Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Варна, 21.12.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в съдебно заседание при закрити врата на осми декември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
при участието на секретаря М.П. като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 1273/2015
год. за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по молба на длъжника „ПРАЙМ 7“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор
Икономов“ № 15 ап.6, за откриване на
производство по несъстоятелност.
Молителят се явява надлежно легитимиран
търговец, който твърди, че не в състояние да погасява търговските си задължения.
В молбата се излага, че молителят е длъжник спрямо контрагенти в размер на 1 494
102.97 лева, които задължения не е в състояние да обслужва чрез наличните
краткотрайни и реални активи. Отправено е искане за откриване на производство
по несъстоятeлност поради
неплатежоспособността му, евентуално – при отсъствие на предпоставките по
чл.607а, ал.1 от ТЗ поради свръхзадълженост, като се
прекрати дейността му и се обяви длъжника в несъстоятелност.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение,
породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно
задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане.
Или,
първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство,
е наличие на качеството на търговец на длъжника. В настоящия случай, молителят
притежава търговско качество, доколкото безспорно притежава търговско качество,
тъй като е капиталово търговско дружество /чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ/..
За да бъде открито
производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни
предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически
състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице,
молителят да не в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините,
свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника
да не са временни, а да имат траен и
необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и
той да не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.
Съобразно презумпцията на чл.
608, ал.2 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията, но не по отношение на един, а на всички кредитори. Релевантен е
обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на
невъзможност да се посрещат задълженията. Презумптивните
предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.2 и 3 ГПК, подлежат на
доказване от молителя-кредитор, при наличието на които съдът е длъжен да се
произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в
състояние на неплатежоспособност. Този, който се позовава на презумпцията,
трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата
презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори. В алинея 2-ра на
цитираната норма е въведена т.нар. "оборима
презумпция“, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията. Под спиране на плащанията следва да се има
предвид спиране на всички плащания по
търговски сделки и публични или частно държавни задължения, а не само по
конкретната сделка. В алинея 3-та на чл.608 от ТЗ се акцентира не само върху
конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и
върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично
само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията
задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника.
Дали
търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение,
произтичащо от търговската сделка, задължително изисква конкретна преценка на
икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по
делото са ползвани специалните познания на вещо лице – счетоводител чрез
приобщаване към доказателствения материал по делото
на изготвената от него ССЕ /л.93-380 от делото/.
Показатели,
носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на
дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност,
доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат от финансовата
структура и структурата на активите в дружеството.
Рентабилността
и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява
способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели. Показателите
за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на
собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност
са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни,
когато финансовият резултат е загуба. Видно от приетото по делото експертно
заключение показателите за рентабилност на „ПРАЙМ 7“ ООД за изследваните години
/2010-2015 год./ са отрицателни величини /т.е. през тези години предприятието е
било на загуба/. Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби също през
по-голямата част от периода е отрицателен, с изключение през 2014 год. когато е
нулева величина, а съотношението между финансовия резултат от продажбите и
нетния размер на приходите от продажби иде да покаже липсата на чисти приходи
от продажби. Анализът на този показател сочи, че потенциалът на „ПРАЙМ 7“ ООД да
генерира и реализира приходи липсва.
Показател,
който също дава представа за възможността на предприятието да посреща
изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е
такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.
Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва
свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за
бъдещи периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят
поставените в съотношение към тях пасиви. Този показател дава възможност да се
оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията си с всички
налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от клиенти, пари по
разплащателни сметки. Нормативите, с оглед различните отрасли на икономиката са
различни и препоръчителната от икономическата теория стойност за съответния
сектор от икономиката, в който е фокусирана дейността на ответника и неговите
референтни стойност са от 1.2 до 2.
В конкретния
случай, видно от заключението по ССЕ, коефициентът на обща ликвидност, който
представлява съотношение между сумата на краткотрайните активи, намалени с
разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните задължения, за 2010 год.
е 24.02, за 2011 год. – 38.21, за 2012 год. – 1.25, за 2013 год. – 17.02, като
за 2014 и 2015 години падат под референтните стойности – съответно 0.27 и 0.03.
Видно е от дадените от вещото лице в проведеното на 08.12.2015 год. с.з.
обяснения, че високите стойности на показателите за ликвидност през 2010, 2011
и 2013 години се дължат на факта, че голяма част от задълженията на дружеството
са по договори за заем със съдружниците с падеж 2014
година, когато същите придобиват краткросрочен
характер и попадат във формиращите в числител стойностна величина на общата
ликвидност показатели. От този момент се сочи от вещото лице и че молителят
„ПРАЙМ 7“ ООД не е в състояние да погаси краткосрочните си задължения с
краткосрочните си активи.
Анализът
на показателите на ликвидността сочи на невъзможността на длъжника да покрие
текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи и че същият не може
да осъществява нормална търговска дейност, респективно няма потенциал да
посреща текущите си задължения. Този извод на съда съответства и на отразеното
от вещото лице, че за периода 01.01.2015 – 30.09.2015
год. единствените приходи на молителя са приходи от наем на търговско
помещение, но със същите той не е в състояние да покрива текущите си
задължения. Друга търговска дейност молителят не осъществява, поради което и с падежирането на задълженията по договорите за заем през
2014 год. затрудненията му придобиват необратим характер. Считано от 31.03.2015
год. молителят е спрял и разплащането на задълженията по договорите за заем и
лихвите по тях.
Що се
касае до показателя финансова автономност, посоченият от вещото лице в допълнителното
заключение към ССЕ коефициент на финансова автономност е между -0.32/-0.97 в
целия изследван период. Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв
е процента на собствените средства в общия размер на пасива като неговата
препоръчителна стойност е над 0.33. Отрицателната стойност на този показател
сочи, че дружеството е било силно зависимо от външни кредитори през целия
период на изследване, който извод е изведен и посочените стойности за
задлъжнялостта на дружеството.
Изводът
на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по търговска сделка
поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/ изисква
изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения или
дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ
дава като алтернативни.
По
отношение на първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна
предпоставка съдът съобразява извода на вещото лице по първоначалната ССЕ, че
предвид липсата на собствени приходи от търговска дейност ответното дружество
има трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са
временни е видно и от останалите данни по ССЕ. Предприятието отчита счетоводна загуба
за целия период. Липсват каквито и да са данни, характеризиращи дружеството
като работещо такова и които съдът да отнесе към размера
на изискуемите задължения на търговеца в контекста на материалноправни
предпоставки на неплатежоспособността. Липсват данни да търговска дейност или
оперативна такава, като отграничена от пряката
търговска дейност на дружеството. А наличието
на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани
приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на
инвестиции, което състояние не е налице.
Съдът
намира за недоказана и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка. Съобразно доктрината и трайната
съдебна практика /така, решение №72
по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06
г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г. по т.дело №
647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно
размера на имуществото на длъжника и
неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални
активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната
разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо от
степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска
дейност и би довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба
също така на практика съставлява ликвидационен способ за осребряване
на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига ефекта на
всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на
имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва
да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива. А както
съдът коментира по-горе същите не са недостатъчни за покриване на задълженията
на ответника. В допълнение следва да се посочи, че дори към настоящия момент
активите на дружеството да превишават задълженията му към всички кредитори,
това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е
така, защото простото превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по
счетоводен баланс не е критерий за установяване на качеството "платежоспособност".
Поради
изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608, ал.1 и ал.2 ТЗ, съдът
приема за доказана неплатежоспособността на „ПРАЙМ 7“ ООД, което налага
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като
се определи началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по смисъла
на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на
ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010 год. на ВКС по т.д.
№ 169/2010 год., ТК, ІІ т.о./,
началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното
непогасено задължение на длъжника, към
която са налице всички признаци
на неплатежоспособността по смисъла на
чл.608 ТЗ, т.е. според обективното
си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните
си задължения. Посоченият негативен
фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно
и необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на
неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на търговеца. Установено
по делото е по категоричен начин, че през целия изследван период дружеството е
разчитало на външни кредитори и е било изключително зависимо от тях.
Собственият капитал на дружеството за целия период е отрицателна величина, като
положителните и приемливи стойности на показателите за ликвидност се дължат на
отложения за 2014 год. падеж на задълженията по договори за заем. Именно
техният падеж през посочената 2014 год. е основание вещото лице да заключи, че
от този момент дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.
Видно също така от приложение № 2 към ССЕ, касае се за шест договора за заем,
три от които с обща стойност на задълженията /главница и лихви/ в размер на
2 170 855.84 лева с падеж 31.07.2014 год., два с обща стойност на
задълженията 623 072.72 лева с падеж 31.12.2014 год. и един на стойност
815 347.87 лева с падеж 31.01.2015 год. В предходния падежите период,
предвид дългосрочния характер на задълженията, няма основание да се приеме, че
търговецът е бил неплатежоспособен независимо от отрицателните стойности на
останалите показатели и неплатежоспособността на търговеца следва да се отнесе
именно в процесната 2014 година. Едновременното падежиране обаче на задължения в общ размер на
2 170 855.84 лева на 31.07.2014 год., към който момент собственият
капитал е отрицателна величина, липсват приходи от продажби и/или краткосрочни
активи, с които дружеството да погаси краткосрочните си задължения, сочат, че към
01.08.2014 год. са налице всички предпоставки за съществуването на състояние на
неплатежоспособност по отношение на молителя.
При липса на доказателства за наличие на
парични средства и бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било
самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ,
а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност
за оздравяване на предприятието на длъжника.
Предвид извода на
съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно определение
от 08.12.2015 год. съдът е указал на молителя
в едноседмичен срок, считано от съобщението, да представи доказателства за
внесена сума в размер на 3 600 лв., представляваща предплатени начални разноски
в производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание
чл.629б ТЗ, определени съобразно депозираното заключение в зависимост от
текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по
несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ
при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските. Доказателства
за горното не са представени в определения от съда срок, нито до датата на
постановяване на настоящото решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ.
Ето защо, съдът следва да постанови решение
по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви неплатежоспособността, определи началната й
дата, открие производството по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез
налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постанови
прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и
спре производството, като не постанови заличаване на търговеца от търговския
регистър.
Поради
несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не
дължи произнасяне по евентуално наведено основание за откриване на производство
по несъстоятелност – свръхзадълженост /относно
самостоятелността на това основание и допустимостта на евентуалното му
съединяване на неплатежоспособността е произнесено по реда на чл.290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014 г.
на ВКС по т. д. № 659/2014 г., I т. о., ТК/.
Ответното дружество на основание
чл.620, ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да
бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
„ПРАЙМ 7“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ № 15 ап.6, с начална дата на неплатежоспособността 01.08.2014 год.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на „ПРАЙМ 7“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ № 15 ап.6.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото
на „ПРАЙМ 7“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Тодор Икономов“ № 15 ап.6.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на „ПРАЙМ 7“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“
№ 15 ап.6.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ПРАЙМ 7“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ №
15 ап.6.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ПРАЙМ 7“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ №
15 ап.6, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „ПРАЙМ
7“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор
Икономов“ № 15 ап.6, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното
производство може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в
срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна
на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При невъзобновяване в
срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от
ТР.
ОСЪЖДА „ПРАЙМ 7“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ №
15 ап.6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева, представляваща държавна такса, на осн. чл.620,
ал.2 от ТЗ, вр. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР,
воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ
ВПИШЕ
настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: