РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2318
25.11.2021 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 2505 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на С.С.Д. с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-1030-001818 от 01.09.2021г. на
Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ –Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отгворността, но
не повече от 18 месеца. Отнети са документи: СУМПС № *********, контролен талон
№ 6595071.
Жалбоподателят намира оспорения акт
за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не са налице елементите от
фактическия състав, тъй като С.С.Д. е дал кръв за изследване като е бил
съпроводен до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД от двама полицаи /единият автор на АУАН,
а другият-свидетел по него/. Твърди се, че оспорената заповед е издадена в
противоречие с целта на закона.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа изложените в жалбата оплаквания. Представя подробни писмени съображения.Претендира
се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.
Ответникът,
в молба–становище, намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не се претендират
разноски по делото.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради
следните съображения:
Фактическото основание за издаването на
заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Съдът като съобрази и разпоредбата на чл. 2 от Наредба №
1 от 19 юли 2017. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на това
задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Нормата съдържа няколко алтернативно
предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в
условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на
изпълнителното деяние
От
изложеното в АУАН и в мотивите на ЗПАМ е видно, че в конкретния случай е
извършено нарушение по първата от предвидените в закона алтернативи, а именно
лицето е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението
е на формално извършване и със самият факт на обективиране на отказа и
възпрепятстване на проверката, нарушението се явява довършено. Тези
съставомерни обстоятелства са надлежно описани в АУАН.
Разбира се не във всички случаи, когато лицето
е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, същото следва да носи
отговорност по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Това е така доколкото в чл. 3а от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание за отпадане отговорността на
дееца, базирано на последващо добросъвестно поведение на дееца, а именно ако
след обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка, лицето доброволно се
подложи на медицинско изследване за
установяване на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози и действително се установи употребата или не на наркотични
вещества. При положение, че се установи, че не са употребявани наркотични
вещества, то тогава, наказуемостта на деянието му отпада, доколкото целта на
закона е постигната и обществената опасност на извършения отказ е отпаднала.
От граматическото тълкуване на чл.
174, ал. 3 ЗДвП и употребеният в нея алтернативен съюз "или" следва, че нарушението
при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия
отказ за извършване на проверка с техническо средство. Последващите действия на
нарушителя по извършване на изследване с даване на кръвна проба и урина и
провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за
възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието
обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на
извършеното. В случая ПАМ е наложена до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
На извод, че нарушението при първата
от въведените в чл. 174, ал. 3 алтернативи е довършено със самия отказ да се
извърши проверка с техническо средство, навежда и разпоредбата на чл. 3 от
Наредбата, която изисква съставянето на АУАН на мястото на извършената
проверка, едновременно с издаване на талона за медицинско изследване, а е
ноторно известно, че АУАН няма как да бъде издаден за деяние, което не
представлява административно нарушение.
В
АУАН не е намерила място информация относно евентуалното наличие или отсъствие
на последващи обстоятелства, които биха могли да доведат до отпадане
противоправността и наказуемостта на отказа за извършване на проверка с
техническо средство.
В мотивите на ПАМ е посочено, че жалбоподателят отказва да му бъде
извършена проверка с тест и не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Към момента на издаване на ПАМ няма как да се представени резултати от
извършено лабораторно изследване, въпреки, че е издаден талон за изследване и в
съдебното производство жалбоподателят представи Протокол за медицинско
изследване и лист за преглед на пациент,
но без заключителни резултати от изследването.
Ролята на това последващо обстоятелство /
доказване, че не са употребени наркотични вещества или техните аналози чрез
лабораторно изследване/ в съдебната фаза е, че ще отпадне отговорността му по чл.
174, ал. 3.
В настоящия казус Съдът установи
основният релевантен за спора факт - отказът на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на наркотични
вещества или техните аналози. В този аспект е несъмнено наличието на
материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на
процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН № серия АВ12330 от 01.09.2021г.,
съставен от компетентни длъжностни лица, подписан от жалбоподателя без
възражения, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не се обориха
от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, Съдът намира, че е упражнена от органа правомерна властническа
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Безспорно е, че жалбоподателят е
управлявал МПС, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство,
което се доказва от съставените официални документи. Както вече се коментира
по-горе обстоятелството, че е приет по делото Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози с дата 01.09.2021г.,
на която дата е издаден и АУАН, с нищо не променя изводите на съда. След като е
налице отказ за проверка с техническо средство, то е осъществена предпоставката
за съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ.
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото
оправомощителна Заповед № 8121К-7443 от 15.06.2021г. на Министъра на МВР. Същата
е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
Административният
орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение. В титулната
част на заповедта е посочена, че същата се издава по реда на чл. 171 т.1, б. „б“
от ЗДвП.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
Следва да се посочи, че в конкретния казус
основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено
като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е
издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Д. с ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001818
от 01.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /п/