№ 257
гр. Велико Търново, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20204100100771 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът ***. от гр.В.Търново твърди , че на 23.08.2011 г. във връзка с провеждане на
разследване за извършено престъпление по чл.234, ал.1 НК по ДП № ЗМ-109/2011 г. на ОД
на МВР В.Търново с протокол за оглед на местопроизшествие, след като е претърсен и от
него са иззети акцизни стоки без бандерол е неправомерно / тъй-като не е бил средство на
престъплението по смисъла на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК , за да се задържа и отнема в полза на
държавата/ задържан и предаден на отговорно пазене в Авторемонтна работилница при ОД
на МВР собствения му лек автомобил „***. По НОХД № 1194/2013 г. на ВТРС в
проведеното на на 20.06.2017 г. , съдът е постановил на основание чл.381, ал.5, т.6 от НПК
да му бъде върнат автомобила . Връщането му е извършено на 03.04.2018 г. с приемо-
предавателен протокол като поради окаяното му техническо състояние и функционална
негодност за самоходно придвижване / нарушена боя и неработещ двигател/, причинено от
лошо съхранение е извозен с „Пътна помощ“.
От неправомерното задържане и непредприемането на необходимите мерки за
неговото съхранение с цел предотвратяване на увреждания е претърпял имуществени
вреди във вид на 1/ пропуснати ползи поради невъзможността да го ползва по
предназначение, изразени / съизмерени / със средния месечен наем на лек автомобил със
същите технически данни за целия период на задържането, остойностени в претенция за
обезщетение в размер на 35 000 лева ; 2/ претърпени загуби във вид на а/ разноски за
репатрирането на автомобила в размер на 54 лева по фактура № 589/03.04.2018 г. ; б/
стойността на лекия автомобил, възлизаща на 3446 лева , поради невъзможността да бъде
поправен и пълната му негодност да служи по предназначение; в/ начислени и отчасти
платени / в размер на 650 лева към 25.10.2020 г. при месечна вноска от 146,23 лева/ по
образувано срещу него изпълнително дело № 490/2019 г. на ЧСИ, вписан в регистъра на
КЧСИ под № 896 с район ВТОС местен данък, лихви за забава/ за периода от 2013 г. до
2017 г. / и разноски , свързани с лекия автомобил- в общ размер на 1500 лева.
Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да осъди
солидарно Прокуратурата на РБ и ОД на МВР В.Търново да му заплатят обезщетение за
претърпените имуществени вреди в общ размер на 40 000 лева , включващо по вид и
фактически произход горните суми.
1
В с.з. ищецът не се явява и представлява.
ОД на МВР гр.В.Търново чрез процесуалния си представител в качеството на
юрисконсулт оспорва претенциите с възражения/ доводи , че изземването и задържането
на лекия автомобил е правомерно действие, тъй-като съответства на хипотезата на чл.109
НПК; ищецът не твърди и не е представил доказателства да е оспорвал през целия период
каквито и да било действия или бездействия на органите на разследването по реда на НПК
във връзка с автомобила , нито е правил искане за връщането му , а фактът , че е бил лишен
от ползването му не означава непременно, че е вредоносен, още повече , че такива
доказателства не са събрани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на РБ чрез процесуалния си представител в качеството на
юрисконсулт оспорва претенциите с възражения /доводи/, че не съществуват обстоятелства
, запълващи легалния фактически състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, тъй-като
изземването на лекия автомобил е извършено напълно законосъобразно на основание
чл.109 НПК; ищецът не е направил искане за връщането му преди приключване на
досъдебното производство съгласно чл.111, ал.2 НПК и съответно не му е отказвано
връщането ; не е установил , че е негов собственик; доколкото няма данни какво е било
физическото и техническо състояние на автомобила преди изземването му , твърдението,
че при връщането му е било окаяно е голословно и не може да се установи причинна
връзка между подобно неработещо състояние и поведение на прокурор; липсва каквато и
да било причинна връзка между начисляването на местния данък върху превозното
средство и задържането му по реда на НПК , тъй-като данъчното задължение произтича от
закона и не е обусловено от ползването или неползването на автомобила , нито
начисляването и плащането на данъка и лихвите може да е свързано с действие или
бездействие на прокуратурата и този вид разходи не представляват вреда ; затова щото
пропуснатата полза не се основава на предположения , а е винаги една доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото , претенцията за заплащане на такова
обезщетение чрез сумиране на средномесечен наем за автомобил със същите технически
данни няма опора в изложени в исковата молба твърдения за настъпване на такъв вид
вреда.
При евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК
събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Предявени са искове за вземания , чиято законова правна квалификация се извежда от
нормите на чл.49, вр. с чл.53 ЗЗД.
Посоченият по горе лек автомобил е бил предмет на изземване и приобщаване като
веществено доказателство и съответно предаден на отговорно пазене във връзка с
провеждане на разследване за извършено престъпление по чл.234, ал.1 НК по ДП № ЗМ-
109/2011 г. на ОД на МВР В.Търново с протокол за оглед на местопроизшествие от
23.08.2011 г. и е върнат на 03.04.2018 г. в резултат на одобрено от съда споразумение по
НОХД № 1194/2013 г. на ВТРС в проведено на 20.06.2017 г. съдебно заседание,
включващо тази последица/ чл.381, ал.5, т.6 от НПК/- факти, установени с представените
копия на съответните официални документи / протокол от съдебно заседание, протокол за
оглед на местопроизшествие и протокол за отговорно пазене от 23.08.2011 г. /, както и
заверено от страната копие на приемо- предавателен протокол от 03.04.2018 г. За периода
2013-2017 г. на основание факта на притежание на автомобила е вменено в публично
задължение на ищеца да заплати данък върху превозните средства / произтичащо от
нормата на чл.54, ал.1 ЗМДТ/ и лихви за забава в общ размер на 954,27 лева / акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 1200-1/07.09.2018 г. на Община
В.Търново/. За събирането на тези вземания е образувано изпълнително дело № 490/2019
г. на ЧСИ, вписан в регистъра на КЧСИ под № 896 с район ВТОС/ вж.покана за
2
доброволно изпълнение от 17.09.2020 г./ , което длъжникът е поискал да бъде спряно на
основание чл.454, ал.1 ГПК с превод по банков път на сумата 295,46 лева , явяваща се част/
20 %/ от дълга/ вж.копие от молба до съдебния изпълнител и вносна бележка – л.14 и л.15
от делото /. За репатриране / превозване/ на два автомобила на 03.04.2018 г. ищецът е
заплатил за услугата 108 лева / вж. фактура и фискален бон на л.8 от делото /.
Установените факти са негодни и доказателствено недостатъчни сами по себе си и
съвкупно да обосновават друг извод, освен този за неоснователност и недоказаност на
предявените искове.
Изземването на лекия автомобил и приобщаването му като веществено доказателство
по наказателното производство е последица на осъществяване на предпоставките за
допустимото му предприемане , включени в хипотезата на чл.109, пр.2-ро НПК , тъй-като в
това моторно превозно средство са намерени акцизни стоки без бандерол / кутии цигари/ и
съответно е послужило за извършване на престъплението по чл.234 НК в изпълнителната
форма на деянието „държане“, за което ищецът е признат за виновен и наказан.
Следователно процесуалното действие е правомерно , а щом е правомерно, последвалото
задържане на отговорно пазене на лекия автомобил за времето до предаването му не е
неоснователно против ползвателното правомощие от съдържанието на правото на
собственост , т.е. няма противоправен характер , за да е по начало правнозначим деликтен
вредоносен факт по смисъла на чл.49, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД /източник на вредни последици/
на същото основание. Категоричността на този извод е аргументирана от положенията /
обстоятелствата/ , че веществените доказателства се пазят до завършване на наказателното
производство / чл.111, ал.1 НПК/; ищецът не е поискал/ не твърди и не доказва да е
поискал/ преди завършването му при условията на чл.111, ал.2 НПК връщането на лекия
автомобил и съответно прокурорът не е отказал необосновано да му го върне, , т.е. макар
и връщането да не би затруднило разкриването на обективната истина и автомобилът да не
е предмет на административно нарушение е последвал отказ ; няма неоснователно
задържане на автомобила след приключване на наказателното производство/ не се твърди
и доказва нищо такова/, тъй-като ищецът е упражнил правото си като последица от
одобреното споразумение с подадена молба едва в деня на връщането му или малко преди
него/ сведение за това дава молбата до РС В.Търново на л.9 от делото/.
Обстоятелството , че за времето на задържането на лекия автомобил ищецът е бил
фактически лишен от възможността да го ползва по предназначение / да упражнява това
правомощие от съдържанието на правото на собственост/ в случая не поражда и не може
да породи претендираното право на обезщетение за претърпени имуществени вреди във вид
на пропуснати ползи, които той остойностява /съизмерва като сбор от средни месечни
наемни цени за автомобил със същите технически данни за цялото това време, без да се
позовава някакъв факт на конкретна и доказана пропусната полза, съставляваща реално
сигурно увеличение на имуществото му , което би настъпило ако бе ползвал автомобила, а
не е настъпила, тъкмо защото му е била отнета тази възможност. Впрочем една така
конструирана претенция по начало се употребява в практиката като модел на иск за
ликвидирането на последиците от икономическото явление с правно значение, наречено
неоснователно обогатяване за чужда сметка при ползване без правно оправдание на
чужда вещ - чл.59, ал.1 ЗЗД. Такова обаче тук е изключено, тъй-като държателят на
отговорно пазене- ОД на МВР не е ползвал автомобила по предназначение/ друга е целта на
задържането/ и следователно не може да се „обогати“за сметка на „обеднелия“ неползващ
собственик , спестявайки си разходи за наем .
Твърдението , че като последица на лошо съхранение в неизпълнение за
задължението на органите на разследването по чл. 110, ал.2 НПК / да вземат мерки
веществените доказателства да не се повредят или изменят/ автомобилът е бил в окаяно и
неработещо състояние до степен да е станал напълно негоден за поправяне и последващо
ползване по предназначение / подлежащ на „бракуване“/, е в логическо противоречие с
претенцията за обезщетение за пропуснати ползи и съответно я изключва по начало, тъй-
като е очевидно , че в това му състояние той не ще може въобще да се ползва или да се
3
извличат от него граждански плодове / икономически ползи/, за да е мислимо да се
пропускат такива.
Претенцията за обезщетение за претърпяна загуба, възлизаща на стойността на
напълно негодния за употреба по предназначение лек автомобил, дори и при опит да се
поправи двигателя му и това състояние на негодност е пряка последица от неизпълнение на
задължението по чл.110, ал.2 НПК/ чл.51 ЗЗД/ се основава на голословни твърдения ,
защото те нямат никаква опора в събраните доказателства/ няма въобще събрани такива / .
Страната следва да претърпи неблагоприятната последица от всеки неустановен и значим
за спорното право факт , отразена в правораздавателния резултат- поради собственото си
доказателствено бездействие или неумение, тъй-като съдът не решава делата по житейски
предположения - чл.235, ал.2, вр. с чл.154, ал.1, чл.12 ГПК.
Казаното се отнася и до претенцията за обезщетение за претърпяна загуба възлизаща
на разхода за превозване на автомобила от мястото където е бил оставен на отговорно
пазене до друго място , защото не е сигурно установено/ а само може да се предполага, че е
вероятно е така / , че този разход е за същия автомобил, но дори и да е за него, няма събрано
нито едно доказателство/ пряко или косвено/ за останалите обстоятелства от легалния
фактически състав на деликтната отговорност/ в конкретика: физическо и техническо
състояние на автомобила преди и след задържането и в тази връзка невъзможност да
бъде придвижен на собствен ход /.
Претенцията за обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се начислени и
отчасти платени по образувано срещу ищеца изпълнително дело № 490/2019 г. на ЧСИ,
вписан в регистъра на КЧСИ под № 896 с район ВТОС, местен данък, лихви за забава/ за
периода от 2013 г. до 2017 г. / и разноски по изпълнението , свързани с лекия автомобил е
напълно лишена от материалноправно основание , тъй-като тези негови задължения нямат
и не могат да имат никаква причинна връзка със задържането му и невъзможността да бъде
ползван по предназначение , ако и това задържане да би било неправомерно. И това е така ,
защото данъкът върху превозните средства се дължи не заради ползването им / че да е
мислимо при неправомерното му отнемане собственикът да търпи загуби от плащането на
данъка без основание , т.е. без да ползва автомобила, които да са причинени от
поведението на този, който го е отнел и поради това да следва да обезщети първия/ , а
заради притежанието – чл. 53, чл.54 ал.4 ЗМДТ.
При този изход на спора ответниците имат право на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй-като са осъществени предпоставките за пораждане на това упражнено
процесуално право , уредени с нормата на чл.78, ал.8 ГПК. Съдът го определя в размер на
по 200 лева в полза на всеки от тях.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. СТ. С., с ЕГН: ********** против ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр. Велико Търново и ПРОКУРАТУРАТА на РБ- София искове
да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 40 000 / четиридесет хиляди/ лева ,
представляваща сборно обезщетение за претърпени имуществени вреди, произлезли
от факта на задържане и непредприемане на необходимите мерки за съхранение на
собствения му лек автомобил „***, иззет на 23.08.2011 г. във връзка с провеждане на
разследване за извършено престъпление по чл.234, ал.1 НК по ДП № ЗМ-109/2011 г. на ОД
на МВР В.Търново с протокол за оглед на местопроизшествие, във вид на 1/ пропуснати
ползи поради невъзможността да го ползва по предназначение, изразени / съизмерени / със
средния месечен наем на лек автомобил със същите технически данни за целия период на
задържането/ от 23.08.2011 г. до 03.04.2018 г. / и остойностени в размер на 35 000 лева ; 2/
претърпени загуби във вид на а/ разноски за репатрирането на автомобила в размер на 54
лева по фактура № 589/03.04.2018 г. ; б/ стойността на лекия автомобил, възлизаща на 3446
4
лева , поради невъзможността да бъде поправен и пълната му негодност да служи по
предназначение; в/ начислени и отчасти платени / в размер на 650 лева към 25.10.2020 г.
при месечна вноска от 146,23 лева/ по образувано срещу него изпълнително дело №
490/2019 г. на ЧСИ, вписан в регистъра на КЧСИ под № 896 с район ВТОС местен данък,
лихви за забава/ за периода от 2013 г. до 2017 г. / и разноски , свързани с лекия автомобил- в
общ размер на 1500 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК С. СТ. С., с ЕГН: ********** да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Велико Търново сумата 200/ двеста/ лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК С. СТ. С., с ЕГН: ********** да заплати
на ПРОКУРАТУРАТА на РБ –София сумата 200/ двеста/ лева , представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5