Р Е Ш
Е Н И Е
№ 244
гр.***, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 197 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Ж.С.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Електронен фиш
за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 2146940
на ОДМВР-гр.***, с който за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания фиш, като единствените оплаквания са свързани с това, че
използването на мобилни системи за контрол на скоростта е незаконосъобразно и е
недопустимо отговорността на водача да се ангажира по този ред.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от пълномощник – адв. Анестева – БАК, която заявява че поддържа жалбата по
изложените в нея аргументи. Моли за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***,
надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото от съпроводително писмо на АНО (л.2), който
носи доказателствената тежест за доказване на редовното връчване на ЕФ, става
ясно, че същият не разполага с доказателства за точната дата на това събитие,
поради което за съда не остава друго освен да приеме, че жалбата е депозирана в
срок. Отделно от това върху представения от жалбоподателя препис на ЕФ се вижда
отбелязване, че връчването е извършено на 04.01.2020г., а жалбата е депозирана
на 10.01.2020г., което е допълнително доказателство за спазване на сроковете за
обжалване. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.07.2018г. в 11:16
часа в рамките на населеното място - гр.***, ПП I-9, км. 236+700 срещу автосервиз
„Ситроен“ в посока към ПВ „Север“ техническо средство – мобилна система за
контрол над скоростта – „
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2146940 на ОДМВР-гр.***, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба”
в размер на 100 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.8), съдържащ всички законоустановени
реквизити.
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки. Приложените на гърба на л. 7 снимки
са ясни, като регистрационният номер на автомобила се разчита изключително
лесно и без каквито и да е затруднения. На процесните снимки ясно се вижда, че
е заснет само процесния автомобил, като в обхвата на средството няма каквито и
да е други превозни средства или препятствия, които евентуално да са повлияли
на техническото средство.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР ***, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 25 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община ***, безспорно се установява, че в процесния участък има разположен знак В26, предписващ движение със скорост не по-висока от 60 км./ч.
По същество следва да се посочи следното.
Противно на
становището на жалбоподателя - настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП
(обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.)
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по
тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод,
че използването на мобилната техническа система за констатиране на
нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л. 11) – мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение „
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 02.07.2018г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на представляващия дружеството собственик. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажира отговорността на К..
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да
се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което
и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
серия К № 2146940 на ОДМВР-гр.***, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Ж.С.К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.