Разпореждане по дело №1/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 130/15.12.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 144/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал Б. Б. Ш. от с.М., О.Ч., обл.К., за виновен в това, че през месец септември 2007 год. в с. П., обл. К., противозаконно присвоил чужди движими вещи - перфоратор „Бош”, модел GВН-26 DFR, на стойност 220 лв.; къртач „Бош”, модел GSН 11 С/К, на стойност 120 лв.; перфоратор „Бош”, модел GВН – 7 46 DЕ, на стойност 800 лв.; 2 бр. монофазен кабел 40 м, на обща стойност 70 лв.; клещи "гарш", на стойност 8 лв.; духалка за топъх въздух за ПВЦ тръби, на стойност 12 лв.; ножици РРR, на стойност 15 лв.; фрези-комплект, на стойност 20 лв.; чук - 1 кг, на стойност 1.50 лв.; горелка пропан-бутан, на стойност 3.50 лв.; малка бутилка пропан-бутан, на стойност 6 лв.; тръбен ключ - 2 цола, на стойност 4 лв.; всичко на стойност 1280 лв., собственост на "П * - Ц. Ч." - Г. П, с едноличен собственик Ц. И. Ч. и управител Р. Ц. Н. , както и лек автомобил "Сеат Толедо" с рег. № РВ 46-10 ХМ, с рама № VSSZZZ1LZZD300895 и с двигател № 1F88355, на стойност 4000 лв., собственост на Р. С. С. , всички вещи на обща стойност 5280 лв., които владеел и пазил, като присвоеното имущество е внесено и заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл. 206 ал.6 т.1, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 2 750 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.206 ал.1 от НК, както и за това, че деянието е извършено в Г. П. и при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК. С присъдата е осъдил подсъдимия Б. Б. Ш. да заплати по сметка на РС - К. направените по делото разноски, в размер на 194 лв.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Б. Б. Ш. от с.М., О.Ч., обл.К., който го обжалва чрез защитника си, като твърди, че същата е неправилна – постановена при нарушение на материалния закон, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. В подкрепа на становището си защитникът на подсъдимия излага съображения, че подсъдимия не е извършил инкриминираното престъпление, като по делото нямало доказателства за това. Твърди, че по делото било доказано единствено, че подсъдимият бил получил от фирмата – работодател "П - * Ц. Ч." – Г.П. лек автомобил и инструменти за служебно ползване, които не бил върнал. Не било доказано, че подсъдимият е присвоил тези вещи и неправомерно се е разпоредил с тях, като ги е продал. Счита, че подсъдимият е осъден за това, че има неиздължение /липса/ по отношение на работодателя, за което следвало да носи само гражданска отговорност. Намира размера на наложената глоба за изключително завишен и несъответстващ на обществената опасност на деянието, на дееца и на неговото финансово положение. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия Ш. да бъде оправдан. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, като бъде намален размера на наложеното административно наказание „глоба” до законовия минимум. В съдебно заседание подсъдимият Ш. не се явява, редовно призован. Редовно призованият му З. не се явява, като в представено писмено становище изразява становище, че поддържа жалбата така, както е предявена. Не се сочат нови доказателства.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е определено правилно, в съответствие с извършеното деяние и личността на дееца, поради което моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. Б. Ш. е роден на 20.12.1981 год. в с К., О. Ч., обл. К., като постоянно живее в с.М., О.Ч., обл.К.. Има завършено средно образование, женен е, не е осъждан, работи като строителен работник. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

С трудов договор от 22.06.2007 год. подсъдимият Ш. бил назначен на работа в „П - * - Ц. Ч.” – Г.П. на длъжността „работник „В и К”. На 13.07.2005 год. св. Чавдаров, в качеството си на едноличен търговец с фирма „П - * - Ц. Ч.” – Г.П., с нотариално заверно пълномощно упълномощил св. Найденова да управлява и представлява фирмата, чиято основна дейност била извършване на строително- монтажни дейности. През лятото на 2007 год. св.Найденова сключила договор за извършване на строително-монтажни работи на обект „ОМВ – Петолъчката” в близост до Г. С. Във връзка с извършване на с‗роителната дейност на посочения обект, св. Р. Н. , като представляваща „П - * - Ц. Ч.” – Г.П. и впоследствие управител на „П *С” ЕООД – Г.П., осигурила лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № РВ 46-10 ХМ, собственост на св. Р. С. - управител на "С. Т." ЕООД, както и необходимото техническо оборудване: инструменти - 2 бр. перфоратори "Бош", 1 бр. къртач "Бош", 2 бр. монофазни кабела 40 м, 1 бр. клещи „гарш”, духалка за топъл въздух за ПВЦ тръби, ножици РРR, комплект фрези, 1 бр. чук, 1 бр. горелка пропан-бутан, малка бутилка пропан-бутан и 1 бр. тръбен ключ 2 цола. Св. И. Н. , който отговарял за инструментите, ги предал на подс. Ш., за което бил съставен Приемо - предавателен протокол от 12.07.2007 год. Преди да замине за обект "ОМВ Петолъчката" в близост до Г. С., на подсъдимия Ш. бил предоставен от св. Н. и св. С. посочения лек автомобил "Сеат Толедо" с рег. № РВ 46-10 ХМ, за да превозва работниците до обектите, като му било обяснено къде се намира обекта, както и че ще бъде бригадир на група работници. В началото на месец септември 2007 год., подсъдимият започнал работа на посочения по-горе обект, заедно с други работници, между които и св. Р. А. и св.Ш. Р. /негови братовчеди, които работили на обекта без сключени трудови договори/, където извършвали възложените им СМР-та с инструментите, предоставени на подсъдимия. Последният използвал и предоставения му автомобил, с който карал други работници и в багажника на който прибирал всяка вечер предадените му за послужване инструменти. След около двадесет дни подс. Ш. напуснал обекта с лекия автомобил "Сеат Толедо" с рег. № РВ 46-10 ХМ, в багажника на който се намирали следните инструменти: перфоратор „Бош”, модел GВН-26 DFR; къртач „Бош”, модел GSН 11 С/К; перфоратор „Бош”, модел GВН – 7 46 DЕ; 2 бр. монофазен кабел 40 м; клещи "гарш"; духалка за топъх въздух за ПВЦ тръби; ножици РРR; фрези-комплект; чук - 1 кг; горелка пропан-бутан; малка бутилка пропан-бутан и тръбен ключ - 2 цола. Заедно с подсъдимия, с автомобила от обекта си тръгнали и св. А. и Р. Подсъдимият се прибрал в с. П., където живеел със семейството си и където оставил посочените свидетели, след което обаче не се върнал на обекта, а паркирал автомобила пред дома си, взел инструментите от багажника и не ги върнал на собствениците им, като поемал ангажименти да работи като строителен работник на обекти в други градове на страната.

През втората половина на месец септември 2007 год. св. Н. и св. С. посетили обекта, за да проверят дейността на работещите, тъй като разполагали с кратък срок за изпълнение, както и да ги финансират, при което били информирани, че подс. Ш. напуснал обекта с автомобила и инструменти и не се бил връщал на обекта. Св. С. и св.Н. търсили подсъдимия в продължение на около една седмица, вкл. ходили и в квартирата му в Г.А., но не го намерили, като от съседка разбрали, че от известно време подсъдимият не се бил връщал в квартирата си. За неявяването си на работа, подс.Ш. бил уволнен на 24.09.2007 год. от св.Н. През месец януари 2008 год. свидетелите Н. и С. случайно срещнали подс.Ш., който работел на строителен обект на бул. „П. ш.” в Г.П.. Подсъдимият им обяснил, че колата не е в изправност, но обещал да я върне, след като я оправи, заедно с инструментите. Свидетелите му поставили условие до 01.02.2008 год. да върне колата и инструментите, но подсъдимият не спазил и този срок, като не предприел никакви действия в тази насока. Това мотивирало св.Н. да сигнализира на 05.02.2008 год. РП – П. за извършено престъпление от подс.Ш..

След образуването на досъдебното производство, на 09.06.2008 год. подс. Ш. отишъл в офиса на св. Н. и върнал лекия автомобил "Сеат Толедо" с рег. № РВ 46-10 ХМ, но отново не върнал предоставените му инструменти.

Видно от заключението вещото лице по назначената на досъдебното производство стоково- оценителната експертиза, средно - пазарната стойност на лекия автомобил "Сеат Толедо", с рег. № РВ 46 10 ХМ в употребявано състояние, към момента на осъществяване на инкриминираното деяние /м. септември 2007 год./ възлиза на 4 000 лв. А от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство стоково - оценителната експертиза се установява, че стойността на инкриминираните други вещи възлиза, както следва: перфоратор „Бош”, модел GВН-26 DFR – 220 лв.; къртач „Бош”, модел GSН 11 С/К – 120 лв.; перфоратор „Бош”, модел GВН – 7 46 DЕ – 800 лв.; 2 бр. монофазен кабел 40 м – 70 лв.; клещи "гарш" – 8 лв.; духалка за топъх въздух за ПВЦ тръби – 12 лв.; ножици РРR – 15 лв.; фрези-комплект – 20 лв.; чуÛ - 1 кг – 1.50 лв.; горелка пропан-бутан – 3.50 лв.; малка бутилка пропан-бутан – 6 лв., и тръбен ключ, 2 цола – 4 лв., или всичко на обща стойност 1 280 лв.

На 14.12.2009 год., в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, бащата на подс.Ш. – св.Б. Ш., превел с пощенски запис № 5/2 от 14.12.2009 год., на Ц. Ч. – едноличния търговец с фирма "П - * Ц. Ч." – Г.П., сумата от 1280 лв., представляваща равностойността на инкриминираните вещи /без лекия автомобил/.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Б. Ш., дадени пред друг състав на първоинстанционния съд, прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 279 ал.1 т.2 от НПК /тъй като делото е разгледано от първоинстанционния съд в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК/, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на свидетелите Ч., Н., Т., А., Б. Ш. и Ш. Р., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите Н. и С., дадени пред първоинстанционния съд и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 282 ал.3, във вр. с ал.1 т.2, предл.второ от НПК, които съдът кредитира изцяло; от писмените заключения на вещото лице К. И. по назначените на досъдебното производство 2 бр. съдебни стоково-оценителни експертизи, прочетени в съдебно заседание от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Впрочем, спор по така установената фактическа обстановка по същество няма между страните, като оплакването на подс.Ш. във въззивната му жалба касае съставомерността от обективна и субективна страна на осъщественото от него при приетата фактическа обстановка деяние, като се твърди от защитника му, че същото представлява липса, която е предмет на гражданскоправно отношение, респ. изложено е и алтернативно оплакване досежно справедливостта на наложеното на подсъдимия административно наказание „глоба”.

Настоящата инстанция дава вяра изцяло на показанията на свидетелите Н., С., Ч., Н., Т., А. и Ш. Р., тъй като същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото, като по безпротиворечив и несъмнен начин изграждат фактическата обстановка такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции. Същевременно, съдът не кредитира обясненията на подс.Ш., дадени пред друг състав на съда, в частите им, в които твърди, че не бил получил всички инкриминирани вещи при заминаването му за обекта „ОМВ-Петолъчката”; че при напускане на обекта една част от инкриминираните вещи останали на обекта, а другата част били в багажника на колата, включително и при връщането й на св.Н.; че при заминаването му от обекта и при прибирането му в с.П. колата се развалила – скъсал се ремъкът на двигателя й и се повредило динамото; както и че смятал да се върне на работа на обекта, но не успял, тъй като автомобила се развалил. Обясненията на подс.Ш. в посочените части са нелогични, непоследователни и противоречиви, като същите не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от доказателствата, кредитирани от съда, посочени по-горе. Така, показанията на св.Н., С., Н. и Т. по несъмнен начин установяват, че на подс.Ш. са били предадени при заминаването му на работа на обекта „ОМВ – Петолъчката” край град С. както лекия автомобил /за да кара и други работници с него/, така и инкриминираните други вещи – инструменти, които били натоварени в багажника на колата, и за които бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан от подсъдимия. Установява се също от показанията на св.Т., че всяка вечер инструментите били прибирани в багажника на колата, която ползвал подсъдимия Ш.. Не се подкрепят от доказателствата по делото и твърденията на подсъдимия – че при заминаването му от строителния обект за с.П., една част от инкриминираните инструменти останала на обекта, а другата част върнал на фирмата – работодател при връщането на автомобила. В тези части обясненията на подсъдимия се опровергават отÝово от показанията на св.Н., Н. и С., съгласно които посочените инструменти не са им били върнати от подсъдимия нито преди, нито при връщането на лекия автомобил. Обясненията на подс.Ш. – че при пътуването му до с.П. автомобилът се развалил, като се скъсал ремъкът на двигателя и се повредило динамото, се опровергават от показанията на св.А. и Ш. Р., които са пътували заедно с подсъдимия, и съгласно показанията на които свидетели по време на това пътуване колата не се е разваляла. А съгласно показанията на бащата на подс.Ш. – св.Б. Ш., синът му се прибрал в с.М. с чужда кола и чужди инструменти, като колата се развалила, но това е станало в края на м.октомври – м.ноември. Що се отнася до твърденията на подсъдимия Ш. – че имал намерение да се върне на обекта, то същите се опровергават от поведението му – същият не е информирал св.Н., че ще си тръгва от обекта; не я е уведомил, че колата се е развалила, нито пък е направил необходимото да се върне на обекта или поне да върне предадените му за послужване вещи в продължение на повече от 9 месеца /за което не е имало обективни пречки/, като същевременно е работил на други обекти в различни градове на страната.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Б. Б. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206 ал.6 т.1, във вр. с ал.1 от НК – през месец септември 2007 год. в с. П., обл. К., противозаконно присвоил чужди движими вещи - перфоратор „Бош”, модел GВН-26 DFR, на стойност 220 лв.; къртач „Бош”, модел GSН 11 С/К, на стойност 120 лв.; перфоратор „Бош”, модел GВН – 7 46 DЕ, на стойност 800 лв.; 2 бр. монофазен кабел 40 м, на обща стойност 70 лв.; клещи "гарш", на стойност 8 лв.; духалка за топъх въздух за ПВЦ тръби, на стойност 12 лв.; ножици РРR, на стойност 15 лв.; фрези-комплект, на стойност 20 лв.; чук - 1 кг, на стойност 1.50 лв.; горелка пропан-бутан, на стойност 3.50 лв.; малка бутилка пропан-бутан, на стойност 6 лв.; тръбен ключ - 2 цола, на стойност 4 лв.; всичко на стойност 1280 лв., собственост на "П * - Ц. Ч." - Г. П, с едноличен собственик Ц. И. Ч. и управител Р. Ц. Н. , както и лек автомобил "Сеат Толедо" с рег. № РВ *-* ХМ, с рама № VSSZZZ1LZZD300895 и с двигател № 1F88355, на стойност 4000 лв., собственост на Р. С. С. , всички вещи на обща стойност 5280 лв., които владеел и пазил, като присвоеното имущество е внесено и заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови присъдата си, с която е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и му е наложил посоченото по-горе административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от подсъдимия, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че от обективна страна подсъдимият противозаконно е присвоил чужди движими вещи /инкриминираните такива/, които владеел и пазил. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на подс.Ш. са били предадени за послужване посочените движими вещи, собственост на едноличния търговец "П - * Ц. Ч." – Г.П., респ. бил му е предаден също за послужване и лекия автомобил марка „Сеат Толедо”, собственост на св.С., т.е. инкриминираните движими вещи са се намирали във фактическата власт на подсъдимия, който ги е държал, със задължението да ги пази. При напускането на обекта подсъдимият Ш. е взел посочените вещи със себе си, като в продължение на повече от 9 месеца / за лекия автомобил, а по отношение на останалите движими вещи – и до настоящият момент/ не ги е върнал на собствениците им, въпреки, че не се е върнал да работи на строителния обект и въпреки, че е отпаднало основанието за държането им. С други думи, подс.Ш. е присвоил /обсебил/ инкриминираните движими вещи за себе си, при което безвъзмездно е лишил собственика на вещите от възможността за ползването им, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Установено от обективна страна е и обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество е върнато и заместено – подсъдимият е върнал лекия автомобил, а баща му е заплатил на собственика равностойността на останалите инкриминирани движими вещи, които липсват, като посоченото обстоятелство обуславя приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, респ. преквалификацията на деянието в такова по чл.206 ал.6 т.1, във вр. с ал.1 от НК, както правилно е съобразил и първоинстанционния съд. Правилно и в съответствие със закона, с оглед посочената преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, на основание чл. 304 от НПК съдът е признал подсъдимия Ш. за невиновен и го е оправдал по първоначално предявеното му по-тежко наказуемо престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението подсъдимият Ш. е извършил при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – подсъдимият е знаел, че предоставените му движими вещи са чужди, взел е решение да не се връща повече на обекта, въпреки което е продължил да осъществява фактическата власт върху вещите, които са му били предоставени да ги владее и пази, като е упражнявал фактическата власт върху тях с намерението да ги свои за себе си. В тази връзка следва да се посочи, че това намерение на подсъдимия се установява не само от посоченият по-горе много продължителен период от време, в което е осъществявал фактическата власт върху вещите, въпреки отпадането на основанието за държането им, но и от обстоятелството, че е работил и на други обекти в различни градове на страната; както и че не е върнал вещите дори след изричното настояване на свидетелите Н. и С., които случайно срещнали подсъдимия в края на м.януари, и въпреки даденият му от тях краен срок за връщане на вещите – 01.02.2008 год., който също не бил спазен от подсъдимия. Всъщност, ведно е от материалите по делото, че подсъдимият е върнал лекия автомобил едва след образуването на досъдебното производство срещу него, а останалите вещи не върнал въобще. С оглед изложеното, неоснователен е довода на защитника на подсъдимия, изразен във въззивната му жалба – че в случая се касаело не до обсебване, а до липса, която била предмет на гражданска отговорност на подсъдимия. Това е така, тъй като очевидно не се касае до липси на стоково-материални ценности, дължаща се на неизвестни или неустановени причини, или на недостатъчни грижи на длъжностното лице за стопанисването или запазването на повереното му имущество, а до умишлено установяване от подсъдимия на фактическа власт върху предоставените му за държане и пазене инкриминирани чужди движими вещи, с намерение за своене на същите за себе си, т.е. до противозаконно присвояване /обсебване/ на същите, което осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което подс.Ш. е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.

При налагане на наказанието на подсъдимия съдът правилно е съобразил, че след преквалификация на деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл.206 ал.6 т.1, във вр. с ал.1 от НК /с оглед внасянето и заместването на присвоеното от подсъдимия имущество до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд/, са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII на НК, а причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, като при наличието на посочените предпоставки приложението на посочените законови разпоредби на чл. 78а от НК е императивно и няма алтернатива. След преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът му е наложил административно наказание “глоба” над средния предвиден в разпоредбите на чл. 78а от НК размер, а именно: в размер на 2 750 лв. За да определи този размер на наказанието „глоба”, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи и отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и частичните самопризнания; завишената с оглед значителната стойност на престъпния резултат степен на обществена опасност на деянието; завишената обществена опасност на дееца, която съдът е мотивирал с укриването на подсъдимия в чужбина и отклоняването му от наказателно преследване, както и възстановяване на част от вредите на пострадалите от престъплението не от самия него, а от неговия баща. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на подсъдимия Ш. са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимия наказание отговаря в максимална степен на тежестта на извършеното престъпление, на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е напълно в състояние да постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК – да се поправи подсъдимият към спазването на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително върху другите членове на обществото, т.е. наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, каквото неоснователно оплакване прави подсъдимия във въззивната си жалба.

Правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е признал подс.Ш. за невиновен и го е оправдал на основание чл. 304 от НПК по първоначално предявеното му обвинение за това, че деянието е извършено и в Г.П. и при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Против тази част на присъдата няма подаден въззивен протест и същата е влязла в сила, поради което не е необходимо излагането на съображения в тази връзка. Само за прецизност следва да се отбележи, че действително обсебването на инкриминираните движими вещи е еднократно действие, което подс.Ш. е извършил в с.П., обл.К., а не в град П., т.е. не са налице две или повече деяния, извършени от подсъдимия в Г.П. и в с.П. през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, осъществяващи един или различни състави на едно и също престъпление, при които последващите да се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Ето защо, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 130/15.12.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 144/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.