№ 56
гр. Б.С., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200206 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. М. И., роден на 20.02.2001г. в гр.Б.С.,
обл.В., с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б.С., обл.В., ул. „Я.С.“ №40,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********, с
която се обжалва Наказателно постановление № 24-0248-000122 от 25.03.2024
год, издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба за
нарушения на чл.123, ал.1, т.2, б.‘‘А‘‘ от Закона за движение по пътищата, с
което на осн. чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, а именно че на 21.02.2024
год., около 07.30 часа в село Т., общ.Б.С. по улица „Я.С.“ в посока село Г.,
общ.Б.С. срещу дом №25, управлявал лек автомобил Ауди „А6“ с
регистрационен номер ВР **** СМ, собственост на М. И. М. от с.Т., с който
реализира ПТП, като преминава с предна дясна гума през лявото стъпало на
стоящия в крайна дясна част на пътното платно по посоката на движението
му, пешеходец Н. М. А. от с.Т., като не изпълнява задължението си, когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
МВР и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. Пострадалият пешеходец е откаран във ФСМП
- Б.С., където е прегледан и е установено, че има фрактури на лявото стъпало,
оказана му е медицинска помощ и е насочен към специалист - ортопед за по
нататъчно лечение. Водачът на лекия автомобил, К. М. И. подава сигнал на
тел.112 за възникналото ПТП към 11.30 часа на 21.02.2024 год.
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена
1
жалба от административно наказаното лице – К. М. И., с която се иска
неговата отмяна, като незаконосъобразно и неправилно. Релевират се доводи
за неправилно приложение на материалния закон, поради обективирана
различна фактическа обстановка, относно поведението на водача при
причиняване на ПТП и действията му след това. Излагат се доводи, че
тъжителя не е напускал мястото на инцидента и е уведомил компетентните
органи на МВР за случилото се.Посочва, че неправилно е ангажирана
административно - наказателната му отговорност по ЗДвП и поради факта, че
процесното НП му е връчено след повече от 1 /една/ година от съставянето му.
Желае призоваване на посочени от него свидетели и излагане на
допълнителни доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Не са представени
никакви допълнителни писмени доказателства и не са посочени допълнителни
свидетели, освен упоменатите в подадената жалба.
Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.
С придружително административната преписка писмо, излага писмено
становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения, при постановяване на решение в полза на тъжителя.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима .
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – Л. М. Ц.,
Т. В. Т. и М. Й. Х. - полицейски служители, както и пострадалия при ПТП – Н.
М. А..
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № GA 968631/21.02.2024 г., НП № 24-0248-000122/25.03.2024г.,
Мотивирана резолюция №24-0248М000022/27.02.2024 год, Докладни записки,
копие на постановление от РП, заповед №8131з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР, справка за нарушител/водач и събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите Л. М. Ц. - актосъставител, Т. В. Т.
и М. Й. Х. - свидетели по акта, и пострадалия Н. М. А. се установява следната
фактическа обстановка:
На 21.02.2024 г., около 07.30 часа, в с.Т., община Б.С., тъжителя К. И.,
се движел с управлявания от него лек автомобил Ауди „А6“ с рег.№ ВР ****
СМ по ул. “Я.С.“. Пред дом номер 25, при предприемане на маневра от страна
на водача за промяна посоката си на движение, МПС преминало с предната си
лява гума през крака на пешеходеца / в областта на стъпалото/, св.Н. А.. В
следствие на удара, последния не загубил равновесие. Той ясно видяла водача
2
на ударилото го МПС – познатото за него лице и тъжител по настоящето
производство, К. И., който бил съученик на неговия син. Веднага след
случилото се, водачът на автомобила спрял и слязъл да провери какво е
състоянието на пострадалия. Последният го попитал, защо не внимава, при
което И. отговорил, че в следствие на невнимание е причинил инцидента.
Двамата се разбрали, че няма да уведомяват никого за настъпилото ПТП, тъй
като пострадалия нямал видими наранявания, освен зачервяване в мястото на
съприкосновението с автомобилната гума. След проведения разговор, И. се
качил в автомобила и напуснал мястото на ПТП, а пострадалия А. се прибрал в
дома си. В следствие на фрактурата, нанесена от преминаването през крака
му, глезена на пострадалия започнал да се подува и той потърсил медицинска
помощ във филиала на ФСМП-Б.С.. След извършеният му преглед и
направена рентгенова снимка, се установило, че има счупване в областта на
ходилото, като бил насочен за последващ преглед при специалист, понеже в
момента в болничното заведение нямало на разположение такъв. Н. Атанасов
се прибрал в дома си, като няколко часа след това, около 11.30 ч. на същия ден,
бил потърсен от полицейски служители. От тях разбрал, че причината за това
е възникналото по - рано през деня ПТП, в което К. И., преминал с автомобила
си през крака му. Пред съдебния състав пострадалият заявява, че нямал
намерение да уведомява органите на МВР за инцидента и най-вероятно
същото е направено от тъжителя по настоящото производство, тъй като
последния след като е осъзнал вината си, се е изплашил от последствията. На
мястото на възникналото по-рано през деня ПТП в последствие дошъл и
подалия сигнала за това, тъжителя К. И.. Пред полицейските служители
същият заявил, че в действителност е участвал с автомобила си във
инцидента, но според него е напуснал мястото на ПТП, понеже преценил, че
св.А. не е бил пострадал сериозно и се разбрали, че няма да уведомяват
органите на МВР. В хода на съдебното заседание, тъжителя изказва довод за
напускане мястото на ПТП, факта, че не е знаел за задължението си да
уведоми органите на МВР и да изчака пристигането им. Заявява, че подал
сигнала на по-късен етап, понеже след случилото се, се притеснил
пострадалия да уведоми за ПТП и да има негативни последици за него.
За констатираните нарушения на жалбоподателят е съставен АУАН с
бланков номер GA 968631/21.02.2024г. за извършени нарушения по чл.123,
ал.1, т.2, б.“А“ и ‘‘Б“ от Закона за движение по пътищата. Тъжителят подписал
акта, като посочил, че няма възражения, като такива не са получени и в
установения по чл.44 от ЗАНН, срок.
Атакуваното наказателно постановление № 25-0248-000122/25.03.2024 г.
на Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е издадено след
образуване на досъдебно производство по случая и изготвяне на мотивирана
резолюция, относно прекратяване на административно наказателното
производство спрямо К. И. за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП.
НП е било връчено на 02.05.2025 г. лично на жалбоподателя, като
3
спрямо същия неколкократно са предприемани действия по установяване на
посочения от него адрес за запознаване и получаване на НП. Тъй като
тъжителя не е установяван на адреса си, към административно наказателната
преписка са приложени докладни записки за това.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният
съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен
начин от писмените / НП, извлечение от генерирания доклад от електронната
система за нарушения на водача, заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. /.
Същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процестните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.
чл.14, ал.1 и, ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.5, ал.1
от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните
нарушения кореспондират изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е възприето, че са извършени нарушенията, начина на констатиране
на същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и
кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по
никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво
именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Тъй като НП е издадено на 25.03.2025 год., или 32
дни след съставяне на АУАН, а издаването на НП след повече от месец след
съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН) не е
съществено процесуално нарушение - основание за отмяна на НП на
формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен.
Едномесечният срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към
4
дисциплиниране на държавните органи за срочно упражняване на
правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до
незаконосъобразност на Наказателното постановление. Още повече, в
конкретния случай се касае за незначително забавяне.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Видно от административно наказателната приписка, АУАН е съставен
от Л. М. Ц. - мл.полицейски инспектор “Пътна полиция“ в РУ Б.С. в
присъствието на свидетелите, които пряко са възприели факта за посещението
на мястото на ПТП и показанията на участниците в него, Т. В. Т. –
мл.полицейски инспектор в РУ Б.С. и М. Й. Х. – мл.полицейски инспектор в
РУ Б.С.. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на
АУАН в зависимост от това дали той се съставя от актосъставителя в
присъствието на свидетелите на нарушението, или не. Съгласно чл. 40, ал.1 от
ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението,
актът се подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния
случай. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан
поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие, или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта.
Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на
извършване на нарушенията.
1. По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие
е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лева водач,
който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие - чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците
в движението по пътищата - водачи, пътници и пешеходци и да улесни
придвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за
5
всички нарушения на установените правила.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга
по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по
чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП. Актът е редовно съставен и има
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършеното от
страна на жалбоподателя на описаното в АУАН и НП нарушение по чл.123,
ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП, е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а
дадената от наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна.
Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на
доказване е на АНО. Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото
установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаните
нарушения, времето и мястото на извършването му, както и авторството му.
Налице е в случая пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6
т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като то е възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство, което е предизвикало нараняване на човек. Факт
обективиран и в хода на съдебните заседания, безпротиворечиво доказан.
Разпоредбата на § 6, т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "участник
в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при
произшествието, или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на
жалбоподателя, същия безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
цитираната разпоредба. Същото качество притежава и пострадалия, Н. А..
При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези установени и
доказани факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия
орган нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП е реализиран, тъй като,
тъжителя по настоящото производство е нарушил вменено му задължение при
ПТП с пострадал човек да уведоми незабавно компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи, което жалбоподателят К. И. не е
сторил, тъй както самия той заявява, че е напуснал и не е уведомил
своевременно поради незнание на това свое задължение и факта, че според
него пострадалия не е имал сериозни наранявания. Изложеният защитен довод
от тъжителя, че е уведомил компетентните органи на МВР, макар и по-късно,
се приема от съда за неоснователен, поради следните доводи:
Съдът счита, че задължение на всеки водач на МПС е да съблюдава
поведението си при движение, като при възникване на ПТП, следва да
уведоми компетентните органи на МВР. Императивна норма на ЗДвП, която
следва да се познава от тъжителя по настоящето производство, бидейки той
правоспособен водач. Законово не е формулиран и фиксиран точен времеви
интервал за това задължение по уведомяване, като в нормативния акт не е
използвана пряка императивна формулировка, но в предвид утвърдената
житейска и съдебна практика се приема, че същото следва да е без
6
неоправдано забавяне. Изключение на настоящата хипотеза е факта, когато
водача на МПС предизвикало ПТП не е разбрал за настъпването му, или е бил
възпрепятстван поради указване помощ на пострадалия. Единствено ако е
налице доказано обективно препятствие (например шок, физическо
увреждане, невъзможност да видиш инцидента), това може да бъде прието
като оправдание и нарушението да бъде отменено. По настоящето
производство, безспорно бе установено, че К. И., своевременно е възприел
причиненото от него ПТП, както и факта, че в следствие на негови
действия/бездействия са причинени наранявания на пешеходец. Задължението
на водач за уведомяване, не следва да е обвързано с „видимо сериозно
нараняване“, а с обективното наличие на пострадал – дори и с леки телесни
повреди (напр. охлузвания, травми, навяхвания), какъвто е конкретния
случай. К. И. е изпълнил задължението да спре и да провери състоянието на
пострадалия, но тези му действия, не могат да бъдат възприети, като
достатъчни и оневиняващи. Изпълнението на задълженията е вменено на
водача причинил ПТП, независимо от волята на пострадалия пешеходец.Няма
освобождаване от нарушение, ако има пострадал, дори и с незначителни
наранявания в хипотезата при която участниците "се разбират помежду си".
"Разбирателство" с пешеходеца не освобождава от задължението, което е
обективно по характер и се дължи на закона, а не на съгласие на участвалите.
Ирелевантен в настоящия случай е вида на вината на тъжителя и дали
действията му са били целенасочени, или по невнимание. Нарушението по
чл.123 от ЗДвП е съставомерно дори когато е извършено по непредпазливост,
т.е. и ако водачът не е разбрал за ПТП, но е бил способен и длъжен да го
разбере (например чрез наблюдение). Законът не изисква доказване на
субективната вина на водача, за да се приеме нарушение на чл.123 от ЗДвП.
Съставът е формален и се ангажира при обективно настъпване на
произшествие с пострадал, за което водачът е имал възможност да узнае.
Макар че законодателя не използва термина „незабавно“, установената
административно наказателна практика на МВР и съдилищата приема, че
уведомяването трябва да е незабавно, или в най-кратък разумен срок, особено
при наличие на пострадал, защото това има значение за оказване на помощ,
документиране на инцидента, защита на доказателства и прочие.
Закъснението с уведомяване на МВР, включително около няколко часа
след ПТП, съда възприема за нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б. „А“, което
води до отговорност. Съдебният състав приема, че водачът е имал основание
да подозира наличие на травма, в предвид механизма на настъпване на ПТП,
но е решил да не сигнализира, при положение, че участието в ПТП с
пострадал налага безусловно задължение за своевременно уведомяване на
МВР, независимо от субективната оценка на водача относно сериозността на
увреждането, или взаимното разбирателство с пострадалия.
Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за
налагане на санкцията по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както правилно е
квалифицирано и настоящото административно нарушение.
7
Административно наказващият орган е наложил предвиденото в
наказателната разпоредба наказание в предвиден размер и вид, а именно глоба
от 100.00 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 / два
/ месеца.
Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно
постановление в тази му част да се потвърди като правилно и
законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от
жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при което
е наложено и наказание в законоустановения минимален размер при отчитане
на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Установено по
безспорен начин е, че на 21.02.2024 год. в с. Т. по ул. “Я.С.“, пред дом №25 е
възникнало ПТП между управлявания от жалбоподателя автомобил и
пешеходеца, св.Н. А.. В случая, след реализирането на ПТП, жалбоподателят е
напуснал местопроизшествието и не е сигнализирал за него, веднага след това.
Съгласно чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са пострадали хора е длъжен да уведоми и остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. В случая, К. И. не е предприел
действията, вменени му като задължение. Предвид изложеното, съдът намира,
че е осъществил вменените му нарушения от обективна страна. От субективна
страна деянията са извършени от нарушителят виновно, при форма на вината
небрежност, като деецът не е съзнавал обществено опасния му характер, но е
бил длъжен и е могъл да знае, че следва своевременно да уведоми за
настъпилото ПТП с пострадал и не бива да напуска местопроизшествието при
извършено ПТП, /доколкото водачите на МПС се предполага, че познават
правилата за движение по пътищата/ и въпреки това го е направил.
Логическото и граматическо тълкуване на санкционната разпоредба на
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се налага извода, че на участник в пътнотранспортно
произшествие, който наруши задълженията си в това си качество, следва да
бъде наложено само едно наказание, независимо от броя на нарушените
задължения, тъй като използваната в нормата форма на думата задължение е в
множествено число и с пълен член. По този начин следва да се приеме, че
волята на законодателя е да бъде наложено едно наказание, предвидено в
санкционната норма, както за неизпълнение на едно, така и за повече
задължения. Правилно и законоиздържано е изготвянето на мотивирана
резолюция за едното от нарушенията.
Съдът намира за неоснователно и изложеното от жалбоподателя
твърдение, относно срока за връчване на НП. Във връзка с изложеното от
жалбоподателя по отношение на давността, следва да се обърне внимание, че
в правната теория и в съдебната практика не съществува спор, че в зависимост
от това кое право на държавата се погасява, са налице два вида давност:
1.Изключваща правото да се осъществи наказателно преследване;
8
2.Погасяваща правото на държавата да изпълни наложеното наказание.
С първия вид давност се погасява правото на държавата да възбуди
наказателно преследване, докато с втория вид - правото на държавата да
изпълни наложеното наказание. По общо правило първият вид давност
започва да тече от довършване на нарушението или от откриването на дееца
(арг. от чл. 34 ЗАНН), а вторият вид - от деня на влизане в сила на акта, с който
наказанието е наложено.
Съдът при извършена служебна проверка достигна до извод, че към
момента не е погасена давността, даваща правото да се осъществи
административно наказателно преследване.
Едно от основните условия за провеждане на административно
наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН,
поради което административно наказващите органи и съдилищата са длъжни
да следят служебно за това ( Постановление № 10 от 28.09.1973 год., Пленум
на ВС). Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН - Образуваното административно
наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и по отношения на тях се
прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване - чл.81 от НК (в този смисъл и Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 год., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд). Възбуждането на наказателно
преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а
административно нарушение, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Докато
продължава предварителното и съдебно производство за това деяние,
давността по чл.34 от ЗАНН се спира ( Тълкувателно решение № 112 от
16.ХII.1982 год. по н. д. № 96/82 год., ОСНК). Чл.81, ал.2, изр.1 от НК -
Давността спира, когато започването, или продължаването на наказателното
преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл
в сила съдебен акт, а според ал.2, изр.1 на чл.81 от НК - давността се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено. АНО е приложил доказателства по
административно наказателната преписка, състоящи се от две докладни
записки, от които е видно, че са предприемани действия по установяване на
нарушителя и връчване на НП. В случая при издаването и връчване на НП е
спазена предвидената в разпоредбата на чл.34, от ЗАНН срок.
Не на последно място, съда отчита и факта, че от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя К. М. И. се установява, че към датата на
процестното деяние той е бил санкциониран с 24 / двадесет и четири / влезли
в сила наказателни постановления и фишове, за различни нарушения на ЗДвП.
При тези факти съдът намира, че в поведението си като водач на МПС
жалбоподателят демонстрира трайно и тенденциозно отношение на
незачитане на правилата за движение. Жалбоподателят, който е лице на млада
9
възраст, е придобил правоспособност за управление на МПС през м.
септември 2020 г., като въпреки това в сравнително краткия период до
процестното деяние има извършени поредица от различни нарушения на
правилата за движение, което доказва, че разглежданото му в настоящото
производство деяние не е изолиран инцидент, а е резултат на трайни нагласи
по неспазване на задълженията му на съвестен водач. Съдът намира, че
жалбоподателя проявява дефицити и компромиси в правосъзнанието си като
водач на МПС, върху които следва да бъде въздействано чрез
неблагоприятните последици на административното наказание. По този начин
тъжителя ще формира съзнание, че при бъдещо нарушаване на задължението
си по чл.123, ал.1 от ЗДвП това му поведение ще бъде санкционирано, което
следва да го мотивира да се въздържа от извършването на нарушения на
ЗДвП.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание. Въззивникът не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата
на чл.42 от ЗАНН. Събраните гласни доказателства чрез разпити на
свидетелите, кореспондират с констатациите в съставения акт.
Полицейските служители, поддържат констатациите направени в акт за
установяване на административно нарушени № GA 968631/21.02.2024 год.
Показанията им са пълни, обективни и кореспондиращи със събрания
доказателствен материал, непротиворечиви помежду си, ясни и логични,
поради тази причина съдът ги кредитира изцяло. Показанията на пострадалия
при ПТП са пълни, обективни, не се установиха основания за
заинтересованост от изхода на производството, поради което, съда ги
кредитира изцяло. Всички свидетели по настоящото производство, имат преки
и непосредствени възприятия, както и съхранени спомени за обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. От показанията на разпитаните свидетели,
изцяло получили вяра от съда, се установява по несъмнен начин извършването
от жалбоподателя на установените нарушения.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното
НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се
установява, че на процестната дата при управление на ползваното от него
МПС, жалбоподателя не е съобразил действията си по време на движение, в
следствие на което е предизвикал ПТП с пострадал човек, след което, като
участник в пътнотранспортно произшествие, въпреки, че е бил длъжен, когато
при произшествието са пострадали хора, да уведоми и без да напуска
местопроизшествието, да изчака пристигането на органите на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието. При това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушенията по чл.116 и чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от ЗДвП.
10
Деятелността е и субективно съставомерна, тъй като е извършена от
жалбоподателя при съзнаване на обществената опасност на деянията и
последиците от същите, като правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да
предвиди възможността за настъпването на ПТП, а след настъпването,
целенасочено е напуснал мястото на инцидента.
При разглеждане на делото от РС е установено, че не са допуснати
нарушения на процесните правила и е сторено всичко необходимо за
разкриване на обективната истина, съгласно изискването на чл.13, ал.1 от
НПК.
Вътрешното убеждение на съда е основано на обективно изследване на
обстоятелствата по делото при спазване на правилото на чл.14, ал.1 от НПК,
включително и при преценката на доказателствената стойност на показанията,
дадени от свидетелите. Фактическите изводи са основани на преценката в
съвкупност на събраните и проверени по реда на чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК,
доказателства по делото. При служебно дължимата проверка за
законосъобразност на НП съдът намира, че не са допуснати нарушения от
категорията на съществените, правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено, а производството се е развило пред компетентни органи и в
предвидените в процесуалния закон срокове. Никое от наведените от
жалбоподателя възражения в подадената жалба не дава основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, а същия не е представил
допълнителни доказателства в защита на тезите си.
Административно наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащите санкционни разпоредби, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и е наложил наказания в размер
на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба за
констатираното нарушение. Видно е, че жалбоподателят е санкциониран със
санкции в предвидените от закона размери. При това съдът приема, че НП е
правилно и в неговата санкционна част и като доказано и законосъобразно,
следва да се потвърди, а жалбата поради неоснователност, да се остави без
уважение.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0248-000122 от 25.03.2024 год, издадено от
Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „А“ от Закона за движение по пътищата, с
което на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя К. М. И. роден на
20.02.2001г. в гр.Б.С., обл.В., с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Б.С.,
обл.В., ул. „Я.С.“ №40 е наложено административно наказание глоба в размер
11
на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/
месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 -дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд В..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
12