№ 12423
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110118141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 95610/05.04.2023 г., подадена от М. Л.
Тричкова - Ц.а, ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита
срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на С. П. Ц., ЕГН
**********. Изложени са твърдения, че ответникът е син на молителката,
като страните живеят в различни жилища. На 08.03.2023г. около 19.30 часа
ответникът отишъл в дома на майка си в гр. София, район Надежда, ул. Бели
Дунав № 7. Позвънил й по телефона, казал, че е дошъл на двора и иска да се
видят. Молителката излязла навън, до входната врата на дома. Ответникът
бил неспокоен и казал „Ти си казала на служителка на „Изи кредит“ да не ми
дават кредит, след като не ги връщам“. Казал още, че била малоумна,
умопобъркана, курва, луда, ненормална, както и „Да ти еба майката“, „да
пукнеш“, „умри“, „да те няма“, „ще ти пратя хора да се оправят с теб“. Хванал
я с ръце за рамената и я блъснал силно назад. Молителката политнала и се
ударила във входната врата на жилището. Ответникът се изплюл по лицето на
майка си. На посочения акт не е имало свидетели, присъствали са единствено
молителката и ответникът.
На 29.05.2023г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка да се
1
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Л.
Тричкова - Ц.а.
В съдебно заседание молителката моли молбата да бъде уважена.
Претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание молбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представеното заверено копие на
удостоверение за раждане се установява, че молителката е майка на
ответника.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 08.03.2023г., а
молбата до съда е подадена на 05.04.2023 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
2
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 5 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че ответникът е син на
молителката.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на
08.03.2023 г., в гр. София, ....... молителката е пострадала от действия на
ответника, изразяващи се в отправени от последния спрямо нея заплашителни
и обидни изрази „Ти си казала на служителка на „Изи кредит“ да не ми дават
кредит, след като не ги връщам“. че била малоумна, умопобъркана, курва,
луда, ненормална, както и „Да ти еба майката“, „да пукнеш“, „умри“, „да те
няма“, „ще ти пратя хора да се оправят с теб“. Ответникът е осъществил и
физическо насилие спрямо молителката, изразяващо се хващане с ръце за
рамената и блъскане силно назад, вследствие на което молителката политнала
и се ударила във входната врата на жилището. По отношение на действията
на ответника - плюене по лицето на майка си, съдът намира, че по този начин
същият е извършил и емоционално насилие спрямо молителката. Тези изводи
се обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като
предвид обстоятелството, че актът на домашно насилие е извършен в
присъствието единствено на страните и без свидетели – очевидци, то съдът й
придава изключителна доказателствена сила на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
С извършване на така установените действия ответникът е осъществил
спрямо пострадалата акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН -
домашно психическо, физическо и емоционално насилие.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на
пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши
3
друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в
достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и
регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да
бъде наложена без такъв.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”.
Предвидената в тази норма глоба съдът е длъжен да наложи при установен
акт на домашно насилие.
В настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника е извършено
виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия и е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Умисълът на ответника е обективиран в поведението му.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства, както и че не са ангажирани доказателства относно
имущественото и материалното състояние на ответника, съдът намира, че на
същия следва да бъде наложена глоба над и около минималния размер, а
именно 300 лева, която ще въздейства поправително на ответника.
4
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски е направена от молителката. По
делото е представено пълномощно на адвокат С. Д., като не са представени
писмени доказателства относно сторени от молителката разноски, в това
число и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид това, претенцията на
молителката за заплащане на разноските по делото следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
М. Л. Тричкова - Ц.а , ЕГН **********, с адрес гр. София, ....... като налага
следната мярка за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С. П. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Връбница-2, бл. 632, вх. В, ет. 3, ап. 9, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Л.
Тричкова - Ц.а, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Бели Дунав № 7.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. П. Ц., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
5
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на С. П. Ц., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. Връбница-2, бл. 632, вх. В, ет. 3, ап. 9, глоба в размер
на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА С. П. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Л. Тричкова - Ц.а , ЕГН
********** за присъждане на разноски в производството като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6