РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Плевен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105789 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ЕООД *** против Н. В. Д. от ***. В
молбата се твърди, че на *** год. в *** е бил сключен договор за
потребителски кредит № ***/ *** год. между „***” АД /***/ в качеството му
на кредитор и Н. В. Д. в качеството й на кредитополучател. Твърди се, че по
силата на процесния договор кредиторът е отпуснал на кредитолучателя
потребителски кредит в размер на 5 380 лв. Твърди се, че разрешеният кредит
е бил преведен по сметка с IВАN: *** в банката на името на
кредитополучателя като доказателство за превода е банково бордеро № ***/
*** год. за усвояване на кредит. Твърди се, че предоставеният кредит е бил за
текущи нужди. Твърди се, че съгласно договора за потребителски кредит от
*** год. ответницата се е задължила да погасява задължението си на 120
месечни вноски ежемесечно, считано от *** год. като крайният срок за
издължаване на кредита е с дата *** год. Твърди се, че годишният процент на
разходите /ГПР/ по разрешения кредит е 14, 93 %. Твърди се, че след
1
усвояване на кредита ответницата е погасила част от дължимите вноски, след
което е преустановила плащанията си. Твърди се, че след преустановяване на
плащанията е останало непогасено задължение в размер на 4 853, 64 лв.,
включващо 4 721, 78 лв. главница и 131, 86 лв. лихва за забава. Твърди се, че
на основание сключен договор за възлагане на вземания (цесия) от *** год. и
приложенията към него, сключен между „***” АД и „***” ЕООД,
задължението на Н. В. Д., произтичащо от процесния договор за
потребителски кредит е било изкупено от „***” ЕООД. Твърди се, че в
изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД до ответницата е
било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение на
процесното парично вземане е „***” ЕООД като уведомлението е било
изпратено на ответницата по пощата с обратна разписка на посочения в
договора адрес. Твърди се, че писмото е било получено лично от ответницата
на *** год. Твърди се, че ищцовото дружество „***” ЕООД е пристъпило към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до
*** районен съд, като е било образувано ч. гр. д. № ***/ *** год. и е била
издадена заповед за парично изпълнение. Твърди се, че срещу издадената
заповед за изпълнение е било депозирано възражение от ответницата, за
което ищцовото дружество е било уведомено чрез съобщение, надлежно
връчено на *** год. Твърди се, че във възражението ответницата излага
доводи, че задължението е погасено по давност, което ищецът счита за
неоснователно. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
вземането му към ответницата за сумата от 4 721, 78 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ***/ *** год., ведно със
законната лихва, считано от 09. 09. 2022 год. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата от 131, 86 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 04. 04. 2018 год. до 09. 09. 2022 год. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
2
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Безспорно по делото е, че
на *** год. между „***” АД и Н. В. Д. е бил сключен договор за
потребителски кредит № ***/ *** год., по силата на който на ответницата е
бил отпуснат потребителски кредит в размер на 5 380 лв. за срок от 120
месеца за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год. Безспорно по делото е, че на *** год.
между „***” АД и „***” ЕООД е бил сключен договор за възлагане на
вземания (цесия), с който вземането срещу Н. В. Д., произтичащо от договор
за потребителски кредит № ***/ *** год., е било прехвърлено на „***” ЕООД.
Безспорно по делото е, че ищецът е изпратил до ответницата уведомления
изх. № *** и № ***, и двете от *** год., за уведомяване за извършената цесия
и за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането в случай на
неизпълнение в 15- дневен срок. Видно е, че уведомленията са били връчени
лично на ответницата на *** год. Безспорно по делото е, а и видно от
заключението на вещото лице Т. И., което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, че към момента на приключване на
съдебните прения претендираните от ищцовото дружество вземания за
главница и договорна лихва не са погасени от ответницата.
Основното възражение на ответницата е за изтекла погасителна давност
по отношение на част от процесните вземания, но същото се явява
неоснователно. Доводите, че вземанията, произтичащи от договор за банков
кредит и отразени в изготвения погасителен план, представляват периодични
плащания и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, считано
от падежа на всяка вноска, не се споделят от настоящия съдебен състав.
3
Налице е богата и непротиворечива практика на ВКС на РБ, обобщена в
редица съдебни актове /решение № 65 от 06. 07. 2018 год. по т. д. № 1556/
2017 год., I т. о., решение № 28 от 05. 04. 2012 год. по гр. д. № 523/ 2011 год.,
ІІІ г. о., решение № 261 от 12. 07. 2011 год. по гр. д. № 795/ 2010 год., ІV г. о.,
решение № 38/ 2019 год. по т. д. № 1157/ 2018 год., II т. о., решение № 50173
от 13. 10. 2022 год. по гр. дело № 4674/ 2021 год., III г. о. и много други/.
Правните положения на така установената съдебна практика се свеждат до
следното: уговореното между страните връщане на предоставена в заем
(кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с тълкувателно
решение № 3 от 18. 05. 2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ задължителни
разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и
разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са
породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете
страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери
повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги
през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно
получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-
кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД).
Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5- годишна
давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3- годишна давност по чл. 111 б. „в“ от
ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Поради
това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
4
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена
предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва
да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви
по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита. В конкретния случай изискуемостта на
вземанията на ищеца за главница и договорна лихва е настъпила с изтичането
на дадения от кредитора срок за доброволно изпълнение, след което целият
кредит е станал предсрочно изискуем /считано от 02. 07. 2022 год./.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е
депозирано в съда на 09. 09. 2022 год., което налага изводът, че давност по
отношение на процесното вземане не е изтекла.
При това положение предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищцовото дружество сумата от 4 721, 78 лв., представляваща
главница, и сумата от 131, 86 лв., представляваща договорна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09. 09. 2022 год./ до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 277,
07 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в
размер на 481, 80 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н. В. Д.
от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата
от 4 721, 78 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 09. 09. 2022
5
год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 131, 86 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 04. 04. 2018 год. до 09. 09.
2022 год.
ОСЪЖДА Н. В. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 277, 07 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 481, 80 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6