№ 500
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507637 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7637/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Етажна
собственост на жилищна сграда в гр.София бул.******* срещу решение №20067555 от
15.03.2021 г постановено по гр.д.№24401/19 г на СРС, 173 състав , с което са отменени по
иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС на „Ч.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Бургас всички
решения на ОС на ЕС на 19.09.2018 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния 30-дневен срок по чл.40 ал.2
ЗУЕС , а СРС е игнорирал поставянето на съобщения за взетите решения на 4 табла в
етажната собственост по реда на чл.16 ал.7 ЗУЕС , както и фактът , че е не е ЕС не и имало
друго задължения да уведоми ищеца за взетите решения . Ищецът е влизал в мазе на етажен
собственик и е извършвал СМР във входовете , поради което не е имал проблем да се
запознае с взетите решения . В исковата молба липсва оплакване относно
законосъобразността на свикване на ОС на ЕС и за съставяне на нарочен протокол за
разгласяване на поканата . Въззивникът е представил покана за свикване на ОС на ЕС и
списък за уведомяване на собствениците . На събранието са присъствали собственици на
повече от 67 % идеални части от общите части .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Исковата
молба е подадена в срок , защото е нарушен чл.16 ал.7 ЗУЕС и липсва изявление за
изготвяне на протокола и отделен протокол за поставяне на съобщение за изготвения
протокол . От показанията на разпитаните свидетели Д. , Т. и Т. се установява , че ищецът не
е имал достъп до входовете на сградата т.е. нарушен е чл.16 ал.7 ЗУЕС за поставяне на
съобщението за изготвяне на протокола на видно и общодостъпно място на входа на
сградата . В тази връзка е без значение хипотетична възможност да ищеца да осъществи
достъп до входа на сградата . Можело е ищецът да бъде уведомен и по електронната поща ,
но това не е сторено . В исковата молба са изложени твърдения за нарушаване на реда за
свикване на ОС на ЕС , като не е необходимо да се посочват конкретни нарушения , които
ищецът не е можел да знае към този момент , а в тежест на ответника е да докаже
законосъобразно свикване и провеждане на ОС на ЕС . По делото не е доказано , че се касае
за неотложен случай с дерогиране на 8-дневния срок по чл.13 ал.1 изр.2 ЗУЕС . В протокола
от процесното общо събрание е посочено , че са присъствали 41 души от общо 66
собственици , но не е посочено кои са тези присъстващи , за кои обекти и колко идеални
части представляват т.е. не може да се установи дали е имало кворум и колко като идеални
части как са гласували съгласно чл.16 ал.5 ЗУЕС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.03.2021 г и
е обжалвано в срок на 06.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено от фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отмени посоченото решение на ОС на ЕС СРС е приел , на първо място , че искът е
допустим . Не е показано от ответника надлежно разгласяване на взетите решения на ОС на
ЕС от 19.09.2018 г. Чл.16 ал.7 ЗУЕС изисква съобщение за изготвяне на протокола на ОС на
ЕС да се постави на общодостъпно място в сградата , като за поставянето се изготвя
протокол от управителя и един собственик , ползвател или обитател , в който протокол се
удостоверява датата , часът и мястото на поставяне на съобщението . Данни за съставяне на
такъв протокол по делото липсват , нито са приложени други способи за връчване .
Според СРС в случая е нарушен реда за свикване на ОС на ЕС по чл.13 ал.1 ЗУЕС . По
делото е налице покана за ОС на ЕС , но не е съставен надлежен протокол за поставянето й ,
2
а и ищецът не е уведомен за събранието по друг начин и няма достъп до входа на сградата ,
за да научи за общото събрание .
Според СРС не са спазени и чл.15 ал.1 и ЗУЕС и чл.16 ал.5 ЗУЕС , защото в протокола не е
отразено какъв процент от собствениците в общите части са били представени на ОС и кой
собственик как е гласувал /независимо от единодушно взетите решения/ .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно , при следните уточнения .
Исковете за отмяна на решение на ОС на ЕС са конститутивни и имат за свой предмет
субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на
ОС на ЕС . Решенията на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел.
След влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни
собственици, включително и за тези, гласували „против“ на общото събрание, както и за
неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл.40 ал.1 ЗУЕС могат да бъдат само
приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно
засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният
собственик е гласувал за или против атакуваното от него решение. Основание на исковете
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването
и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са заявени в преклузивния
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Исковата молба е подадена в срок и решението на СРС е допустимо . Ищецът не е имал
достъп до входовете на сградата /показания на св.Р. Т./ т.е. нарушен е чл.16 ал.7 ЗУЕС за
поставяне на съобщението за изготвяне на протокола на видно и общодостъпно място за
всички собственици/обитатели . Порочна е практиката да се поставят съобщения за ОС на
ЕС само вътре във входовете на ЕС , при положение , че в ЕС има и търговски/нежилищни
обекти , които ползват вход директно от улицата и нямат достъп до входовете . В такава
хипотеза би следвало да се поставят – със съставяне на надлежен протокол - съобщения и
на всеки един от тези нежилищни обекти или собствениците/ползвателите им да се
уведомяват поотделно . Без значение е хипотетичната възможност ищецът да е научил за
решенията на ОС на ЕС , а и по делото няма категорични доказателства в тази насока .
Правилно СРС е изследвал законосъобразността на свикване на ОС на ЕС и е констатирал ,
че не е съставен нарочен протокол за разгласяване на поканата за ОС на ЕС . При
оплаквания в исковата молба за незаконно свикване на ОС на ЕС в тежест на ответника е да
докаже обратното – че ОС на ЕС е свикано при спазване на чл.13 ал.1 ЗУЕС , включително и
със съставяне на протокол за разгласяването . Въпросната норма е императивна и
изключително важна , като съставянето на протокол за разгласяване на поканата за ОС на
ЕС е важно с оглед защитата на правата на собствениците/ползвателите в ЕС. Нарушаването
й – както в случая – е достатъчно основание за отмяна на ОС на ЕС . Отделно , поред
настоящия случай не се касае за „неотложен случай“ по смисъла на чл.13 ал.1 изр.1 ЗУЕС.
3
Процесуалните действия по защита на собствеността на ЕС не са равнозначни на авария ,
бедствие или друго подобно събитие , което ЗУЕС има предвид като „неотложен/спешен
случай“ . Нарушен е и чл.16 ал.5 ЗУЕС , който изисква в протокола на ОС на ЕС да се
впишат явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват,
номера на самостоятелния обект и начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или
"въздържал се" .
Според настоящия съд СРС неправилно не е приел като доказателство по делото копие
от книга на етажната собственост . Същата е представена още към отговора на исковата
молба , а в разпореждането от 25.09.2019 г неправилно е указано на ответника да представи
преписи от доказателствата към исковата молба , а не от тези към отговора . Възможност за
представяне на доказателствата и можело да бъде дадена и в първото о.с.з след даване на
надлежни указания . При констатираните нарушения при свикване на ОС на ЕС –
достатъчни за отмяна на взетите решения – е безцелно да се установява дали взетите
ЕДИНОДУШНИ решения са при необходимия кворум .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . Пред СГС разноски се
дължат от въззивника в размер на 650 лева адвокатско възнаграждение . То този размер
въпросното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е намалено поради прекомерност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20067555 от 15.03.2021 г постановено по гр.д.№24401/19 г на
СРС, 173 състав .
ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищна сграда в гр.София бул.******* да заплати на
„Ч.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Бургас сумата от 650 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.2 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4