№ 608
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000503283 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4585 от 21.08.2023г. постановено по гр.д. № 7459/2022г. по описа на
СГС, ГО, 17 състав, е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД, предявен от
А. З. М. срещу К. П. Н. за заплащане на сумата от 26 000 лв., частичен иск от общо 50 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
честта, достойнството, доброто име и причиняване на силен психически дискомфорт на
ищеца, чрез публични изявления, направени на 20.04.2022г., 26.04.2022г., 29.04.2022г. и на
08.05.2022г., съдържащи неверни и клеветнически твърдения, като неоснователен.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец А. З. М. оспорва решението изцяло и моли да се уважи
предявенита от него претенция. Изтъква факта, че СГС не е обсъдил в решението си всички
изложени в исковата молба доводи в подкрепа на предявения иск, както и представените и
изложени в хода на процеса доказателствени средства. С неспазването на императивната
разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК е допуснато сериозно процесуално нарушение, което води до
неправилност на съдебния акт, а оттук и до необходимостта от неговата отмяна. Твърди, че
в мотивите си (стр. 9), съдът е посочил и сам е интерпретирал изявлението на ответника по
отношение наличието на конфликт на интереси, като служебно го е поставил в определен
контекст, а именно - по смисъла на ТЗ ищецът не е бил в управителните и контролни
1
органи на „Български индустриален инженеринг и мениджмънт “ АД, но това
дружество е имало валидни лицензи за внос, износ и трансфер на продукция, свързана
с отбраната, както и за брокерска дейност с такава продукция в периода, когато М. е
бил търговски директор - от 30.09.2020г. до 01.10.2021г., непосредствено преди да стане
изпълнителен член на „Кинтекс“ ЕАД. Следователно съдът се произнася по твърдения,
които никога не са били навеждани от която и да е страна в процеса, извън
диспозитивното начало.
На следващо място посочва, че в настоящия случай не се доказва по какъвто и да е
начин, че е бил в конфликт на интереси, който по някакъв начин е повлиял върху
безпристрастното му и обективно изпълнение на правомощията и задълженията, които е
имал като изпълнителен директор в „Кинтекс“ ЕАД. Няма нито едно представено
доказателство, че в периода от 27.10.2021г. до 10.05.2022г. е имал частен интерес, който е
довел до облага от материален или нематериален характер за него или за лица, свързани с
него. Следователно, твърденията че е бил в конфликт на интереси, докато е бил
изп.директор на „Кинтекс“ АД са изцяло клеветнически. В тази връзка следва да се
почертае, че принципът на диспозитивното начало е нарушен, тъй като съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, като е определил предмета на делото, въз
основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал. Оспорва извода на съда, че
под стоки със специално предназначение следва да се разбира с оръжие и боеприпаси. В
описанието на дейността на фирмите, в които А. М. има участие, е записано “стоки със
специално предназначение” но това не означава автоматично, че същите категорично
търгуват с оръжие и боеприпаси. В тази връзка, СГС тълкува превратно въпросното
описание на дейността, като се мотивира от приложение №1 към чл. 25 от Закона за защита
на класифицираната информация - т. 17. Обобщена информация относно специалната
продукция на отбранителната промишленост, както и прогнози за развитието, плановете,
производствените мощности, научните и изследователските единици за реализация на
поръчки за въоръжение, бойна техника, боеприпаси и военна апаратура. Във въпросната
точка е ясно изразено определена формулировка, която обаче съществува в точен контекст и
е напълно неотносима към предмета на спора и неговото доказване. Отделно съдът
констатира, че “А. М. действително е имал участие във фирми с предмет на дейност
търговия с оръжие....но не към тях е “прехвърлял” договори от “Кинтекс” ЕАД", т.е. след
като СГС напълно отхвърля иска, той все пак приема за установено, че А. М. не е
прехвърлял договори към фирмите, в които има участие. Изтъква факта, че в нито един
момент което и да е от двете дружества, в които има участие, не са имали каквато и да е
търговска дейност, нито търговия с оръжия или боеприпаси. Следователно, мотивите на
съда са изцяло противоречиви и изключително неясни, тъй като в едната си част приемат за
установено, че ищецът НЕ Е “прехвърлял“ договори към негови фирми, а от друга
потвърждава, че изказването на Н. “участва в други фирми с предмет на дейност търговия на
оръжие и е прехвърлял договори от Кинтекс към тези фирми” отговаря на обективната
действителност и не съставляват неправомерно действия.
2
Отделно от горното твърди, че без ищецът да има каквато и да е обективна
възможност да търгува с оръжия, като фирмите в които има участие нямат реализирана
дейност в нито един икономически сектор съдът е изразил становище, че изразите
употребени от ответника действително обрисуват действителността, тъй като все пак А. М.
в бъдеще и напълно илюзорен момент може в условията на абсолютна евентуалност да
извършва такава търговия с оръжие. Няма нито едно представено и прието доказателство по
делото, с което да се доказва твърдението, че докато М. е бил директор на „Кинтекс” е
участвал в други фирми с предмет на дейност търговия на оръжие и е прехвърлял договори
от “Кинтекс” към тези фирми, както е заявил ответникът в процесните интервюта. Ето защо,
никъде в мотивите на СГС не са изведени съждения, които да обосновават направения
извод, че действията на ответника са правомерни, защото разкрИ.т известни на обществото
факти и обстоятелства. Твърди още, че неправилно съдът е отхвърлил предявения иск и не е
взел предвид всички събрани доказателства в настоящия процес, както и че
последователното и натрапчиво наслагване на негативни черти чрез всички възможни
изразни средства на ответника, в качеството й на ***/заемана длъжност/ спрямо образа на
А. М. е умишлено противоправно поведение, с което делинквентът не просто неглижира
последиците за репутацията и доброто име на засегнатото лице, а цели срИ.не на неговия
авторитет в обществото. В периода 20.04.2022- 08.05.2022г. К. Н., в качеството си на
***/заемана длъжност/ и обществена личност публично в ефира на национални медии е
клеветила М., с което неправомерно е въздействала на обществото и е изградила един
негативен образ. Категорично и без да са събрани доказателства в тази посока А. М. не е
прехвърлял каквито и да е договори на свои дружества, както и не е бил компетентен и
овластен изобщо да влияе на сключването на търговски договори между държавни
компании. Претендира разноски.
ВъззИ.емата страна К. П. Н. не изразява становище в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът А. М. твърди, че в периода от 20.04.2022г. до 08.05.2022г. К. П. Н. го е подложила
на преднамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания. В серия от медийни изяви Н.
коментирала работата му като изпълнителен директор на държавно дружество Кинтекс ЕАД
и причините за отстраняването му от длъжност, като изложила неверни данни и му
приписала извършване на престъпления. На 20.04.2022 г. в централната новинарска емисия
на БТВ Новините в 19.00 ч. се излъчило интервю с К. Н. относно кадрови промени в
„Кинтекс“ ЕАД. В репортаж със заглавие „Какво стои в основата на смяната на борда на
директорите?“ Н. заявила, че „Директорът на „Кинтекс“ е бил едновременно на държавното
дружество и на частна фирма, което се занимава със същата дейност“. Така изнесеният факт
не отговаря на истината. Интервюто било публикувано и на интернет страницата на БТВ, с
което клеветническите твърдения стигнали до неограничен кръг от зрители и слушатели.
3
Твърди, че е заемал длъжността на изпълнителен директор на „Кинтекс“ ЕАД в периода от
27.10.2021г. до 18.04.2022г., а дружествата, които преди това били свързани с него никога не
се занимавали с търговия на оръжие и боеприпаси, не притежавали лицензи за такава, нито
са подавали молби за издаване на лицензи за тази дейност. На 26.04.2022 г. в „Още от деня“
по БНТ, също публикувано на интернет страницата на телевизията, Н. отново дала интервю,
в което изложила неверни твърдения, че докато М. е бил изп.директор на „Кинтекс“ ЕАД,
съгласно данни от търговския регистър, участвал в няколко фирми, които се занимават с
търговия. С изявлението си за безкомпромисно отношение към източване на държавни
дружества, на злоупотреба с пари и конфликт на интереси Н. внушавала, че М. е
съпричастен към тези деяния. Отбелязала и че търпението й се дължало на желанието да се
изчака официалния доклад на Инспектората на министерство на икономиката за участието
на ищеца в други фирми с предмет търговия на оръжие, както и за прехвърляне на договори
от „Кинтекс“ към фирми с предмет на дейност търговия на оръжие, в които М. имал
участие, Н. говорила пред журналисти и на 29.04.2022 г. в брифинг пред зеленчуковата
борса в с. Първенец. Интервюто било излъчено в новините на NOVA, в новинарската
емисия на БСТВ и публикувано в сайта на www.plovdiv24.bg. Директни обвинения за
наличието на конфликт на интереси се съдържали и в разговор с К. Н. в предаването „Защо,
господин министър?“ на 08.05.2022г. В последното е заявила, че М. е отстранен за конфликт
на интереси: докато е бил директор на „Кинтекс“, участвал и в други фирми, които се
занимавали със същата дейност. Заявила, че по времето на М. правомощията на „Кинтекс“
за представителство на България в чужбина били прехвърлени на фирма, в която ищецът
имал участие, а това съставлявало перфектен пример за източване на държавно
предприятие. Уточнила, че в доклада на инспектората при министерство на икономиката се
препоръчвало документите да се изпратят на прокуратурата и на АДФИ. Н. разказва, че
преди три дни постъпило искане от прокуратурата по досъдебно производство от 2021 г. да
предаде всички документи на „Кинтекс“ и това навеждало на мисълта, че се води
разследване по тези въпроси. Позорните и неистински факти и обстоятелства наранили и
обидили ищеца. Причинили му безпокойство и затруднили контактите с близките и
околните. Преживял стрес, обида, възмущение и гняв; влошила се физическата и
психическата му стабилност. За преодоляване на негативните емоции потърсил
психиатрична помощ. Изречените от Н. лъжи накърнили доброто му име в обществото и
пред бившите му колеги. М. изпитал затруднения да си намери работа, поради сериозното
обществено недоверие към него. Неверните и недоказани твърдения достигнали до огромна
част от българските зрители, на които се внушавало, че М. се е обогатил неправомерно и
сериозно ощетил и нанесъл вреда на обществения интерес. Претендира сумата от 26 000
лева частичен иск от 50 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът К. Н. оспорва иска по основание и размер, като изцяло твърди, че изнесеното от
нея отговаря на истината, съответно представлява оценка на поведението на А. М..
Признава, че в периода, когато са направени процесните изявления - от 20.04.2022г. до
08.05.2022г., е заемала длъжността ***/заемана длъжност/. В това си качество е била
4
едноличен собственик на капитала и принципал на „Държавна консолидационна компания“
ЕАД („ДКК“ ЕАД), притежаващо 100% от капитала на „Кинтекс“ ЕАД. Всяко от двете
дружества е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните
предприятия (ЗПП). Ищецът бил вписан като член на Съвета на директорите (СД) и
изпълнителен член на „Кинтекс“ ЕАД в периода 27.10.2021г. - 10.05.2022г., както и три
години преди това - от 07.07.2017г. до 19.10.2018 г. В началото на 2022 г. в министерство на
икономиката и индустрията постъпили два сигнала за наличие на конфликт на интереси на
А. М. чрез участието му в дружества с предмет на дейност, включващ търговия със стоки със
специално предназначение, както и че е бил директор в „Български индустриален
инженеринг и мениджмънт“ АД. Н. препратила сигнала на инспектората към
министерството, който установил, че не е компетентен да извършва проверки в търговски
дружества с държавно участие в капитала. Същевременно, в доклада на инспектората се
съдържало заключение за наличие на участие на М. като съдружник и управител в „Интер
Комерс Консулт“ ЕООД и като едноличен собственик и управител на „Лин Асет“ ЕООД
към датата на избора. Препоръчал отправяне на сигнали до АДФИ и до прокуратурата на
РБ, което тя извършила на 18.04.2022г. С решение на едноличния собственик на капитала
„ДКК“ ЕАД от 03.05.2022г. А. З. М. бил освободен незабавно като член на СД на „Кинтекс“
ЕАД. Счита, че липсват клеветнически твърдения относно наличието на конфликт на
интереси. Докато бил изпълнителен директор и член на СД на „Кинтекс“ ЕАД, М. бил и
съдружник и управител на две дружества с предмет на дейност, включващ търговия със
стоки със специално предназначение. Тази дейност се явявала конкурентна на тази на
„Кинтекс“ ЕАД: внос, износ и реекспорт на специално имущество. В оръжейната
индустрия с понятието „стоки със специално предназначение“ се обозначавали оръжия,
боеприпаси, взривни вещества и техните принадлежности“. Уставът на „Кинтекс“ ЕАД
също предвиждал забрана за избор на членове на СД на лица, които извършват търговски
сделки от свое или от чуждо име или са съдружници в ООД. Противоречието с устава се
установявало и от инспектората при министерство на икономиката и индустрия. Към датата
на избора и до 11.02.2022г. М. бил назначен по трудов договор в „Интер Комерс Консулт“
ЕООД, което представлявало нарушение на чл. 20, ал. 3 ЗПП и на чл.19 ал. 4 от устава на
„Кинтекс“ ЕАД. Поддържа изявленията си за конфликт на интереси, като обосновава
тяхната вярност с факта, че „Кинтекс“ ЕАД е бил в преговори с „Вазовски
машиностроителни заводи“ ЕАД („ВМЗ“ ЕАД) за ексклузивитет (изключително право на
търговия) на дружеството при тръжна процедура за закупуване на боеприпаси от
правителството на Арабска Република Египет. „Кинтекс“ ЕАД търгувал с държавна
продукция, оръжия и боеприпаси, сред които и такИ., произведени от „ВМЗ“ ЕАД. Затова
изпращали писма за оферти от „ВМЗ“ ЕАД през юли 2021 г. При очаквано сключване на
търговско споразумение между „ВМЗ“ ЕАД и „Кинтекс“ ЕАД, А. М. представил становище,
че не възразява ексклузивитетът при конкретния търг да се предостави на „Български
индустриален инженеринг и мениджмънт“ АД. В този смисъл Н. заявила, че М. „прехвърля
договори“ на частна фирма, поставяйки интереса на бившия си работодател над този на
представляваното от него дружество - публично предприятие. При всяко от изказванията си
5
ответникът балансирала между опазване на търговската тайна на „Кинтекс“ ЕАД и на
„ВМЗ“ ЕАД и на тяхната репутация пред обществото и международните им контрагенти, от
една страна, и задължението си да информира обществеността за състоянието на
държавните дружества, от друга. Освен причините, поради които „ДКК“ ЕАД освободила
незабавно А. М. като изпълнителен директор и член на СД на „Кинтекс“ ЕАД, са изложени
и други факти, пораждащи съмнение за наличие на конфликт на интереси - промяна на
посредника в тръжните процедури и едновременно с подписване на договора за
посредничество, заплащане на възнаграждение за извършени вече услуги, за които липсвали
доказателства да са били действително извършени. Оспорват се и твърденията за наличие на
вредоносен резултат за ищеца и на причинна връзка между описаните в ИМ изказвания и
вредите.
От фактическа страна се установява, че в периода 27.10.2021 г. - 18.04.2022 г. ищецът А.
М. е бил изпълнителен директор и член на СД на „Кинтекс“ ЕАД, а К. П. Н. в качеството й
на ***/заемана длъжност/ и на принципал на „ДКК“ ЕАД, притежаващо 100% от капитала
на „Кинтекс“ ЕАД и на „ВМЗ“ ЕАД, е направила изявления в обществени медии в периода
от 20.04.2022г. до 08.05.2022г., че М. се намирал в конфликт на интереси, докато е бил
директор на „Кинтекс“, участвал и в други фирми, които се занимавали със същата дейност,
че по времето на М. правомощията на „Кинтекс“ за представителство на България в
чужбина били прехвърлени на фирма, в която ищецът имал участие, а това съставлявало
перфектен пример за източване на държавно предприятие. По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1
ЗПП „ДКК“ ЕАД и „Кинтекс“ ЕАД са публични предприятия и към управителите и
членовете на колективните органи на управление и контрол са приложими специалните
изисквания по ЗПП относно изискванията за несъвместимост по смисъла на чл. 20 и чл. 23
от закона. В периода от 13.03.2012г. - 16.06.2017г. А. З. М. е заемал длъжността „експерт
външна търговия“ в „Кинтекс“ ЕАД. От 07.07.2017г. до 19.10.2018г. е бил член на СД на
„Кинтекс“ ЕАД и представляващ дружеството.
В периода 07.11.2019г. до 01.10.2021г. е работил като търговски директор на „Български
индустриален инженеринг и маркетинг“ АД. Докато е заемал тази длъжност, М. е станал
съдружник и управител на „Интер Комерс Консулт“ ООД (регистрирано на 16.01.2020г.), до
02.02.2022г. На 01.04.2021г. е регистрирано „Лин Асет“ ЕООД с едноличен собственик на
капитала и управител А. З. М.. Прехвърлянето на дружествения дял и смяната на ищеца като
управител е вписано на 02.02.2022г. /На 27.01.2022г. М. е прехвърлил дружествените си
дялове от капитала и на „Интер Комерс Консулт“ ООД и на „Лин Асет“ ЕООД на Н. Р. С., с
която се намира във фактическо съпружеско съжителство от повече от 10г. (според
показанията на самата С. в о.с.з. на 02.12.2022г.). От 30.09.2020г. до 01.10.2021г. А. М. е бил
назначен по допълнителен трудов договор като търговски директор на „Български
индустриален инженеринг и мениджмънт“ АД. Две седмици след прекратяване на трудовите
му договори с „Български индустриален инженеринг и маркетинг“ АД и с „Български
индустриален инженеринг и мениджмънт“ АД на 01.10.2021 г., на 14.10.2021 г. А. М. е
станал част от състава на СД на „ДКК“ ЕАД, а считано от 27.10.2021г. е назначен за
6
изпълнителен директор на „Кинтекс“ ЕАД, която длъжност заема до освобождаването му на
18.04.2022г., вписано в търговския регистър на 10.05.2022г.
На 18.04.2022 г. изпълнителният директор на „ДКК“ ЕАД, чийто принципал е държавата,
представлявана от Министъра на икономиката, еднолично е взел решение за освобождаване
на А. М. и за прекратяване на сключения с него договор за възлагане на управлението, в
изпълнение на решения по протокол № 8 от 18.04.2022 г. Видно от протокол № 11 на СД на
„ДКК“ ЕАД от 03.05.2022г., след установени редица нарушения и системно неизпълнение
на служебните задължения на изпълнителния директор и член на СД на „Кинтекс“ ЕАД А.
З. М.: действия и бездействия против интересите на дружеството, довели до неоснователно
оттегляне на дружеството от определени пазари, в резултат на което е сключен договор за
ексклузивитет с частно дружество, в което М. е заемал ръководна длъжност непосредствено
преди избора му за изпълнителен директор на „Кинтекс“ ЕАД; нерегламентирано изнасяне
на държавна тайна по смисъла на чл.25 от Закона за защита на класифицираната
информация (ЗЗКИ), свързана с икономическата сигурност на страната; неприемане от СД
на дружеството на счетоводен баланс и на отчет за приходите и разходите на „Кинтекс“
ЕАД към 31.12.2021г., както и към 31.03.2022г. и непредставянето им пред едноличния
собственик на капитала; изнасяне пред обществеността на информация, представляваща
търговска тайна на „Кинтекс“ ЕАД в нарушение за опазване интереса на дружеството, на
основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗПП е взето решение за незабавно освобождаване на А. З. М.
като член на СД на „Кинтекс“ ЕАД и прекратяване на сключения с него договор за
възлагане на управлението от 22.10.2021г. Това освобождаване от длъжност е било предмет
на обжалване, но поради оттегляне на иска, производството е прекратено, видно от
служебно изисканите от САС справки.
Като номиниран за член на СД на „Кинтекс“ ЕАД А. З. М. е декларирал, че не извършва
търговски сделки от свое или от чуждо име и че не е съдружник в ООД, които извършват
дейност, сходна с тази на „Кинтекс“ ЕАД. В декларация по чл.20, ал.3 ЗПП М. е декларирал
и че не са налице служебни или трудови правоотношения между него и друго дружество.
Спорен е въпросът дали в тази част декларацията е невярна т.е. дали е работил като
управител по трудов договор с „Интер Комерс Консулт“ ООД в периода от 25.08.2020г. до
11.02.2022 г./когато срещу него е депозиран сигнал за конфликт на интереси в инспектората
на Министерство на икономиката/.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди и наличието или не на
конфликт на интереси по делото са разпитани свидетели - С. /фактическа съпруга на М./
чийто показания съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, както и св.П. /колега на
ищеца, назначен за изп.директор на Кинтекс ЕАД през май 2022г/.
Така от показанията на св.П. става ясно, че познава А. М. още докато бил търговски
представител в Алжир, след което напуснал фирмата доброволно, тъй като сменял
местоработата и тогава, през 2017 г. г-н М. станал за пръв път изпълнителен директор на
компанията. Вторият път работили заедно от октомври месец 2021г. до януари месец 2022г.
Спомня си, че през ноември месец 2021 г. бил в директорския кабинет, който се намира на
7
шестия етаж в сградата и в разговор М. му споменал, че има уговорка с П. М., ако „Кинтекс“
ЕАД закупи от него части за танк Т-72, които той има налични на склад, г-н М. да позволи
на неговия технически експерт да работи на граждански договор към Кинтекс. На свидетеля
не му станало ясно защо им трябва човек, който е на граждански договор някъде, но не го
питал за това. Замълчал си, тъй като все пак г-н М. е изпълнителен директор.
Свидетелят е бил изпълнителен директор на борда на директорите на „Кинтекс“ ЕАД до
август 2022 г. Познава К. Н., като ***/заемана длъжност/. Намират се в чисто
професионални отношения. Имал ангажимент да информирам първо ДКК и след това нея, с
копие до нея. Такъв е редът, защото ДКК е принципал и по-важните въпроси, протоколи,
които са били на борда на директорите и всичко е следвано по вътрешния правилник на
дружеството и вътрешните правила на борда на директорите. Писмено не е правил
предложение за назначаването на нов технически експерт, само устно водили разговор.
Лично е направил мотивирано предложение, че трябва да се предприемат мерки за
намаляване на рекламациите. Когато встъпил като изпълнителен директор на „Кинтекс“
ЕАД от май 2022 г., на база на ревизията, която провел вътре заедно с целия борд,
установили притеснителни неща. По всичко личало, че за много от въпросите, които
вътрешните правила на дружеството задължават изпълнителния директор да свиква целия
борд за взимане на решения, не са съставени такИ. протоколи респ. няма проведени такИ.
заседания. В този смисъл е имало еднолично управление. Второто нещо, което установил е,
че през ноември месец 2021 г. г-н М. е направил контакт с една фирма, която би следвало да
се води търговски посредник на компанията, въпреки че „Кинтекс“ ЕАД през това време е
имало сключен договор с друга такава фирма за тази дейност... След което февруари месец
2022г... поискал съдействие по въпроси, които касаят оперативната дейност на дружеството
на чужд пазар. Въпреки че през този период фирмата „Кинтекс“ ЕАД все още е имала
договор с друга компания, която да подпомага дейността на същия този пазар. Февруари
2022 г. той подписал договор с тази друга фирма, допълнително споразумение, включително
и фактура за по-малко от седмица и дни по-късно бил направен превод на стойност 950 000
лв. Не е паралелна нейната дейност с тази на „Кинтекс“ ЕАД. Паралелна е с дейността на
другата фирма - посредник, с която „Кинтекс“ ЕАД имали вече сключен договор. Чисто
оперативно в дружеството това никога не е било и не се е правело до този момент. Затова
след като станал директор, прекратил договора с тази фирма с нотариална покана.
Доколкото е запознат, г-н М. е фигурирал в списък, който е към Междуведомствения съвет
за експорт и контрол към Министерство на икономиката и индустрията. В този списък за
всяка една компания в България от отбранителния сектор, която подава заявления за
разрешения за износ, внос и трансфер, има определен лист с лица от тази компания, които
имат право да подписват заявления. Не всеки може. Заявленията са за експорт на специална
продукция, извън България, за всякакъв вид търговска дейност, която касае преминаване на
граници. Тези списъци ги има Комисията. За да се удостовери едно заявление, подписано от
човек, който има право да подписва, тези списъци трябва да са там. Доколкото има
информация, г-н М. е присъствал в такъв списък на фирма „Бийм“ ЕАД към момента, в
който е изпълнявал длъжността изп.директор на „Кинтекс“ ЕАД. Този списък би трябвало да
8
е наличен в Министерството на икономиката и индустрията и би трябвало да е стигнал до
знанието г-жа Н., тъй като няма как иначе Министърът да контролира кой подписва
заявленията.
Запознат бил със становището на ищеца по отношение търговско представителство в
Арабска Република Египет за ексклузивитет на ВМЗ. Най- вече от гледна точка на това, че
тогава се водела кореспонденция на „Кинтекс“ ЕАД и ДКК относно такъв ексклузивитет.
Имало формално писмо от ДКК до „Кинтекс“ ЕАД, в което се иска становище относно
даването на такъв ексклузивитет на частната фирма „Бийм“ ЕАД, която да представлява
„ВМЗ Сопот“ на египетския пазар. Пазар, на който в миналото „Кинтекс“ ЕАД е работил и
като държавно дружество, част от системата. Имало е изпълнявани договори. В момента не
изпълнява такима, доколкото му е известно. Преди това не са имали ексклузивитет, като
фирма „Кинтекс“ ЕАД. За свидетеля е логично, когато две държавни дружества в системата
на ДКК се иска такъв ексклузивитет, да бъде дадена на държавния търговец, а не на частна
фирма. Счита, че не е опазен интереса на фирма „Кинтекс“ ЕАД, тъй като фирмата е в
състояние да си работи на този пазар и е нормално, ако някой има ексклузивитет, това да
бъде Кинтекс, която да представлява ВМЗ с продукцията му на този пазар. По-късно като
изпълнителен директор на дружеството, е виждал писмо, в което г-н М. не възразява да бъде
даден този ексклузивитет на фирма „Бийм“ ЕАД, с цел опазване интереса на „ВМЗ Сопот“,
тъй като в близките няколко години „Кинтекс“ ЕАД не е имал договори с Египет. Смята, че
изпълнителен директор на „Кинтекс“ ЕАД, е редно да гледа интереса на „Кинтекс“ ЕАД, а
не на „ВМЗ Сопот“. За него категорично по този случай не е опазен интересът на „Кинтекс“
ЕАД, а за „ВМЗ Сопот“ не коментира. За такъв тип ексклузивитет би трябвало принципалът
на „ВМЗ Сопот“ да взема крайното решение, т.е. ДКК, но М. изразил становище, което ясно
показва, че няма нищо против да бъде даден този ексклузивитет. Вярно е, че когато ДКК
изискал санкция - становище от „Кинтекс“ ЕАД във връзка с постъпилото искане на „ВМЗ
Сопот“ да сключи ексклузивитет с частно дружество, г-н М. поискал от всички търговски
директори на дружеството докладни какъв бизнес е имал последните пет години „Кинтекс“
ЕАД на територията на Египет. Свидетелят подал докладна, че за последните пет години
единственото нещо, което „Кинтекс“ ЕАД е продало на Египет, е гражданска стока -
„телфер кран“. Това не означава, че не трябва да има нови договори и да се дава
ексклузивитет на частна компания. Говори за Междуведомствения съвет, където г-н М. е
„съгласувано лице“ от страна на „Бийм“ ЕАД. Когато напусне един човек компания по
принцип компанията следва да уведоми контролните органи, че човекът вече не работи там.
Би трябвало г-н М. да се погрижи за това преди да започне работа в „Кинтекс“ ЕАД.
През януари 2022 г. г-н М., в качеството си на изпълнителен директор, го уволнил от
длъжността „директор на търговска кантора“. Това е нормално, тъй като всеки изпълнителен
директор може да избира с кого да работи. Когато г-н М. бил освободен през април 2022 г.
като член на съвета на директорите, респ. като изп.директор, със същото решение на ДКК
свидетелят бил определен за член на борда. Когато станал изпълнителен директор, завел от
името на дружеството срещу г-н М. търговско дело, точно за тези 950 000 лв., изплатено
9
задължение към фирмата - посредник. Завел и второ дело, което е за уронване престижа на
компанията с медийни изяви./ исковете са оттеглени и с определение на СГС
производствата са прекратени./ НАП е извършила проверка в „Кинтекс“ ЕАД по този повод.
Удостоверила е, че няма извършена услуга - насрещна престация и заради това дружеството
е санкционирано с допълнително начислен данък от 1 000 000 лв., събитие от последните
три месеца. Относно въпросът на г-н М. за разговора, който започнал на шестия етаж да се
ангажира експерт по резервните части на граждански договор към „Кинтекс“ ЕАД, който е
работник на граждански договор към друго дружество, по принцип Кинтекс разполагали с
граждански експерт, не един. Г-н М. е добре запознат с това. Необходимостта от
назначаването на нов такъв свидетелят не можел да прецени дали е трябвало. Казал само, че
има нужда да се намалят рекламациите, а той е преценил, че трябва да се назначи такъв
човек.
От своя страна св.С. твърди, че гледали видеоматериалите вкъщи с двете им деца. Реакцията
на съпругът й била гневна и възмутителна. Той смятал, че тези твърдения на г-жа Н. са
недопустими и всичко, което се изрича по негов адрес, не е истина. Никога преди това не го
била виждала в подобно състояние. Работата му изисквала да е сдържан. Вкъщи не се
обсъждала работата и не се коментирала, защото е специфична дейност. Той бил
изключително възмутен и сразен от това, което се изричало по негов адрес. По всички
телевизии предавали интервюто на г-жа Н. - БНТ, Нова телевизия, БТВ, в социалните
мрежи, навсякъде. Тя лично си спомня за четири интервюта, които гледала. Едно от тях било
емблематично, на един зеленчуков пазар. След завършване на конкретното интервю А.
много ставал гневен, изпадал в някакви депресивни състояния, защото си давал сметка какво
ще се случи след всичко това. Не контактувал с никакви приятели. Те постоянно звънели,
разпитвали какво става със С., иска ли помощ и подкрепа. Той отказвал всякакви контакти.
Страшно много се срамувал от всичко, което се случва. Твърди, че през годините абсолютно
сам се е издигнал до тази позиция, която заемал. Да излезе някой и да каже, че ти е
престъпник... Дъщеря им била на 9 години и питала дали баща й ще влезе в затвора.
Приемал интервютата, на които е поканен, защото това е единствената възможност по
някакъв начин, пред всичките им близки и цялото общество, да си изчисти името и да
докаже, че твърденията по негов адрес не са истина. Променили се отношенията от страна
на приятелите му. Имало такИ., които не го потърсили през целия този период, но имало и
такИ., които доказали приятелството си. Той бил изключително свит, депресиран и се
срамувал дори с най-близките си хора да контактува. Сега вече не е така, защото след
всички тези интервюта, които дал, до някаква степен на обществото станало ясно каква е
ситуацията. Периодът, в който странял от приятелите си, продължил около пет-шест месеца.
Той продължава и до днес, но сега е доста по-спокоен, защото в момента няма медийна
шумотевица да се говори по негов адрес. Основно се разгневил и възмутил от изказването на
г-жа Н. за конфликта на интереси и че е прехвърлил от фирмата „Кинтекс“ договори към
частната си фирма. Не знае дали е имало проверка за този конфликт на интереси. В момента
никъде не работи и си стои вкъщи. В момента е на бюрото по труда, откакто е освободен от
„Кинтекс“ през пролетта на тази година. Постоянно се опитвал да си каже неговата гледна
10
точка и да се защити. Изпитвал много голям срам от всичко, което се случва. Това се
отразило и на семейните им отношения. Голямата им дъщеря е с детска церебрална
парализа. Имали и друга дъщеря на три години и в този период финансово цялата тежест
паднала изцяло върху свидетелката. По принцип бил много грижоне и помагал за децата, но
в този период отказвал да го прави. Когато се прибирал вкъщи, отказвал комуникация с
децата. Не желаел да общува с тях. Посещавал и психолог известно време. Психоложката не
е успяла да се справи и се стигнало до психиатър. Мисли, че до някаква степен му помогнал
психиатърът. Той не споделял, не искал да прекарва време с тях, бил подтиснат и
емоционално вглъбен в това да изчисти името си по всякакъв начин. Не й е известно да е
споделял с никои негови приятели, за да иска помощ от тях. Пиел хапчета през този период.
Когато ходел при психоложката, взимал по-леки медикаменти - мента, глог и валериан, но
след това, когато започнали посещенията при психиатъра, започнал да приема по-сериозни
медикаменти. Не можел да спи. Обобщава този период като ад.
Съдът кредитира показанията на и на двамата свидетели при условията на чл.172 ГПК, тъй
като св.П. е бил уволнен от М. и възстановен по-късно именно на неговата длъжност, като
го е заместил на поста изп.директор на Кинтекс ЕАД, а св.С. е негова фактическа съпруга и
не може напълно обективно да свидетелства за преживяното от него в този период. Въз
основа на събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като логично
обосновани и вътрешно непротиворечиви, съдът намира, че е безспорно установено, че
ищецът, сега жалбоподател, бил ядосан, гневен, унижен и афектиран, изпитвал възмущение
и гняв от казаното, възприето като обида и клевета по негов адрес, които отрицателни
емоции по-късно преминали в посттравматично разстройство, нежелание за комуникация с
близки и приятели, затваряне в себе си. Същевременно няма доказателства за изпадането му
в депресивно състояние, което се характеризира с бездействие и бягство от публични
прояви. Отделно от горното няма ангажирани доказателства за влошаване на физическото
му здраве. В този смисъл за настоящата съдебна инстанция е доказано пълно и главно
наличието на вреди, настъпили в резултат на публично разпространената информация в
средствата за масова информация, чийто първоизточник е изявление- коментар на
ответника.
Няма други доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СГС е отхвърлил иска изцяло, като е приел, че не е налице противоправно поведението на
ответника К. Н., изразяващо се в изнасяне на информация за участието на А. М. в други
фирми с предмет на дейност търговия с оръжие и за прехвърляне на договори от „Кинтекс“
ЕАД към тези фирми. Приел е за доказано, че М. действително е имал участие във фирми с
предмет на дейност сходна с тази на Кинтекс ЕАД т.е. търговия с оръжие (стоки със
специално предназначение), а именно - „Интер Комерс Консулт“ ООД и „Лин Асет“ ЕООД,
но изрично е посочено, че не към тях е „прехвърлял“ договори от „Кинтекс“ ЕАД. Според
СГС конфликтът на интереси е доказан, въз основа на становище, дадено от М., по силата на
11
което: "следва да се зачете интересът на „ВМЗ“ ЕАД да даде ексклузивитет на друго
дружество, а не на Кинтекс ЕАД", с което по същество М. е позволил изключителното право
на търговия с оръжие на египетския пазар да се предостави на дружество, в което е заемал
преди това длъжността на търговски директор, подчинен непосредствено на изпълнителния
директор. По смисъла на ТЗ ищецът не е бил в управителните и контролни органи на
„Български индустриален инженеринг и мениджмънт“ АД, но това дружество е имало
валидни лицензи за внос, износ и трансфер на продукция, свързана с отбраната, както и за
брокерска дейност с такава продукция и то в периода, когато М. е бил търговски директор -
от 30.09.2020 г. до 01.10.2021г., непосредствено преди да стане изпълнителен член на
„Кинтекс“ ЕАД. В този смисъл според СГС е доказано пълно и главно изявлението на Н. за
наличието на конфликт на интереси.
САС не споделя горните изводи по следните съображения:
Първо - за да е осъществен конфликт на интереси следва да са кумулативно налични три
предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на частен интерес,
който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на
правомощията или задълженията му по служба, както и упражнено властническо
правомощие, повлияно от този частен интерес. В случая пълно и главно са доказани
само първите две предпоставки, но не и третата, при доказателствена тежест,
която се носи от ответника, а не от ищеца.
Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален
характер за лицето, заемащо висша публична длъжност, или за свързаното с него лице, т.е. за
да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за реализиране на облага.
Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобИ.не на дялове или акции,
както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги
безплатно или на цени, по - ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести,
помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа,
длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или
друго неблагоприятно събитие. В качеството на изпълнителен директор на Кинтекс ЕАД, А.
М. е лице, заемащо висша публична длъжност. При наличието на първия елемент от състава
на конфликта на интереси, определящо за съществуването на такъв, в конкретния случай е
упражняването на правомощия по служба от страна на лицето, заемащо висша публична
длъжност и частен интерес - негов или на свързано с него лице, при наличието на който
следва да са осъществени съответните правомощия. Съгласно чл.2, ал. 1, т. 1 от Закона за
публичните предприятие, такИ. предприятия са търговските дружества с над 50 на сто
държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин
упражнява доминиращо влияние. Определящо за установяването или липсата на конфликт
на интереси е наличието на упражнено правомощие по служба в частен интерес - личен или
на свързано лице, предопределен от възможността за реализиране на материална или
нематериална облага, както и възможността този интерес да повлияе върху
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба на лицето, заемащо
12
висша публична длъжност, като тези обстоятелства трябва да бъдат установени по несъмнен
начин към момента на извършване на нарушение на разпоредбите на Глава VIII, Раздел II от
ЗПК т.е. в периода от 27.10.2021г. до 10.05.2022г. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 9, б. "а"
от ДР на ЗПК, "Свързани лица" са съпрузите и лицата, които се намират във фактическо
съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен
включително, и по сватовство - до втора степен включително. Освен наличие на роднински
връзки обаче, свързаност може да се породи и от наличието на икономически или
политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в безпристрастността и
обективността на лицето, заемащо висша публична длъжност, съгласно разпоредбата на § 1,
т. 9, б. "б" от ДР на ЗПК. Анализа на цитираната разпоредба води до извода, че следва да се
установи икономическа или политическа зависимост, за която материална предпоставка
законът не дава определение. Поради това следва да се установи съдържанието на такава
зависимост, която може да се изразява в пряко или косвено въздействие в резултат от
поведението на лицето, заемащо висша публична длъжност и облага от материален или
нематериален характер за него самото или за дружеството. Следва да се има предвид обаче,
че наличието на свързани лица само по себе си не обосновава наличието на конфликт на
интереси. Необходимо е лицето, заемащо висша публична длъжност - в случая А. М., в
качеството му на изпълнителен директор на "Кинтекс" ЕАД, да е упражнило свои
правомощия или задължения по служба при наличието на частен интерес, от които
да следва облага за него или за свързаното с него лице т.е. за св.С., на която той е
прехвърлил притежаваните от него дружествени дялове в „Интер Комерс Консулт“ ООД
(регистрирано на 16.01.2020г.), и в „Лин Асет“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и
управител А. З. М.. Прехвърлянето на дружествения дял и смяната на ищеца като управител
е вписано на 02.02.2022г. /На 27.01.2022г. М. е прехвърлил дружествените си дялове от
капитала и на „Интер Комерс Консулт“ ООД и на „Лин Асет“ ЕООД на Н. Р. С., с която се
намира във фактическо съпружеско съжителство от повече от 10г. (според показанията на
св.С. в о.с.з. на 02.12.2022 г.).
Няма ангажирани доказателства, сочещи че тези две дружества се занимават със сходен
предмет на търговска дейност - търговия с оръжие и боеприпаси, още повече няма
доказателства те да притежават лиценз за упражняване на такава дейност, нито пък да са
придобили имуществена облага от развита конкурентна дейност в същия период от време.
Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 10 и т. 11 и ал. 2 от Закона за публичните предприятия, управител
или член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие може да
бъде български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, който не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, както и не е
съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена
отговорност, когато се извършва дейност, сходна с дейността на дружеството. Няма
законово определение за "сходна дейност" по смисъла на ЗПП. За целите на конфликта
на интереси, от значение е преди всичко фактически осъществяваната дейност. Фактът на
участие в управлението на друго дружество сам по себе си не означава нарушение на това
13
императивно правило. Забраната по-скоро важи доколкото извършваната дейност е
конкурентна на дружеството, в което лицето изпълнява управленски функции. В случая,
дейността извършвана в двете дружества е различна по своя предмет, съобразявайки и
изричното разграничение на приложимия закон - търговията с оръжия в България се
регламентира от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия. Международната търговия с оръжия се регламентира от Закона за експортния
контрол на продукти, свързани с отбраната и неразпространение на оръжия за масово
унищожение. Съгласно тези два закона, регламентиращи оръжейна търговия в страната и
чужбина, легална дефиниция на "стоки със специално предназначение" не съществува.
Стоки със специално предназначение може да са селскостопански машини, апарати за
хемодиализа и други. Горепосочените две дружествата, не са имали нито разрешение, нито
лиценз за местна или международна търговия и никога не са кандидатствали за такъв./т.е.
няма ангажирани доказателства за това/
От друга страна, видно от представената от ищеца справка за актуално състояние на
трудовите договори към 21.04.2022г., в периода 07.11.2019 г. - 01.10.2021 г,, съвпадащ с
периода между освобождаването на г-н М. като член на съвета на директорите на
„КИНТЕКС“ ЕАД в края на 2018г. до повторното му избиране на 21.10.2021 г., той е
работил за “БЪЛГАРСКИ ИНДУСТРИАЛЕН ИНЖЕНЕРИНГ И МЕНИДЖМЪНТ” АД с
функции на търговски директор по два трудови договора.
Както посочва св.П. /изп.директор след жалбоподателя/ „КИНТЕКС“ ЕАД е било в
преговори със "ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ" ЕАД ("ВМЗ" ЕАД),
за представителство (ексклузивитет) на дружеството във връзка с тръжна процедура за
закупуване на боеприпаси от правителството на Египет. Египетският пазар е основен за
„КИНТЕКС“ ЕАД, а водещата функция на „КИНТЕКС“ ЕАД е да осъществява търговията
именно на държавна продукция оръжия и боеприпаси, т.е. продукцията на „ВМЗ“ ЕАД и
„НИТИ“ ЕАД. За целите на представителство в обявения търг, „КИНТЕКС“ ЕАД е
изпращало писма до „ВМЗ“ ЕАД по тяхна оферта от 12.07.2021г. Въпреки очакваното
сключване на търговско споразумение между „КИНТЕКС“ ЕАД и „ВМЗ“ ЕАД, в края на
2021г. г-н М. предоставя становище, че не възразява ексклузивитетът при конкретния търг
да бъде предоставен на „БИИМ“ ЕАД, което е в директно противоречие с интересите на
„КИНТЕКС“ ЕАД. Самият свидетел обаче признава, че в рамките на последните 5 години
преди 2021/2022г. Кинтекс ЕАД няма сключени договори за търговия с боеприпаси на
територията на Египет. Освен това не М., в качеството му на изп.директор на Кинтекс ЕАД,
а ДКК има правомощието да вземе окончателно решение коя фирма да спечели търга. М. е
предоставил само становище, което няма обвързващ ефект.
Затова спорен е въпросът дали е налице поставяне на частния интерес на „БИИМ“ АД над
интереса на „КИНТЕКС“ ЕАД и главно има ли в резултат от това настъпила облага за
него или за свързаното с него лице . От изложеното дотук следва, че в конкретния случай
са налице само две от предпоставките за "конфликт на интереси" по отношение на М., в
качеството му на изпълнителен директор на "Кинтекс" ЕАД - лице, заемащо висша
14
публична длъжност и упражнени от лицето правомощия по служба. Не е налице обаче
последната предпоставка - наличието на частен интерес. Липсата на частен интерес на
лицето, заемащо висша публична длъжност или на свързано с него лице при упражняването
на правомощията или задълженията му по служба по конкретен повод, изключва и
възможността за възникване на конфликт на интереси. Липсата на упражнени правомощия
по служба от лицето, заемащо висша публична длъжност води и до липсата на конфликт на
интереси по отношение на същото. От събраните доказателства не се установява
жалбоподателят да е злоупотребил със служебното си положение в своя изгода, да е
придобил права или облаги, които в противен случай не би имал, или да е увредил по друг
начин обществения интерес. Ето защо изнесените публично твърдения засягат
непропорционално правната сфера на жалбоподателя, без да се държи сметка за принципа за
съразмерност. Още повече няма процесуална пречка М. да бъде освободен от заеманата от
него длъжност, без мотиви и без публични изявления в средствата за масово осведомяване.
Жалбоподателят-ищец не разполага с активна процесуална легитимация да атакува акта на
оттегляне овластяването от едноличния собственик на капитала на "Кинтекс" ЕАД, но с
оглед въведените специални разпоредби на ЗЗП, с основания за предсрочно прекратяване на
мандатно правоотношение с управител при публичните предприятия, каквото е същото
дружество, липсата на такова основание, респ. неоснователното прекратяване на мандатното
правоотношение предоставя единствено възможност да претендира обезщетение за вреди от
същото.
Редът за назначаването на членове на органите за управление и основанията за прекратяване
на договорите за управление в обсъжданото държавно предприятие са регламентирани в
чл.20-24 ЗПП. При освобождаването на членовете на органите на управление на държавното
предприятие министърът не действа като административен орган, а като орган на
управление на държавното предприятие, който упражнява правата на собственика.
Следователно издаденият от страна на Министъра акт, с който М. е освободен не е
административен акт по смисъла на чл.21 АПК и не подлежи на контрол за
законосъобразност по реда на АПК. От друга страна не подлежи на обжалване и по съдебен
гражданско-правен ред, тъй като съгласно чл.221 т.4 ТЗ Общото събрание на акционерите
избира и освобождава членовете на Съвета на директорите и Надзорния съвет, а според
чл.219 ал.2 ТЗ - въпросите от компетентността на Общото събрание в едноличното АД се
решават от едноличния собственик на капитала - в случая Държавата, представлявана от
упражняващия правата й в дружеството - Министъра на икономиката. Съгласно приетото в
ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д.№ 1/2002г., решения на Общото събрание, взети в
противоречие с императивни разпоредби на закона и устава, са незаконосъобразни и
отменяеми, но не нищожни. Мандатното правоотношение възниква по силата на решението
на едноличния собственик на капитала - Държавата, чрез упражняващия правата му орган, а
не от сключения договор за управление, съответно съществува до оттеглянето му с
решението на същия. Вписването в ТР се осъществява въз основа на актовете на едноличния
собственик на капитала, а не въз основа на договора за управление или на акта за неговото
прекратяване - последното е последица от оттеглянето на мандата. Съгласно решение по т.д.
15
№ 46/2012 г. на ІІ т.о. ВКС овластяването на член на орган на ТД може да бъде оттеглено от
едноличния собственик на капитала по всяко време, без да е поставено в зависимост от
предварителни условия, вкл. виновно неизпълнение на вменени на същия задължения или
нарушаване на забрани. Предвид специалната разпоредба на чл.24 ал.1 ЗПП, обективната
липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за
предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес
единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от
неоснователното прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за
оттегляне на овластяването. Недопустимо е искането за отмяна решенията на
принципала, тъй като по същество се цели последица на конститутивен иск, с правно
основание чл.74 ТЗ, какъвто не е предвиден по отношение решенията на едноличния
собственик на капитала, а конститутивните искове са numerus clausus. Именно
затова исковете пред СГС са оттеглени от жалбоподателя-ищец, а производствата -
прекратени по реда на чл.233 ГПК.
Второ - изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно
гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.39 КРБ, като правото на мнение не е
абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си
обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само за да се осигури
защита на конкуриращ интерес и право, и с цел охраната на други, също конституционно
защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ
(чл.39 ал.2 КРБ и чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в чл.39 ал.2 КРБ и чл.57 ал.2 КРБ основания. Съгласно посочените
текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към
насилие над личността. В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са
заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да
бъде ограничавана. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото
на свободно изразяване на мнение, КРБ посочва присъщите на личността чест, достойнство,
добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета, като
средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова
ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от КРБ и от
Конвенцията. Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството
на пострадалия, и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични,
цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към определено лице.
Клеветата представлява съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление. Във всеки конкретен случай следва да се
16
прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на
правото на свободно изразяване на мнение по чл.39-41 КРБ, и оценъчните съждения, които
са извън този обсег. Не е противоправно поведението по повод изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. В случая коментарът е свързан именно със заемания от ищеца пост и дейност,
която е свързана с обществения ред и сигурност на държавата. Оценките, направени при
спазване на ограниченията по чл.39 ал.2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не
пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може
да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. Разсъжденията на дадено лице ще ангажират
отговорността на автора си само ако изразяването им обективно нанася обида/клевета на
адресата. При преценка основателността на предявения иск мненията и оценките, изказани
от ответника, не подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват единствено
коментар на факти от обективната действителност и изразяват гледната точка на автора си
за тях. ТакИ. публикации могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави, само
ако реално представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения или стопански живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството и честта й.
Налице е утвърдена практика на ВКС по чл.290 ГПК (напр.: решение № 253/29.01.2014 г. по
гр. д. 1251/2012 г., ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., ІІІ г. о.,
решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., ІV г. о., решение № 50110/25.10.2022
г. по гр. д. № 4589/2021 г., І г. о., споделяна и от настоящия съдебен състав, съгласно която
като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се
твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като
доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да
позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на
издателя. В случай че са неверни, ответникът носи отговорност доколкото засягат
неблагоприятно адресата, още повече в случая именно това е довело до неговото
освобождаване от длъжност.
Съгласно р. № 148-2015-IIIГО; р. № 204-2015-IVГО; р. № 62-2012-IVГО оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност
могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите.
Няма съмнение обаче, че границите на допустимата критика по отношение на публични
личности са по-широки, отколкото по отношение на частните лица, стига тази критика да е
отправена именно в това им качество (Решение от 08.07.1986 година на ЕСПЧ по делото
Лингенс срещу Австрия, Решение от 23.05.1991 година по делото Обершлик срещу
17
Австрия).
С оглед изложеното, съдът намира за доказано наличието на вреди, а изказаното мнение за
конфликт на интереси е фактическо твърдение, останало недоказано в рамките на процеса
при тежест за ответника. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на
оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото,
злонамереност и оскърбяване на професионален имидж и репутация.
Предвид изложеното, настоящият съд счита, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажиране имуществената отговорност на Н. за претърпените от М. неимуществени вреди -
налице е превратно упражнено от ответника право на мнение, при което чрез клеветнически
твърдения са причинени неимуществени вреди на ищеца - негативни емоционални
преживявания, налице е и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
психическото състяние на ищеца. Вината на ответника се предполага, а по делото не е
доказано противното. Обстоятелството, че адресатът на коментара е публична личност и
следва да понася по - висока степен на обществена критика, което не изключва правото му
на защита, а е от значение за размера на обезщетението. Още повече, че ищецът в качеството
си на изпълнителен директор на едно от най-големите държавни дружества следва да очаква
завишено наблюдение и критики по повод работата му, отправени от принципала, който
осъществява непряк контрол върху взетите от ищеца решения и дава насока на търговското
развитие на представляваното от него дружеството. В този смисъл, границите на приемлИ.та
критика спрямо дейността на ищеца са значително по-широки, по съображения за
обществен контрол.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск
за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Като взе предвид
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика, САС намира, че при
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид следните
обстоятелства: характерът на отправените клеветнически твърдения и съдържащата се в тях
степен на позорност; общественото положение и личността на ищеца - публична,
разпознаваема личност, известна с работата си в Кинтекс ЕАД и търговията с оръжия и
боеприпаси, както и факта, че дадените интервюта за наличие на конфликт на интереси
съвпада по време с началото на специалната военна операция в Украйна и участието на
България в нея като държава-членка на НАТО, заради засиления обществен и
журналистически интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока
степен; фактът, че вредите са нанесени посредством използване на средствата за масово
осведомяване и са станали достояние на широк и неограничен кръг лица; степента на
засягане самочувствието, доброто име и достойнството на ищеца, претърпените негативни
емоции и нарушено душевно равновесие на същия, обществено-икономическите условия в
18
страната към осъществяване на деликта. Преценявайки посочените обстоятелства,
настоящият съд намира, че сумата от 3000 лв. се явява адекватно обезщетение за
причинените неимуществени вреди. Върху същата се дължи и законната лихва,
претендирана от датата на деликта, но следва да се присъди така, както е поискана с оглед
диспозитивното начало в процеса т.е. от ИМ.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в обжалваната му част до 3000 лв., а искът - уважен. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ::
Обжалваем интерес от 26 000 лв., като жалбата е частично основателна. На осн.чл.78 ал.1
ГПК въззИ.емата страна дължи в полза на жалбоподателя-ищец направените пред двете
инстанции разноски, в размер общо на 5520 лв. за въззивна инстанция и 6240 лв. /съгласно
списък по чл.80 ГПК на л.192/ т.е. общо 11 760 лв. От тях дължими с оглед уважената част
от иска са само 1356.92 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация жалбоподателят дължи в полза на въззИ.емата страна
направените разноски, които са в общ размер на 5000 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК на
л.193. От тях дължими с оглед отхвърлената част от иска /23 000 лв./ са само 4423 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4585 от 21.08.2023г. постановено по гр.д. № 7459/2022г. по описа на
СГС, ГО, 17 състав, в обжалваната отхвърлителна част до сумата от 3000 лв. и разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, бул.ген.Скобелев № 2, ет.2,
ап.9, чрез адв.И. Б. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. З. М. ЕГН ********** съдебен адрес -
гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 50А, етаж 2, ап. 4,чрез адв.П. В., сумата от 3000 лв./три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и
страдания, причинени от обективирани в публично отправени изявления, направени в
периода от 20.04.2022г., 26.04.2022г., 29.04.2022г. до 08.05.2022г., разпространени чрез
средства за масово осведомяване – БНТ, БТВ, NOVA, БСТВ и публикувани в сайта на
www.plovdiv24.bg., съдържащи неверни и клеветнически твърдения, а именно: че М. е
отстранен за конфликт на интереси, докато е бил директор на „Кинтекс“, участвал и в други
фирми, които се занимавали със същата дейност, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.07.2022г. до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски в размер на 1356.92 лв./хиляда триста петдесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки/ съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. З. М. ЕГН ********** съдебен адрес - гр. София, ул. „Любен Каравелов“ №
19
50А, етаж 2, ап. 4, чрез адв.П. В., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. П. Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, бул.ген.Скобелев № 2, ет.2, ап.9, чрез адв.И. Б., сумата от 4423 лв.
/четири хиляди четиристотин двадесет и три лева/, направени по делото разноски с оглед
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20