РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 16.03.2021г.
Русенският окръжен съд .....наказателна колегия
в публично заседание
на ....осемнадесети февруари през двехиляди
двадесет и първа .....година в състав:
Председател:
СВИЛЕН СИРМАНОВ
МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
Членове:
РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ………...Иванка Венкова.............................в присъствието на
прокурора
……Кремена
Колицова.....…………... като разгледа докладваното от съдията Пейчева ....…ВНОХ дело № 818 по описа за 2020
год., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
Делото се разглежда за втори път
от въззивната инстанция, след като с Решение № 122/05.10.2020г., постановено по КНД
№ 443/2020 на ВКС ІІ нак.
отделение е отменена Присъда № 25/26.09.2019г. на Русенския окръжен съд,
постановено по ВНОХД № 540/19 на РОС-Русе и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
С Присъда № 69/07.05.2019г.по НОХД № 1660/18
на Русенския районен съд подсъдимият Я.Г.А. е признат за НЕВИНЕН, в това, че на
02.12.2016 г., в гр.Русе, при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Опел Мерива”
с рег. № Р 7452 ВР, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта
си 2.51 на хиляда, установено по надлежния ред- по реда на Наредба №
30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, нарушил
правилата за движение: Чл.20 ал.1 от ЗДвП; Чл.20 ал.2 от ЗДвП; Чл.119
ал.1 от ЗДвП; Чл.119 ал.2 от ЗДвП ; Чл.116 от ЗДвП /с подробно посочено в
присъдата съдържание на всеки един от тези текстове на ЗДвП/, в следствие на
което по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на
пешеходеца Н.Р.Н., изразяваща се в дифузна мозъчна контузия, включително и в
мозъчния ствол, субарахноидален кръвоизлив,
кръвоизлив във вентрикуларната система
на мозъка, продължителна травматична
кома с екстензорни гърчове, разкъсна рана на лява вежда, микотичен гранулом
на ларингса, обуславящи постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, поради окето
и на осонавине чл.304 от НПК е оправдан по
обвинението за извършено престъпелине по чл.343 ал.3
б.“а“ пр.1, вр.ал.1 б.“б“ пр.1, вр.чл.342
ал1 пр.2 от НК. Постановено е приложеното по делото веществено доказателства- 1
бр.оптичен носител ,да остане по делото.
Против
Присъдата на РРС е подаден протест от Районна прокуратура Русе и допълнения към
него, в които се развиват доводи за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост на протестираната присъда, постановяването
й при допуснати нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на оправдателната
писъда и постаонвяванае на
осъдителна такава, като на подсъмият бъде наложено
наказанието по вид и размер, поискано от представителя на РРП пред първата инстанция.
В протеста се развиват подробни
съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
Представителят на РОП поддържа протеста и
изразява становище,че присъдата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна
и неправилна, като подсъдимият бъде признат за виновен по обвинението, по което е предаден на съд, като му бъде наложено
наказанието по вид и размер на поисканото от РРП пред първата инстанция. Излагат
се подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Частният
обвинител Р.К.Н., като настойник на пострадалия Н.Р.Н. и неговият повереник адв. Д.Ц.от АК-Разград считат
присъдата на РРС за незаконосъобразна и искат да бъде отменена, като подсъдимият
бъде признат за виновен по обвинението, по което е предаден на съд, като му бъде наложено справедливо
наказание. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Подсъдимият Я.А.
и неговият упълномощен защитник адв. Д.С. от РАК
считат първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна
и искат да бъде потвърдена. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
доводите и исканията.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на
страните,предходното произнасяне на РОС и решението на ВКС и като извърши
служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:
Относно предметът на настоящата
проверка, съдът намира следното:
1.По НОХД № 1660/2018 на РС-Русе
подсъдимият Я.Г.А. е предаен
на съд за престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“, пр.1, във връзка с ал.1 б.“б“
пр.1,вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Престъплението е
извършено на 02.12.2016г. в Русе, при управлявал МПС л.а. „Опел Мерива“ № Р 74 52 ВР, в пияно състояние /с концентрация
2,51 промила/ и като е нарушил правилата за движение:
Пострадал от престъплението е пешеходецът Н.Р.Н. ***, на когото е причинена
тежка телесна повреда. По делото е конституиран като частен обвинител Р.К.Н.- настойник
на пострадалия.
Делото е приключило с Присъда № 69/07.05.2019г. на РРС, с която подс.Я.А. е признат за невинен и изцяло оправдан по
обвинението.
2.Срещу оправдателната присъда на РРС е подаден протест от ОП-Русе, по който е образувано ВНОХД № 540/19 на ОС-Русе.
Делото е приключило с Присъда № 25/26.09.2019г., с която е отменена
частично присъдата на РРС № 69/07.05.2019г. и е постановено нова, с която подс. Я.А. е признат за виновен по обвинението за нарушения
на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.119 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като
квалификацията на престъплението остава същата- по чл.343 ал.3 б.“а“ пр.1, вр.ал.1 б.“б“ пр.1, вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК.
Осъден е на 3 години и 6 месеца
лишаване от свобода при общ режим и 6 години лишаване от право да управлява
МПС. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. Осъден е
да заплати и на частния обвинител направените от него разноски за адвокат в
размер на 1800 лева- за двете инстанции /РРС и РОС/.
Присъдата на РРС е потвърдена в останалите й части.
С решението на РОС присъдата на РРС е частично отменена, като за
нарушенията по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП е потвърдена
оправдателната присъда на РРС.
3.Против присъдата на Окръжен съд-Русе, в нейната осъдителна част, е подадена
касационна жалба от защитникът на
подсъдимия. Не е подаден протест на прокурора,
нито жалба от частния обвинител срещу присъдата на РОС в нейните оправдателни
части..
По касационната жалба на подсъдимия е образувано КНД № 443/20 на ВКС, второ
нак.отделение. Делото е приключило с Решение 122
/05.10.2020г.,с което се отменя Присъда № 25/26.09.2019г. по ВНОХД № 540/19 на
РОС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната
инстанция.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че въпреки че присъдата на РОС е отменена изцяло
от ВКС, доколкото тя е била обжалвана само в нейната осъдителна част и само от
подсъдимия и неговия защитник, са налице предпоставките на чл.355 ал.3 от НПК и
настоящият състав не може да се поизнася и да преразглежда пъровинсатницоннаат
пирсъда … досежно нарушеинята по чл. чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП НПК. В тези части подсъдъмият е оправдан от РРС и в тези части пъровинсатницонаната присъда е потвъредна
с предходната пирсъда на РОС, относно нарушеинята по чл. чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП НПК. За тези нарушеиня е налице влязла в сила опарвдателан пиръсад, която насотящият ъстав не може да перразглежда.
Поради изложеното предмет на настоящата проверка са
нарушенията по чл.20 ал.2 от ЗДвП; по чл.119 ал.1 и по чл.119
ал.2 от ЗДвП и присъдата на РРС относно тези три нарушения, за които подсъдимият
е признат за невинен и оправдан. По отношение на останалите нарушения, за които
подсъдимият е предаден на съд е налице влязла в сила оправдателна част от присъдата
на РРС, поради което настоящият състав няма да обсъжда същите.
От фактическа
страна съдът, приема за установено следното:
Подсъдимият Я.Г.А. е български
гражданин, роден през 1976г., със средно образование, женен, работи. Той е
неосъждан, тъй като е реабилитиран по право за единственото си осъждане за
извършено престъпление като непълнолетен; след което е като е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като са му наложени
административни наказания глоба по две дела. По НАХД № 966/2003 на РРС –за престъпление
по 343б ал.1 от НК и по НАХД № 826/2002 на РРС, в сила от 2004г.- за
престъпление по чл.343 ал.1 от НК, като административните наказания глоба по
посочените две дела нямат характера на осъждане /справка за съдимост л.62 от
ДП/.
Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС от 1994г., притежава категории „В”, „С”, „ТКТ”, „АМ”. През годините са
му налагани редица наказания за нарушения по ЗДвП /справка за нарушител/водач
л.65-67 от ДП/.
На 02.12.2016 г., в гр.Русе, след
като употребил алкохол, подсъдимият привел в движение л.а. „Опел Мерива” с рег. № Р 7452 ВР. По същото време, пострадалият
Н.Н. се намирал в района на автобусна спирка пред
Бизнес център „Авко” по бул.”Липник” в
гр.Русе.
Управляваният от подсъдимия автомобил се
движел в посока Център гр.Русе, в средната лента на северното платно за
движение, като самото платно било с три ленти в посока. Най- дясна и средна
лента принципно били с направление централна градска част. В автомобила заедно
с подсъдимия на предна дясна седалка пътувала съпругата му- св.З. А..
Подсъдимият навлязъл в
кръстовището, образувано между бул.”Липник” и ул.”Иван Ведър” при разрешен
зелен светлинен сигнал на светофарната уредба и със скорост на движение около
46.4 км/ч. В този пътен участък скоростта не била ограничена с допълнителна
вертикална пътна маркировка и водачите следвало да съобразяват поведението си с
максимално допустимата за градски условия скорост на движение.
В същото време пешеходецът Н.Н. се намирал в района на
кръстовището и близката автобусна спирка , като бил
забелязан от чакащите на спирката свидетели Й.П., Г. Г.-М.и А.П.да
пресича неколкократно цялото
платно за движение на бул.”Липник”, без видима причина, показваща целенасочено движение.
Към декември 2016г. Н.Н. бил надлежно инвалидизиран,
като с експертно решение от 27.10.2015 г. на ТЕЛК, му била призната
75% трайно намалена работоспособност поради заболяване с водеща диагноза лека
умствена изостаналост, синдром на Аспергер-
психично разстройство от аутистичния спектър,
характеризиращо се със значителни трудности в социалното взаимодействие и
невербално общуване. Според бащата на момчето, заболяването му не препятствало
самостоятелната физическа активност и възможността да се придвижва без чужда
помощ, тъй като не влияело като проявления на физиката му.
В 13 часа 53 минути
22.8 секунди пешеходецът Н. започнал поредно пресичане на булеварда,
от дясно на ляво по посока на центъра на гр.Русе, като стъпил на
платното на бул.”Липник” при забраняващ за пешеходци, червен светофарен сигнал.
По същото време в най- дясна пътна
лента на северното платно на бул.”Липник” се движел бял на цвят товарен
автомобил. В момента, в който пострадалият навлязъл на платното за
движение, управляваният от подсъдимия лек автомобил „Опел Мерива”
се намирал на разстояние от 31.86 м. Намиращият се в дясна пътна лента товарен
автомобил ограничавал видимостта към пешеходеца. Реално подсъдимият
възприел пресичащото лице 1.996 секунди преди удара и така не успял
да го предотврати.
В следствие на удава от л.а.а
,управляван от подсъдимия, на пострадалото лице били причинени следните
увреждания- дифузна мозъчна контузия, включително и в мозъчния ствол, субарахноидален кръвоизлив, кръвоизлив
във вентрикуларната система на мозъка,
продължителна травматична кома с екстензорни гърчове, разкъсна рана на лява вежда, микотичен гранулом
на ларингса, обуславящи постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота и представляващи тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128 ал.ІІ от НК.
Подсъдимият задействал спирачната система на
л.а. веднага след настъпване на съприкосновението с тялото на пострадалия,
спрял превозното средство и се насочил към пострадалия, който бил изхвърлен от
удара в страни на платното, цел да му окаже първа помощ. Междувременно
съпругата на подсъдимия, както и други лица- очевидци, подали сигнал на ЕЕН 112
за настъпилото произшествие, като на място се явили и медицински екип, и
полицейски патрул.
При тестването на подсъдимият с
техническо средство „Алкотест 7410 +” с фабр. № APSM
043, била отчетена алкохолна концентрация от 1.99 на хиляда. В законовия срок подсъдимият дал и кръвна проба за
изследване, като според приетото и неоспорено заключение на химическата
експертиза, в същата проба е установена алкохолна концентрация от 2.51 промила.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за доказана от показанията на свидетелите Р.Н.,
Й.П., С. С., З. А., Г. Г.М., А. П., Г.И., Д.Ю., Р.Ш., както иот
обясненията на подсъдимия. От приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, протокол за доброволно предаване и копия от
документи, декларация за семейно и материално положение, автобиография, бюлетин
за съдимост, справка за нарушител, карта за измерване на спирачната уредба на
автомобил, списък с номера на средства за измерване, документи от Сектор „ПП”
ОДМВР Русе, писма от Районен център 112, кореспонденция от Община Русе,
документи от ЦПЗ Русе, Решение на РРС и други. От заключенията на химическа
експертиза, СМЕ, компютърна техническа експертиза, автотехнически експертизи-
една основан и две допълнителни АТЕ-зи и от
веществените доказателства.
Законосъобразно, правилно и мотивирано първата инстанция е дала вяра на
посочените гласни доказателства, като обективни, последователни и кореспондиращи
като помежду си, така и с отразеното в приложения като веществено доказателство
по делото видеозапис. Правилно са оценени противоречията в гласните доказателства
като следствие от изминалия период от
време и конкретните обстоятелства, при които са формирани възприятията на
свидетелите в конкретната обстановка- неочаквано, без специален
акцент на вниманието. Гласните доказателства кореспондират с отразеното в гоерпоосечинет писмени такива, какот
и със заключеинята на пиретите
по делоот експертизи.
В хода на разследването са назначени две автотехнически експертизи:
Единична
АТЕ ,приложена на л.126-136 от ДП. По поставени задачи тя е дала следните
заключителни отговори: „При настъпилото произшествие съприкосновение е имало
между преден десен ъгъл на л.а. „Опел” и лявата страна на тялото на пострадалия,
като е определено точното място на сблъсъка от гледна точка на платното за
движение. Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил е
определена на около 46.4 км/ч, а средната скорост на движение на пешеходеца от
момента на навлизане на платното до мястото на удара е била 6.84 км/ч. Опасната
зона за спиране на л.а. „Опел” при скорост на движение от 46.4 км/ч била 27.9
км/ч. Според заключението, към момента, когато е възникнала опасността за
движението, подсъдимият не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара. Лекият автомобил „Опел Мерива”
навлязъл в кръстовището при разрешаващ сигнал на светофара. Пешеходецът
е навлязъл на платното за движение при червен сигнал на пешеходна
секция. Експертът е приел за начало на възникване опасността за л.а. момента, в
който пешеходецът е започнал да върви по платното. Причина за
произшествието от технически характер е навлизането на пешеходеца в коридора,
по който се е движил л.а. „Опел” в момент, в който разстоянието на видимост
/разстоянието между автомобила и мястото на удара при възникване на опасността
за движението/ е било по- малко от опасната зона за спиране на автомобила. Водачът
на л.а. „Опел” не е имал техническа възможност да предотврати произшествието
чрез спиране. Пешеходецът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако
не е пресичал платното за движение при забраняващ сигнал на светофарната секция
за посоката му на движение”. Описан е механизма на ПТП.
Според
заключението на назначената допълнителна
автотехническа експертиза от двама експерти
/л.139-142 от ДП/: „Предната част на лек автомобил „Опел Мерива” се е намирала на разстояние 27.86 м от началото на
пешеходната пътека /спрямо посоката на движение на автомобила/ към момента, в
който пешеходецът е навлязъл на платното за движение. От видеозаписа се
установява, че водачът- подсъдимият не е реагирал и не е задействал
спирачната система на л.а. „Опел Мерива” до момента на удара с пешеходеца. Скоростта на
лекия автомобил в момента на навлизане на пешеходеца от тротоара върху платното
за движение е била около 46.4 км/ч. Към този момент л.а. „Опел” се е намирал на
разстояние около 31.86 метра от мястото на удара.
Вещите лица са заключили, че от
сравняването на опасната зона за спиране с отстоянието на
автомобила от мястото на удара към момента на навлизане на пешеходеца от
тротоара върху платното за движение, с установената скорост на движение водачът
на лекия автомобил Опел би имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара, ако е забелязал опасност към този момент и е реагирал.
Според
заключението на допълнителната автотехническа експертиза, от двама експерти, назначена
от първоинстанционния съд /л.147-153 от делото на
РРС/: „Скоростта на движение на лекия
автомобил Опел Мерива с рег. № Р 7452
ВР непосредствено преди произшествието е била около 46.4 км/ч.Преди удара с
пешеходеца автомобилът се е движел в лява лента на платното за движение към центъра на гр.Русе. В дясната лента се е движил бял товарен
автомобил. Към момента, в който пешеходецът-пострадалият е започнал да навлиза
на платното за движение, този товарен автомобил е закривал видимостта на водача
на л.а. Опел към пешеходеца. Отстоянието на
лекия автомобил Опел Мерива от мястото на
удара към момента, когато за подсъдимият се е открила видимост към пресичащия
платното пешеходец, е било около 25.75 метра.
Понятието „опасност за движението” се
споменава в текстове на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
приложение.От тези текстове произтичат и действията, които водачите са длъжни
да извършват в конкретна пътнотранспортна ситуация. Възможностите за
предотвратяване на произшествието от страна на водача на автомобила
са в зависимост от това кой момент ще се приеме за начало на
възникване на опасността. Опасността за движението за подсъдимия от техническа
гледна точка е възникнала в момента, в който за него се е
открила видимост към пресичащия платното за движение пешеходец. От сравняването
на опасната зона за спиране с отстоянието на
автомобила от мястото на удара към момента, когато е възникнала опасността за
движението от технически характер, следва че с установената скорост на движение
водачът на лекия автомобил Опел не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
На въпроса от кой момент водачът на
л.а. /подсъдимият/ е възприел пешеходеца, експертите са отговорили: Видимостта
за водача на л.а. напред и надясно към мястото, откъдето пострадалият е
навлязъл на платното за движение, е била ограничена от белия товарен автомобил.
От видеозаписа се установява, че пострадалият навлиза на платното за движение
2.47 секунди преди удара. За водача на л.а. Опел се е открила
видимост към пешеходеца 1.996 секунди преди удара.
На въпросът от кна
какво разсотяние се енамирал
ла.а в омомнат, в окот
водачът /подсъдмия / еимал
обективна възможност да възприеме навлизането на пешеходаща
на платното т.е. да възприеме , че е налице опасност за движението , ексепритет са отговорили: Лекият автомобил Опел Мерива се е намирал на около 25.75 метра от мястото на
удара към момента, в който водачът му е имал обективна възможност да възприеме
пресичащият платното пешеходец. Когато пешеходецът е навлязъл на платното за
движение, лекият автомобил Опел се е намирал на разстояние 31.86 метра
разстояние от мястото на удара.
Подсъдимият е имал техническа възможност
да види пресичащия платното за движение пешеходец 1.996 секунди преди удара. Към
този момент пострадалият е бил на платното за движение. Водачът на лекия
автомобил Опел не е имал техническа възможност да види навлизането на
пешеходеца на платното за движение, защото към този момент белият товарен
автомобил е закривал видимостта на подсъдимия към пострадалия”.
При тези правилно
установена фактическа обстановка , настоящият състав намира, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, които позволяват да се направят правилни
изводи относно случилото се при ПТП, всички въпроси имащи значение за изясняване
на въпросите допуснати ли са или не и от кого конкретни нарушения на текстовете
от ЗДвП са изяснени и не е необходимо назначаването на допълнителна АТЕ,
включително и относно обстоятелствата, посочени в решението на ВКС, тъй като те
са намерил отговор в приетите по делото три АТЕ-зи.
Настоящият
състав прави следните изводи:
По делото
няма спор относно самоличността на подсъдимия и пострадалия, относно времето и
мястото на ПТП. Няма спор, че подсъдимият е управлявал л.а. Опел Мерива с рег. № Р 74 52 ВР, преминавайки на зелен светофар,
както и че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Няма спор и относно установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е 2,51 промила, съгласно
химическата експертиза.
Няма спор,
че пострадалият е пресичал на пешеходна пътека или в близост до нея, при светещ
за него забранителен червен светофар. Няма спор относно получените от
пострадалия телесни увреждания, имащи характер на тежка телесна повреда по смисъла
на закона, както и че той е поставен под пълно запрещение с Решение на РОС,
приложено на л.87-89 от ДП. Няма спор, че от дясната страна на подсъдимия се е
движел бял бус, който е спрял пред преминаващия
пострадал пешеходец.
Спорните по делото въпроси са свързани с видимостта на
подсъдимия към пресичащия пешеходец, времето за реакция от негова страна и за
това налице ли е причинно-следствена връзка между употребения от подсъдимия
алкохол и настъпилото ПТП.
Съдът приема
за категорично установено, че от дясната страна на подсъъдия
се е движел бял бус, който е спрял пред преминаващия
пострадал пешеходец, както и че този бус е закривал
видимостта на подсъдимия към част от пешеходната пътека, по която е тръгнал да
пресича пострадалия.
Относно това обстоятелство
всички гласни доказателства, заключенията на АТЗ-зи и
обясненията на подсъдимия са еднопосочни и непротиворечиви.
Относно спорните обстоятелства, съдът дава вяра на обективните
данни, съдържащи се в експертите заключения, по трите АТЕ-зи,
като ги намира за компетентни, ясни, обосновани и категорични и тъй като те се
базират на обективните данни, съдържащи се съответните находки, установени при
извършения оглед, извършените
измервания и изчисления.
Подсъдимият не е допуснал нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, съгласно който текст
„При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“.
В
конкретния случай пешеходецът е пресичал на място обозначено с маркировка за пешеходна пътека и едновременно с
това преминаването е регулирано със светофарна уредба. С оглед на това, на
основание чл.7 от ЗДвП и съгласно ТР №
2/2016г., разгледано в т.VІ б.“б“ от ТР, движението става съобразно вида на
светлинните сигнали, а не се определя от маркировката. Затова поведението
на пешеходеца, който пресича при забранителен сигнал на светофара, макар и на
пешеходна пътека, е неправомерно. В случая за подсъдимия, като водач на МПС, не
съществува задължение да предвижда неправомерно поведение на останалите
участници в движението. Не може да се приеме, че пресичането на пешеходеца в
тази ситуация е „препятствие на пътя“, тъй като легална дефиниция на това понятие
е дадена в §6 т.37 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и тя не включва
участниците в движението.
С оглед изложеното подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление, свързано с нарушение
на чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимият не е допуснал нарушение на Чл.119 ал.2 от ЗДвП, съгласно който
текст “При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите на
пешеходната пътека пешеходци“;
За да е налице нарушение по този текст е необходимо
водачът на МПС да извършва „заобикаляне“. Начинът по който се извършва тази
маневра е описан в чл.91 от ППЗДвП. При наличие на
препятствие, повреда или неподвижен участник в движението, които не позволяват
водачът да продължи по първоначалната траектория на движение, той следва да
мине от лявата им страна /по изключение от дясно/, като осигури предимство на
движещите се в ползваната за маневра лента. В конкретния случай няма действия
на подсъдимия, които да сочат на извършена от него маневра „заобикаляне“, а
движението му е описано като праволинейно в лявата лента, като белият бус е бил в дясната лента и не е препятствал движението му.
В тази насока са всички доказателства по делото, включително заключенията на АТЕ-зи, които се базират на обективни данни и находки.
С оглед изложеното подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление, свързано с нарушение
на чл.119 ал.2 от ЗДвП.
Настоящият състав
намира, че подсъдимият не е осъществил и нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който текст „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“.
За да направи този извод въззивният съд съобрази заключенията на трите АТЕ-зи и допълненията направени от експертите в съдебното
заседание пред първата инстанция.
Подсъдимият се е движел преди ПТП със скорост от 46,4 км/ч ,която е в рамките на разрешената
за градски условия и за конкретния участък от пътя. Видимостта на подсъдимия
напред и надясно към мястото, където пешеходецът е навлизал на платното е била
ограничена от белия бус. За подсъдимия се е открила
видимост към пешеходеца 1,996 секунди преди удара и от този момент подсъдимият
е имал техническа възможност да реагира. В този момент пешеходецът е бил на
пътното платно /пресичайки при червен за него светофар/. В този момент на видимост към пешеходеца подсъдимият
е би на 25,75 м от него. Тези изводи са съгласно АТЕ-зи.
Опасната зона за спиране на л.а. на подсъдимия при скоростта, с която се е движел
е била 27,9 метра. С оглед на изложеното опасната зона за спиране на л.а.,
управляван от подсъдимия е по-голяма от разстоянието от което той е имало обективно
възможност да възприеме пешеходеца и да спре. Именно сравняването на опасната
зона за спиране с отстоянието на л.а. от мястото на
удара, в момента, в който подсъдимият е имал обективно възможност да възприеме
пешеходеца /преминавайки пред белия бус/ налага
извода, че подсъдимият не е можел да спре и да предотврати ПТП.
Няма основание да се приеме, че
избраната от подсъдимия скорост, с която е управлявал л.а. е несъобразена с конкретните
условия, тъй като тя е в рамките на разрешената, той се е движел правомерно в
своята лента за движение, при разрешителен за него зелен светофар, като целта
при конкретното движение на автомобилите, в това число и на подсъдимия, е да се
предвижат своевременно през кръстовището в рамките на
зеления светофар, за да не препятстват движението на останалите превозни
средства. Подсъдимият не е бил длъжен да очаква че пешеходец неправомерно ще
пресече лентата, в която се движи той, не е била ясна причината за спирането на белия
бус, което не е застрашавало по никакъв начин движението
на л.а , управляван от подсъдимия, пешеходецът е станал видим за подсъдимия в
опасната му зона, поради което той не е имал възможност да спре. Подсъдимият е
задействал спирачната уредба на лекия си автомобил в първия момент, в който е
възприел пешеходеца, но тогава ПТП е било непредотвратимо за него.
Пешеходецът, пресичащ в нарушение на правилата
на ЗДвП /при червен светофар/ нема характера на „предвидимо препятствие“ по
смисъла на ЗДвП, с оглед посоченото по-горе във връзка с нарушението по чл.119
ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че употребата на алкохол
от страна на подсъдимия не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, с оглед изложеното по-горе и тъй като той е имал видимост към пешеходеца едва
в рамките на опасната зона за спиране на лекия автомобил. Посоченото е обективен
факт и не е в зависимост от употребата от
страна на подсъдимия. Приетото и неоспорено заключение по АТЕ назначена от първоинстанционния
съд е категорично, че произшествието е било непредотвратимо чрез действия на
подсъдимия поради липса на обективна възможност пешеходецът да бъде възприет на
платното своевременно, за да бъде технически възможно спиране на управляваното
превозно средство.
С оглед изложеното подсъдимият не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление, свързано с нарушение
по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
С оглед изложеното оправдателната
присъда на РРС, в тези й части, е законосъобразна,
правилна и мотивирана и следва да боде потвърдена.
Доказателствата по делото сочат, че
подсъдимият е осъществил състава на престъпление
по чл.343б ал.1 от НК.
Няма пречка настоящият състав да
приеме, че подсъдимият е извършил престъпление по този текст и да го признае за
виновен, въпреки че е нямало повдигнато такова обвинение, тъй като са налице
предпоставките на чл.337 ал.1 т.2 от НПК. Касае за приложението на по-леко
наказуемо престъпление, във връзка с което всички обстоятелства са изяснени от
първата инстанция.
Подсъдимият е осъществил състава на чл.343б
ал.1 от НК, тъй като на 02.12.2016 г., в гр.Русе, е управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Опел Мерива” с
рег. № Р 7452 ВР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
с концентрация от 2,51 на хиляда, установено по надлежния ред- по реда на
Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие, тъй като подсъдимият е привел в движение лекия автомобил
и го е управлявал на посочената дата и място, поради което безспорно е налице
управление на МПС, по смисъла на закона.
Концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е установена по реда , предвиден в Наредба № 30/2001г., като
съгласно неоспорената от страните химическа експертиза концентрация на алкохол
е 2,51 на хиляда.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
умишлено-като пълнолетен и правоспособен водач на МПС с достатъчно опит той
много добре е знаел, че е забранено да управлява л.а. след употреба на алкохол,
но въпреки това е седнал зад волана, привел е в движение лекия автомобил и
управлявал същия до спирането му след ПТП. Той е съзнавал обществено-опасния
характер на това което върши, предвиждал е обществено-опасните последици от
деянието си и е искал настъпването им- да шофира след като е употребил алкохол.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършването на посоченото престъпление, като му бъде наложено
съответно наказание. За това престъплението по чл.343б ал.1 от НК е предвидено
наказание до 3 години лишаване от свобода и
глоба от 200 до 1000 лева.
Не може да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК, предвид забраната по ал.7 на чл.78а от НК, тъй като се касае за престъпление
в пияно състояние.
Съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото съдебно минало на подсъдимия /с оглед настъпилата реабилитация/;
направеното признание относно обстоятелството, че е употребил алкохол още в
хода на ДП; полагането на труд и грижи за семейство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе
предвид: наличието на три предходни осъждания, които следва да бъдат отчетени
като лоши характеристични данни за личността на подсъдимия; високата
концентрация на алкохол, която е значително над предвидения в текста на чл.343б
ал.1 от НК минимум; факта, че двете от деянията, за които подсъдимият е санкциониран
с решения на РРС с административни наказания са за престъпления по транспорт,
едното от които е за същото престъпление-по чл.343б
ал.1 от НК; множеството налагани наказания за нарушения по ЗДвП. Това
очертава подсъдимия като изключително
недисциплиниран водач на МПС и сочи, че налаганите му до момента наказания не са
изпълнили своята роля да възпрат подсъдимия и да го превъзпитат към спазване
законите на страната.
С оглед изложеното не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от посочените се явява изключително
такова, поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК и наказанието
следва да бъде индивидуализира по реда на чл.54 от НК.
Съдът определи наказанието при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода и ГЛОБА в размер на 500 лева, платима в полза на Държавата.
Налице са всички предпоставки по чл.66 ал.1
от НК и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да
изтърпява така определеното наказание лишаване от свобода ефективно, поради
което същото следва да бъде отложено за
подходящ изпитателен срок.
Преценявайки размера на изпитателния срок,
съдът съобрази горепосочените отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната
тежест, като намира, изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Този по-голям от минимално предвидения в
закона изпитателен срок, съответства на личността на подсъдимия, на тежестта на
извършеното престъпление, на високата концентрация на алкохол, с която е
управлявал МПС през деня в града, преминавайки през натоварени кръстовища, с което
същият е заплаха да останалите участници в движението.
На основание
чл 343г от НК, вр. чл.343б
ал.1 от НК подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС, тъй като
той е правоспособен водач на МПС и лишаването от правоуправление е предвидено като
задължително наказание, в случаите на извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Преценявайки срока за който да наложи това наказание, съдът съобрази разпоредбите
на чл.37 и чл.49 от НК, горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и намира, че това наказание следва да бъде определено също при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер на ТРИ
ГОДИНИ. В тази насока по-голяма тежест
имат високата концентрация на алкохол; предходното осъждане за същото престъпление,
за което на подсъдимия е било наложена административно наказание и множеството
допуснати от него нарушения по ЗДвП, за които е санкциониран през годините.
Това очертава подсъдимия като изключително недисциплиниран и опасен водач на
пътя, което изисква да му бъде отнета възможността да управлява МПС за продължителен
период от време.
С така определените наказания, по вид и размер,
ще се постигнат целите на личната и генерална превенция и те се явяват справедливи.
С оглед разпоредбата на чл.189 от НПК и признаването
на подсъдимия за виновен за престъплението по чл.343б ал.1 от НК, той дължи направените
разноски по делото, само във връзка
с това деяние. Това са направените на ДП разноски за изготвянето на химическата
експертиза и присъденото възнаграждение на вещото лице от районния съд за поддържането
й. От приложената справка- декларация на л.95 от ДП на експерта са заплатени
36,15 лева, която сума подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на ОД
МВР-Русе. Видно от съдебния протокол от проведеното съдебно заседание /л.56 от
делото на РРС/ на вещото лице е заплатено възнаграждение за явяването в съда в
размер на 20 лева, която сума подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РРС.
С оглед потвърждаването на оправдателната
присъда на РРС и на основание чл.189 ал.4 от НПК подсъдимият не дължи останалите
направени по делото разноски, тъй като те са свързани с престъпленията, за
които е признат за невинен и оправдан.
Настоящето решение не подлежи на обжалване и
протест.
Мотивиран така и на осн.чл.337
ал.1 т.2 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 69/07.05.2019г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД №
1660/2018г н а РРС и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. Г., роден на ***г***, български
гражданин, със средно
образование, женен, работи, неосъждан,
ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че 02.12.2016 г., в гр.Русе, е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел Мерива” с рег. № Р 7452 ВР, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, с концентрация от 2,51 на хиляда,
установено по надлежния ред- по реда на Наредба № 30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и
МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК и чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в размер на
500 лева /петстотин лева/ платима в полза на Държавата.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването
на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г, вр.чл.343б
ал.1 от НК ЛИШАВА подсъдимия, със снета по-горе самоличност,
от правото да управлява МПС
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия, със снета по-горе
самоличност, да заплати направените
по делото разноски: 36,15 лева на ОД МВР-Русе- разноски на ДП и 20
лева на РРС- съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: