ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив, 12.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа
докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело №
20235000600554 по описа за 2023 година
Производство по Глава 21 НПК.
Постъпила е жалба от адв.Н. К. като защитник на осъдения К. И. П. против
определение №976/20.11.2023г., постановено по ЧНД № 868/2023г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора за групиране на наказанията му по присъди по
НОХД № 498/2023г. по описа на РС- Казанлък, НОХД № 623/2023г. по описа
на РС- Казанлък, и по НОХД № 642/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим
на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Осъденият К. И. П. е останал
недоволен от определението в частта относно постановеното ефективно
изтърпяване на общото най-тежко наказание, като счита, че неправилно съдът
е отказал прилагането на условното осъждане, поради което моли да се
измени и изпълнението на наказанието се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив жалбата е
неоснователна, а съдът правилно и законосъобразно е отказал да приложи
условното осъждане.
Пловдивският апелативен съд приема жалбата за процесуално допустима-
подадена е в законния срок от защитника на осъдения К. П., а разгледана по
същество е неоснователна.
Окръжният съд е извършил законосъобразно групиране на наказанията на
осъдения П. по посочените присъди- по НОХД № 498/2023г. по описа на РС-
Казанлък, НОХД № 623/2023г. по описа на РС- Казанлък, и по НОХД №
1
642/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, тъй като престъпленията
са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от
НК и му е наложил най-тежкото измежду тях, а именно две години лишаване
от свобода. К. И. П. е осъждан както следва: по НОХД № 498/2023 год. по
описа на Pайонен - съд Казанлък, в сила на 19.05.2023 г. за престъпление по
чл.194, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 НК, извършено на 05.04.2023 г. на осем
месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК за изпитателен срок от
три години; по НОХД № 623/2023 г. по описа на Pайонен съд - Казанлък,
влязло в сила на 02.06.2023 г. за престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година лишаване от свобода,
извършено на 15.01.2023 г., пак условно за изпитателен срок от три години; с
присъда от 04.07.2023 г. по НОХД № 642/2023 год. по описа на Окръжен съд-
Стара Загора, влязла в сила на 19.07.2023 година, К. И. П. е бил осъден отново
за грабеж по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр.ал.1 вр. с чл.58а ал.1 вр. с чл.54
от НК, извършен на 17.12.2022 г. на две години лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК при групиране на множество
условни присъди след определяне на общото най-тежко наказание се решава
въпросът за неговото изтърпяване- дали да бъде ефективно или да бъде
отложено по реда на чл.66 НК за подходящ изпитателен срок, в този смисъл
са и разясненията в ТР №14/1987г. на ОСНК на ВС. В обхвата на преценката
по чл.25 ал.4 от НК попадат броят на отделните присъди и наличието, респ.
липсата на постигнат до момента поправителен и превъзпитателен ефект
спрямо осъдения / както е посочено и в представеното от защитата Р-30-2008
на ВКС, І н.о./. Предвид на тези данни става ясно, че за един много кратък,
непродължителен период от време, осъденият К. И. П. въпреки младата си
възраст е извършил три тежки умишлени престъпления- два грабежа- на
17.12.2022г. и на 15.01.2023г., при това в условията на съучастие по чл.20 ал.2
НК и кражба на 05.04.2023г. Проявената упоритост и интензивност на
реализираната престъпна дейност не само във времеви порядък, но и като
тежест на деянията показва, че въпреки няколкократното приложение на
условното осъждане, П. не се е поправил и превъзпитал, като не е коригирал
поведението си с целения ефект на условното осъждане, т.е. целите на
наказанието спрямо него не са били постигнати с отлагане изпълнението на
наказанието лишаване от свобода. Понастоящем осъденият П. е задържан
под стража по друго досъдебно производство- ДП № 284 зм 663/2022г. по
описа на * с постановена мярка за друго престъпление по чл.195 ал.1 т.3
вр.чл.194 ал.1 НК, която информация резонно е била отчетена от съда в негов
ущърб при въпросната преценка по чл.25 ал.4 от НК, като към настоящия
момент по никакъв начин не е в колизия с презумпцията за невинност, а е
поредната проява на криминалните нагласи на лицето и завишената му степен
на обществена опасност. Дори и да се игнорира това досъдебно производство,
настоящата инстанция също счита, че предвид броят на присъдите, времето на
осъществяване на деянията / на практика едно след друго /, тежестта на
престъпленията и трайно формираният престъпен уклон, осъденият К. П.
2
следва да изтърпи ефективно най-тежкото наказание от две години лишаване
от свобода, за да се изпълнят оптимално и в пълен обем целите на
специалната, а и на общата превенция по чл.36 от НК при положение, че
условното осъждане не е дало положителна промяна в тази насока при
първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Ето защо и с
оглед на изложените съображения обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №976/20.11.2023г., постановено по ЧНД №
868/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3