Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                                                                            № 82

                                                                                                       гр.Горна О.,  19.02.2019г.

 

                                           В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                                Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря M.K. и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2275/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:   чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК. 

            Ищецът „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД с  ЕИК****(чрез юрисконсулт К.П.) твърди в исковата молба, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД(кредитор) и А.Н.А.(кредитополучател) е сключен Договор№CASH-10712277/29.04.2014г. за паричен заем, по силата на който кредиторът отпуска сума в размер на 500.00лв., а длъжникът се задължава да я върне на 12бр. месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно чл.3 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“, че е получил сумата по заема, koято е предмет на договора. Твърди се, че длъжникът не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 15.05.2014г. Считано от следващия ден, длъжникът  изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи договорно обезщетение за забава(лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, съгласно чл.3 от Общите условия по договора.  Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 15.04.2015г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава(съгласно чл.86 от ЗЗД). С договор за цесия от 10.01.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД прехвърлил вземанията си по правоотношението на „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД, като се твърди, че били изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД. Въпреки това задълженото лице не предприело действия по погасяване на дължимото. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът-цесионер по договора за паричен заем, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл.410 т.1 от ГПК. С Разпореждане от по  подадено заявление от „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД с  ЕИК**** срещу А.Н.А. е било образувано ч.гр.дело№1682/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№1989/23.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 460.57лв., представляваща неизплатена главница Договор№CASH-10712277/29.04.2014г. за паричен заем  и Договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.43лв., представляваща договорна лихва за периода: 15.05.2014г.-15.04.2015г.; сумата 194.71лв., представляваща лихва за забава за периода: 16.05.2014г.-07.08.2018г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено изявление-възражение от длъжника.  Моли съда да приеме за установено, че  е налице вземане от „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД с ЕИК**** срещу А.Н.А. съгласно Заповед№1989/23.08.2018г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1682/2018г. на ГОРС за: сумата 460.57лв., представляваща неизплатена главница Договор№CASH-10712277/29.04.2014г. за паричен заем  и Договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.43лв., представляваща договорна лихва за периода: 15.05.2014г.-15.04.2015г.; сумата 194.71лв., представляваща лихва за забава за периода: 16.05.2014г.-07.08.2018г. Претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство. 

            Ответницата А.Н.А. не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание  и не взема становище по предявения иск.

            След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

            Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с ЕИК****(с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл”АД) - кредитор и А.Н.А.  - кредитополучател е сключен Договор№CASH-10712277/29.04.2014г. за паричен заем, по силата на който кредиторът отпуска сума в размер на 500.00лв., а длъжникът се задължава да я върне на 12бр. месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно чл.3 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението“, че е получил сумата по заема, koято е предмет на договора. В случай, че  длъжникът не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, считано от следващия ден на падежа на първата неплатена вноска, длъжникът  изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи договорно обезщетение за забава(лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, съгласно чл.3 от Общите условия по договора. 

         Видно от  договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 10.01.2017г., потвърждадение за извършена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД и Приложение№1 към договора за цесия, „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД(цедент) прехвърлил възмездно  на „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД(цесионер) портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, включващи всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции/разноски, лихви и др./, свързани с вземанията, които вече са възникнали и се дължат  - чл.1 и чл.2 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 10.01.2017г. От приложеното по делото писмено доказателство - пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 10.01.2017г. от нотариус Валентина Благоева с район на действие СРС, се установява, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД да го представлява при извършване на следните действия: да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 10.01.2017г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД, по силата на който вземанията на продавача към конкретните длъжници, произхождащи от договори за потребителски кредит, се прехвърлят на „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД; да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на Договора за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 08.07.2014г., като третира всички лични данни по стриктно конфиденциален начин и осигури пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни.

            Приложено е с исковата молба и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД  чрез „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД, отправено до А.Н.А., с което се заявява, че „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД заменя напълно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД  в качеството му на кредитор и всички плащания на дължими суми следва да бъдат превеждани по сметка на  „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД.

            С Разпореждане от по  подадено заявление от „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД с  ЕИК**** срещу А.Н.А. е било образувано ч.гр.дело№1682/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№1989/23.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 460.57лв., представляваща неизплатена главница Договор№CASH-10712277/29.04.2014г. за паричен заем  и Договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.43лв., представляваща договорна лихва за периода: 15.05.2014г.-15.04.2015г.; сумата 194.71лв., представляваща лихва за забава за периода: 16.05.2014г.-07.08.2018г.; сумата 75.00лв., представляваща направените разноски(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение). В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено изявление-възражение от длъжника А..

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

            От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД сключило със А.Н.А. Договор за потребителски паричен кредит. Според характера това е договор за заем -  чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй  като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.

            Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че  договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от  ГПК, който  следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за кредит, респ. да изложи правопогасяващи/правоизключващи  възражения.

            Процесният договор за кредит не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответницата А.Н.А. и ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД , както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателката А.Н.А., което  било удостоверено с подписа му в самия договор, като заемателката се е задължила да върне  на заемодателя заетата сума, като към 23.08.2018г.(датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същата не е изпълнила поетото по договора задължение частично.

            По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след сключването на договора за отпускане на потребителски паричен кредит, вземането по него е било цедирано на 10.01.2017г. на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, т.е. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК титуляр на вземането по договора за кредит е ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД. При това положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също така вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.

            Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи в тази връзка, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента(неговия носител към същия момент) върху цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото по-горе пълномощно - в случая препис от уведомителното писмо е връчен на ответника, заедно с препис от исковата молба, поради което съдът намира, че цесията е съобщена(Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - ІІт.о.  ВКС, Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. Іт.о. ВКС). В този смисъл, изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 прeдл.I от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Освен това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само, ако едновременно с това, твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването, доколкото уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не твърди, че е извършил плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на процесното вземане.  Поради това, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е породила действие, като налице е задължение на А.Н.А. към „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД. Безспорно  се установи фактът, че ответникът  не е погасил изцяло задълженията си по договора. Така, за ищеца възникнал правен интерес, съобразно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД и общата такава на чл.79 от ЗЗД да търси реално изпълнение на задължението по договора.

            Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на ответницата-заемополучател в договорения между нея и ищеца-заемодател - просрочени  са били повече от две последователни месечни вноски - в предварително договорения срок, ответникът не е осъществил действия iure et facto  - да върне заетата сума. С оглед на това в случаите, когато се касае до задължение за връщане на определена сума пари, получена в изпълнение на един договор, по който получателят на същата сума не е изпълнил  задължението си, като момент  на  възникването на задължението трябва да се счита онзи момент, в който е настъпил фактът, от който се съди за неизпълнението на договора от получателя на сумата. В този смисъл претенцията  на ищеца относно дължимостта на сумата 406.57лв. е основателен и следва да се приеме за установено по отношение на А.Н.А., че същата дължи на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД сумата 406.57лв., представляваща неиздължение по сключен Договор№СRЕХ-01763817/03.2008г. за стоков кредит.

            Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, която е правното основание на исковата претенция, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, не на последно място, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.  Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

            Във формуляра на договора за потребителски кредит  страните са се договорили, че сумата по кредита е следвало да бъде върната, ведно с уговорената лихва на 12бр. месечни вноски(включващи изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на заема/годишен процент на разходите/ и определена добавка, съставляваща печалбата, имаща характер на възнаградителна лихва), посочени в Погасителния план и в поле „Месечна погасителна висока“ съгласно чл.3 от договора. Лихвата при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е мораторна лихва, дължаща се при забавено изпълнение на парично вземане, а представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на това и чл.162 от ГПК, то  следва да се приеме за основателна претенцията на ищеца относно дължимостта, като се приеме за установено по отношение на А.Н.А., че същата дължи на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД и: законната лихва върху 406.57лв., считано от датата на завеждане на заявлението – 23.08.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.43лв., представляваща договорна лихва за периода: 15.05.2014г.-15.04.2015г.; сумата 194.71лв., представляваща лихва за забава за периода: 16.05.2014г.-07.08.2018г.

            При този изход на делото, на основание  чл.78 ал.1 от ГПК,  ответницата следва да заплати   на ищцовата страна сумата 125.00лв., представляваща направени разноски в производството по гр.дело№2275/2018г. на ГОРС/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 125.00лв./.

            Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от  Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство(ч.гр.дело№1682/2018г. на ГОРС) в размер на   75.00лв./ДТ по чл.12 от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв../

            Водим от горното  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

 

                                               Р          Е          Ш          И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск  от страна на „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД с  ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София п.к.1407 ул.”Хенрик Ибсен”№15,  представлявано от Изп.директор А. В.Г., против А.Н.А. с ЕГН**********, с постоянен  и настоящ адрес: ***.О., че А.Н.А. с ЕГН**********, с постоянен  и настоящ адрес: ***.О., дължи на „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД с  ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София п.к.1407 ул.”Хенрик Ибсен”№15,  представлявано от Изп.директор А. В.Г., по Заповед№1989/23.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1682/2018г. на ГОРС: сумата 460.57лв., представляваща неизплатена главница Договор№CASH-10712277/29.04.2014г. за паричен заем  и Договор за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.43лв., представляваща договорна лихва за периода: 15.05.2014г.-15.04.2015г.; сумата 194.71лв., представляваща лихва за забава за периода: 16.05.2014г.-07.08.2018г.

 

            ОСЪЖДА А.Н.А. с ЕГН**********, с постоянен  и настоящ адрес: ***.О., ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешенъл”ЕАД с  ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София п.к.1407 ул.”Хенрик Ибсен”№15,  представлявано от Изп.директор А. В.Г.: сумата 125.00лв./сто двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело№2275/2018г. на ГОРС; сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски  в производството по ч.гр.дело№1682/2018г. на ГОРС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                     Районен съдия: