Р Е Ш Е
Н И Е
№14
гр. Несебър, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 1551 по описа
на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.Ф. срещу
наказателно постановление № 1376 от 02.09.2019г. на началник сектор „ОП” РУ
Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, е наложено наказание „глоба”
в размер на 300 лв. Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Развива съображения в насока, че наказващият орган се е
позовал на чл. 64 ЗМВР, без да посочи в обстоятелствената част на АУАН
конкретни функции по ЗМВР. Излага, че в АУАН и НП не е извършено пълно и точно
описание на нарушението – нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи, че
нарушението е квалифицирано под неправилна норма. С тези доводи от съда се иска
да отмени НП. Претендират се разноски.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 25.08.2019г. св. М. и колегите му (полицейските служители Ч. и Г.)
изпълнявали служебните си задължения. Около 02:45 часа в к. к. „Слънчев бряг”,
до заведение „Амиго” полицейските служители забелязали жалбоподателя и двама
негови приятели (сред които св. Русев). Решили да им извършват проверка, като
им поискали личните карти. По същото време жалбоподателят снимал с телефона си.
Полицейските служители решили, че той пречи на изпълнение на служебните им
задължения, поради което го задържали със заповед за задържане на лице от
25.08.2019г. – на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Били изготвени
протокол за обиск на лице и декларация при задържане. От полицейския служител Г.
била изготвена докладна записка (на л. 50 от делото), в която тя вписала, че
жалбоподателят се държал арогантно, не представял документ за самоличност и
снимал с телефона си. Изготвените документи били предоставени на св. М. –
полицейски инспектор в РУ Несебър. След като се запознал с данните той съставил
срещу жалбоподателя АУАН № 1376 от 25.08.2019г. – за нарушение на чл. 64, ал. 1
от ЗМВР. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 1376 от 25.08.2019г., заповед № Iз-1759 от 28.08.2012г. на министъра
на вътрешните работи, заповед за задържане на лице от 25.08.2019г., протокол за
обиск на лице и декларация при задържане, докладна записка от полицейски
служител Г., длъжностна характеристика, свидетелските показания на
актосъставителя М., свидетелите Русев и М.. Посочените доказателства по делото
са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателят
не оспорва така установената фактическа обстановка, като неговите възражения са
насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ Iз-1759 от 28.08.2012г. на министъра
на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът достигна до извод,
че при издаване на АУАН и наказателното постановление са допуснати нарушения на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочените норми изискват в текста
на АУАН и НП да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „лицето не изпълнява
полицейско разпореждане, дадено ми по надлежния ред”. Според чл. 257, ал. 1 ЗМВР който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв. Разпоредбата на чл.
64, ал. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
За да бъде описано в пълнота нарушението на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР е необходимо да се посочат конкретни факти, които да се отнесат
към цитираните правни норми. Т.е. в случая е било необходимо в текста на АУАН и
НП като минимално изискуемо съдържание да фигурира посочване на точното
разпореждане, дадено на жалбоподателя, както и описание на поведението му в
отговор на това разпореждане. В текста на АУАН и НП липсват всякакви конкретни
факти, свързани с вмененото на жалбоподателя нарушение. На практика е цитирана
само правната рамка на претендираното нарушение – неизпълнение на полицейско
разпореждане. Не е посочено какво е било конкретното полицейско разпореждане.
Следователно липсва описание на относимите към случая факти. Това от своя
страна е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на
жалбоподателя да разбере извършването на какво точно (като факти) му се
вменява. Липсата на посочени факти е и пречка за осъществяване от съда на
контрол за материалната законосъобразност на НП, тъй като за преценка дали е
дадено надлежно разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, което не е изпълнено, е
необходимо на първо ясно за съда да е ясно какво точно разпореждане е дадено.
Последното не може да бъде изведено от текста на АУАН и НП, което е достатъчно основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на жалбоподателя и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на А.С.Ф.
следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат (доказани с вписването в договор за правна
защита и съдействие на л. 19 от делото). За заплащане на посочената сума следва
да бъде осъдено юридическото лице, към което принадлежи РУ Несебър – ОД на МВР
Бургас – арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1376 от 02.09.2019г. на началник сектор „ОП” РУ
Несебър,
с което на А.С.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
257, ал. 1 ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, е наложено
наказание „глоба” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас
да заплати на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на А.С.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото
разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: