Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4704 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Ц.П., против И.Г.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 410,76 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 158,40 лева, представляваща неизплатена сума за допълнителни услуги по Договор от 15.01.2016 г. за допълнителни услуги, за периода от 27.01.2016 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 25.05.2016 г. /падеж на последната вноска/; 237,60 лева, представляваща застрахователна премия по Договора за допълнителни услуги за периода от 27.01.2016 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 25.05.2016 г. /падеж на последната вноска/; 144,42 лева – лихва за забава по Договора за заем, за периода от 27.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания; 66,44 лева – лихва за забава по Договора за допълнителни услуги, за периода от 27.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания;
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 от 10.05.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „М. К.“ АД, ЕИК ... и „А. С. В.” ООД, ЕИК ..., чийто правоприемник е новият кредитор- „А. С. В.” АД /сега ЕАД/, ЕИК .... По този начин вземанията към цедента, дължими от И.Г.И. по Договор за заем CrediHome № 1161-10128517 и Договор за допълнителни услуги към този заем, двата договора от 15.01.2016 г., също са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и дължимите лихви. Твърди се, че до ответника И. двукратно са изпращани уведомителни писма за извършената продажба на вземания, като първото писмо е върнато с отбелязване, че получателят отсъства, а второто е получено от член на семейството, живеещо на адреса.
Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за заем и приетите Общи условия към него, ответникът е получил от Кредитора заемната сума от 800,00 лева срещу задължението да ги върне, ведно с договорна лихва в размер на 60,76 лева, на 18 равни седмични погасителни вноски, в размер на 47,82 лева всяка, първата от които платима на 27.01.2016 г., при общ размер на плащанията по заема от 860,76 лева.
Въз основа на Искане за допълнителни услуги, едновременно със сключването на Договора за заем, между същите страни е сключен и Договор за допълнителни услуги от същата дата, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към Договора, за които получателят на услугите дължи пакетна цена в размер на 158,40 лева, платима на 18 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 8,80 лева, първата от които платима на 27.01.2016 г. По силата на същия договор „М. К.” АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на застраховка „Защита” към „ЗК У. Ж.” АД, ЕИК *********, условията на която са предмет на индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от заемополучателя. Застрахователната премия в общ размер на 237,60 лева е платима в срок от 18 седмици, на равни погасителни вноски в размер от по 13,20 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по Договора за заем, считано от 27.01.2016 г. Срокът на договора е изтекъл на 25.05.2016 г., когато е падежът на последната погасителна вноска, като не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава по Договора за заем за периода от 27.01.2016 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 144,42 лева и лихва за забава по Договора за допълнителни услуги за периода от 27.01.2016 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 66,44 лева
Изтъква се, че заемополучателят /ответникът/ е извършил частични плащания по погасяване на заема, но е преустановил плащанията, като са останали неизплатени задължения в размер на исковите суми, които не са заплатени нито към Заемодателя, нито към новия Кредитор, предвид последвалото прехвърляне на вземанията от него. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч. гр. д. № 3146/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.
В проведеното съдебно
заседание ищцовото дружество при редовност на призоваването не се явява и не
изпраща законов или процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли
съда да уважи изцяло исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. З. *** представя писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Изтъква, че след като длъжникът не е уведомен лично за извършената цесия от предишния кредитор „М. К.“ АД, то същата не е породила действие спрямо него, поради което моли делото да бъде прекратено. Сочи, че в Договора за заем не е посочена банковата сметка, по която ответникът следва да получи сумата, както и че не са представени доказателства, удостоверяващи действителното получаване на сумата по кредита от страна на ответника. Счита, че данните по делото сочат, че ответникът И. вероятно не е имал нужното образование, за да прочете и разбере съдържаните на процесните договори и придружаващите ги документи, поради което същите са недействителни/нищожни и не са породи валидни облигационни правоотношения. Изтъква доводи, въз основа на които формира този извод. Сочи, че в искане за допълнителни услуги към заем GrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г. и в Общите условия към Договор за заем CrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г. не са изписани собственоръчно трите имена на длъжника, което ги прави нищожни и на това основание. Договор за заем CrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г. е нищожен и тъй като от името на кредитодателя е подписан от лице, за което не са представени доказателства да е упълномощено да представлява дружеството. Счита претенцията за недопустима и поради обстоятелството, че съгласно Анекс № 3 от 16.12.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. срокът на действие на Договора за цесия, е удължен с 12 месеца, считано от 22.01.2017 г., т.е. до 22.01.2018 г., а настоящата искова претенция е предявена много след тази дата. Прави възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от особения му представител адвокат З. Миленова, която моли съда да отхвърли исковата претенция съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за заем CrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г. се установява, че между „М. К.“ АД в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответника И.Г.И. в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 800 лева, определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните условия – размер на погасителна вноска – 47,82 лева; дата на първо плащане – 27.01.2016 г., срок на заема 18 седмични вноски; уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,65 %. Общата сума за погасяване е в размер на 860,76 лева, годишен процент на разходите на заема – 49.96 %. Посочено е, че сумата за получаване е 539,70 лева, тъй като се рефинансира заем № 1161-10112253. В договора е уговорено, че с подписването си ответникът е удостоверил, че надлежно е получил заемната сума. От погасителния план се установяват датите на погасителните вноски и техният размер.
Съгласно разпоредбите на Общите условия, с подписването на договора за заем, заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, както и че разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Въз основа на попълнен и подписан от заемополучателя - ответника формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 15.01.2016 г. между „М. К." АД и ответника И.И. е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10128517/15.01.2015 г., съгласно който „М. К." АД предоставя на клиента-заемополучателя пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на дружеството застраховка, както следва: Пакет „К.“ за срок от 18 седмици, с месечна вноска от 8,80 лева и с ден на изплащане – сряда за - 1. посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка “М. К.“ АД; 3. безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. К.“ АД; 4. безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни.
На основание сключения договор за допълнителни услуги „М. К." АД в качеството си на застрахователен посредник предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М. К." АД застраховка „Защита" към Застрахователна компания „У. Ж." АД, конкретните условия, по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя-ответника. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „М. К." АД застрахователна премия в срок от 18 седмици, на равни погасителни вноски, всяка в размер на 13,20 лева, платими сряда, считано от 15.01.2016 г.. Застрахователната премия е в размер на 237,60 лева и покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука, „хоспитализация вследствие на заболяване или злополука и временна неработоспособност. За застраховани лица на възраст от 65 до 75 години покритите рискове са смърт и трайна неработоспособност над 50 % в резултат на злополука.
Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
Срокът на договорът за заем е изтекъл на 25.05.2016 г. с падежа на последната погасителна вноска по него. Няма твърдения, а и данни по делото, същият да е обявяван за предсрочно изискуем.
Видно от книжата по делото е, че на 16.01.2015г. между „М. К." АД като цедент и дружеството-ищец – правоприемник на „А. С. В." ООД като цесионер е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а след това и анекси към него. На 10.05.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., по силата на които вземанията на „М. К." АД срещу ответника И.И., произтичащи от Договора за заем CrediHome № 1161-10128517/15.01.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви на дружеството-ищец. Процесният договор за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД „М. К.“ АД е потвърдило цесията.
Цедентът „М. К." АД е упълномощил цесионера от негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия. Предвид това до ответника е изпратено уведомително писмо от цедента чрез цесионера за извършената продажба на вземанията произтичащи от CrediHome № 1161-10128517/15.01.2016 г., с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10128517 от 13.05.2016 г., чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния /и настоящ/ адрес на длъжника-ответника. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят е в чужбина. Изпратеното от ищцовото дружество повторно писмо до длъжника, с уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10128517 от 05.11.2019 г., чрез куриер на адреса на длъжника, което е получено от лице с имена Мария Асенова.
От назначената и приета по делото съдбено-счетоводна експертиза, която съдът кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена от страните се установява, че при кредитора нямало отразени извършени плащания по процесния кредит, а при ищеца през м. 09, 10 и 11.2017 г са били постъпили общо 450 лева. Вещото лице е посочило какви суми е следвало да бъдат погасени с извършените плащания в размер на 450 лева. Посочило, е че към 31.07.2019 г. не са погасени 800 лева – главница; 11,18 лв. - договорна лихва за периода 06.04.2016 г. - 25.05.2016 г.; 158,40 лева - допълнителни услуги по договор; 136,46 лева - лихви за забава по договор за заем за периода 25.11.2017 г. - 31.07.2019 г.; 27,02 лева - лихви за забава по договор за допълнили услуги за 25.11.2017-31-07.2019 или общо сумата в размер на 1 133,06 лева. В проведеното съдебно заседание вещото лице изяснява, начина на образуване на посочените в заключението дължими суми, както и че за периода от 15.01.2016 г. – 31.07.2019 г. начислените дължимите лихви за забава върху главницата и върху допълнителния пакет услуги са описани по месечно, съответно в колона 12 и колона 14 на Приложение 1 от експертизата.
Установи се по делото, от приетото като писмено доказателство писмо от ОД на МВР гр. Пазарджик, че за ответника И.И. няма данни да е напускал пределите на Р. България преди дата 05.04.2016 г.. Установи се от представеното по делото писмо от МОН Регионално управление образование – Пазарджик, че в техните регистри нямало информация, от която да се установи „до кой клас е учил“ ответникът И.И..
От приетото удостоверение представено от ищцовото дружество с № **********/13.11.2020 г. се установява, че на 16.02.2016 г. в „У. Ж.“ АД е постъпило плащане по еднократна премия в размер на 237,60 лева от „М. К.“ АД, в качеството му на застраховател агент по Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС320141161-10128517/15.01.2016 г..
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1788/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 3146/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу И.Г.И., да заплати на кредитора „А. С. В.“ ЕАД сумата от 410,76 лева – главница; сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер 158,40 лева за периода от 27.01.2016 г. до 25.05.2016 г.; застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 237,60 лева за периода 27.01.2016 г. до 25.05.2016 г., сумата в размер на 144,42 лева – лихва за забава за периода по договор за заем за периода от 27.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019 г., сумата в размер на 66,44 лева – лихва за забава за периода по договор за допълнителни услуги за периода от 27.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение определено от съда при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи че между ответника и „М. К.” АД са валидно сключени Договор за заем CrediHome № 1161-10128517 и Договор за допълнителни услуги към този заем; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от „М. К.” АД задължения по договорите; заплатена от „М. К.” АД застрахователна премия; размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договорите поради настъпил краен срок, както и че вземането му е прехвърлено с Приложение № 1 от 10.05.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение на възражението на ответната страна, че претенцията е недопустима поради обстоятелството, че съгласно Анекс № 3 от 16.12.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. срокът на действие на Договора за цесия е удължен с 12 месеца, считано от 22.01.2017 г., т.е. до 22.01.2018 г., а настоящата искова претенция е предявена много след тази дата, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че процесното вземане е прехвърлено на 10.05.2016 г., когато е подписано Приложение № 1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., към който момент е налице валидно правоотношение между страните по посочения договор за цесия. Самите анекси цитирани от особения представител, касаят бъдещите отношения между цедента и цесионера, а не възможността на последния да предяви искови претенции с предмет вземания, които вече са прехвърлени в неговия патримониум.
Ответната страна е направила възражение, че до подаването на исковата молба ответникът И. не е бил уведомен от стария кредитор „М. К.“ АД“ АД, за извършената цесия, поради което счита, че производството е недопустимо. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. От заключението на СИЕ се установява, че ответникът е извършвал плащания към ищеца. Безспорно от изпратеното от ищцовото дружество повторно писмо до длъжника с уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-МКР/1161-10128517 от 05.11.2019 г., чрез куриер на адреса на длъжника се установява, че е получено от лице с имена Мария Асенова, за което няма данни в какви отношения се намира с ответника, но от процесуалното му поведение може да бъде направен изводът, че е бил наясно с извършената цесия и с новия си кредитор. Дори да се приеме, че ответникът не е уведомен за извършената цесия, тъй като уведомителното писмо не му е връчено лично, то такова уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и по отношение на него е налице редовност на връчването по смисъла на разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК, която предхожда назначаването на особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК. Предвид горното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и че същата е породила своето правно действие.
Не на последно място по значение следва да бъде посочено, че в съдебната практика по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба.
По отношение на възраженията на особения представител, че в искането за допълнителни услуги към заем GrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г. и в Общите условия към Договор за заем CrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г. не са изписани собственоръчно трите имена на длъжника, съдът намира същите за неоснователни. Видно от приложеното по делото искане за допълнителни услуги е, че в него изрично е посочено името на ответника като клиент/заемополучател. Що се касае до общите условия, не е задължително на всяка страница да бъдат изписани собственоръчно трите имена на заемателя, а е достатъчно да бъде положен негов подпис, какъвто безспорно има – в този смисъл е чл.11, ал.2 ЗПК. Възражението, че договорът за заем е нищожен, тъй като от името на кредитодателя е подписан от лице, за което не са представени доказателства да е упълномощено да представлява дружеството, не може да бъде споделено. В настоящият случай е приложима общата разпоредба на чл.301 ТЗ, според която, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Дори и да се приеме, че лицето, сключило договора за заем от името на кредитора, не е било надлежно упълномощено, то най-късният момент, в който кредиторът е узнал за сключване на договора е 10.05.2016 г., когато е прехвърлено процесното вземане на ищеца. От тази дата до настоящия момент кредиторът не се е противопоставил на извършените от негово име действия по сключване на договора, поради което съдът приема, че ги е потвърдил мълчаливо. При тези данни съдът приема, че сключеният между страните договор за заем е валиден, породил е желаните от страните правни последици и надлежно ги обвързва със силата на закон.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че исковата претенция за главница по договора за заем CrediHome № 1161-10128517 в размер на 410,76 лева, следва да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между ответника И.И. и "М. К." АД. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от договор за паричен заем и приложенията към него, както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело № 3146/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „М. К.“ АД е отпуснало паричен заем на ответника в размер на 800 лева, която сума кредитополучателят е усвоил на 15.01.2016 г., като част от нея е послужила за рефинансирането на текущо задължение към кредитора. Съдът приема, че на ответника И. е била предоставена заемната сума. В подкрепа на това е извършените от него плащания по процесния договор, както и уговореното в договора, че с подписването си ответникът е удостоверил, че надлежно е получил заемната сума. Установи се, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума за главница в претендирания размер от 410,76 лева. Вземането на заемодателя за посочената главницата е надлежно прехвърлено на ищеца с цитирания по-горе договор за цесия. Няма данни и възражения по делото от ответника, същият да е изпълнил тези си задължения. Недоказания останаха възраженията на особения представител, че ответникът не е имал необходимото образование, за да разбере какво подписва, че не се е намирал в Р. България, към момента на сключването на договора и.т.н..
В настоящия случай следва да се приеме за неоснователно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност на главницата по договора за заем. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Съобразно задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Безспорно, че това вземане е изискуемо към дата 25.05.2016 г., тъй като на тази дата е изтекъл срокът на договора с падежа на последната погасителна вноска. По делото няма данни и твърдения заемът да е обявен за предсрочно изискуем. От тази дата до датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019 г. не е изтекъл петгодишния срок за погасяване на главното вземане.
С оглед неизпълнението на посочената част от задължението за главница, ответникът дължи на ищеца и лихва за забава. Безспорно от заключението по назначената и приета по делото ССчЕ се установи, че ищецът е погасил част от дължимата лихва за забава, за периода от 27.01.2016 г. до 24.11.2017 г.. Поради тази причина дължимата лихва за забава върху претендираната главница, която се дължи от ответника е в размер на 136,46 лева, за периода от 25.11.2017 г. до 31.07.2019 г.. В този смисъл искът следва да бъде уважен до посочения размер и период, като до пълния предявен размер от 144,42 лева и за периода от 27.01.2016 г. до 24.11.2017 г., искът следва да бъде отхвърлен, т.е. за сумата в размер от 7,96 лева, като неоснователен. Водим от горното съдът дължи произнасяне и по възражението на ответника, че вземането за мораторна лихва е погасено по давност. В настоящия случай безспорно се установи по делото, че тригодишният срок по чл. 111 б. “в“ от ЗЗД по отношение на дължимата мораторна лихва за забава не е изтекъл. В настоящото производство искът се счита за предявен от датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК – 31.07.2019 г., т.е. всички вземания за мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 31.07.2016 г., не са погасени по давност. В конкретния случай съдът е уважил иска за периода от 25.11.2017 г. до 31.07.2019 г., който период попада в тригодишния давностен срок.
По отношение на останалите искови претенции, съдът счита, че искът е неоснователен, по следните съображения:
По отношение на Договора за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10128517 /15.01.2016 г., съдът намира следното:
Безспорно е, че този договор за допълнителни услуги е сключен между кредитора и заемателя въз основа на искане от потребителя-заемател, по силата на който ответникът се е задължил да заплати цената на пакета допълнителни услуги – Пакет "К.", включващ описаните по-горе услуги.
Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата от така сключения договор за допълнителни услуги, задължаваща потребителя да заплати цена за посочените пет вида допълнителни услуги от Пакет "К.", е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто характер има уговореното възнаграждение. Освен това по делото няма доказателства, а и изложени от ищеца твърдения, ответникът-потребител да е ползвал, която и да е от допълнителните услуги от Пакета "К.", за да дължи заплащането им. Не е посочена и конкретна цена за всяка една от допълнителните услуги от пакета.
Относно претенцията за дължимост на сумата за застрахователна премия по договора за допълнителни услуги, съдът намира следното:
В чл.4.3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "М. К." АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна премия на дружеството –"М. К." АД на равни вноски. От съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът е избрал да сключи застраховка защита пакет "Премиум Живот" със ЗК "У. Ж." АД с посредничеството на "М. К." АД при уговорена застрахователна премия от 237,60 лева, разсрочена на 18 на равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 13,20 лева, платими сряда, считано от 15.01.2016 г.. Така постигнатите между страните уговорки сочат на правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който "М. К." АД е поело задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
Съгласно чл.4.8 от договора за допълнителни услуги, цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от сключен договор за заем, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Тази клауза налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни своите задължения.
При тези данни, съдът намира, че клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е неравноправна по смисъла на разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя - с цена, представляваща около 30 % по размер от предоставената в заем сума. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата. Освен това възнграждението за услугата по Пакет "К." следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. По този начин се заобикаля императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.
Предвид изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.
Затова претенциите за дължимостта на претендираните вземания за сумата от 158,40 лева – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 27.01.2016 г. до 25.05.2016 г., сумата от 237,47 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 27.01.2016 г. до 25.05.2016 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Неоснователна е и претенцията по чл.86 от ЗЗД за сумата от 66,44 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 27.01.2016 г. до 31.07.2019 г. (датата на подаване на заявлението в съда).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.. В конкретния случай процесуалният представител на ищцовото дружество е претендирало възнаграждение в размер от 350 лева, като е посочило основание за определяне на размера му чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата. Съдът счита, че чл.13, т.2 от Наредбата не е приложим в конкретния случай, тъй като процесуалният представител е извършил цялостно процесуално представителство, а не както е посочено в чл.13, т.2 от Наредбата „за подготовка на документи за завеждане на дело, като е определено и съответното възнаграждение в размер от 15 до 50 лева“ и правната норма, по която следва да се определи възнаграждението в настоящия случай е чл.25, ал.1 от Наредбата. След като претендира възнаграждение в максимален размер от 300 лева на основание чл.25, ал.1 Наредбата и не е налице възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът намира, че искането му следва да бъде уважено в размер от 300 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът И.И. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство съразмерно на уважената част на исковата претенция, възлизащи в общ размер от 591,47 лева, от които 40,33 лева сторени разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 551,14 лева сторени разноски в исковото производство за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и за ССчЕ, и възнаграждение за особен представител.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но такива не се сторени от негова страна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, по отношение на И.Г.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че съществува вземане на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Ц.П., за сумата от 410,76 лева, представляваща главница по договор за заем CrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 136,46 лева – лихва за забава за периода от 25.11.2017 г. до 31.07.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1788/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 3146/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Ц.П., по реда на чл.422 ГПК иск за признаване на установено по отношение на И.Г.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че дължи на ищеца и сумата в размер на 158,40 лева, представляваща неизплатена сума за допълнителни услуги по Договор от 15.01.2016 г. за допълнителни услуги, за периода от 27.01.2016 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 25.05.2016 г. /падеж на последната вноска/; 237,60 лева, представляваща застрахователна премия по Договора за допълнителни услуги за периода от 27.01.2016 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 25.05.2016 г. /падеж на последната вноска/; 66,44 лева – лихва за забава по Договора за допълнителни услуги, за периода от 27.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания, както и сумата над 136,46 лева, представляваща лихва за забава по договор за заем CrediHome № 1161-10128517 от 15.01.2016 г. до претендирания размер от 144,42 лева за периода от 27.01.2016 г. до 24.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1788/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 3146/2019 г. по описа на РС Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК И.Г.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Ц.П., сумата в размер от 591,47 лева, от които 40,33 лева сторени разноски в заповедното производство и 551,14 лева сторени разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: