№ 13319
гр. **, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110165038 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „**я“ ЕАД сумите, както следва:
М. В. Н.: сумата от 1326.57 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
10.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 80, находящ
се в гр. **, ж.к. „***“, бл. 24, вх. Б, ет. 6, сумата от 238.55 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2021г. до 08.11.2023г., сумата от 19.86 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.77
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.11.2023г., до
окончателно изплащане на задължението;
В. Й. П.: сумата от 1326.57 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
10.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 80, находящ
се в гр. **, ж.к. „***“, бл. 24, вх. Б, ет. 6, сумата от 238.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2021г. до 08.11.2023г., сумата от 19.85 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.76
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.11.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „**я“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците, респ. техните праводатели, като собственици на гореописания
недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до
1
процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в
45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение
за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му
задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответницата В. Й. П., с който предявените срещу нея искове се оспорват с довод,
че нито тя, нито наследодателката й *** П.а са сключвали договор с ищеца с предмет
доставка на топлинна енергия, както и че не ползва процесния имот, вкл. доставяната до
него топлинна енергия. В условията на евентуалност- в случай че се установи, че е
легитимирана да отговаря за задълженията, счита, че отговорността й се съизмерява с
притежавания от нея дял в съсобствеността по отношение на жилището от 1/6 идеална част.
Релевира възражение за погасяване на вземанията, предмет на исковете, по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата
М. В. Н., с който същата оспорва да притежава качеството потребител на топлинна енергия
по отношение на процесния имот, поддържайки, че не е нито собственик, нито вещен
ползвател на имота, а и доколкото на нейно име не били издавани нито фактури, нито други
документи. Независимо от това, счита, че дори и такива фактури да са издавани за
процесните задължения, същите не са годни да установят качеството й потребител на
топлинна енергия за исковия период. В условията на евентуалност спрямо довода за липса
на облигационно отношение между страните поддържа, че единствената топлинна енергия,
чиято стойност би могла да се претендира в случая, е за сградна инсталация, тъй като
радиаторите в имота били демонтирани, а отоплението- спряно. Същевременно, поддържа,
че формулата за начисляване на топлинна енергия за сградна инсталация по реда на чл. 61
от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването е нищожна, респ.
неприложима. В условията на евентуалност навежда възражение за погасяване на
задълженията по давност.
На 28.02.2025г. по делото е постъпила молба лично от ответницата М. В. Н., в която са
изложени твърдения за заплащане на задълженията, предмет на предявените по делото
искове, в общ размер на 4102.71 лева, за което към молбата е приложен фискален бон от
28.02.2025г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
2
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на
потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „**я“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца
части от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от
страните Договор от 13.02.1985г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, удостоверения за наследници на Б. А. П. и на Д. И., за която
от представеното от Столична община, район „Сердика“ удостоверение за идентичност на
имена с изх. № 31/14.03.2024г. се установява, че е лице, носило преди това последователно и
имената *** Й. П.а и *** Й. Николова, както и от решение № 20220998/09.10.2020г.,
постановено по гр. дело № 21619/2017г. по описа на СРС, 145 състав, и влязло в сила на
30.07.2022г., че съсобственици на процесния имот, представляващ апартамент № 80,
находящ се в гр. **, ж.к. „***“, бл. 24, вх. Б, ет. 6, са отвтениците В. Й. П., М. В. Н., както и
трето за процеса лице- *** И., при квоти съответно от 1/6 идеална част, 3/6 идеални части и
2/6 идеални части. Така, доколкото по делото няма данни, а и твърдения за извършени след
постановяване, респ. след влизане в сила на посоченото решение за допускане на делба
между посочените лица на разпоредителни сделки с правото на собственост върху
притежаваната от всяко от тях идеална част и доколкото това решение се ползва със сила на
пресъдено нещо, която настоящият съдебен състав е длъжен да зачете на основание нормата
на чл. 297 ГПК, следва да се приеме, че и през исковия период посочените лица са били
собственици на процесното жилище при установените дялове, респ. че всеки от тях
съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е потребител на доставяната до
имота топлинна енергия и като такъв- легитимиран да отговаря за цената й съобразно обема
на правата си в съсобствеността. За пълнота и прецизност и във връзка с довода от името на
ответницата В. П. в отговора на исковата молба следва да се изясни, че ирелевантно за
възникване на отговорността към топлофикационното дружество за заплащане на цената на
потребения топлинен ресурс е дали собственикът реално обитава жилището, доколкото,
както бе изяснено, от значение съобразно нормата на закона е притежавано върху имота
вещно право- на собственост или на ползване. А в случай че действителен обитател на
имота е трето лице, собственикът, респ. ползвателят би могъл да уреди отношенията си с
него по правилата на неоснователното обогатяване, респ. съобразно евентуално
съществуващото помежду им договорно правоотношение.
Между страните не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените писмени
доказателства- договор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в
сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово
разпределение, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, списък на етажните собственици към него, представените от третото лице- помагач
документи, касаещи дяловото разпределение в имота, както и от неоспореното заключение
3
на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът
намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани
отговори на поставените задачи, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните
вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е
била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „**“ ООД.
Реално потребеното през исковия период в имота количество топлинна енергия се
установява от неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата
експертиза.
Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия
период в процесния имот е имало два броя отоплителни тела с *** (индивидуален
разпределител на разходите за отопление) и два броя щранг лири без ***. Поради липсата на
осигурен достъп от абоната в края на всеки от двата включени в исковия период отчетни
такива, констатиран както от вещото лице, а и установим въз основа на представените от
третото лице- помагач на ищеца протоколи за неосигурен достъп за процесния период
топлинната енергия за отопление на имота е начислявана служебно- по МСРС (максимален
специфичен разход на сградата), а за битово горещо водоснабдяване- по преценка на
фирмата за дялово разпределение- за периода 2020/2021г., което съгласно разясненията на
експерта е в интерес на абоната, а за периода 2021/2022г.- служебно на брой лица с разходна
норма 140 л/денонощие за един потребител. Наред с това, на абоната е начислявана и
топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между абонатите, пропорционално на отопляемите обеми на имотите им.
Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията
на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и
в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на
продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за
сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки
експертът е установил, че през исковия период общите топломери, монтирани в абонатната
станция, са преминавали периодични метрологични проверки, при които са установени
изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през
този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото
лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на
сумата от 2677.08 лева, като е съобразило и издаваните през последния изравнителни
сметки.
Ответниците не са оспорили реалното извършване на услугата дялово разпределение,
като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото
лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение съдът намира за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г., именно в претендирания от ищеца размер от общо
39.71 лева.
4
Така, в правната сфера на ищеца са възникнали вземания от ответниците за цената на
предоставените през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, като
стойността на вземането от всеки ответник е съответна на установения негов дял в
съсобствеността- 1/6 част за В. П. и 3/6 части за М. Н..
Установява се от представения от ответницата М. Н. и неоспорен от ищеца фискален
бон от 28.02.2025г., че в хода на процеса същата е заплатила в полза на топлофикационното
дружество сумата от общо 4102.71 лева, с която изцяло е погасила претендираните по делото
суми- обстоятелство, изрично потвърдено от ищеца в молбата му от 12.03.2025г., както и в
проведеното на 09.04.2025г. открито съдебно заседание, поради което и само на това
основание, при съобразяване на настъпилото в хода на процеса обстоятелство от значение за
правния спор съобразно нормата на чл. 253, ал. 3 ГПК, предявените срещу ответниците
искове следа да бъдат изцяло отхвърлени.
Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че релевираните от
всяка от ответниците с отговорите на исковата молба, т. е. преди извършеното от М. Н.
плащане, възражения за погасяване по давност на процесните задължения са неоснователни,
тъй като приложимият спрямо тези вземания съобразно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК тригодишен давностен срок, започнал да тече
по отношение на най- старото включено в исковия период месечно задължение- това за м.
10.2020г., с настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите през
исковия период общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
в сила от м. 07.2016г., е следвало да изтече на 22.02.2024г. (при съобразяване на
предвиденото в нормите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на
ДВ, специално основание за спиране течението на давностните срокове), но с подаване на
исковата молба в съда на 28.11.2023г. е прекъснато течението на този давностен срок- арг. чл.
116, б. „б“ ЗЗД. Нещо повече, в случая ответницата М. Н. е платила своите задължения,
поради което дори и възражението й за погасяване на същите по давност да бе принципно
основателно, в случая приложение би намерила нормата на чл. 118 ЗЗД, съгласно която ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, при съобразяване на момента на
извършеното плащане- в хода на процеса- на 28.02.2025г., в случая разноски се следват
единствено на ищеца, доколкото по изложените вече мотиви към датата на подаване на
исковата молба в съда ответниците са били носители на изискуеми парични задължения към
топлофикационното дружество, с непогасяването на които в срок са станали повод за
образуване на делото срещу тях. Същевременно, в случая следва да бъде съобразено
обстоятелството, че част от претенциите срещу В. Й. П. се явяват недоказани по размер с
оглед установената нейна квота в съсобствеността от 1/6, а не от ½ идеална част- така, както
твърди ищецът, поради което същата би могла да отговаря само за такава част от разноските,
която е съответна на обема на отговорността й в общия дълг.
Ето защо, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 66.67 лева (16.67
лева от В. П. и 50.00 лева от М. Н.), представляваща част от следващото му се
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минимален размер от 100.00 лева с оглед липсата на фактическа и/или правна
сложност на делото, която част, както бе изяснено, е определена при съобразяване на
квотата на всяка от ответниците в задължението, както и на основанието за отхвърляне на
претенциите спрямо всяка от тях- плащане за М. Н., респ. недоказаност за част от размера и
5
плащане за останалата част- за В. П..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „**я“ ЕАД, ЕИК
***, следните суми: сумата от 1326.57 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 10.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 80,
находящ се в гр. **, ж.к. „***“, бл. 24, вх. Б, ет. 6, сумата от 238.55 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2021г. до 08.11.2023г., сумата от 19.86 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.77
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.11.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Й. П., ЕГН **********, да заплати на „**я“ ЕАД, ЕИК
***, следните суми: сумата от 1326.57 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 10.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 80,
находящ се в гр. **, ж.к. „***“, бл. 24, вх. Б, ет. 6, сумата от 238.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2021г. до 08.11.2023г., сумата от 19.85 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.76
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 28.11.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „**я“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА В. Й. П., ЕГН **********, да заплати на „**я“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от
16.67 лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„**“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6