№ 1692
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100900732 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД и
обусловен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с решение от 13.04.2022 г. по т.д. № 1407/2021 г. на СГС е обявена
неплатежоспособността на „А.Т.“ ООД и спрямо дружеството е открито производство по
несъстоятелност. С решение от 09.12.2022 г. по същото дело дружеството е обявено в
несъстоятелност. Твърди, че на 28.02.2018 г. „А.Т.“ ООД, като продавач и „Т. България“
ЕООД, като купувач сключили договор за изработка и продажба на рекламни чадъри на
обща стойност 52 451,20 евро или 106 497,29 лева. Посочва, че на 16.02.2018 г. „Т. България“
ЕООД извършило авансово плащане в размер на 53 248 лева към „А.Т.“ ООД, за което на
19.02.2018 г. била издадена фактура. Твърди, че въпреки договореното между страните,
остатъкът от дължимите суми по договора бил заплатен по банкова сметка на трето лице,
което не фигурира като страна по договора – „А.К.“ ЕООД. Сумата заплатена от „Т.
България“ ЕООД по сметка на „А.К.“ ЕООД, по изричната воля на „А.Т.“ ООД, била в общ
размер на 53 248,80 лева. Твърди, че при заплащането на дължимите суми по сметка на
трето лице, което не е страна по договора било настъпило увреждане спрямо кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.Т.“ ООД. Счита, че е налице интерес да предяви
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649 ТЗ. Твърди, че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Предявява също така обусловения иск по чл. 59, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата 53 248,80 лева от „Т. България“
ЕООД. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се прогласят за
относително недействителни на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649 ТЗ по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „А.Т.“ ООД следните увреждащи
действия: банково плащане от 18.05.2018 г. за сумата от 14 711,76 лева, банково плащане от
29.05.2018 г. за сумата от 4 976,94 лева и банково плащане от 31.05.2018 г. за сумата от
1
33 560,10 лева, и трите с титуляр „А.К.“ ЕООД. В случай, че искът бъде уважен иска да се
осъди „Т. България“ ЕООД да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на „А.Т.“ ООД сумата
от 53 248,80 лева, явяваща се сбор на платените и цитирани по-горе суми, ведно с лихва за
забава, считано от момента на всяко плащане.
С разпореждане от 03.05.2023 г. исковата молба е оставена без движение, поради
констатирана от съда нередовност относно фактическите твърдения и заявения петитум. С
молба от 23.05.2023 г. ищецът уточнява, че иска да бъде обявено за относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелния търговец нареждането за плащане
към третото лице – „А.К.“ ЕООД. Сочи, че не разполага с доказателства кой е точният
момент, в който представителите на „А.Т.“ ООД са направили изрично волеизявление, с
което са посочили, че плащанията следва да бъдат направени по сметка на трето лице.
Уточнява, че не предявява отделен иск за заплащане на лихва преди датата на подаване на
исковата молба. Посочва, че предявеният осъдителен иск цели получаване на дължимите
суми по договора от купувача „Т. България“ ЕООД след отмяна на увреждащите плащания.
С разпореждане от 01.06.2023 г. е дадена последна възможност на ищеца да уточни
предявените искове, доколкото съдът прие, че указанията не са изпълнени в цялост с
горепосочената молба. С молба от 19.06.2023 г. ищецът заявява, че към момента на
извършване на уреждащите действия „А.Т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД са били „свързани лица“ по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Заявява, че към този етап на производството не може да посочи
какви са били отношенията между страните. Твърди, че нареждането за плащане е
реализирано посредством волеизявление, отправено от електронната поща на „А.Т.“ ООД на
28.05.2018 г. Посочва, че неоснователното обогатяване, увреждащо „А.Т.“ ООД и съответно
кредиторите му, произтича от непредоставяне на дължимата престация от страна на „Т.
България“ ЕООД към „А.Т.“ ООД, като твърди, че „Т. България“ ЕООД е следвало да
заплати изисканите суми по сметка на „А.Т.“ ООД. Заявява, че „А.К.“ ЕООД се е обогатило
неоснователно. С оглед това прави алтернативно изменение на предявения осъдителен иск
като иска да се осъди „А.К.“ ЕООД да заплати на „А.Т.“ ООД сумата от 53 248,80 лева, ведно
със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „А.К.“ ЕООД.
Ответникът поддържа, че исковете са недопустими, неоснователни, недоказани и погасени
по давност. Твърди, че действителното фактическо положение е, че между „А.Т.“ ООД и
„А.К.“ ЕООД са били налице разчети по предоставени парични заеми. В тази връзка
„Алфакомерс трейдниг“ ООД вместо да получава следващите му се парични средства от
дружеството-купувач „Т. България“ ЕООД дава нареждания последното да превежда
паричните суми направо към своя заемодател „А.К.“ ЕООД.
В срока по чл. 367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „А.Т.“ ООД /в
несъстоятелност/.
С молба от 01.08.2024 г., във връзка с дадени указания от съда, ищецът заявява, че е
налице правоотношение между „А.Т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД, явяващо се „валутно
отношение“ по делегация, което има увреждащ характер за кредиторите в производството по
несъстоятелност на „А.Т.“ ООД, поради което за синдика на несъстоятелния търговец е
налице правен интерес да предяви иск за отмяната му. Уточнява, че предявява осъдителния
иск срещу дружеството „А.К.“ ЕООД.
С влязло в сила определение постановено на 04.10.2024 г. настоящият съдебен състав
върна исковата молба подадена от синдика на „А.Т.“ ООД по отношение на ответника „Т.
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
2
От извършената от съда справка в търговския регистър по партидата на „А.Т.“ ООД
се установява, че с решение № 385 от 13.04.2022 г. по т.д. № 1407/2021 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност
на „А.Т.“ ООД. Дружеството е обявено в неплатежоспособност и е определена началната й
дата – 31.12.2017 г.
Страните не спорят, че на 28.02.2018 г. между „Т. България“ ЕООД, като купувач и
„А.Т.“ ООД, като продавач е сключен договор за изработка и продажба на рекламни чадъри.
С чл. 2.1. е уговорено, че общата стойност на договора с включен ДДС е 54 451,20 евро,
което се равнява на 106 497,29 лева. Съгласно чл. 2.2. покупната цена заедно с дължимия
ДДС към нея се заплаща, както следва: 50% от цялата покупна цена, посочена в чл. 2.1. се
заплаща авансово от купувача в срок до 2 дни, считано от издаване на проформа фактура и
изпращане на имейл и останалите 50% от цялата покупна цена, посочена в чл. 2.1., се
заплащат пропорционално от купувача в срок до 3 работни дни, считано от получаването на
известие /авизо/ от продавача за готовност за експедиция на партида със стоки.
Установява се, че на 18.05.2018 г. на основание проформа фактура № 243/16.05.2018 г.
„Т. България“ ЕООД е заплатило сума в размер на 14 711,76 лева с получател „А.К.“ ЕООД.
На 21.05.2018 г. „А.Т.“ ООД е издало фактура оригинал № 128 за сумата 14 711,76 лева, като
е приспаднат частично платен от „Т. България“ ЕООД аванс.
Видно е, че на 29.05.2018 г. „Т. България“ ЕООД е заплатило сума в размер на
4 976,94 лева – доплащане по проформа фактура № 246/18.05.2018 г., като получател е
„А.К.“ ЕООД. На 31.05.2018 г. на основание проформа фактура № 250/30.05.2018 г., издадена
от „А.Т.“ ЕООД, „Т. България“ ЕООД е заплатило сума в размер на 33 560,10 лева с
получател „А.К.“ ЕООД. По цитираните две проформа фактури „Т. България“ ЕООД е
заплатило сума в общ размер на 38 537,04 лева, за която „А.Т.“ ООД е издало фактура №
133/01.06.2018 г. на същата стойност.
Установява се, че е издадена фактура № **********/21.06.2018 г. на стойност 0,01
лева, след приспаднат аванс платен от „Т. България“ ЕООД, като задължението е закрито от
„Т. България“ ЕООД с Протокол за отписване на вземания и задължения от 31.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В правната теория и съдебна практика безспорно се приема, че синдикът на
дружеството в несъстоятелност, съответно кредиторът на несъстоятелността, имат правен
интерес от обявяване на относителната недействителност на сделките и действията, с които
длъжникът /при наличието на предпоставките на чл. 135 ЗЗД/, е увредил кредиторите на
несъстоятелността.
В хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и т.н. В този
смисъл решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС, II Т.О., решение № 50164
от 29.06.2023 г. по т.д. № 849/2021 г. на ВКС, II Т.О., решение № 50080 от 05.10.2023 г. по т.д.
№ 984/2022 г. на ВКС, I Т.О. и др.
При съобразяване изложеното в исковата молба и последвалите уточнения предмет
на разглеждане в производството са следните искове: главен иск с правно основание чл. 649,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от синдика на „А.Т.“ ООД срещу „А.Т.“ ООД и
„А.К.“ ЕООД за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „А.Т.“ ООД
на правоотношението възникнало между „Алфакомрес трейдинг“ ООД и „А.К.“ ЕООД, във
3
връзка с което е наредена делегация за плащане, като плащанията са извършени съответно
на 18.05.2018 г., 29.05.2018 г. и 31.05.2018 г. от „Т. България“ ЕООД в полза на „А.К.“ ЕООД
и обусловен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предявен от „А.Т.“ ООД срещу
„А.К.“ ЕООД за заплащане на сумата 53 248,80 лева като платена на отпаднало основание.
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1/ наличие на правоотношение между „А.Т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД, във връзка
с което е наредена делегацията за плащане, като плащанията са извършени от „Т. България“
ЕООД в полза на „А.К.“ ЕООД на посочените в исковата молба дати; 2/ че е намаляло
имуществото на неплатежоспособното дружество и с това е увредена масата на
несъстоятелността, както и 3/ факти, при които е налице спиране и/или прекъсване на
давността за предявяване на отменителния иск.
Не се спори между страните, а същото се доказа и от приетите доказателства, че по
изрична воля на „А.Т.“ ЕООД, обективирана в издадените от това дружество проформа
фактура № 243/16.05.2018 г., проформа фактура № 246/18.05.2018 г. и проформа фактура №
250/31.05.2018 г., „Т. България“ ЕООД е заплатило сумата в общ размер на 53 248,80 лева,
представлява част от сумите дължими по договор за изработка и продажба на рекламни
чадъри от 28.02.2018 г. Извършените плащания са потвърдени от продавача „А.Т.“ ООД,
като дружеството е издало фактури оригинал № 128/21.05.2018 г. и № 133/01.06.2018 г.
Ищецът от своя страна не доказа настъпването на юридически факт – сключване на
сделка между „А.Т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД, във връзка с която е наредена делегация за
плащане от „Т. България“ ЕООД в полза на „А.К.“ ЕООД. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
случая това не е направено от синдика. Ответникът „А.К.“ ЕООД изрично оспорва наличие
на сделка, която да може да е предмет на иск по чл. 135 ЗЗД. Същевременно с молбата от
11.11.2024 г., във връзка с дадени указания от съда по чл. 190 ГПК, „А.К.“ ЕООД уведомява
съда, че не разполага с облигационна и търговска документация за 2018 г., поради изтичане
изискуемия по закон срок от 5 години за съхранение. Ето защо съдът приема за недоказано
по делото обстоятелството по наличие на правоотношение между „А.Т.“ ООД и „А.К.“
ЕООД, в изпълнение на което е осъществена делегацията за трите плащания от „Т.
България“ ЕООД.
Заявеното от ищеца обстоятелство, че „А.Т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД имат качеството на
свързани лица, тъй като представителството им се осъществява от едно и също лице само по
себе си не може да обуслови извод, че тези лица са встъпили във валутно правоотношение,
във връзка с което са извършени трите плащания. Сключването на сделката следва да бъде
доказано при условията на пълно и главно доказване, а в случая това не е направено.
Предвид изложените съображения и липсата на доказателства за
извършването/сключването на атакуваната по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД сделка, съдът
намира, че предявеният иск е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Неоснователен се явява и обусловения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
осъждане на ответника „А.К.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелност на „А.Т.“ ООД
сумата в общ размер на 53 248,80 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника „А.К.“ ЕООД, но
дружеството не отправя искане за разноски, поради което не му се дължат такива. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса, от внасянето на която е
предварително освободен на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените искове: главен иск с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от синдика на „А.Т.“ ООД /в несъстоятелност/ срещу „А.К.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ж.к. *******, бул. „*******“ № 113 и „А.Т.“
ООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ж.к. *******, бул. „*******“ № 113, за обявяване
за недействително по отношение на кредиторите на „А.Т.“ ООД на правоотношението
възникнало между „Алфакомрес трейдинг“ ООД и „А.К.“ ЕООД, във връзка с което е
наредена делегация за плащане, като плащанията са извършени съответно на 18.05.2018 г.,
29.05.2018 г. и 31.05.2018 г. от „Т. България“ ЕООД в полза на „А.К.“ ЕООД, както и
обусловения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от „А.К.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ж.к. *******, бул. „*******“ № 113 на „А.Т.“
ООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ж.к. *******, бул. „*******“ № 113 в размер на
53 248,80 лева – платена на отпаднало основание, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „А.Т.“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, ж.к. *******, бул. „*******“ № 113, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 532,49 лева /петстотин тридесет и два
лева и четиридесет и девет стотинки/, която сума да се събере от масата на
несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5