№ 601
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509667 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20044625 от 16.02.2021 г. по гр.д. 74613 по описа за 2019 г.
на СРС, Трето ГО, 81 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл. 422 от ГПК, че К. Б. А., дължи на „Т.С.“ ЕАД, сума в размер на 2358,37
лв. – главница за доставена в периода м.05.2006 г. – м.04.2011 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 200729, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2012 г. до изплащане на вземането, сума в
размер на 404,30 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода
01.05.2009 г. – 09.03.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6755/2012 г. по описа на СРС, 81 състав;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за потребена топлинна енергия за
разликата над 2358,37 лв. до пълния предявен размер от 5379,77 лв., както и
предявения иск за заплащане на лихва за забава върху главницата за
разликата над 404,30 лв. до пълния предявен размер от 1732,83 лв.;
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск за заплащане на начислено
дялово разпределение за сумата от 138,72 лв., както и иска за забава върху
1
главницата за дялово разпределение в размер от 29,21 лв.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред СРС- К. Б. А..
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че по делото пред СРС въззивницата не била
конституирана като ответник по делото. Не станало ясно на основание на кой
акт въззивницата била третирана като ответник. Установено било, че
ползвател на топлинната енергия било лицето Б.Н.Н.. От мотивите на СРС
било видно, че на база на друго дело, висящо пред същия състав, съдът
служебно бил приел, че въззивницата е наследник на лицето Б.Н.Н.. Но това
било направено едва с мотивите на обжалваното решение. Счита, че по този
начин СРС бил отстранил служебно недостатъка на исковата молба.
Неправилно СРС бил приел и, че е доказано наличието на облигационно
отношение като се позовал на съдебно-счетоводна експертизи като СРС бил
употребил множествено число. В самото заключение изрично било
посочено , че ответник е Б.Н.Н.. Тъй като до последно не било ясно по
делото в какво качество въззивницата участва по делото, то това било
накърнило правото й на защита. Това било и така защото едва в мотивите си
СРС бил споменал, че по делото е имало първоначален ответник и по някаква
причина този „първоначален ответник“ какъвто СРС го бил назовал, бил
изгубил това си качество и по неназована причина бил конституиран нов
ответник, т.е. въззивницата. Твърди, че по делото нямало никакъв съдебен акт
относно тези промени по делото.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение изцяло и да отхвърли
така предявеният иск.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
не депозира отговор по въззивната жалба. В течение на производството
излага становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца, конституирано с
определение от 23.09.2020 г., постановено от СРС, 81 състав - „Н. И.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца по отношение на което е
постановено обжалваното решение – „Н.“ ЕАД не взема становище по
жалбата,
По допустимостта на въззивната жалба:
2
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 15.03.2021 г.
Въззивната жалба е била подадена на 25.03.2021 г.
Следователно въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
С оглед доводите във въззивната жалба настоящата инстанция
приема същата за допустима, налице е правен интерес от обжалване.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Настоящата инстанция приема, макар въззивницата /чрез процесуалния
си представител/ да иска в производството по чл.258 и следв. ГПК съдът да
отмени обжалваното решение, доводите във въззивната жалба касаят
допустимостта на първоинстанционното съдебно решение.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
На 30.03.20212 г. по ч.гр.д. № 6755 по описа за 2012 г. на СРС, 81 състав
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу Б.Н.Н. /л.9 от заповедното производство/.
Видно от извършената от СРС служебна справка по НБД, л.15 от
заповедното производство, към този момент лицето срещу което е била
издадена заповедта за изпълнение е бил жив.
На 12.07.2012 г. съдът е констатирал, че срокът за подаване на
възражение е изтекъл поради което е разпоредил да се издаде изпълнителен
лист в полза на заявителя – „Т.С.“ ЕАД.
На 19.08.2019 г. след като К. Б. А. е била уведомена от ЧСИ Стоян
Якимов по образуваното въз основа на издадения по по ч.гр.д. № 6755 по
описа за 2012 г. на СРС, 81 състав, изпълнителен лист, изп.д. №
20128440402731, същата е подала възражение по чл.423 ГПК. Във
възражението е посочено, че А. е получила съобщение от ЧСИ, че следва да
заяви дали е приела наследството от починалия й син Б.Н.Н.. В изпълнение на
това, А. изрично е посочила, че е приела наследството на сина си, но не била
получила документите, касаещи заповедното производство. С възражението
3
по чл.423 ГПК К. Б. А. е представила удостоверение за наследници от
30.07.2018 г., издадена от район „Оборище“, видно от което Б.Н.Н. е неин
син и е починал на 15.07.2018 г., а К. Б. А. е негова майка и единствен
наследник по закон, виж л.8 от ч.гр.д.№ 14078 по описа за 2019 г. на СГС.
С определение от 06.11.2019 г. СГС по ч.гр.д.№ 14078 по описа за 2019
г. е приел възражението на К. Б. А. като е посочил в мотивите си, че същата
не е била страна в заповедното производство и следвало да й бъде
предоставена възможност да се защити в рамките на общ исков процес по
чл.422 ГПК. Със същото определение е спряно изпълнението на заповедта по
чл.410 ГПК и делото е върнато на СРС за даване на указания на заявителя по
чл.415 ГПК.
В изпълнение на указанията на СГС, с разпореждане от 21.11.2019 г.
СРС е дал указания по чл.415 ГПК до заявителя, които указания са
достигнали до знанието на последния на 02.12.2019 г.
На 20.12.2019 г. заявителят е уведомил СРС, че на същата дата е
предявил иск по чл.422 ГПК, искова молба, вх.№ 2033417 от същата дата. По
тази искова молба е било образувано гр.д.№ 74613 по описа за 2019 г. Видно
от съдържанието и петитума на исковата молба, същата е насочена срещу
лицето по отношение на което е била издадена заповедта за изпълнение -
Б.Н.Н. за когото от представените по делото писмени доказателства от самата
въззивница в производството по чл.423 ГПК, се установява, че е неин син и е
починал на 15.07.2018 г.
С разпореждане от 13.01.2020 г. СРС като е констатирал, че исковата
молба е предявена срещу починалия ответник, е дал указания до ищеца
/заявител в заповедното производство/ да предяви иск срещу надлежния
ответник, т.е. срещу наследника по закон. Предоставен е 1-седмичен срок за
изпълнение на тези указания. Същите са съобщени на ищеца на 16.01.2020
г./виж л.46 от производството по гр.д.№ 74613 по описа за 2019 г./.
На 23.01.2020 г. заявителят е представил и искова молба, вх.№ 2001410
от същата дата, в която като ответник е посочена К. Б. А.. По тази искова
молба е било образувано гр.д. № 3438 по описа за 2020 г. на СРС, 81 състав.
С разпореждане от 10.02.2020 г. СРС, 81 състав е присъединил на
основание чл.213 ГПК гр.д.№ 3438 по описа за 2020 г. към гр.д.№ 74613 по
описа за 2019 г. на СРС, 81 състав и е постановил обжалваното решение
4
срещу посочената като ответник в присъединеното гр.д. № 3438 по описа за
2020 г., К. Б. А..
Действително, като ЕГН на ответницата в подадената искова молба по
чл.422 ГПК срещу нея, погрешно е посочено ЕГН на сина й, но настоящата
инстанция намира, че това не прави обжалваното решение недопустимо,
доколкото от данните по делото се установява, че се касае до ответница с три
имена К. Б. А., която е наследник по закон на лицето срещу което е била
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК- Б.Н.Н. и за приемането на
чието наследство, К. Б. А. е направило изрично и писмено волеизявление пред
съда.
Следва да добавим, че чл.127, ал.1,т.2 ГПК не изиска посочване на ЕГН
на ответника, виж и приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 66 ОТ 24.02.2021 Г. ПО Ч. ГР. Д.
№ 21/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС по аналогичен случай.
Следователно въззивницата К. Б. А. участва в производството по делото
по което е постановено, решението, предмет на инстанционен контрол по
настоящето, в качеството й на ответник, посочен от ищеца с исковата молба,
предявена по чл.422 ГПК в изпълнение указанията на съда о 13.01.2020 г.
Именно в това й качество на К. Б. А. е бил връчен препис от исковата молба в
изпълнение на разпореждането от 20.02.2020 г. на СРС и като такъв е
посочена в разписката, която установява връчването, виж л.55 по гр.д.,
образувано по иска по чл.422, ал.1 ГПК. Именно като пълномощник на
ответницата адв.П. е подал от нейно име отговор по исковата молба , виж л.58
по делото пред СРС. С този отговор от името на ответницата адв.П. е оспорил
исковата молба като недоказана, както и е направил възражение за погасяване
на вземанията по давност, което видно от обжалваното решение е било
уважено.
Обстоятелството, че вещото лице по СЧЕ е посочило в т.3 от
заключението си, че партидата се води на името на Б.Н.Н. не води до извода,
че същият е ответник по делото, а не наследницата му по закон - К. Б. А.,
изрично посочена като ответник в исковата молба, предявена в изпълнение на
указанията дадени от съда на 23.01.2020 г. Този извод на вещото лице само
сочи на това, че ответницата не е изпълнила задължението си по ОУ да
подаде заявление-декларация при ищцовото дружество за промяна на
партидата на нейно име с оглед настъпилата смърт на предходния титуляр на
5
партидата и не може да доведе нито до недопустимост на обжалваното
решение, нито да се тълкува в полза на ответницата А.. Обстоятелството, че
вещото лице по СТЕ е посочило Б.Н.Н. в титулната част на заключението като
ответник, също не допринася за недопустимост на обжалваното решение.
В първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание
ответницата е била представлявана от адв.П., който не е оспорил
заключенията на СТЕ и СЧЕ, виж съдебния протокол на л.96 пред СРС.
Наред с това исковият период е м.05.2006 г.- м.04.2011 г. през който
период партидата се е водила на името на Б.Н.Н. за откриването на която
последният е бил подал молба-декларация, виж л.28 по делото пред СРС.
В диспозитива на обжалваното пред настоящата инстанция съдебно
решение, ЕГН на ответницата К. Б. А. е посочено вярно.
Единственото нарушение на СРС е постановяването на решението
срещу трето лице помагач, което не е конституирана като такова по реда на
чл.219 ГПК и затова решението в тази му част ще следва да бъде обезсилено.
По съществото на спора:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за
правилен извода на СРС, че страните по делото са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от Общите
условия.
Не се спори по делото, че ответницата е наследник по закон на Б.Н.Н. и
същата признава, че е приела наследството му.
Задълженията са установени от неоспорените съдебни експертизи-
счетоводна и техническа такава.
Други доводи във въззивната жалба не са изложени и по арг. от чл.269
ГПК, въззивната инстанция не следва да излага мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която претенциите
6
на ищеца са били уважени.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение.
Разноски за особен представител не са правени и не се присъждат макар
да се претендират.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20044625 от 16.02.2021 г. по гр.д. 74613 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 81 състав, в частта в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че К. Б. А.,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сума в размер на 2358,37 лв. – главница за доставена в
периода м.05.2006 г. – м.04.2011 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
200729, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2012 г.
до изплащане на вземането, сума в размер на 404,30 лв. – лихва за забава
върху главното вземане за периода 01.05.2009 г. – 09.03.2012 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6755/2012 г.
по описа на СРС, 81 състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, гр.София, ул.*******“ №
*******, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******“ № ******* адв.Р. П., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
7
ОБЕЗСИЛВА решение № 20044625 от 16.02.2021 г. по гр.д. 74613 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 81 състав, в частта в която е
постановено срещу „Н.“ ЕАД, посочено като трето лице помагач на страната
на ищеца и прекратява производството по отношение на него.
Решението е постановено при участието на „Н. И.” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8