Р Е
Ш Е Н
И Е № 1464
гр. Пловдив, 16.07.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – осми граждански състав в открито съдебно заседание на
16.06.2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
МИХАЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
участието на секретаря: Б.А., като разгледа докладваното от
съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско
въззивно дело № 1492/2014 г. по описа
на Пловдивския Окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Х.К. с ЕГН **********,
А.Д.К. с ЕГН ********** и К.Д.К. – Ш. с ЕГН **********, конституирани като
ответници в хода на първоинстанционното производство като наследници на
починалата Е. А. К., посочена първоначално като ответник, против решение № 850 от
27.02.2014 г., постановено по гр.дело № 18192/2011
г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х
гр.с-в, с което е признато
за установено в отношенията между страните, че
наследодателят на ищците И.Г.Л. с ЕГН ********** и А.Г.Л. с ЕГН ********** – Г.
А. Л. – бивш жител ***, починал на 15.01.1982 г., е бил собственик на 1/3
ид.част въз основа на наследствено правоприемство от своя баща А. М. Л. –
починал през 1917г. и съдебна спогодба, оформена в протокол от 15.06.1939 г. по
делбено дело № 503/1938 г. на Пловдивския околийски съд, от следните недвижими
имоти към момента на обобществяването им в ТКЗС – а именно: 1. Зеленчукова
градина с площ от 17.1 дка, намираща се в м. „**” до чифлика в с. К., обл.
П., а съгласно одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. №
40 с графична площ от 19.372 дка, а по сега действащата кадастрална карта,
имотът е заснет като ПИ с идентификатор № 56784.534.770 с площ от 19.564 дка,
намиращ се в гр. П., кв. К., ул. „**”; *.
Част от зеленчукова градина с
площ от 11 дка, намираща се в с. К., местността „**, а съгласно одобрения
регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № 77 и 78, а по сега действащата кадастрална
карта, имотът е заснет като ПИ с идентификатор 56784.534.768, намиращ се в гр.
П.,
кв. К., ул. З., с площ от 10.881 дка; 3.
Дворно място с постройки, цялото с площ
от 4.5 дка, находящо се в местност „**”, с. К., обл. П., а съгласно
одобрения регулационен план от 1945г. заснет като имот с пл. № 66 с графична
площ от 6.288 дка, а по сега действащата кадастрална карта, имотът е заснет
като ПИ с идентификатор № 56784.534.771, находящ се в гр. П., кв. К., ул. „**” с площ от
6.402 дка. С въззивната жалба се прави
оплакване за недопустимост на постановеното съдено решение поради наличието на
постановено друго влязло в сила съдебно решение, с което същият правен спор е
решен със сила на пресъдено нещо. В тази връзка се прави искане за прекратяване
на производството по делото.
Въззиваемите страни И.Г.Л. и А.Г.Л., и двамата чрез адв. Н.А., оспорват жалбата
като неоснователна. Считат, че обжалваното
решение на районния съд е допустимо и правилно, поради което молят същото да бъде потвърдено. Претендират
заплащането на разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от
закона срок за обжалване, изхожда от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който се основава на
твърдението, че наследодателят на ищците Г. А. Л. е бил собственик на 1/3
ид.част от процесните земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС въз
основа на наследствено правоприемство от неговия баща А. М. Л., поч. през 1917г. и съдебна спогодба, оформена в
протокол от 15.06.1939 г. по делбено дело № 503/1938 г. на Пловдивския
околийски съд.
Ответниците молят за прекратяване на производството по така предявения иск като недопустимо, като се позовават на влязло
в сила решение № 895 от 13.04.2005 г., постановено по гр.д. № 1986/2004 г. на
ВКС, с което е отхвърлен иска на ищците против починалата в хода на
производството първоначална ответница Е. А. К. по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за
признаване за установено, че наследодателят им Г. А. Л. починал на 15.01.1982 г.
е бил собственик на на 1/3 ид.част от процесните имоти към момента на
обобществяването на земите в ТКЗС през 1952г. Решение № 895 от 13.04.2005 г.,
постановено по гр.д. № 1986/2004 г. на ВКС е приложено по делото, като видно от
същото правното основание, въз основа на което е било претендирано правото на собственост
върху процесните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС е било
давностно владение.
По настоящото дело основанието, въз основа на което се
претендира правото на собственост е съдебна делба от
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим. Допустимо е и първоинстанционното решение, с което същият е разгледан
и уважен. По тези съображения жалбата, основана на оплаквания за недопустимост
на решението, е неоснователна.
С въззивната жалба не са направени оплаквания против решението по отношение
на неговата правилност.
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Според Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., според правомощията на
въззивната инстанция при разглеждане и
решаване на делото съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, служебната проверка на въззивния съд обхваща
само валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното
решение, а при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи
служебна проверка на неговата правилност, с изключеное на нарушение на
императивна материалноправна норма, ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Прието е, че въззивната
инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените
от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
В настоящия случай при първоинстанционното разглеждане на делото не е
налице нарушение на императивна правна норма. Ето защо, доколкото обжалваното
решение е валидно и допустимо, предвид липсата на оплаквания за правилността
му, то следва да се приеме за правилно и като такова същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователноста на жалбата
въззиваемите страни имат право на присъждане на разноски. Ето защо
жалбоподателите ще бъдат осъдени да им заплатят направените разноски пред
въззивната инстанция, които се констатираха на 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 850 от 27.02.2014
г., постановено по гр.дело № 18192/2011
г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х
гр.с-в.
ОСЪЖДА Д.Х.К.,
с ЕГН **********, А.Д.К., с ЕГН ********** и К.Д.К. – Ш., с ЕГН **********,
всичките със съдебен адрес: гр. П., бул. „**” №*, да заплатят на И.Г.Л. с ЕГН **********
и А.Г.Л. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. **, ул. „** ** № *, ет.2,
сумата от 300 /триста / лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: