Р Е Ш
Е Н И Е
София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9565/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от В.В.С., ЕГН **********,
чрез адв. Х.В., съдебен адрес: ***, пл. “******против З. „А.“ АД, ***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумите, както
следна: - 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя и – 429,20 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/, ведно
със законната лихва, считано от датата на
събитието – 18.12.2016 г. до
окончателното изплащане и за двете претенции и сторените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА..
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2016 г.
ищецът е пътувал на предна дясна седалка в л.а. „Фиат Браво“ с рег.№ ******, движещ
се по път VTR 2287, км. 1 + 500, управляван от М.С.М.. Изведнъж
водачът загубил контрол върху МПС, то излязло от пътното платно и се
преобърнало.
За станалото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 18.12.2016 г. в който е установено, че водачът М. бил с
наличие на 1,58 промила алкохол в кръвта, а от кръвната проба е установено
наличие на 0,85 промила алкохол в кръвта.
При така описаната
катастрофа са причинени телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма, закрито счупване на навикуларната
кост на ляво ходило, разкъсно-контузни рани по гърба
на носа, на лявата вежда, дясната седалищна област, кръвонасядания
с оток на клепачите и на лява колянна става.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 01115003087907, валидна за периода 21.12.2015 г. – 20.12.2016 г.
Заявява, че е подал молба до ответното дружество с която е
претендирал доброволно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но
ответното дружество е отказало, поради това, че към момента не са представени
всички изискани документи.
В тази връзка е предявил настоящия
иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди
в размер исковата сума, ведно със законните последици – законна лихва и
сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска
експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Прави възражение
за съпричиняване, поради непоставен предпазен колан,
както и поради факта, че ищецът доброволно се е качил в автомобил с ясното
съзнание, че същият се управлява от алкохолно повлиян водач.
Оспорва и иска за лихва, поради неоснователност на
главния иск, както и датата от която се дължи.
Представил е и е ангажирал писмени доказателства, поискал
е назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
постанови решение, съобразно събраните доказателства, като приеме, че претендираният размер е силно завишен. Претендира разноски
по списък.
По делото е конституиран, на основание чл. 219 ГПК, като трето лице
– помагач на страна на ответника
М.С.М., ЕГН ********** с адрес
***, който оспорва изцяло иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 18.12.2016 г. около
18:50 ч. в гр. Варна е станало ПТП, като М.С.М., водач на л.а. „Фиат Браво“ с
рег.№ ******, движейки се по път VTR 2287, км. 1 + 500, изгубил контрол над
управлението на автомобила, той излязъл от пътното платно и се преобърнал.
При станалото ПТП е пострадал ищецът, пътуващ на предната
дясна седалка в „Фиат Браво“, като е получил телесни увреждания на ищеца,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, закрито счупване на навикуларната
кост на ляво ходило, разкъсно-контузни рани по гърба
на носа, на лявата вежда, дясната седалищна област, кръвонасядания
с оток на клепачите и на лява колянна става.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, се
установява, че че за станалото ПТП е образувано ДП № 214/2016
г. по описа на РУ, СТражица, за което към
настоящия момент няма данни да е приключило.
По делото не се оспорва обстоятелството и съдът приема за
доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 01115003087907,
валидна за периода 21.12.2015 г. – 20.12.2016 г.
Не се оспорва и обстоятелството, че по образуваната при
него преписка по Щета № 10017100101069, във връзка с подаденото от ищцата на 22.03.2017
г. Заявление, застрахователят – ответник не е заплатил обезщетение.
От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с останалия доказателствен материал,
се установява, че, в резултат на катастрофата, ищцата е получила следните
травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: -
Счупване на ос навикуларе (ладиевидната
кост) и на трета метатарзална кост на лявото ходило, - Контузия
на главата и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, но с частична липса на
спомен за случилото се и - Контузна
рана на горен клепач на ляво око и подкожен хематом.
Проведеното лечение е своевременно и адекватно на
получените травматични увреждания и включва закрито наместване и гипсова имобилизация (гипсов ботуш) на счупванията
в областта на лявото стъпало, капки (Салтогин) и мази
(Тобрек) за травмата в областта на очите, антикоагулат и обезболяващи. Ищецът е носил гипсовата имобилизация (гипсов ботуш) на левия крак за период от 45
дни, след което е започнал раздвижване. За период от около 6 месеца е изпитвал
болки и страдания, като за първия месец, те са били с интензивен характер.
Периодът за
възстановяване от получените при ПТП-то травми е около 6 месеца. За този период
ищецът е бил и в отпуск по болест. Няма данни и медицинска документация, които
да показват невъзстановени увреди. По отношение на описаните фрактури в
областта на лявото стъпало е възможно за в бъдеще при по-голямо натоварване или
промяна на времето, а понякога е немотивирано, да се появяват болки в областта
на лявото стъпало. В бъдеще не се налагат ограничения в двигателния режим на
ищеца и водения от него живот.
Според експерта описаните травматични увреждания
могат да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети с ограничена площ
при натиск, удар или притискане с достатъчна кинетична енергия и добре
отговарят да са получени от детайли в купето на автообил
при процесното ПТП.
При извършен преглед на 06.06.2017
г. от специалист психиатър, на В.С. е поставена диагноза: Смесено
тревожно-депресивно разстройство, но това е от компетенцията на психиатър.
По искане на ответната страна лекарят
разгледа и въпроса дали ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан и как този колан /респ. липсата или поставянето му/ биха се отразили на
получените травми. В тази връзка е претледан
Протоколът за оглед, установено е, че лекигя
автомобил марка „Фиат” модел „Брава” с рег. № ******, в който като пътник на
предна дясна седалка се е возил ищецът, е с тотална щета – деформации на предна
част, двигателен капак, радиатор, фарове, мигачи, предно стъкло, врати. Прегледани
са и свидетелските показания на очевидци. Според експерта, както е известно,
предпазният колан не фиксира стъпалата и подбедриците
и тяхното движение е свободно, което предполага, че и при поставен такъв е
възможно да се получат описаните фрактури. Относно травмата в областта на лицето
и главата, е възможно те да са получени при съприкосновение както с части от
силно деформирания автомобил и счупеното предно стъкло, така и от тялото на
шофьора, който в своите показания съобщава, че е бил без поставен обезопасителен колан.
По искане на ищеца и за
доказване на претърпените от него неимуществени вреди, съдът допусна и разпита като
свидетели по делегация А.К.Г. и Г.Н.Г..
Свидетелката А.Г.
живее на семейни начала с ишеца от десет години. Знае
за катастрофата. Заяви, че В. и водачът на лекия автомобил рано сутринта на
18.12.2016 г. са тръгнали с колата за риба в съседното село Бреговица.
Било е много студено. Ищецът бил купил една бъклица вино, за да пият по време
на риболова, малко прелели и в едно шише. По – късно й се обадили за
катастрофата и свидетелката тръгнала със зет си в посока гр. Стражица.Намерили
са колата извън пътя до едно дърво, на едната страна, двамата били още в
колата, согато пристигнали.. Пристигнала е Бърза
помощ и Пожарна. Зет й се притекъл на помощ, като отворил капака на колата и
извадил клемите на акумулатора, за да не се подпали автомобила., защото имало
разлив на бензин. После счупили стъплото и извадили
двамата. Докато вадили В.С., разкопчали колана му. М. излязъл сам, В. бил по –
тежко ранен. И двамата са били закарани от линейката в Бърза помощ в гр. велико
Търново.
Според
свидетелката ищецът имал счупване на две места на левия крак и изкълчване на
коляното, имал е много рани по главата и лицето и натъртвания в гърдите.
Изпитвал е в силни болки, но в болницата са започнали да го гипсират чак когато
били заплатени осигуровките, които е дължал. След Бърза помощ го прехвърлили в
Ортопедията, където е престоял три дни. Свидетелката се грижела за него. После
бил гипсиран накриво, дори можело да се наложи да му се чупи крака. До
катастрофата е работел без договор в дърводелски цех. Бил е на легло вкъщи 3
месеца и половина., не е можел на ходи, нуждаел се е дълго време от чужда
помощ, когато е трябвало да излиза и да ходи на превръзки. Изпитвал болки в
главата. Пиел лекарства. Дори и сега се стряска насън и предпочита да ходи пеш,
има страх да се вози в кола, два пъти е ходил на психиатър, но още не е
превъзмогнал стреса. Ходил на изследвания, на рехабилитации, на раздвижване, на
нагревки, след рехабилитацията е започнал да се обслужва сам. Пиел редовно
лекарствата си. Според Г., ищецът преди излизал с приятели, ходел за риба,
ритал футбол, сега е станал по – затворен, не споделя. Като постои по – дълго
време на крака, той отича и започва да го боли, не може да работи и
допълнително.
Свидетелят Г.Г. е приятел на ищеца от много
години и знае за станалата катастрофа през зимата на 2016 г. Видял го е същия
ден, като С. му е казал, че е с кола, когато спрели да се видят за малко. Видял
го е вкъщи след инцидента, с гипсиран крак, имал синини и натъртвания по
лицето, боляли го ребрата от самия предпазен колан.
Бил на легло и не можел да се движи, пиел лекарства. Разказал му за катастрофата,
като подчертал, че, ако не бил с колан, можел ид да
не оцелее. Изпитвал силна болка в крака, главата и ребрата, дори при дишане. И
сега се оплаква, че още го боли кракът, като постои повече време прав и все още
не се е възстановил напълно, според Г., защото освен болките, има и страх да се
вози в автомобил, затворил се е в себе си, не се събира с хора, няма го
самочувствието му, стресиран е и е съвсем друг човек. Все още ходи на работа,
но изпитва болки в крака и дори може да напусне.
Вещото лице – автоекперт, по назначената автотехническа експертиза, дава
следния механизъм на станалата каастрофа: На 18.12.2016 г. към 19,00 ч. л. а. м. „Фиат” модел „Брава” , Рег. № ****** с водач М.М., се движи от с.
Бряговица към гр. Стражица. На км. 1 +500, в зоната на ляв завой, водачът на
автомобила губи контрол върху управлението на автомобила. Вследствие на това
автомобилът излиза извън платното за движение вдясно за своята посока. Водачът
реагира със завиване на волана наляво и
го връща в дясната лента, последва завиване надясно при което Фиатът напуска
пътното платно, преминава през десния банкет и се удря в крайпътно дърво.
Завърта се в посока на часовниковата
стрелка и се обръща на лявата си страна, като застава в посока обратна на
посоката си на движение в положението, в което е регистриран от разследващите
органи.
При произшествието пътникът на предна седалка – ищецът В.
Семов получава телесни увреждания.
Според вещото
лице, причините за възникване на произшествието
са субективни - загуба на контрол върху управлението и се дължат на избраната
от водача скорост на движение и начина на
управление, свързан с по резки завъртания и с по голям ъгъл на
отклонение на волана при конкретната пътна обстановка, като следва да се
има пред вид и алкохолното повлияване.
Действията
на водача, при които произшествието не би настъпило са: по - ниска скорост на
движение и по - плавни манипулации с органите за управление – по плавно и с по - малка сила завъртане на
волана, по - плавно и с по - малка сила натискане на спирачния педал.
Местонахождението
на процесното ПТП, така, както е отбелязано в Протокола
за оглед, се намира на път VTR 2287 км. 1 +500, в посока от
с. Бряговица към гр. Стражица – посока север. Влажна пътна настилка. Наклон
спускане към гр. Стражица. Едрозърнест асфалт, без дупки и неравности. Платното
за движение е двупосочно, с по една лента за всяка посока, разделени помежду си
с непрекъсната разделителна линия. Широчина на платното за движение 6 метра. Според
скицата, районът на произшествието е в ляв завой за посоката на движение на
лекия автомобил.
В резултат
на произшествието автомобилът „Фиат Брава” е получил: деформации по предната
част, двигател, капак, радиатор, фарове, мигачи, предно стъкло, врати. Тотална
щета. Налице е удар в дърво, в предната дясна част. Следва да се приеме, че
инициалния удар, е в дясна предна част на автомобила. Ударът е челен, с последващо завъртане и обръщане. Интензитетът на удара е
голям, вследствие на високата скорост на движение на автомобила.
Траекторията
на тялото на пострадалия ищец, предизвикана от сблъсъка на МПС по принцип е
твърде сложна. При челния удар в крайпътното дърво скоростта на автомобила е намаляла
много бързо за кратко време и в този момент вследствие на
инерционните сили тялото е със стремеж към залитане напред. При завъртането на
автомобила по посока на часовниковата стрелка, тялото е залитнало надясно, а
при обръщането на автомобила на лявата си странична част тялото е с движение
наляво.
Л.а. „Фиат Брава”, чиито водач е причинил катастрофата, е
оборудван с предпазни колани за всички места предназначени за пътници,
включително и за водача. Следователно е имало предпазен колан и за пътника
седящ на предна дясна седалка.
Автоекспертът е разгледал и въпроса за поставянето или не
на предпазен колан и, според него, от техническа гледна точка може само да се
каже, че при тотална щета на автомобила би следвало да има телесни увреждания
на пътниците независимо от това дали има ли не поставен предпазен колан. Каква
би била разликата в уврежданията, обаче, е по -скоро медицински въпрос.
Във връзка
с механизма на катастрофата съдът допусна и прие заключение на съдебно –
медицинска – токсикологична експертиза, която даде следното заключение досежно наличие на алкохол в кръвта на водача на л.а.,
причинил ПТП:
Етиловият алкохол е добре разтворим, както във вода, така и в липиди, което обуславя бързото му разпространение по
мембранен път в организма. Голямата му липотропност е
в основата на неговата токсичност. Алкохолната токсичност е свързана преди
всичко с формирането на ацеталдехид и неговата кумулация в човешкия организъм. Той е значително по-
реактивен в различните биологични системи, отколкото етанола.
Клиничната картина и тежестта на алкохолната интоксикация зависят от
количеството употребен алкохол, вида на консумираните напитки, от
толерантността на индивида към алкохола, от индивидуалните характеристики на
личността (възпитание, социален статус, пол, възраст и др.), от редица външни
фактори, поради което при едно и също лице алкохолните интоксикации могат да се
проявят различно.
Действието на алкохола при
острото алкохолно опиване се проявява предимно чрез интоксикация на ЦНС и то в
определена последователност. Алкохолът подтиска
мозъчната кора, първо задръжните, а после и възбудните процеси. Индивида се лишава от ругулаторната функция на кората, която направлява
поведението му. Наркотичният му ефект се определя от :- скоростта на резорбция, - от фазата на интоксикацията, - концентрацията на етанол
в кръв, - от степента на толерантност на
организма.
Алкохолът въздействува
различно при различните индивиди, но типичните му ефекти зависят от
концентрацията му в кръвта.
Регистрираната с полево
техническо средство концентрация на алкохол в издишан въздух от 1.58 промила,
според скалата на Дубовски съответства на фаза 3
(вълнение). Тя вкл. интервала 0.9 - 2.5 промила. Външната изява е в: нарушена
моторна координация и рефлекси; дизартриа, брадилалия, емоционална нестабилност, неспособност за
адекватно възприемане на околната среда, намалена зрителна способност, възможно
е гадене и повръщане. Само по себе си това състояние реализира критериите на
медико-биологичния признак: временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според
приета в съдебномедицинската практика у нас скала за „Степени на алкохоли
опиване“ (според промилите алкохохол в кръвта):
концентрация на етанол 1.58 %о съответства на
съответства на лека към средна степен
(0.5-1.5 %о - 1.5-2.5 %о), което се проявява с: емоционална неустойчивост, лесна
уморяемост, отслабване на координация, на вниманието,
на съобразителноетта, забавени реакции, умерено
нарушена координация - до значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
координация, вниманието, съобразителноетта, силно
забавени реакции, признаци на потискане на ЦНС, като при такава концентрация на алкохол е малко
вероятно лицето да бъде в безсъзнателно състояние Според по-точната скала на Дубовски - регистрираната с полево техническо средство
концентрация на алкохол в из дишан въздух е 1.58 промила, съответства на фаза 3
(вълнение, вкл. интервала 0.9 - 2.5 промила). Външната изява е в: емоционална
нестабилност, неспособност за адекватно възприемане на околната среда,
намалена зрителна способност, нарушена моторна координация и рефлекси; дизартриа, брадилалия, възможни
са гадене и повръщане. Характерно за фазата на резорбция на етанола са по-силно изразените му ефекти върху централната
нервна система, при същата концентрация на етанол, но
отчетена във фазата на елиминиране.Концентрация на алкохол в кръв от 1.58 %о би
довела до: емоционална нестабилност и лесна уморяемост;
неспособност за адекватно възприемане на околната среда; намалена зрителна
способност и периферно зрение; отслабване на вниманието и съобразителността;
забавени реакции и повишено реакционно време (които трудно могат да бъдат
разпознати от трето лице); нарушена моторна координация, дизартрия
и брадилалия - които биха били забелязани от
лице, познаващо добре водача М..
До момента на приключване на устните
състезания плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател не е
настъпило.
Изложеното
се доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „А.“ АД“, АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата от станалото на 18.12.2016 г. ПТП, изразяващи се
в болки и страдания в размер 50 000 лв. и за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/ в размер 429,20 лв., ведно със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента,
които са довели до трайно затруднение в движенията на снагата за повече от 30
дни, а възстановителният процес е продължил 6 месеца, при интензивни болки и
страдания през първия месец, като към момента на изготвяне на заключението не медицинската
експертиза се установява, че последиците от тях са отшумели. Доказан бе и
фактът, че тези травми са му причинили и описаните от експертизата болки и дискомфорт от психическа гледна точка, за което е посетен и
психиатър, който му е поставил и конкретна диагноза.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2016
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 50 000
лв. – така, както е предявена претенцията, било
адекватна обезвреда за претърпените
от ищеца
и доказани в производството
неимуществени вреди.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. По
делото не бе доказано възражението на ответника, че В.С. е бил без поставен обезопасителен колан и съдът го приема за недоказано. С
оглед обстоятелството, обаче, че пострадалият се е возил на предната седалка в
автомобила на шофьор, който е употребил алкохол, съдът намира, че следва да се
приеме съпричиняване в размер 10 %.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск е
основателен и доказа на сумата 40 000 лв. и за тази сума следва да бъде уважен,
като в останалата част за разликата до 50 000 лв., бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Следва да се отхвърли претенцията за претърпени
имуществени вреди в размер 429,20 лв., пред вид тяхната недоказаност.
Върху присъдената сума като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на събитието – 18.12.2016 г., до
окончателното издължаване.
На адвоката – повереник на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска, платимо от ответника, на основание чл. 38 ЗА и в съответствие с чл. 7,
ал. 8 Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, в размер 1
930 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер 139 лв. – за експертизи и 200 лв. -
ю.к. възнаграждение 200 лв.
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 1 600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ***, да заплати на В.В.С.,
ЕГН **********, чрез адв. Х.В.,
съдебен адрес: ***, пл. “******, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД следните сумата 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от датата на
събитието – 18.12.2016 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 50 000
лв. за претендираните неимуществени вреди и за сумата
429,20 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да заплати на адв.
Х.В., съдебен адрес: ***, пл. “******, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 1930 лв.
ОСЪЖДА В.В.С. да заплати на З. „А.“ АД разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, в общ размер 139 лв. – за експертизи и 200
лв. - ю.к. възнаграждение 200 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 1 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: