Решение по дело №1063/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна , против решение № 493/ 30.03.2023 г. по НАХД № 1044/2023 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора НП № 03-013643/ 30.06.2021 г. и дирекция „Инспекция по труда“-Варна е осъдена да заплати на „С.п.“ ООД разноски в размер на 960 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Н., включително с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът „С.п.“ ООД , чрез упълномощения адвокат Д. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 414, ал.3 от КТ на настоящият ответник имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 13.04.2021 г. в офис на „С.п.“ ООД, находящ се в гр. **, в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Ш.Р.Д. да изпълнява трудови функции на „куриер“ на територията на община Варна, с определено работно време, определено месечно възнаграждение, преди да е сключен писмен договор между страните по възникналото трудово правоотношение.

За да отмени обжалваното НП , районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че от страна на наказващия орган не е установено наличието на трудово правоотношение , поради което деянието е несъставомерно, съответно НП е материално незаконосъобразно.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

В хода на въззивното производство спорът не е бил толкова по фактите, колкото по правото, а именно за правилната квалификация на възникналите правоотношения между „С.п.“ ООД и Ш.Д. , в смисъл дали същите са трудови или граждански такива. Във връзка с последното, коментираната в обжалваното решение доказателствена сила на АУАН уредена разпоредбата на чл.416, ал.1, изр. 2 от КТ, не е била определяща за изхода на правния спор, доколкото същата има отношение към фактите, но не и към тяхната правна квалификация, а конкретни такива за определено работно време и определено месечно трудово възнаграждение не са били изложени в АУАН. Касационната жалба също не съдържа оспорване на фактите приети от въззивния съд и доколкото съгласно чл.220 от АПК касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва именно въз основа на тях, то като има предвид ,че касационната жалба единствено съдържа отричане на направените от районния съд правни изводи и то без изложение на каквито и да било обосновани аргументи, касационният съд намира за излишно да обсъжда тяхната неправилност, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр.2 от АПК препраща към изложените от въззивния съд мотиви за наличието в случая на граждански договор за извършването на услуга, още повече, че от страна на ответника е представена изобилна в същата насока съдебна практика. При наличието на гражданско-правни отношения между „С.п.“ ООД и Ш.Д. сключването на писмен трудов договор между тях не е било необходимо, поради което в случая няма осъществен състав на адм. нарушение по чл.414, ал.3 от КТ, съответно правилно обжалваното НП е било отменено от ВРС като материално незаконосъобразно.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения адвокат М. Д. процесуално представителство се явява основателна съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Съгласно приложените на л.120-122 от касационното дело платежно нареждане, договор за правна защита и съдействие и фактура № 976/19.06.2023 г. , сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 960 лв., които следва да бъдат възстановени от ЮЛ на касатора. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – същото с включен ДДС / 800+160 лв./ е в минималния размер по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 493/ 30.03.2023 г. по НАХД № 20233110201044/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „С.п.“ ООД, ЕИК **, адрес : гр. **сумата от 960 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: