Р
Е Ш Е Н И Е
№………./27.06.2016 г.
гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Капка Микова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1185 по описа за 2016 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2, чл. 1 т. 5 ТЗ).
Приети са за
разглеждане обективно съединени искове, предявени от „ЕЛДОМИНВЕСТ“ООД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик №
275А, представлявано от управител Й.В.– Г., чрез адв. А. *** срещу „ИВОНА“ООД, ЕИК *********, гр.
Вълчи дол, ул. Кирил и Методий 11, представлявано от управител Д.Н., чрез адв.
Бр. Б. *** за заплащане на обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен
автомобилен превоз в размер на 55020.62лв, претендирани като стойност на
недоставени до получателя стоки (408 ел. бойлера с общо тегло 11 424 кг),
обезщетение за забавено изплащане на тази суми за период от 07.07.2016г до
10.08.16г в размер на 535,99лв и допълнителна сума в размер на 11004.12лв, претендирана като горница до
пазарна цена на липсващата стока в място на изпращане, представляваща дължим от
изпращача ДДС поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка, на осн. чл.
23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /
Конвенция CMR/.
Ищецът основава претенцията си на възлагането на международен превоз при
предаване на стоката на ответника, в качеството му на превозвач и издаването от
негова страна на товарителница, обозначаваща именно ищеца като товародател.
Сочи, че при договарянето с превозвача постигнали съгласие приетите за превоз
до Хърватия стоки (408 опаковани в кашони бойлери) да бъдат доставени на
получател на товара, закупил същите стоки с фактура с № **********/03.06.2016г.
Тъй като този купувач бил поел задължение да понесе разноски за превоза
(съобразно посочена франкировка по продажбата), навлото не било изрично
уговорено, а е следвало да се заплати от получателя в рамките на обичайно пазарно възнаграждение
за този вид превоз(до 1600 евро). Позовава се на изтичане на уговорения срок за
доставката (5-7 дни от натоварване), както и на всякакви разумни срокове за
довършване на превоза, и сочи, че след като купувачът на стоките, предадени на
превозвача, отрекъл да е получил предназначения за него товар, ищецът не
получил и изисканото подписано копие от екземпляра на превозния документ, в
уверение за достигането на стоката до крайния пункт и приемането й срещу подпис
от получателя на товара. Счита, че липсата на товара на уговореното място на разтоварване ангажира
отговорност на превозвача до размера на стойността на стоката на мястото и по
времето, когато е била приета за превоз, определена по текущата цена на пазара,
съвпадаща с фактурирана цена за износ в рамките на ЕС и допълнително начислен
ДДС, поради неизвършената вътреобщностна доставка. Допълнително сочи, че е
уведомил превозвача за загубата на стоката и е поискал плащане на обезщетението
с изрична покана, връчена на 06.07.16г на превозвача, но изпълнение не
последвало.
По същество представителят на ищеца пледира за уважаване на претенцията
му в цялост. Излага доводи за доказано договаряне на превоза със съдържание
изцяло установено с представения първи екземпляр от товарителница (по Конвенция
CMR), чието съдържание
не е било успешно опровергано. Счита за установено сключването на превоза между
товародателя и превозвача като реален договор с предаване на товара и признато
неизпълнение от страна на превозвача, предал стоката в място, различно от разтоварен
пункт и на лице, различно от уговорения получател. Като обосновава
неизпълнението на задължението за извършване на превоза така, както и бил
уговорен в товарителницата, претендира заплащане на обезщетение за липсващия
товар в размера на стойността на стоката и начисления ДДС, в съответствие с
обема, предвиден в чл. 17 от Конвенция CMR, ведно с обезщетение за забавата.
Допълнително в подробно писмено становище пълномощникът на ищеца излага
защита по същество, като интерпретира установените по делото факти въз основа
на оспорвана доказателствена стойност на ангажирани от ответника доказателства,
недопустимо опровергаване на съдържание на подписан от превозвача документ с
гласни доказателства и неубедително насрещно доказване за възлагане на превоза
от конкретен получател на товара. Извежда доводи за обвързаност от реален
договор между изпращач и превозвач именно в съотвествие с товарителницата и
съответно липсата на надлежно удостоверяване на получаването на товара при тези
условия. Подробно се обосновава недобросъвестност на превозвача, предал
документите за превоза на лице без връзка със страните по договора и разтоварил
стоката на място, различно от уговореното в нарушение на изискванията на чл. 12
от Конвенция CMR. В допълнение към писмените си бележки,
пълномощникът се позовава и на измамливи действия на превозвача, приел за
превоз с товарителница стока при условия, различни от евентуално договорени с
получател на товара, евентуално на възникнала грешка по отношение на този
получател при съставянето на превозните документи. Счита, че използването на
услугите на трето лице(„АВТО МБ“ООД) при изпълнението на превоза ангажира
отговорността на превозвача и поради създадената от това лице заблуждение, че
действа от името на получателя – купувач на стоката. Като се позовава на чл. 29
от Конвенцията, счита че превозвачът не следва да се освобождава от
отговорността за недовършен надлежно превоз.
Ответното дружество, чрез пълномощник оспорва претенциите в цялост.
Оспорва сключването на описания от ищеца договор, като възразява, че е получил
натоварената от ищеца стока в изпълнение на превоз, възложен чрез спедитор за
сметка на получателя на товара. Позовава се на поредица от заявки за превоз, с
които организиращите превоза спедитори („Международни превози КАНОТРАНС“ООД,
съответно овластен от “АВТО МБ“ООД) са
договорили превоза и съответно заплащането му до разтоварен пункт, където
стоката е била надлежно освободена без възражения. Сочи, че изпращачът е бил
посочен изрично от спедитора, съответно и само със спедитора е уговорено както
място на разтоварване, така и получателя на стоката, обявен по указания на
спедитора при натоварването. Евентуално, при установяване на договор за превоз
с ищеца, оспорва правата на ищеца върху стоката, като се позовава на уговорката
по доставката с купувача за прехвърляне на собственост и риск от натоварване на
превозното средство от доставчика( франко превозвач) и съответно оспорва
възникналата липса по време на превоза да може да навреди на продавача, който е
изпълнил задължението си по доставката. Оспорва участието на поведението на
превозвача в причиняването на начисляването на ДДС, като сочи, че липсващото
доказателство за вътреобщностна доставка се дължи на неизпълнено задължение на
получателя на товара, който е следвало да изпрати копието от своя екземпляр.
По същество представителят на ответника пледира за отхвърляне на
претенцията на ищеца като недоказана. Обосновава приемането на стоката в
изпълнение на друг договор, като сочи събраните доказателства за такова
договаряне със спедитор, посочил изрично място на натоварване при липса на насрещни доказателства за
договаряне с изпращача. Счита, че добросъвестното изпълнение на превоза по
дестинацията и при условията, договорени със спедитора изключват каквото и да е
негова отговорност и моли исковете да бъдат отхвърлени в цялост. В подробни
писмени бележки се отричат доводите за сключен от изпращача договор при
съпоставка на всички посочени доказателства с изготвения превозен документ и се
обосновава неоснователност на всички претенции.
Страните са предявили насрещно претенции за определяне на разноски,
конкретизирани по размер в списъци по
чл. 80 ГПК ( л.273 и 278). Ищецът е оспорил заплатения адвокатски хонорар от
насрещна страна като прекомерен.
Предварителните въпроси,
допустимостта на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били
разрешени в нарочно определение № 1173/18.04.17г (л.125), съобщено на страните.
В първо съдебно заседание (л.145), след допълнително
уточняване на твърденията на насрещните страни е утвърден устен доклад по
първоначалния проект (л.132), допълнен след уточнение на теза на ищеца (л.
127). С молба вх. № 16674/09.06.2017г пълномощникът на ищеца е обосновал
искане за възобновяване на съдебното дирене за попълване на делото с
отказаните доказателства за твърденията му относно отношенията му с посочения в
товарителницата получател на товара. Позоваването му е изрично на частите от
проекто-доклада, изложени във варианти преди окончателното уточняване на
предмета на делото. В резултат от категорично заявени от насрещните страни
взаимно изключващи се твърдения относно страните по превозния договор, съдът е
ревизирал първоначално посочените в проекта възможности за квалифициране на
възраженията относно франкировката по доставката, като е счел за неотносими към
предмета на делото въпросите за собствеността върху стоката и преминаването на
риска от погиването й, като макар и по-късно е обявил това на страните(л. 247),
като е отказал да събира доказателства по тези въпроси. По настоящем съдът не
намира основание да ревизира това свое становище. Дали и кога изпращачът на
товара е прехвърлил собствеността, съответно коя от страните по доставката ще
носи риска от погиването на стоката или загубването й по време на превоза й
няма пряко отношение към договор, който ищецът твърди да е сключил лично като
възложител на превоз, респективно и към различния превоз, очертан от ответника
като договорен от спедитор за получателя
на товара. Франкировката не би имала значение и при доказано възражение на
ответника относно страните по договора, тъй като то би изключило основанието,
от което ищецът извлича правата си, съответно и няма да се налага да се
изследват вредите по превозен договор.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на съвпадащите доводи на насрещните страни относно фактите по възникване
на правоотношението помежду им и кореспондиращото им неоспорено писмено доказателство (л.6)
съдът приема за безспорни следните обстоятелства:
На 03.06.2016г от
територията на предприятието на ищеца
„ЕЛДОМИНВЕСТ“ООД гр. Варна, били натоварени на превозно средство на
ответника „ИВОНА“ ООД с номера
В0129НК/В0176ЕС общо 408 кашона с бойлери, фактурирани с
№**********/03.06.2016г като продадени от изпращача на купувач-вносител „ГЕРА
ТРЪГОВИНА“Д.О.О. с адрес Франйе Пускарица 65, Луцко, Загреб, Хърватия за цена
от 28131,60 евро. При натоварването ищецът като изпращач на товара получил
първи екземпляр от подписана от приелия стоката превозвач товарителница по
образец CMR, приложим при
договаряне на международен превоз на стоки по шосе, в съответствие с Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки(Конвенция CMR). В този екземпляр като получател на товара бил посочен
вносителя с данни, идентични с тези, вписани в цитираната като приложен
документ фактура, а разтоварният пункт съвпадал със седалището му.
Няма спор, че
натовареното превозно средство не достигнало това местоназначение, и че стоката
била разтоварена в Словения.
Спорно е обаче какъв договор е бил сключен с превозвача. Наличието на уговорени
места на приемане на стоката за превоз в България и предвиденото място за
доставянето й в Хърватия и извършването на транспорта на стоките с автомобили,
налагат приложение на специално международно право, независимо, че и двете
договарящи страни имат българска националност( чл.1 от Конвенция CMR). Съдът е
длъжен да приложи съдържащите се в тази конвенция норми, влезли в сила съгласно
предвидените в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба тези норми
имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право (Решение
№143/12.05.2016 по т.д. №1234/2014 на ВКС, ІІ т.о.).
Освен така
оформената товарителница, по делото не са представени доказателства за
договарянето между ищеца и ответника. Сам по себе си този документ има
свидетелстващ характер, тъй като удостоверява, но не създава облигационната
връзка. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 4 от Конвенцията CMR. Това налага изследването на всички
обстоятелства, за които насрещната страна е посочила доказателства, тъй като
предполагаемия договор между изпращача и превозвача (доколкото само техни
изявления са налични към този начален момент на съставяне на документа) може и
да не съществува, въпреки посочването на тези лица в превозния документ.
Представени са
две заявки за сключване на превоз със същите превозни средства на същата дата и
идентичен товар. С първата от тях (л.122) на 02.06.16 спедиторът „Международни
превози КАНОТРАНС“ООД, гр. Варна е оферирал по дестинация Варна – Илирска Бистрица,
Словения международен превоз на бойлери, които е следвало да бъдат натоварени
от предприятието на ЕЛДОМИНВЕСТ ООД на 03.06.2016г и превозени от името на
спедитора за сметка на платец словенското дружество “АВТО МБ“ Д.О.О., Любляна ООД).
С втората заявка (л. 141 с превод на л. 140, допълнен с липсващ „служебен
текст“ с превод на л. 150), посоченият като платец доверител на спедитора е
възложил от своя страна, също като спедитор същия превоз (на същата дата със същото
превозно средство и от същото място на натоварване, съответно разтоварване)
като е посочил допълнително, че натоварването следва да се обяви като
извършвано по поръчка на „Гера
Тръговина“ООД, Хърватска. Пълното съвпадение на параметрите на бъдещия превоз,
посочени от словенския спедитор и възпроизведени от българския му колега(без
посочване на клиента, поръчал превоза) изцяло съответства на характера на
спедиционния договор като типична сделка на косвено представителство, при която
спедиторът не е длъжен да обяви при договарянето за чия сметка сключва
изпълнителната сделка (с оглед конфиденциалността на вътрешните му отношения с
неговия доверител).
Тези документи
позволяват да се приеме, че явилият се в уреченото време на товарен пункт
превозвач е приел офертата на спедитора „Международни превози КАНОТРАНС“ООД
като насрещна страна – възложител на договора за превоз и без да разполага с
други данни за отношенията му с клиент,
се е задължил да превози посочената му от спедитора стока до Хърватия. Доводите
за непълнота на заявките (липса на получател) са несъстоятелни, тъй като за да
бъде сключен договора за превоз е достатъчно да се възложи натоварването, като
за получател се подразбира същия възложител, а посочването изрично на друг
получател на товара се налага само ако това произтича от вътрешните отношения
между спедитора и клиента му, но е без значение за превозвача, който е длъжен
да предаде доставен до краен пункт товар на съконтрахента си, ако друго лице не
е посочено.
Това се
потвърждава и от разпита на свидетеля В. Д.( л. 251), чийто показания съдът
кредитира като последователно изложени (въпреки кръстосания разпит от
представителя на насрещната страна) и резултат от непосредствени впечатления от
начина на започване на изпълнението и довършването на превоза до мястото на
разтоварване. Съдът не споделя довода на ищеца за недопустимост на тези
показания като предназначени за опровергаване на частен документ, подписан от
същата страна. Показанията на свидетеля са били допуснати за опровергаване не
на удостоверителното съдържание на превозния документ, а на стоящите извън него
факти по постигане на съгласие за договора (което по товарителницата само
се презюмира именно, защото не се
удостоверява при съставянето й). Свидетелят потвърждава изрично фактите,
отразени в документа, но пояснява повода, по който документът е бил съставен с
това съдържание. Според показанията му на очевидец, товарителницата е била
попълнена при натоварването от самия изпращач,
който е бил в готовност да предаде товара на явилите се с превозното
средство по указание на спедитора служители на превозвача. Това се потвърждава
от осигурения достъп до рампа за натоварване без каквито и да било уточнения на
параметри по превоза на товарния пункт. Налага се извод, че изпращачът на
стоката е бил вече уведомен от другиго за този превоз, което е в съответствие с
данните за уговарянето на експедицията от спедитор, действащ за лице, различно от
самия изпращач. Съответно и разминаването на данните за получател на товара и
местоназначение в превозния документ е било неглижирано от представителите на
превозвача, които не са се считали обвързани от нарежданията на съставителя на
товарителницата, а на спедитора,
възложил превоза. Свидетелят излага и факти по предприетото съгласуване на
съдържанието на съставената по данни на изпращача товарителница (вкл. и за
различно място на разтоварване) именно със спедитора, поискал изпълнявания
превоз от свое име и за сметка на получател на товара. Съдът приема, че едва по
този повод е разкрит и клиента на спедитора, като посочените в товарителницата
данни за „Гера Тръговина“ Д.О.О. са били потвърдени и превозните документи са
били одобрени.
Изложените от
свидетеля показания за предаването на стоката също потвърждават поведение на
страните съответно на договора със спедитора. Като водач на превозното
средство, свидетелят е достигнал посочен от спедитора (а не от изпращача) краен
пункт в Илирска Бистрица, където по предварително зададени GPS координати установил складова база. На това
място заварил друго транспортно средство
на същия спедитор (негов колега-шофьор от „Международни превози КАНОТРАНС“ООД)
и представител на лице, посочено от спедитора
като платец на превоза. Именно на това лице свидетелят предоставил превозните
документи в цялост и разписка за полученото плащане в брой, като получил и
уверение, че след надлежното оформяне на получаването на товара без възражения
документите е следвало да се препратят другиму.
Показанията в
тази им част кореспондират на група писмени документи, постъпили по делото,
като копия, предоставени на ответника от лицето, описано от свидетеля като
получател на стоката и документите (л. 239 – 241). Представено е копие от
втория екземпляр от товарителница, идентична с тази, посочена от ищеца и от
друг подобен документ(издаден от „Международни превози КАНОТРАНС“ООД като
превозвач с друго превозна средство и за друга партида стоки от същия изпращач,
натоварена на 06.06.16). Двете товарителници са оформени по еднакъв начин с
дата на освобождаване на товара на 08.06.16 с подпис и печат, съдържащ данни,
идентични с описание на товарополучателя. В съпроводителното писмо към тези
документи е посочено, че оригиналите им, както и екземпляра за превозвач, са
били задържани от словенското дружество
“АВТО МБ“ Д.О.О., Любляна, като спедитор на получателя при разтоварването в
склада му в Илирска Бистрица и впоследствие
да били препратени на клиента на този спедитор, откъдето са и получени
обратно като копия от оформени в цялост „чисти“ товарителници с нанасени данни
за „Гера Тръговина“ Д.О.О.. Така описаните факти съвпадат с показанията на
свидетеля за забавяне на началото на тръгването му от гр. Варна и достигане до
посочения от възложител – спедитор склад в Словения едновременно с друг превоз,
извършван пряко от същия спедитор, съответно и предаването на всички превозни
документи на представител на “АВТО МБ“
Д.О.О., Любляна ООД, който заплатил стойност на превоза, фактуриран за негова
сметка по инструкция на спедитора с
инвойса от 08.06.2016г (л. 123).
Същите факти са
били изложени и в хода на опити за разрешаване на спора преди предявяване на
иска. В отговора на нотариалната покана, връчена от ищеца, превозвачът не е признал
сключването на договор с тази страна (каквито са доводите на защитата на
ищеца), а че е осъществил превоз, който му е бил възложен и е готов за
съдейства за доказването му. Видно от получен отговор от пълномощник на
купувача (л. 114) ищецът е получил такова съдействие, тъй като е предявил на
„Гера Тръговина“ Д.О.О. като насрещната страна по доставката екземпляр с
нанасен печат на получател на товара, който не е можел да получи по друг начин,
освен чрез превозвача, поискал го съответно от своя възложител.
Отделно от това,
съдът съобразява и съставената фактура за износ, цитирана като документ,
придружаващ натоварената стока. Ищецът, като износител е посочил изрично, че
доставката се извършва при условия FCA(франко превозвач) до Хърватия с транспортно средство, идентично с
посоченото в товарителницата (така както и в заявките за превоз на българския и
словенския спедитор). Тази стандартизирана уговорка съответства на правилата ИНКОТЕРМС като условия за
международна доставка на стоки, публикувани от Международната търговска камара
(ICC) и обичайно използвани при
международните търговски сделки и митническите отношения
(http://www.iccwbo.org/products-and-services/trade-facilitation/incoterms-2010/the-incoterms-rules).
Съдът отчита, че сделката, описана от ищеца като вътреобщностна доставка по
смисъла на чл. 45 ППЗДДЗ изисква получателя на стоката да е регистрирано лице в
друга държава членка на ЕС и съответно удостоверяване на транспортиране на
стока между териториите на различни държави. Този международен елемент изцяло
съответства на обичайното приложение на съкращението FCA като уговорка за изпълнение
на продавача по сделката чрез предаване на закупената стока на транспорт на
купувача, предвидено в данъчния нормативен акт като извършен транспорт от получателя
или от трето лице за сметка на получателя. Подобна уговорка изключва
инициативата на продавача по ангажиране на транспорт и насочването му към
получателя, което съвпада с версията на ответника за наемането му от поредица
от спедитори, действащи именно за получател на товара, определили параметрите
на превоза така, че стоката да бъде вдигната от името на лице, очаквано като
купувач в склад на доставчик.
В заключение, при
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства относно възлагане и
изпълнение на превоза, се налага единствено възможния извод за постигнато
съгласие за сключване на превозния договор не между ищеца и ответника, а именно
между ответника като превозвач и спедитора „Международни превози КАНОТРАНС“ООД,
който е действал като косвен представител за сметка на словенско дружество.
Именно чрез клиента си, този спедитор е получил и информацията за подлежащия за
превоз товар, идентифициран чрез правоимащ купувач, задължен да вдигне стока от
склад в гр. Варна. Тези обстоятелства не само се потвърждават от
доказателствата, посочени от ответника, но не противоречат по същество и на
данните в товарителницата. Съдът съобразява принципна специфика на превозното
правоотношение, в което едно третото лице – получател на товара (посочено от
изпращач, договарящ превоза) встъпва в правоотношението и измества
първоначалната страна от правата и задълженията по разтоварването в крайната
точка на превоза. В настоящият случай обаче се установява категорично
отклонение от този принцип, като именно получателят на товара(чрез поредица
от спедитори – негови косвени
представители) е договорил от самото начало превоз, в който да е главна страна,
но е посочил като трето лице изпращача, който да изпълни за него задълженията
по натоварване на стоката. Това обяснява и поемането на пътни разноски чрез
спедитора и разкриването на данните за крайния му клиент едва непосредствено
преди натоварването с оглед легитимиране на превозвача като овластен да приеме
този товар в пункт за натоварване. Това необходимо обявяване на лицето, за
чиято сметка е възложен превоз, налага и съставянето на товарителница с данни
за страните, различни от релевантните за самия превозен договор(сключен по рано
чрез косвения представител). Разкриването на данни за клиента на спедитора
обаче не променя качеството на косвения представител като възложител на
транспортната услуга. Дали това обявяване е било вярно или не (т.е. дали
посоченото лице е действително краен клиент на спедитора) би имало значение
само във вътрешните отношения между доверителя и косвения представител при
отчетна сделка, но не и в отношенията в
превозния договор, които се развиват само между спедитора и превозвача. Такива уговорки са допустими и в съдебната
практика са отчитани като напълно достатъчни да създадат правна връзка
съответна на договор за превоз, независимо как са индивидуализирани страните в
конкретно издадена товарителница и кой фактически предава товара (решение № 12
от 5.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 675/2010 г., II т. о., ТК). Доводите относно
реалния характер на този вид превозен договор не могат да бъдат споделени, тъй
като са основани на анализ на съществената престация на превозвача, а не на
уреден в закона фактически състав, пораждащ облигационната връзка. Напротив в
съдебната практика е наложено тълкуването, че договорът за международен
автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото сключване е
достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на
съконтрахентите, като този извод е обоснован с пряко прилагане на чл. 9, т. 1
от Конвенцията СMR( Решение № 135 от 5.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1103/2010
г., II т. о., ТК). В този смисъл е наложилата се задължителна практика(по реда
на чл. 290 ГПК), според която при сключен превозен договор от спедитор, страни
по него са спедиторът (който действа от свое име) и превозвача независимо от
това, кой е посочен в товарителницата като изпращач(Решение № 38 от 2.03.2017
г. на ВКС по гр. д. № 60030/2016 г., IV г. о.). При това положение, съставената
от изпращача товарителница визира данни, свързани с договорената между него и
купувача доставка, а не релевантни данни относно превоза, възложен от спедитор,
изпратил превозвача с конкретно указание да натовари стока на негов клиент и да
я достави до посочено от същия клиент място. Затова и всички действия на ищеца
са съответствали на изпълнение на задължението му по франкировката, обозначена
във фактурата. Ищецът не е договорял превоз, а като продавач е опаковал и натоварил стоката
на транспорт на купувача. Именно като е разчитал на изпълнението на това
задължение към своя клиент(по договора за доставка), спедиторът е осигурил и изпълнение на своето
задължение като товародател да предаде надлежно товара в място на натоварване.
Така установеното
договаряне на превоза между спедитор и превозвач е косвено признато и в жалбата
на ищеца, отправена към разследващи органи в Словения по повод искана проверка
за извършена спрямо него измама( л. 258). Описаните факти по наемане на
транспортните средства сочат недвусмислено активност на трето лице, различно от
самия ищец(представило се според ищеца измамливо за служител хърватския купувач
„ГЕРА ТРЪГОВИНА“Д.О.О) , което е наело словенския спедитор “АВТО МБ“ Д.О.О.,
Любляна, който съответно превъзложил спедиция на български спедитор
„Международни превози КАНОТРАНС“ООД. Признато е изрично, че съгласието на
ответника, приел фактически стоките на свое превозно средство е било дадено
спрямо българския спедитор(който предприел сам превоза на част от партидата),
като не се сочи изобщо договаряне между доставчика и превозвача, а само
съставяна на необходимата за износа товарителница.
При така установените
обстоятелства са налага извод за основателност на предявения установителен иск
по следните съображения:
Претенцията си
ищецът основава на наличие на сключен договор с ответника, който не е бил изпълнен
от превозвача с дължима грижа. Такъв договор обаче не се установи, поради което
липсва съществена предпоставка за ангажиране на отговорност на ответника на
това основание. Дали и как е изпълнен превоз, възложен от получателя на товара(или
негов спедитор) е без значение за настоящата претенция. Небрежното лишаване на
превозвача от товарителницата като документ, установяващ достигането на товара
до легитимирания с нея получател няма никакво значение за ищеца като трето лице
по договора за превоз, чието участие в превоза се е изчерпало с натоварването.
Съответно след получаването на първия екземпляр, подписан от лицето, приело от
името на купувача стоката като товар за превоз, изпращачът е довършил в цялост
участието си като заместник на възложителя на превоза в това правоотношение (оставащо
ограничено до натоварване за сметка на получател на товара). Други екземпляри
от тази товарителница не се дължат на ищеца, още повече че уговорената
франкировка е възлагала на самия продавач да провери легитимацията на появилия
се превозвач като нает именно от износителя като получател на доставката преди
да започне товаренето, а не чак към момента на довършване на превоза.
Възложеният от
спедитор на получател на товара превоз следва да продължи само между страните,
които са го договорили и съответно изпълнението или неизпълнението му
(удостоверени със следващите екземпляри от товарителница) не може да се отрази
на ищеца - вече трето лице за този
договор.
Несъстоятелно е
позоваването на коя да е от нормите на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, при липса на сключен такъв между страните по това
дело. Както чл. 17, така и чл. 29 са приложими по отношение на превозвач, приел
задължение спрямо изпращач като възложител на превоз. Съответно дори и изпращача да е останал с
погрешно впечатление или да е бил въведен в заблуждение относно самоличността
на получателя на товара и дестинацията на превоза, то отново не би се породил валидно
сочения от него договор изискващ изрично съвпадение на волите и на двете
насрещни страни по тези съществените елементи.
Доколкото всички
действия по натоварването, установени по настоящото дело представляват само изпълнение
на ищеца като продавач по договора за международна продажба(доколкото е бил
сключен действително такъв с хърватско дружество, а не с мним представител), а
не по превоз, измамливите действия на превозвача(или на спедиторите, които са
му дали инструкции като надлежни страни по този превоз) биха засегнали именно и
само правоотношението по продажбата като намеса в чужд договор (ако не са били
непреки действия на самия купувач), но нямат отношение към претенцията, така,
както е очертана по настоящия спор.
Липсата на
предпоставка за каквото и да е ангажиране на отговорност на превозвач изключва
и основанието на претендираното обезщетение за забава.
При този резултат от делото, основателна е и претенцията за определяне на разноските, понесени от ответника
за защита по неоснователен иск. В представения списък по чл. 80 ГПК са посочени
разходи, кореспондиращи на представено доказателство за извършено плащане на
хонорар на един адвокат по повод на водене на делото(удостоверено в разписка,
включена в договор за адвокатска защита), в общ размер от 5500лв. Насрещната страна своевременно е възразила за прекомерност на така
направените от ищеца разноски по представителство в процеса. Действително
дружеството е договорило с представителя си възнаграждение надхвърлящо
нормативен минимум, възлизащ на 2726.82лв, по чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен въз основа
на общ интерес от 66 560лв и две допълнителни заседания. Производството по
конкретното дело съдът преценява като фактическа сложност над средната,
доколкото се касае за защита, изградена на интензивно доказване по
опровергаване на документ и установяване на съдържание на непритежаван от
страната документ, както и изследване на множество правоотношения между
различни страни. Правната му сложност обаче, въпреки международен елемент, не
надвишава много средната степен на издирване и прилагане на закона (при наличие
на задължителна съдебна практика по международен нормативен акт). В този смисъл
хонорарът, който надхвърля минимума, и достига до двукратния му размер е
адекватен и не би следвало да се редуцира (т. 3 от ТР ОСГТК№ 6/12).
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени от „ЕЛДОМИНВЕСТ“ООД,
ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик № 275А, представлявано от управител
Й.В.– Г., срещу „ИВОНА“ООД, ЕИК
*********, гр. Вълчи дол, ул. Кирил и Методий 11, представлявано от управител Д.Н.
обективно съединени искове за:
·
заплащане на обезщетение за цялостна липса на товар,
приет за международен автомобилен превоз в размер на 55020.62лв, претендирани
като стойност на недоставени до получателя стоки (408 ел. бойлера с общо тегло
11 424 кг),
·
обезщетение за забавено изплащане на тази сума за период
от 07.07.2016г до 10.08.16г в размер на 535, 99лв
·
допълнителна сума в размер на 11004.12лв, претендирана като горница до
пазарна цена на липсващата стока в място на изпращане, представляваща дължим от
изпращача ДДС поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка,
на осн. чл. 23 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / Конвенция
CMR/.
ОСЪЖДА „ЕЛДОМИНВЕСТ“ООД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл.
Варненчик № 275А, представлявано от управител Й.В.– Г., да заплати на „ИВОНА“ООД, ЕИК *********, гр. Вълчи дол, ул. Кирил
и Методий 11, представлявано от управител Д.Н. сумата от 5500 лв (пет хиляди и петстотин лева), представляваща
направени разноски за защита по неоснователна претенция на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: