила по отношение на лицата, осъществяващи предоставянето
на стоки и услуги, като водачите на тежкотоварни автомобили –български
граждани, които пристигат от държава с регистрирани случаи на Ковид 19 се
поставят под карантина, но имат право по време на карантинния период с цел
извършване или приключване на международен превоз да а/преминат
транзитно през територията на РБ; б/ да се намират в кабината на товарния
автомобил; в/ да управляват товарния автомобил; г/ да извършват товаро-
разтоварни дейности и д/ да напуснат територията на РБ преди да е изтекъл
карантинния период. Във връзка с въпросната заповед на 11.04.2020г. след
влизането му в страната от РГърция на подсъдимия било издадено
предписание за поставяне под карантина от св.АА. –младши експерт при
РЗИ-Благоевград, командирована същия ден на ГКПП-Кулата. Съгласно
въпросното предписание /л.33,ДП/ „лицето се постави под карантина на
следния адрес Благоевград, ул.“Ц.С.„ №30, вх.А, ет.1 от 11-25.04.2020г.
Предписанието е връчено на подсъдимото лице на 11.04.20г. в 19:50 часа,
което то е удостоверило с подписа си. Св.К. обяснила на под.Х., че след като
има да извърши превоз на товар от Гърция на територията на страната ни,
може да бъде както на адреса, посочен в предписанието, така и в кабината на
товарния си автомобил.
Видно от писмо с изх.№ 05-364 от 14.07.20г. на РЗИ-Благоевград, ведно
с 6 бр. предписания към него е, че във връзка с преминаване на границата на
страната ни от Гърция преди 13.04.2020г. на подсъдимия са издадени шест
предписания от различни служители на РЗИ –Благоевград /сред тях и
свидетелите Г., К. и С./- на 29.03., на 04.04., на 05.04., на 07.04., на 09.04. и на
11.04.2020г., т.е. той е бил запознат със задълженията си във връзка с горе
цитираните заповеди на здравния министър.
В периода от 11.04. до около 10,55 часа на 13.04.20г. подсъдимият
стриктно спазвал предписанието, като единствено в рамките на около пет
минути напуснал кабината на камиона си, за да осъществи описаното по-горе
плащане на вноската по картата си. Същият ден /13.04.2020г./ свидетелите П.
и Ц. - служители в сектор ПКП при ОДМВР-Благоевград – извършвали
проверка на лица, поставени под карантина по разпореждане на
зам.директора и предоставен им списъk. По времето, когато подсъдимият се
намирал в офиса на „Изипей“ в 10:58 часа св.П. му позвънил на мобилния
телефон, за да провери дали се намира на мястото, където трябва да спазва
карантината. Жалбодателят му обяснил се намира в офис на „Изипей“ и че
след няколко минути ще бъде в кабината на товарния автомобил, който е
оставил в автосервиз за смяна на гума. След като по телефона св.П. разяснил
на подсъдимия отговорността по чл.355,ал.2 НК, заедно със св.Ц. отишли до
сервиза на ЕТ „Десилия“, където вече бил пристигнал подсъдимия, който в
потвърждение на думите си, предоставил на полицейските служители копие
от разписката от „Изипей“. Пред свидетелите П. и Ц. св.А. потвърдил, че е
извършил смяна на гумата на товарния автомобил, управляван от
4
подсъдимия. Св.П. съставил на под.Х. протокол за предупреждение и
уведомил за случая дежурния прокурор в РП-Благоевград, като същият ден
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.355,ал.2, във
връзка с ал.1,НК.
Както се посочи визираните фактически положения не се различават от
приетото като фактология от първоинстанционния съд. Гореизложеното се
установява от показанията на свидетелите Х., Х.а, А., Ч., П., Ц., К., С., Г., от
събраните и приобщени писмени доказателства, които доказателства са
еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Районният съд е
направил подробен и обоснован анализ на доказателствата по делото, с който
въззивната инстанция се съгласява и не намира за необходимо да го
преповтаря.
Обект на престъплението по чл.355 НК са обществените отношения,
при които се засяга здравето на гражданите. Изпълнителното деяние на
престъплението по ал.1 на чл.355 НК се изразява в нарушаване на наредба,
правила и мерки, издадени против разпространяването или появяването на
заразна болест по хората. Обвинението срещу подсъдимия е по по-тежко
квалифицирания състав на ал.2, а именно- че това деяние е осъществено по
време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи. От
изложеното става ясно, че нормата е бланкетна и следва да бъде запълнена
със съдържание с посочване на относимата правна уредба, в случая в областта
на здравеоопазването. Т.е. при всички случаи подсъдимият следва да е наясно
кои „наредби, правила или мерки“ е нарушил, какво е тяхното съдържание,
правилата и мерките с какъв акт са въведени и по какъв начин същите са
свързани с това да не позволят разпространението или появата на заразна
болест. В казуса несъмнено се установява, че подсъдимият е влязъл от
РГърция в България на 11.04.2020г. през ГКПП-Кулата като водач на товарен
камион, при което му е издадено предписание от служител на РЗИ-
Благоевград- св.К. да спазва в жилището си на ул.“Ц.С.“ № 30 карантина за
времето от 11.04. до 25.04.2020г. Основанието за това предписание е
цитираната по-горе заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на министъра на
здравеопазването /т.II/. Във връзка с връзка с т.III от същата заповед- както се
посочи- св.К. разяснила на подсъдимия, че до приключване на курса освен на
домашния си адрес, може да бъде и в кабината на товарния си автомобил под
карантина.
Като елемент от състава на инкриминираното престъпление
законодателят е възвел издаването на съответните правила или мерки да е във
връзка с предотвратяване разпространението или появата на заразна болест по
хората. Както в ЗЗ, така и в Наредба № 21/18.07.2005г. на МЗ липсва
дефиниция /легално определение/ за това какво е заразна болест, а вместо
това в Приложение № 1 към наредбата има списък на заразните болести,
които подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет, а в
чл.61,ал.1 от Закона за здравето е посочено кои лица - болни или
заразоносители на какви болести- подлежат на задължителна изолация и/или
5
болнично лечение, съответно- в ал.2 на с.чл.- кои подлежат на задължителна
карантина /включително и такива, влезли на територията на страната с цел
предотвратяване разпространението на заразните болести по ал.1/. Следва да
се отбележи, че едва с изменението на тази разпоредба с ДВ,
бр.44/14.05.2020г. /когато са създадени нови разпоредби, дефиниращи
понятията „извънредна епидемична обстановка“, „изолация“ и „карантина“/
сред болестите е включен и Covid -19. Независимо от горното /а именно, че
това заболяване не е включено /все още/ в списъка на заразните болести по
Наредба № 21/2005г., както и че е посочен като такава в нормата на чл.61,ЗЗ
след инкриминираната дата/ именно поради липсата на легално определение
за това що е заразна болест, съдът приема, че Covid -19 е такава, изводимо от
разпоредбата на чл.29 от цитираната наредба, съгласно която- при възникване
на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение
… министърът на здравеоопазването със заповед може да разпореди
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната
ситуация.
На следващо място, съдът счита, че е запълнен състава на
чл.355,ал.1 НК и по аргумент от чл.32 от Наредба № 21/18.07.2005г. В случая
СЗО е обявила на 11.03.2020г. глобална пандемия от Covid -19, а
впоследствие председателството на ЕС е задействало интегрираните
договорености на съюза за реакция на политическо равнище при създалата се
криза. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице и
квалифициращия признак на състава на чл.355,ал.2 НК, макар по делото да не
са събирани доказателства, че към инкриминираната дата е имало смъртни
случаи вследствие на Covid -19 в България.
Така, въз основа на събраните в необходимия обем и пълнота
доказателства, обсъдени аналитично в съвкупност и взаимна връзка, е
направен извод от първостепенния съд, че деянието на въззивника съдържа
признаците на престъплението по чл.355,ал.2 НК. Въззивният съд намира
обаче, че това е само привидно, без обаче в действителност деянието на
под.Х. да е общественоопасно в такава степен, че да представлява
престъпление по смисъла на ал.1 на чл.9 НК, като засяга незначително
обществените отношения, които са негов обект. В този смисъл този състав на
БлОС не споделя съображенията на БлРС относно неприложимостта в
конкретния казус на чл.9,ал.2 НК.
Както се посочи по-горе- престъплението по чл.355, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК е формално, на просто извършване. Формално както от обективна
страна /с нарушаването на предписанието да не напуска дома си или кабината
на товарния автомобил си за 14-дневния срок на карантината/, така и от
субективна подсъдимият е осъществил състава на процесното престъпление.
Действително, както се отбеляза вече- не е имало спешна,
животозастрашаваща или застрашаваща здравето му нужда, налагаща
напускането от подсъдимия на кабината на товарния автомобил, тъй като
въпросната вноска за бяла карта е могла да бъде направена и от св.Х.. От
6
друга страна, законодателят в ал.2 на чл.9 от НК е посочил обстоятелствата,
които изключват обществената опасност на едно престъпление, респ.- кога
едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. В тази насока
обилна е съдебната практика и че наличието на малозначителност се определя
от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното
деяние. Тук следва да се вземат предвид не само обстоятелствата, че до
инкриминираната дата подсъдимото лице стриктно е спазвало предходните
предписания на служителите на РЗИ- Благоевград; че нарушението на
карантината е било в рамките на не повече от пет-десет минути; че
жалбодателят е отишъл не да се забавлява, а да изпълни паричен дълг,
притиснат неколкократно за това от служители на дружеството, издало
кредитната му карта; че при изпълнение на това си задължение, докато е бил
в офиса на „Изипей“ е бил с маска на лицето си. Следва обаче да се вземат
предвид и липсата на последици от това деяние (въпреки че престъплението е
формално) – макар и да не е бил изследван към инкриминираната дата с тест
за Ковид 19, подсъдимият е бил без симптоми на тази болест и не е поставил с
поведението си в опасност ничие здраве и/или живот, а също и ниската
степен на обществена опасност на самия деец /образован, трудово ангажиран,
с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни/, същият е
съдействал на полицейските служители на процесната дата и впоследствие за
разкриване на обективната истина и бързото приключване на процеса.
Поради горните съображения въззивният съд прецени, че не е
изключена обществената опасност на деянието на подсъдимия, но ниската й
степен поради малозначителността му, не води до третиране на извършеното
като престъпление по чл.355,ал.2 НК.
Същата малозначителност обаче определя за това деяние да се понесе
от въззивника административна, а не наказателна отговорност, понеже
същото /деяние/ е съставомерно административно нарушение по
чл.212,ал.1,ЗЗдравето, наказуемо с глоба от 200 до 500 лева - за лице, което не
изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол. Ето защо и
отчитайки посочените по-горе обстоятелства, касаещи ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия и характеристиките на конкретната
проява, въззивният съд намери за адекватно административната санкция на
дееца да е в размер над средния, а именно- 400 лева глоба.

По изложените съображения въззивният съд постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

7




8
Съобщи за изтекли лични данни