№ 2918
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110153284 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Т. К. срещу „**,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи посочените в исковата молба документи за допустимо и относимо,
предвид което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.02.2025 г. от 15:30 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „** да предостави в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение справка за извършени плащания, ведно с платежни
нареждания за извършени плащания, разписки, извадка от счетоводни книги.
1
УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите ще се
преценява съгласно чл. 161 от ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, , предл. 1 и 3 от ЗЗД от С.
Т. К. срещу „** за признаването за нищожен като противоречащ на закона и на
добрите нрави на договор за потребителски кредит № 951955 от 11.05.2023 г.,
сключен между страните.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД от С. Т. К. срещу „** за признаването за нищожна като
противоречаща на закона и на добрите нрави на чл. 1, т. 3 и т. 4, чл. 17 и чл. 27
от договор за потребителски кредит № 951955 от 11.05.2023 г., сключен между
страните.
Ищецът твърди, че между него и „** на 11.05.2023 г. е сключен договор за
потребителски кредит № 951955 за сумата от 950 лв. при уговорен ГПР от
42,58%, лихвен процент в размер на 36%. В чл. 17 от договора е уговорено, че
страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условията по ОУ, или с банкова гаранция. С чл. 27 страните уговорили, че при
неизпълнение на задължението по чл. 17 от договора, заемателят дължи
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита, като според договора
страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в сочените размери. Неустойката се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като на ищеца е
начислена такава заради непредоставено обезпечение. В чл. 26 от договора е
предвидено да се заплаща неустойка при забавено плащане. Ищецът
поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, като навежда доводи за
нарушение на чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на
законоустановената форма. Сочи допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10, вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като не е разписана методиката за формиране на ГПР и не е
ясно как е формиран същият. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е
грешен, а действителният такъв надвишава установения минимум в чл. 19,
ал.4 ЗПК. Сочи, че неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води
до недействителност на целия договор. В исковата молба се твърди, че
клаузата е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави, доколкото
неизпълнението на задължението по чл. 17 от договора не е свързано пряко с
причинени вреди. Поддържа, че клаузата за неустойка води и до заобикаляне
на закона, доколкото с нея се уговаря още едно допълнително обезщение,
освен лихвата, и се стига до недопустимо кумулиране. Поддържа, че клаузата
в договора на чл. 26 е неясна и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици, което води до нищожност на целия договор. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че в случая нямало
2
начисляване и събиране на неустойка, като процесната клауза била валидна.
Посочва, че нямало законово изискване относно размера на неустойката. Не
била налице изначална невъзможност да се осигури обезпечение. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски
кредит № 951955 от 11.05.2023 г., с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че същият, респ. сочените клаузи, е нищожен на твърдените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът, респ. клаузата за неустойка, е действителен, включително
договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите договор за потребителски кредит № 951955 от
11.05.2023 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3