Присъда по дело №1322/2020 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 1322 / 2020 г. по описа на ВОС, постановена на
04.03.2020 г.
Подсъдимият К. Х. Й. - роден на 30.05.1981 г. в гр. Варна, български гражданин,
с начално образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** е предаден
на съд с обвинение по:
чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за това, че на На 08.07.2020г. на главен път „1-
2“ /гр. Варна-гр. Девня/ на разклона за „Пречиствателна станция" гр. Варна, обл.
Варна, дал дар - една банкнота с номинал 50 лева с номер БМ 7928992 на полицейски
органи - младши автоконтрольор К.Н.Н в РУ гр. Аксаково при ОД на МВР Варна и
полицай ВПА И.И.З в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, за да не извършат действия
по служба - да не му съставят АУАН сер. GA № 187477 / 08.07.2020 г. за нарушение на
чл. 150 от ЗДвП.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинения. Счита, че извършеното от същия се доказват по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от
самопризнанието на подсъдимия направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Изразява
становище за налагане на наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в
разпоредби на закона, както и налагане на кумулативно предвиденото към нормата
наказание глоба.
Подсъдимият Й. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с
протоколно определение от 04.03.2021 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза.
Защитникът на подсъдимия Й., адв. Т. предлага на съда да му наложи наказание
в минималния размер предвиден в закона, както и да отложи изпълнението на
определеното наказание по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 07.07.2020 г. от 20.30 часа до 08.30 часа на 08.07.2020 г. полицейски
служители И.И.З - старши полицай - водач на патрулен автомобил в група
„Охранителна полиция“ към РУ Аксаково при ОД на МВР Варна и К.Н.Н - мл.
автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна, застъпили на работа.
Те изпълнявали служебните си задължения на територията на РУ Аксаково с
полицейска униформа и със служебен автомобил Киа „Сиид“ с per. № СВ 76 81 KB.
Около 00.35 часа на 08.07.2020 г. в района на разклона за „Пречиствателна
станция“ - гр. Варна на главен път „1-2“ /гр. Варна-гр. Девня/, полицейските
служители З. и Н. спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес С220“ с peг. № СН 02
42 АТ собственост на Г.В. и управляван от подс. К.Й.. В автомобила на предната дясна
седалка стояла св. А.А.И., а отзад бил св. Д.И.А. /съпруг на Г.В./.
Полицейските служители З. и Н. се приближили до автомобила. Представили се
1

и поискали личните документи на лицата в него и документите на автомобила. При
проверката на документите се установило, че подс. К.Й. е с отнето по административен
ред свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ от
11.06.2020г., а А.И. нямала лична карта.
Двамата полицейски служители се върнали до служебния автомобил. Влезли в
него. Св. Н. започнал проверка на лицата по интернет, чрез РСОД /таблет/, а св. З.
проверявал документите на автомобила, които били поставени в жълта папка. Докато
извършвали проверката прозореца на служебния автомобил от страната на З. бил
отворен.
Подс. Й. излязъл от управлявания от него автомобил и се приближил до
полицейския автомобил от дясната страна. Когато застанал успоредно с отвореното
предно стъкло на полицейския автомобил той се протегнал вътре и пуснал върху
отворената в ръцете на св. З. папка с документи на автомобила, една банкнота с
номинал 50,00 лева с номер БМ 7928992.
Когато видели това св. З. и Н. го попитали какво прави, но подс. Й. не им
отговорил.
Веднага след като подс. Й. пуснал банкнотата в полицейския автомобил, св. З.
затворил папката с документи на автомобила и я оставил на таблото пред себе си.
Двамата полицейски служители излезли от служебния автомобил. Заключили го и
уведомили дежурната част в РУ Аксаково.
След идването на оперативната група, на подс. Й. бил съставен АУАН сер. GA
№ 187477/08.07.2020г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
От приложените по делото писмени доказателства - справка от Началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД МВР - Варна, ведно с типови длъжностни характеристики
е видно, че К.Н.Н е назначен на 10.05.2019 г. в ОД - МВР и към момента заема
длъжност - младши автоконтрольор първа степен в към РУ -Аксаково при ОД - МВР -
Варна, а И.И.З е назначен на 08.04.2016 г. в ОД - МВР и към момента заема длъжност –
старши полицай в участък към РУ - Аксаково при ОД - МВР – Варна.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
направеното самопризнание на подс. Й. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите З., Н., Асенов
и Илиева, протокол за оглед, протокол за обиск, писмо на началник на Сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Варна; копие на заповеди на директора на ОД на
МВР - Варна, копие на длъжностна характеристика за длъжностите, които са заемали
свидетелите, Актове за встъпване в длъжност, справка за съдимост, както и
изготвените веществени доказателствени средства.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи
на съда:
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от
НК:
При посочената фактическа установеност съдът намери, че подсъдимият Й. е
реализирал състав на престъпление по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК. От
обективна страна подсъдимият на посочената дата и място е подхвърлил една банкнота
2

с номинал 50,00 лева, с посочения сериен номер /иззета в последствие като веществено
доказателство/ в служебния автомобил на автопатрула л.а. „Киа Сиид“ с peг. № СВ 76
81 KB. Същите са били предназначени и за двамата полицейски служители, спрели го
за проверка, което, както се посочи, недвусмислено е било афиширано от подсъдимия
чрез анализиране на вербалните му изяви и съпътстващите това му действие думи.
Наред с това „пускането“ на банкнотата в автомобила е било предшествано и
съпроводено с израз, че подс. Й., давайки парите, търси съдействие за напускане
мястото на проверката, като по този начин подсъдимият е манифестирал и очакваното
си намерение срещу тази сума пари да си тръгне, респ. да не бъде извършвана проверка
на документите за правоуправление на МПС. Към този момент той вече е бил спрян за
проверка, било е констатирано отнемането на СУ на МПС по административен ред,
което е наложило и намерението на служителите, на Й. да бъде съставен АУАН по чл.
150 от ЗДвП.
Налице е и останалата част от фактическия състав на чл. 304а от НК, доколкото
по делото присъстват категорични доказателства – заповеди, длъжностни
характеристики и графици, че св. З. и св. Н. са полицейски служители на които са
възложени конкретни задължения и към момента на подхвърляне на инкриминираните
банкноти от подс. Й., са изпълнявали задължения в кръга на службата им. Именно тези
им задължения подсъдимия е целял да не изпълнят – да не предприемат действия за
разкриване на административно нарушение или престъпление, като вместо това бъде
освободен да напусне проверката.
Подсъдимият е съзнавал обстоятелствата от обективната страна на
съставомерното си по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК деяние, като същото е
извършено и с цел да бъдат накарани длъжностните лица - полицейски органи - чрез
даването на имуществено благо, да пропуснат да извършат действие по служба. Налице
е изискуемият от закона пряк умисъл за извършване на деянието.
По горните съображения съдът призна подс. Й. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
По отношение вида и размера на наказанията:
При индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи обстоятелства се
отчетоха данните за личността на подсъдимия - чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни установени от приложената характеристика, утвърдени в
годините трудови навици, изразеното съжаление и разкаяние за стореното, според съда
- критичност към поведението си. В този смисъл цялостната характеристика на
подсъдимия води до еднозначния извод, че разглежданото в настоящото производство
поведение не е присъщо за Й. и тази проява без съмнение е инцидентна. Отделно от
това макар признанието на фактите да е взето предвид от законодателя при
регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК, то следва да се отчете същата непроменена позиция на подсъдимия
още в хода на досъдебното производство, съдействаща за разкриване на обективната
истина по делото, намерила израз в посочената процесуална възможност за
разглеждане на делото.
По делото според съда отсъстват отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед изложеното съдът намери, че деянието и дееца са с изключителни ниска
степен на обществена опасност.
При тези обстоятелства, съдът счете, че наказанията следва да бъдат определени
3

изцяло в превес на смекчаващите вината обстоятелства, гравитиращи малко над
минималния размер предвиден в закона.
За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като прецени изложените
по-горе обстоятелства, съдът намери, че адекватно на обществената опасност на
подсъдимия и деянието е определяне на наказание от девет месеца лишаване от
свобода и глоба, също в размер, близък до минималния – 500,00 /петстотин/ лева. В
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, след
редукцията, наложи наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че в процесният случай са налице предпоставки за приложение на чл.
66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното на подс. Й. наказание „лишаване от
свобода” е за срок от 6 месеца, подсъдимият към датата на извършване на деянието не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, намери, че
определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да
бъде отложено с минималния предвиден от закона изпитателен срок, а именно три
години. Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде
възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни
прояви.
Приобщеното по делото веществено доказателство – 1 бр. банкнота с номинал
50,00 /петдесет/ лева, серия БМ № 7928992, съдът отне в полза на Държавата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Й. беше осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 41,38 лв. в полза на държавата, по сметка
на ОД на МВР Варна.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	16
Дата:	4 март 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия:	Стоян Константинов Попов

Дело:	20203100201322
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 ноември 2020 г.

Присъда по дело №1322/2020 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите