№ 257
гр. Ямбол, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20232300500151 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Д., ЕГН **********, подадена чрез
процесуалния му представител - адв. С. Х. от АК - Пловдив против Решение №54/16.12.2022
г., постановено по гр.д.№380/2021 г. по описа на PC–Тополовград.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения иск от М. И. Д. от гр.*, к-с "***** против
Министерство на Правосъдието - гр.София, ул."Славянска" №1, за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на съществено нарушение на
правото на Европейския съюз в размер на 3050,50 лева и неимуществени вреди в размер на
2250 лева, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба - 06.02.2020
г. с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, във вр. с чл.4, §3 от ДЕС. ОСЪЖДА М. И. Д. от гр.*
да заплати на Министерство на правосъдието гр.София направените по делото разноски в
размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба решението на ТРС се атакува с твърдения за недопустимост,
неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост, и в условията на евентуалност -
нищожност. В жалбата въззивникът твърди, че не е съгласен с извода на съда, че цената на
иска срещу ответника Окръжен съд – Бургас е за 3050 лв. имуществени и 2250 лв.
неимуществени вреди и излага подробни съображения в тази насока. Сочи се, че съдът не се
е произнесъл по всичките, поискани с исковата молба доказателства, като така е решил
делото при недостига им. Сочи се още, че с определението за частично прекратяване липсва
произнасяне по отношение намаляване цената на иска от 6100 лева на 3050 лева, а само
произнасяне по отношение частично прекратяване на делото по отношение на ответника
Окръжен съд, като такова произнасяне липсвало и в „новия" доклад за пренасрочване на
о.с.з. Въведено е оплакване, че по делото не присъства прокурор, чието участие е
задължително по ЗОДОВ - чл.10, ал.1. Направено е и оплакване, че с обжалваното съдебно
1
решение са допуснати процесуални нарушения, които са съществени и са повлияли на
крайния изход. Сочи се, че съдът не е разгледал спора по същество, като не се е произнесъл
по поставените му въпроси и не е дал отговор правилни ли са действията /има ли нарушение
на Конституцията; правото на ЕС/ извършени от и в името на нелегитимен субект -
общински съвет. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Твърди се, че е налице
нарушение на чл.20 от ХОПЕС, на чл.47 от ХОПЕС, чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и на
Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС), като са изложени съображения.
Изтъкват се още нарушения на законовите и конституционните норми, понеже общински
съвет е конституиран като взискател в производство по ГПК и всички действия са
извършени от негово име и в негова полза. В заключение е посочено, че иска за
имуществени вреди се явява доказан както по основание, така и по размер за сумата от
5042,20 лева. По отношение на неимуществените вреди въззивникът счита, че сумата от
5500 лв. ще обезщети в най-пълна степен преживените ужас, срам и унижение на човешкото
достойнство. Моли ЯОС да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с
което да уважи предявените и уточнени искове в размер на 5042,20 лева имуществени вреди
и 5500 лева неимуществени вреди. Алтернативно моли съда да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Заявена е претенция за присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Министерство на правосъдието,
представлявано от Министъра на правосъдието, чрез пълномощника В. Д. - главен
юрисконсулт в дирекция „Правни дейности" е упражнила правото си на писмен отговор, с
който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба, като е поискала
оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд–
Тополовград. В отговора на въззивната жалба се твърди, че са неоснователни наведените
твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл в цялост по предявените искове.
Сочи се, че са изготвени проект за доклад от 10.02.2022 г. и допълнение към доклада от
26.09.2022 г., по които ищецът не е имал искания и възражения. Изтъква се, че дори и да се
установи, че съдът не се е произнесъл в цялост по предявените искове относно техния
размер, то предвиденото производство по чл.250 ГПК изключва възможността на това
основание решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено или да бъде
прогласено за нищожно. Твърди се, че не е налице нито един от елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане и са изложени съображения. Въззиваемата страна
твърди, че жалбоподателят не е направил възраженията си пред ЧСИ, който от своя страна
да предприеме съответни действия, в случай на преценка, че такива са необходими.
Изложени са съображения, че в свое възражение до ЧСИ от 02.10.2015 г. длъжникът не е
оспорил обстоятелството, че взискател е именно общинският съвет. Сочи се, че
задължението по изпълнителния лист не се оспорва от ищеца М. Д., но въпреки това
последният не е платил присъдената сума в срока за доброволно изпълнение и в резултат на
това е предприето принудително изпълнение, поради което е налице съпричиняване в
размер на 100% с оглед възможността на ищеца да заплати задължението си. Изтъква се, че
дори и хипотетично да е налице извършено от ЧСИ нарушение по изп.д.№ 20157080400070,
то това нарушение би било основание за търсене на дисциплинарна отговорност, което
производство се развива по реда на чл.67 и сл. от ЗЧСИ. Твърди се също, че липсва
правомощие на дисциплинарно-наказващия орган за отмяна на начислени такси и разноски
в изпълнителното производство, както и за отмяна на извършени от ЧСИ действия, а още
по-малко за ревизиране на съдебни актове и издадени от съд изпълнителни листове.
Изложени са аргументи за неоснователност на претенцията за претърпени неимуществени
вреди. Въззиваемата страна счита, че правилно не са разгледани като недопустими
наведените твърдения, извън тези в исковата молба, за претърпени вреди от изпълнителни
дела, образувани през 2019 г. - касаещи други вреди, друг период и претърпени от други
действия, непосочени в предявената искова молба. Моли ЯОС да постанови решение, с
което да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника М. Д. се явява лично, като поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Заявява и претенция за присъждане на разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. От процесуалния представител на въззивника- адв.Х. са
постъпили писмени бележки, в които се поддържа оплакването за допуснато съществено
2
процесуално нарушение от първата инстанция, т.к. разглеждането на делото е без участие на
прокурор. Сочи се още, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение и при определяне
цената на предявения иск, като не е съобразил, че ищеца не се е отказал от исковете си, а е
оттеглил исковата молба по отношение на единия ответник.
В о.с.з. въззиваемата страна Министерство на правосъдието се представлява от
юрисконсулт В. Д., която моли за отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна по
съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу искането на въззивника за присъждане
на разноски, т.к. липсвали доказателства за извършването на претендираните такива.
В о.с.з. представителя на ЯОП - прокурор С. заявява, че са налице основания за
отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на ТРС за ново разглеждане от друг
състав на съда, с оглед на обстоятелството, че делото е разгледано без участието на
прокурор, а съгласно чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, делата по този закон се разглеждат със
задължителното участие на прокурор.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената от настоящият съдебен състав служебна проверка се установява,
че атакуваното решение е валидно, но същото е недопустимо.
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ. Ищецът М. Д.
първоначално е депозирал пред Районен съд Бургас искова молба против Окръжен съд -
Бургас и Министерство на правосъдието по иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ с искане да бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят сумата 5500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – унижение,
емоционален дискомфорт, загуба на доверие в съдебната система, частните съдебни
изпълнители и държавния апарат. Твърдението е, че тези неимуществени вреди са
причинени от ответниците, които съществено са нарушили правото на Европейския съюз,
като впоследствие с уточняващи молби са конкретизирани и нарушените норми. Описани са
поотделно действията на ответниците, довели до вредите за ищеца като тези на Бургаски
окръжен съд се изразяват в това, че съдът е постановил акт, с който отменя решение на
Бургаски районен съд по гр.д.№1105/2017 г., с което е бил уважен иск на Д. за вреди срещу
ЧСИ Т.К.. Увреждащите действия на Министерство на правосъдието е посочено от ищеца,
че се изразяват в извършването на пристрастна проверка на ЧСИ Колев в нарушение на
правото на ЕС. След многобройни уточнения на ИМ и оттегляне на иска против ответника
Окръжен съд Бургас, производството по отношение на същия е било прекратено с влязло в
законна сила определение. Производството пред ТРС е продължило против ответника
Министерство на правосъдието, като претенцията на ищеца против този ответник /съгласно
уточняващата молба, вх.№406 от 17.05.2022 г./ е за сумата 5042,20 лева - имуществени вреди
и 5500 лева - неимуществени вреди, за които суми ищецът претендира ответника да бъде
осъден да му ги заплати.
Видно от материалите по делото, в производството пред ТРС са проведените две
открити съдебни заседания - на 19.10.2022 г. и на 16.11.2022 г., като и в двете о.с.з. не е
участвал представител на Прокуратурата на РБ, като контролираща страна.
Съгласно императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗОДОВ и разясненията по т.15 от
ТР №3/22.04.2005 г. по т.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС когато легитимираният по чл.7, ал.1
ЗОДОВ ответник не е Прокуратурата на Република България, както е в процесния случай, в
производството пред съда задължително участва прокурор. Постановките на цитираното
Тълкувателно решение търпят прецизиране досежно качеството, в което за тези случаи
прокурорът следва да участва по делото, тъй като в ГПК, в сила от 01.03.2008 г., по реда на
който е разгледан иска, не съществува фигурата на контролираща страна.
В действащия ГПК съществува текстът на чл.26, ал.3, съгласно който прокурорът
може да участва в исковото производство с права на страна в случаите, предвидени в закон,
както това е предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗОДОВ, като предпоставка за това е
3
да има предявен иск срещу някое от легитимираните съгласно чл.7 ЗОДОВ лица, различно
от Прокуратурата на РБ. Разпоредбата изисква задължителното му участие по тези дела,
което означава, че съдът е длъжен да конституира съответната прокуратура като страна по
делото по аргумент от чл.26, ал.3 ГПК. Ето защо пропускът на първоинстанционния съд да
го конституира, по същество представлява пропуск да се конституира задължителна страна
по делото, който не може да бъде саниран от въззивния съд, когато последният действа при
условията на ограничен въззив. В тази хипотеза, подобно на разрешението, дадено в т.6 на
Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, макар да не става въпрос за
необходимо другарство, а само за задължително участие на страна по делото, постановеното
без участието й решение е недопустимо.
С оглед на изложеното настоящия съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено изцяло и делото да бъде върнато на Тополовградския районен съд
за ново разглеждане, което да стане със задължителното участие на прокурор, съгласно
изискването на чл.10, ал.1 ЗОДОВ, вр. с чл.26, ал.3 ГПК. При новото разглеждане съдът
следва да съобрази и всички изменения и уточнения на предявения иск направени от ищеца,
в т.ч. и тези, относно цената на предявените искове за вреди - имуществени и
неимуществени, вкл. и молба, вх.№406 от 17.05.2022 г.
Поради констатираната недопустимост на атакуваният съдебен акт, доводите,
наведени във въззивната жалба, касаещи правилността на решението, не следва да бъдат
обсъждани.
По разноските:
С настоящия съдебен акт не се решава по същество правен спор, а делото се връща
за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради което в настоящото
производството не следва да бъдат присъждани разноски. Отговорността за разноски ще се
разпредели съобразно изхода на делото при постановяване на съдебен акт по същество.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 ГПК ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №54/16.12.2022 г., постановено по гр.д.№380/2021 г. по
описа на PC–Тополовград.
ВРЪЩА делото Районен съд - Тополовград за ново разглеждане от друг състав със
задължителното участие на прокурор, съгласно изискването на чл.10, ал.1 ЗОДОВ, вр. с
чл.26, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4