Определение по дело №57361/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13959
Дата: 18 април 2023 г. (в сила от 18 април 2023 г.)
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20221110157361
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13959
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110157361 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:

Г. Ю. А. е предявил срещу *********** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 6 от договор за паричен
заем № 698170/28.06.2022 г., поради противоречие на закона и добрите нрави, както и
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5 лв.,
част от вземане в общ размер от 145,41 лв., представляващо платена без основание по
нищожната договорна клауза неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 500 лв. със срок на
погасяване от 11 седмици и уговорена неустойка от 145,41 лв. по чл. 6 от договора в случай
на непредставяне на посоченото обезпечение в срок – физическо лице-поръчител или
банкова гаранция. Поддържа, че е платил неустойката, но счита, че посочената договорна
клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като уговорената неустойка излиза
извън присъщите функции на неустойката и цели единствено неоснователно обогатяване,
поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
намира и че същата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Намира и че целият договор за заем е нищожен поради нарушение на разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора не е посочен начинът на изчисление
на посочения размер на ГПР и размер на дължимата лихва. Ето защо моли са установяване
на нищожността на клаузата и връщане на платената без основание неустойка, за която
предявява частичен иск.
1
Ответникът признава за възникналото между страните заемно правоотношение и получения
от ищеца заем в размер на 500 лв., но оспорва исковете, като счита, че клаузата на чл. 6 от
договора не е нищожна и не противоречи на добрите нрави и на ЗПК, тъй като е уговорена с
цел недопускане на неравновесие между страните при неизпълнение на същественото
задължение на заемателя да предостави обезпечение, при условие на което кредиторът е
поел риска да предостави заем на конкретното лице с оглед оценката на неговата
кредитоспособност. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания по
методика, описана в договора, като оспорената неустойка не следва да се включва в него,
тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на потребителя, а
клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на заем с
посоченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, което противоречи на
императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави.
Предвид твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за паричен заем № 698170/28.06.2022 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 500 лв. и на основание чл. 6 в негова тежест е възникнало
задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение в срок в размер
на 145,41 лв.
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че
е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Исканията на ищеца за допускане на ССЕ и за събиране на писмени доказателства по реда
на чл. 190 ГПК целят установяването на относими по делото факти и следва да бъдат
уважени.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023 г. от 13:30
ч., за което страните да бъдат призовани.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие описаните в исковата
молба документи (т. I от доказателствата, посочени на стр. 7 и 8 от исковата молба).
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
2
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице *************, специалност: счетоводна отчетност.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3