№ 406
гр. П., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500377 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260205/11.11.2021 г., постановено по гр.д. № 976/2019 г. В.т районен съд е
осъдил Л. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж. к. Г.М., бл. 119. вх. А. ап.
10 да заплати на К. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., обл. П.,
ул. „О." № 4, на основание чл. 535 ТЗ, сумата от 10000 лв. по запис на
заповед, с падеж на 20.06.2015 г., издаден на 20.12.2013 г., в гр. С. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2019 г. до окончателното
плащане.
С определение № 260069/06.10.2022 г., постановено по същото дело, е
оставена без уважение молбата за допълване на решение № 260205/11.11.2021
г. в частта за разноските.
Против решение № 260205/11.11.2021 г., постановено по гр.д. №
976/2019 г. по описа на В. районен съд е постъпила въззивна жалба от Л. Н.
М. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
въпреки, че записът на заповед е валиден, в недостатъчна степен били
изследвани облигационните отношения между страните. Твърди, че
задълженията по договора, въз основа на който бил издаден записът на
заповед, не били изпълнявани, съответно не били налице основанията
жалбоподателят да изпълни своите задължения. Това било така, защото
1
последната част от заема следвало да му бъде предадена след подписването
на договора, но това не било сторено. Освен това твърди, че е изплатил
сумите, дадени му на заем. Искането е решението на районния съд да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, от К. Б. Б.,
който обаче не е подписан от ответника по жалбата, вкл. и след оставянето му
без движение от районния съд, поради което следва да се приеме, че валиден
отговор на въззивната жалба не е постъпил в законния срок.
В исковата си молба против Л. М. ищецът К. Б. е твърдял, че на
20.12.2013 г. сключил с ответника Л. Н. М. договор за заем, по силата на
който му предоставил в заем сумата от 10 000.00 лева, която последният се
задължил да върне до 20.06.2015 г. За обезпечаване на задължението
ответникът издал запис на заповед. Твърдял е, че в началото на октомври 2016
г. отправил неколкократни телефонни обаждания към ответника Л. с цел да
организира връщането на заетата сума. Въпреки настояванията му,
ответникът не пожелал да поеме ангажимент за конкретен ден и час, в който
да изпълни задълженията си. Твърдял е, че независимо от наличието на
изпълнените от страна на ищеца всички задължения по договора за заем и
предоставяне на цялата заета сума, както и изтичането на срока за връщане на
сумата, ответникът и до настоящия момент не бил изпълнил задължението си.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск. Ангажират се доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Л. М. не е депозирал отговор на
исковата молба.
От приетия като писмено доказателство запис на заповед се установява,
че Л. Н. М. е издал в полза на К. Б. Б. Запис на заповед от 20.12.2013 г., за
сумата от 10000 лева, платим на падеж - 20.06.2015 г., на която дата записът е
предявен за плащане. Ефектът е валиден от външна страна, тъй като съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Посочено
е наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който
е написан, налице е безусловно обещание да се плати определена сума пари,
уговорено е място на плащането, посочени са дата и място на издаването,
менителничния ефект носи подписа на издателя, което обстоятелство не се
оспорва от ответника. Падежът на менителничното задължение е уговорен по
един от императивно и изчерпателно уредените начини в разпоредбата на чл.
486 ал.1 т.4 ТЗ - “на определен ден”, като падежът е настъпил преди
предявяване на настоящия иск. Като съобрази изложеното съдът приема, че
записът на заповед е издаден при спазване на изискуемата от чл. 535 ТЗ
форма, като удостоверява поето от издателя Л. Н. М. безусловно задължение
2
за плащане на определена парична сума (10000 лева).
Установява се от доказателствата по делото, че записът на заповед е
издаден като обезпечение по договор за заем, сключен между страните на
20.12.2013 г., по силата на който ищецът е предал в заем на ответника сумата
от 10000 лв. на 4 вноски по 2500 лв. преди подписването на договора.
Ответникът не е оспорил факта на предаване на сумата. Прави това едва пред
въззивния съд с подадената въззивна жалба, като също така прави възражение
за плащане, но доказателства за това не са представени.
Тези правопогасяващи възражения обаче не следва да бъдат обсъждани,
защото са преклудирани. Както беше посочено по-горе, в срока по чл.131 от
ГПК М. не е депозирал писмен отговор на исковата молба и съответно е
загубил правото за прави правопогасяващи възражения пред въззивния съд.
Съгласно чл. 131 ГПК, възраженията на ответника срещу предявения иск и
фактите, на които те се основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор
на исковата молба. С изтичане на този срок всички правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения се
преклудират и не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред
първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства – чл. 133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до
приключване на съдебното дирене страните могат да навеждат нови
обстоятелства и да представят нови доказателства, ако не са могли да ги
узнаят, посочат и представят своевременно, или когато се касае за
нововъзникнали обстоятелства.
Ето защо съдът приема, че по делото е доказано съществуването на
облигационно правоотношение между страните по договор за заем във
връзка, с което е издаден процесният запис на заповед. Не се твърди или
доказва претендираното вземане да е погасено, поради което следва да се
приеме, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260205/11.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 976/2019 г. по описа на В. районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
3
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4