Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,...........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 14724 по описа
за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното: Предявени са от „У.Б.” АД против Й.К.А.
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Ищецът
твърди, че на 16.06.2008г. сключил с ЕТ К.Й.А. с фирма „В.К.А.“, като
кредитополучател, договор за банков кредит-овърдрафт. Договорът бил сключен за
сумата от 30 000 лв. със срок на усвояване до 19.06.2009г. и срок на
погасяване на дълга до 20.06.2009 г. Договорът бил изменен с анекс № 1/04.08.2009г.,
№2/20.08.2009г. и №3 /11.11.2011г., като срокът за погасяване на кредита бил продължен
до 25.11.2014г. С анекс №2/20.08.2009г. като солидарен длъжник по договора се
задължил ответникът Й.к.А., който запазил това си качество и в анекс № 3/11.11.2011г.
Дължимите месечни вноски за периода 25.08.2012г.-25.03.2013г. не били платени в
срок. Поради тази причина, считано от 24.04.2013г., с едностранно изявление банката
обявила кредита за предсрочно изискуем, на основание чл.17.1 от Анекс №3/11.11.2011г.
към договора и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. На 21.03.2016г.
до ответника била изпратена нотариална покана, която била връчена на
11.04.2016г. по реда на чл.47 от ГПК. Ответникът дължал сумата от 28
200лв./главница/, 26 134.38лв./договорни лихви за периода
25.08.2012г.-11.05.2016г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.05.2016г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се
снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 25 394/2016г. на СРС, ГО, 79
състав, срещу която ответникът възразил, поради което заповедта не могла да
влезе в сила. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи горепосочените суми - 28 200 лв./главница/, 26 134.38 лв./общ размер на договорни
лихви за периода 25.08.2012г.-11.05.2016г., от които 2506.45 лв. –
възнаградителна лихва за периода
25.08.2012г.-24.04.2013г., 16 193.89 лв./лихва върху просрочена главница за
периода 25.08.2012г.-11.05.2016г. и 7434.06 лв./просрочена лихва “миграция“ за
периода 25.08.2012г.-24.04.2013г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.05.2016г. до окончателното изплащане. С допълнителна искова молба
предявява евентуални осъдителни искове, с които моли, в случай, че бъдат
отхвърлени установителните искове, да бъде осъден ответника да заплати 28 200
лв./главница/, 26 134.38 лв./общ размер на договорни лихви за периода
25.08.2012г.-11.05.2016г., от които 2506.45 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г.,
16 193.89лв./лихва върху просрочена главница за периода
25.08.2012г.-11.05.2016г. и 7434.06лв./просрочена лихва “миграция“ за периода
25.08.2012г.-24.04.2013г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.05.2016г. до окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и
в заповедното производство разноски. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения:претенцията за договорна лихва
за периода 24.04.2013г.-11.05.2016г. била неоснователна, тъй като след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ищецът нямал право да начислява
договорна лихва; вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми с
писмо изх.№ 0147/0113/23.04.2013г., връчено на 24.04.2014г., а не с нотариална
покана от 21.03.2016г.; претенцията за лихва за целия исков период
25.08.2012г.-11.05.2016г. в размер на 26 134.38 лв. била изцяло
неоснователна, тъй като била погасена по давност; оспорва размера на предявения
иск за главницата; за вземанията по договора била учредена ипотека върху
недвижим имот, който бил продаден от синдика в производство по несъстоятелност
на ЕТ „В.К.А.“ по т.д. № 40/2014г. на ОС – Пазарджик и с получената сума били
погасени част от вземанията на банката. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ: За да бъде уважен този иск, трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването
на договор за банков кредит – овърдрафт №67/16.06.2008г., допълнен с анекси,
сключени между страните и тяхното съдържание; 2/да е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита; 3/ размерът на задълженията да е определен, съгласно
условията на договора. В
тежест на ответника е да ангажира доказателства за извършените плащания по
договора. Видно
от договор за банков кредит – овърдрафт № 67/16.06.2008г., сключен между ищеца
и трето за спора лице, страните са се споразумели ищецът, в качеството на
кредитор, да предостави на кредитополучателя ЕТ К.Й.А. с фирма “В.К.А.“ в
качеството на кредитополучател, сумата от 30 000 лв., а кредитополучателят
е поел задължение да върне кредита при условията на договора. Кредитът е
отпуснат при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за
оборотни средства; вид на кредита: овърдрафт кредит; краен срок за усвояване –
до 19.06.2009г.; краен срок за погасяване – 20.06.2009г.; годишен лихвен
процент по редовен дълг - 9.90%, който
включва базисен лихвен процент от 5.459 % /SOFIBOR1W/ и надбавка от 4.441 %.; лихвен процент по просрочен
дълг – 16.90%; падеж за възнаградителна
лихва – 20-то число от всеки текущ месец/т.12.2.1/; лихва върху просрочена
главница - изискуема от датата на забава; обезпечения – уредени са в чл.13 от
договора, сред които е и учредена ипотека върху недвижим имот. Към договора са подписани три анекса
– анекс №1/04.08.2009г., анекс № 2/20.08.2009г. и анекс №3/ 11.11.2011г. С
анекс № 2/20.08.2009г. като солидарен длъжник се е задължил ответникът Й.К.А.,
който е запазил това си качество и в анекс № 3/11.11.2011г. С анексите
са променяни годишните лихвени проценти върху редовна и просрочена главница,
падежа на лихвите и крайният срок за издължаване на кредита. В анекс №
3/11.11.2011г. страните са приели, че главницата от 30 000 лв. ще бъде погасена
на 37 месечни вноски, платими на 25-то число на месеца, както следва:
25.11.2011г.-25.09.2012г. - 11 месечни вноски всяка по 200лв.,
25.10.2012г.-25.10.2014г. - вноски от 1000 лв. и на 25.11.2014г. – една
последна изравнителна вноска от 2800 лв. В чл.7.2 от анекс № 3 е прието, че
просрочените лихви към 11.11.2011г. са 9 099.06 лв. и ще бъдат погасени на 23
месечни погасителни вноски, всяка платима на 25-то число на съответния месец,
както следва: 25.11.2011г.-25.09.2012г. – 11 месечни вноски, всяка в размер на
185лв., 25.10.2012г. до 25.08.2013г. – 11 месечни вноски, всяка в размер на
500лв. , на 25.09.2013г. – една последна изравнителна вноска. В анекс № 3 е определен краен срок за
погасяване на главницата – 25.11.2014г. Представено е писмо изх.№ 0/47/0113
от 23.04.2013г., което банката е адресирала до кредитополучателя ЕТ „В.К.А.“ и
до Й.К.А., с което е заявила, че обявява кредита за предсрочно изискуем, но
липсват доказателства това уведомление да е било връчено на ответника./л.152/. По
искане на банката на 10.06.2016г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.
№ 25394/2016г. на СРС, ГО, 79 състав, с която е разпоредено длъжниците ЕТ“В.К.А.“,
К.Й.А. и Й.К.А. солидарно да заплатят на „У.Б.”АД сумата от 28 200 лв. /главница,
дължима по договор за кредит-овърдрафт от 16.06.2008г./, 26 134.38 лв./договорна лихва за периода 25.08.2012г.-11.05.2016г./,
ведно със законната лихва от 12.05.2016г. до окончателното изплащане и разноски
в размер на 2700.71 лв. В
обстоятелствената част на заявлението по чл.417 от ГПК банката е посочила, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 24.04.2013г. Срещу
заповедта за незабавно изпълнение е подадено възражение по чл.414 от ГПК от Й.К.А.. Представена
е нот.покана от 11.04.2016г./л.105/, с която банката е заявила, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, но тази нотариална покана не е връчена на ответника. В приложена към нотариалната
покана разписка/л.107/ е отразено, че при посещения на адреса не е открит Й.А.,
нито друго лице, на което да бъде връчена поканата, поради което е залепено
уведомление на входната врата и пуснато съобщение в пощенската кутия. По
делото са приети основно и допълнително заключения на счетоводна експертиза, от
които се установява, че неизплатената главница е 28 200 лв., непогасената
възнаградителна лихва за периода 11.11.2011г.-24.04.2013г. е 500.93 лв., а след
24.04.2013г. банката не е начислявала възнаградителна лихва. Лихвата върху
просрочена главница за периода 25.10.2012г. - 24.04.2013г. е 1627.98 лв., а за
периода 25.10.2012г.-11.05.2016г./денят, преди подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК/ – 15 817.37 лв., просрочената лихва /миграция/ по чл.7.2 от
Анекс № 3/11.11.2011г. за периода 11.11.2011г.-24.04.2013г.
е 8174.06 лв. Последното плащане по договора е на 28.02.2013г., с което е
платена вноска от 25.03.2012г. Срокът на действие на договора е до 25.11.2014г.
Нито една от останалите дължими вноски не е платена. Допълнителното заключение
на счетоводната експертиза по искане на ищеца е изготвено в три варианта – за
задълженията към 24.04.2013г./датата на предсрочна изискуемост, посочена от
банката в заявлението по чл.417 от ГПК/, към 11.05.2016г./датата,
непросредствено преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК/ и към 25.11.2016г.
Представен е доклад от 02.12.2016г.
от синдика по т.д. № 40/2014г. на ОС-Пазарджик, от който се установява, че при
осребряване на имуществото на ЕТ „В.К.А.“ е събрана сума от 29 800 лв. от продажба на
недвижим имот, с която са заплатени месечни възнаграждения на синдика за
м.05.2016г. - 23 000лв., за изготвяне и оценка на имущество на оценител – 500
лв., и още 5000 лв. – за „изпълнение на
ЧСР“, след което е останала сума от 1 293.75лв., за която е направено
предложение също да се разпредели за неплатените възнаграждения на синдика./л.144/. При
така събраните доказателства съдът приема, че страните са обвързани от процесния
договор за банков кредит – овърдрафт и
анекс № 2 и № 3 към него. Неоснователно
е възражението на ответника, че са нищожни анекс № 2/20.08.2009г. и № 3/11.11.2011г.,
тъй като били сключени след изтичане на срока, уговорен в договора и в предхождащия
ги анекс, и след като вземането за главница
по договора и по предхождащия ги анекс било станало изцяло изискуемо. Съгласно
чл. 365, ал.1 от ЗЗД, страните могат да постигнат спогодба относно предходни свои задължения,
като си направят взаимни отстъпки. В този смисъл анекс № 2/20.08.2009г., макар
и сключен след изтичане срока на договора за банков кредит-овърдрафт от
16.06.2008г., и анекс №3/11.11.2011г., макар и сключен след изтичане на срока
на анекс № 2/20.08.2009г., са породили действие и обвързват страните. Относно
останалите възражения за нищожност на двата анекса, направени с молба в съдебно
заседание от 25.04.2018г. – съдът приема, че тези възражения са преклудирани,
като мотиви за това са изложени в съдебно заседание от 25.04.2018г. Дори и да не
се възприеме това становище на настоящия състав, то възраженията са
неоснователни. Без значение е дали при подписването на анексите банката е
представлявана от упълномощено лице, тъй като съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт,
се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В този смисъл, дори и анексите да са подписани от лице, без представителна
власт, последващите действия на ищеца по начисляване на лихви, образуване на
заповедно и исково производство по недвусмислен начин установяват, че
банката се счита за обвързана от
клаузите на анексите, респ. че при сключването им е изразена именно нейната
воля. Спорни въпроси по делото са: какъв е размерът на задълженията по
договора за кредит; на коя дата е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; дали
кредиторът е съобразил плащане, постъпило от продажба на ипотекиран недвижит
имот, който е продаден от синдик в производство по несъстоятелност на ЕТ „В.К.А.“
по т.д. № 40/2014г. на ОС – Пазарджик; погасени ли са задълженията по давност. По претенцията за главницата: От основното и допълнително заключение на счетоводната
експертиза, които съдът приема, се установява, че неизплатената главница е 28
200 лв., непогасената възнаградителна лихва за периода 25.10.2012г.-24.04.2013г.
е 500.93 лв., а след 24.04.2013г. банката не е начислявала възнаградителна
лихва. Лихвата върху просрочена главница за периода 25.10.2012г. -24.04.2013г.
е 1627.98лв., а за периода 25.10.2012г.-11.05.2016г./денят, преди подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК/ – 15 817.37 лв., просрочената лихва /миграция/ по
чл.7.2 от Анекс № 3/11.11.2011г. за
периода 11.11.2011г.-24.04.2013г. е 8174.06 лв. Последното плащане по договора
е на 28.02.2013г., с което е платена вноска от 25.03.2012г. Съгласно анекс №
3/11.11.2011г. срокът на действие на договора е до 25.11.2014г. Нито една от
останалите дължими вноски не е платена. По
делото липсват доказателства банката да е уведомила ответника, че обявява
кредита за предсрочно изискуем. Представено е уведомление изх.№ 0/47/0113 от
23.04.2013г., което банката е адресирала до кредитополучателя ЕТ „В.К.А.“ и до Й.К.А.,
с което е заявила, че обявява кредита за предсрочно изискуем, но липсват
доказателства това уведомление да е било връчено на ответника. Представена е и
нот.покана от 11.04.2016г./л.105/, с която банката е заявила, че обявява кредита
за предсрочно изискуем, но тази нотариална покана също не е връчена на Й.А.. В приложена към нотариалната покана разписка/л.107/
е отразено, че при посещения на адреса не е открит ответника, нито друго лице,
на което да бъде връчена поканата, поради което е залепено уведомление на
входната врата и пуснато съобщение в пощенската кутия. Тъй
като съобщението на банката за обявяване на кредита за предсрочон изискуем не е
връчено на Й.А., съдът приема, че до настъпване на крайния срок на договора –
25.11.2014г. кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. След
изтичане на срока на договора, уговорен в анекс № 3/11.11.2011г. – 25.11.2014г.
е настъпила изискуемостта на всички неплатени вноски. Размерът на
неплатената главница по договора и анексите е 28 200лв./основно и допълнително
заключение на счетоводната експертиза/, колкото претендира ищецът, поради което
предявеният иск е изцяло основателен. Няма
основание за намаляване размера на главницата, а и на лихвите с извършени плащания
в производството по несъстоятелност по т.д. № 40/2014г. на ОС – Пазарджик,
водено срещу ЕТ „В.К.А.“, тъй като от доклад от от 02.12.2016г. от синдика по
цитираното търговско дело се установява, че при осребряване на имуществото е
събрана сума от 29 800 лв. от продажба на недвижим имот, с която са заплатени
месечни възнаграждения на синдика за м.05.2016г. - 23 000лв., за изготвяне и оценка
на имущество на оценител – 500 лв., и още 5000 лв. – за „изпълнение на ЧСР“, след което е
останала сума от 1 293.75лв., за която е направено предложение също да се
разпредели за неплатените възнаграждения на синдика./л.144/. От заключението на
допълнителната счетоводна експертиза, което съдът приема, се установява, че
след 28.02.2013г. не са извършени плащания по дълга, т.е не са постъпили суми
за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит от производството
по несъстоятелност. По предявените искове за възнаградителна
лихва, за лихва върху просрочена главница и просрочена лихва/миграция/: С
ИМ ищецът е поискал да бъде уставено задължението на ответника за заплащане на договорни лихви в размер общо от 26
134.38 лв. за периода 25.08.2012г.-11.05.2016г. От допълнителната ИМ и извлечението
от счетоводните книги, приложено към заявлението по чл.417 от ГПК, се
установява, че сумата за договорни лихви от 26 134.38 лв. включва различни видове лихви: 2506. 45 лв. /договорен лихвен
процент върху редовна главница(възнаградителна лихва) за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г./, 16 193.89 лв. /лихва върху
просрочена главница за периода 25.08.2012г.-11.05.2016г./ и 7434.06лв./просрочена
лихва/миграция/ за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г./извлечение от счетоводните
книги към заявление по чл.417 от ГПК – л. 96
и допълнителна искова молба– л.139 – гръб/. От
допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което съдът приема като
изчисления, се установи, че е останала неизплатена възнаградителна лихва за
периода 11.11.2012г.- 24.04.2013г. в размер на 500.93 лв. Тъй като ищецът
претендира възнаградителна лихва за по-кратък период, а именно от 25.08.2012г.
до 24.04.2013г., съдът определи размера на възнаградителната лихва за периода
25.08.2012г.-24.04.2013г. по таблица № 2 и таблица № 3 от допълнителната
счетоводна експертиза. От таблица № 2 се установява, че начислената
възнаградителна лихва за периода 25.08.2012г. - 25.10.2012г. е
330.95лв./168.78лв.+162.17лв./. В настоящото производство не се търси
възнаградителна лихва за периода преди 25.08.2012г., поради което съдът не
взема предвид възнаградителната лихва за периода 11.11.2011г. - 25.08.2012г.,
която е извън предмета на делото. От
таблица № 3 се установява какви плащания е извършил ответника за периода
23.12.2011г. - 28.02.2013г. Периодът 23.12.2011г. – 25.03.2012г. е извън
процесния период, единствено плащането от 28.02.2013г. от 680.87 лв. е в
рамките на процесния период, но вещото лице е посочило, че с него следва да
бъдат погасени по-стари задължения на ответника, поради което съдът прие, че
задълженията за възнаградителна лихва за периода 25.08.2012г.-25.10.2012г. в
размер общо на 330.95 лв. не са изплатени и се дължат от ответника. Лихвата
върху просрочена главница за периода 25.10.2012г.-11.05.2016г., според
счетоводната ексертиза, възлиза общо на 17 445.55лв./1627.98 лв. + 15
817.37лв./, а просрочената лихва/миграция/ по чл.7.2 от Анекс №3/11.11.2011г. за
периода 11.11.2011г.-24.04.2013г. е 8174.06лв. Тъй като ищецът претендира
просрочена лихва/миграция/ за по-кратък период от установения от вещото лице, а
именно за периода
25.08.2012г.-24.04.2013г., съдът определи лихвата за посочения период
25.08.2012г.-24.04.2013г. по таблица № 6 от допълнителната счетоводна
експертиза на 7249.06 лв. Така по делото е
установено, че ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 330.95лв. за
периода 25.08.2012г. - 24.04.2013г., 17 445.55 лв./лихва върху просрочена
главница за периода 25.10.2012г.-11.05.2016г./ и 7 249.06 лв./просрочена
лихва/миграция/ за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г./, до който размер и период
исковете са доказани. По възраженията за изтекла погасителна
давност: Възражението
е неоснователно по отношение на главницата, тъй като последната вноска по нея е
станала изискуема на 25.11.2014г., когато е изтекъл срокът на договора, съгласно
анекс №3/11.11.2011г., а ИМ по чл.422, ал.1 от ГПК е подадена на 12.05.2016г., преди да изтече
петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД. Възражението за
погасителна давност по отношение на възнаградителната лихва също е неоснователно. Възнаградителната лихва
се погасява с изтичането на петгодишна давност, защото тази лихва е част от единното задължение за връщане на кредита, представлява печалбата
на банката по кредита, а не се дължи за забавено изпълнение на задълженията по
договора. ИМ е подадена на 12.05.2016г., когато е подадено заявлението по
чл.417 от ГПК, а към тази дата не е изтекла петгодишна давност. Предявеният иск
за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за периода
25.08.2012г.-24.04.2013г. за сумата от 330.95лв., а в останалата част до пълния
предявен размер от 2506.45лв. следва да
бъде оставен без уважение. Възражението
за изтекла погасителна давност е частично основателно по отношение на
претенцията за лихва върху просрочена главница, поради следните съображения: Съгласно чл.111, б.“в“
от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Лихвата
върху просрочена главница и лихва просрочие/миграция/ са един и същи вид лихва
– за просрочие, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. От
заключението на счетоводната експертиза се установи, че лихва върху просрочена
главница се дължи за периода 25.10.2012г. - 11.05.2016г. в размер на 17
445.55лв. Тъй като вземането се погасява с изтичане на тригодишна давност, а ИМ
е подадена на 12.05.2016г., погасено по давност е вземането за лихва за периода
25.10.2012г. - 12.05.2013г., не и за периода 12.05.2013г.-11.05.2016г. Съдът,
след като извади от общия размер на задължението стойността на лихвата върху
просрочена главница за периода 25.10.2012г.-24.04.2013г. в размер на 1627.98лв.
и лихвата върху просрочена главница за периода 24.04.2013г.-11.05.2013г. по
таблица № 8 от допълнителната счетоводна експертиза в размер на 4.07лв.,
определи общият размер на дължимата лихва на 15 813.50 лв. за периода
12.05.2013г.-11.05.2016г. /17 445.55лв. – 1627.98 лв. – 4.07 лв./, до който
размер и период искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен
размер от 16 193.89лв. и за периода 25.08.2012г.-11.05.2013г. искът следва да
бъде оставен без уважение. Основателно
е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на просрочената
лихва/миграция/ за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД това вземане се погасява с изтичане на тригодишна давност. Тъй като
исковата молба е подадена на 12.05.2016г., вземанията за лихва за периода преди
12.05.2013г. са погасени по давност, вкл. и вземането за просрочена лихва
/миграция/ за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г., поради което този иск следва
изцяло да бъде оставен без уважение. По предявените с допълнителна искова молба евентуални осъдителни искове: Исковете
са недопустими, тъй като са предявени на същото основание, за същите задължения
по размер и период, за който е издадена заповедта по чл.417 от ГПК по чгр.д. №
25 394/2016г. на СРС, ГО, 79 състав, поради което производството по тях следва
да бъде прекратено. Съгласно мотивите
към ТР № 8/2017 от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, позоваването
на друга дата на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит
няма за последица изменение на основанието, от което произтича задължението, респ. не променя основанието
на иска. По
разноските: Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в
заповедното производство разноски в размер на 5614.58 лв., съобразно уважената
част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 397.32 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, по отношение на Й.К.А., ЕГН ********** ***, че дължи на „У.Б.”
АД, ЕИК *******, съдебен адрес ***, сумата от 28 200 лв./главница по договор за
банков кредит – овърдрафт № 67/16.06.2008г. и анекси № 2/20.08.2009г. и №
3/11.11.2011г./, сумата от 330.95 лв./възнаградителна лихва за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г./,
15 813.50 лв./лихва върху просрочена главница за периода 12.05.2013г.-11.05.2016г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2016г. до
окончателното изплащане, за които задължения е издадена заповед по чл.417 от ГПК
по чгр.д. № 25394/2016г. на СРС, ГО, 79 състав, като иска за възнаградителна лихва в останалата част до пълния
предявен размер от 2506.45 лв. и иска за
лихва върху просрочена главница в останалата част до пълния предявен размер
от 16 193.89лв. и за периода 25.08.2012г.-11.05.2013г., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.” АД против
Й.К.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане
за установено, че Й.К.А. дължи на „У.Б.” АД сумата от 7 434.06лв./просрочена
лихва/миграция/ по чл.7.2 от анекс № 3/11.11.2011г. към договор за банков
кредит – овърдрафт № 67/16.06.2008г. за периода 25.08.2012г.-24.04.2013г./, за която
сума е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 25394/2016г. на СРС, ГО,
79 състав.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото по предявените
евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за
заплащане на сумата от 28 200 лв./главница по договор за банков кредит –
овърдрафт № 67/16.06.2008г./, 26 134.38 лв./общ размер на
договорни лихви за периода 25.08.2012г.-11.05.2016г., от които 2506.45 лв. –
възнаградителна лихва за периода
25.08.2012г.-24.04.2013г., 16 193.89лв./лихва върху просрочена главница за
периода 25.08.2012г.-11.05.2016г./ и 7434.06лв./просрочена лихва “миграция“ за
периода 25.08.2012г.-24.04.2013г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.05.2016г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Й.К.А. да заплати на „У.Б.” АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 5614.58
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД
да заплати на Й.К.А., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 397.32 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: