Р Е Ш Е Н И Е № 89
гр.Тополовград,
26.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА
при участието на
секретаря: А.А.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 74 по описа на 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него НП е незаконосъобразно
и неправилно, тъй като липсва точна и правилна законова квалификация на
нарушенията, налице са и процесуални нарушения при описание на допуснатото
нарушение, тъй като съставът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на
изпълнителното деяние. Твърди се също, че е нарушена и разпоредбата на чл.42
т.4 и т.5 от ЗАНН. Поради което претендира да бъде отменено изцяло процесното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
На 02.07.2018
г. при специализирана полицейска операция е била извършена проверка на
жалбоподателя в Тополовград, на ул.“Мусала“, в качеството му на водач на л.а.
„Мерцедес“ собственост на О.Д. При проверката водачът не е представил на
полицейските служители СУМПС и след справка с ОДЧ се установило, че водачът е с
временно отнето СУМПС по чл.171, т.1 б“б“ от ЗДвП от ОД на МВР – гр.Бургас; което
е видно и от представената справка за нарушител/водач, в която са посочени ПАМ
наложени на водача. На водача е предложено да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, като той е приел,
извършена е проверка, но не е установено наличие на алкохол в кръвта, видно от
показанията на актосъставителя и свидетеля, дадени в съдебно заседание. След
което, поради наличие на външни признаци и счетена необходимост от полицейските
служители, след уведомяване на съответния служител от сектор“Пътна полиция“ към
РУ – Тополовград и пристигането му на място /актосъставителят Д./ е било
предложено на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с тест. Тъй като съхранението на съответните тестове е в сградата
на полицията, съответно водача е бил отведен за извършване на въпросната
проверка от контролните органи, но той е отказал извършването на такава
проверка, видно от показанията на актосъставителя и свидетелите, и видно от представения
талон за изследване с № 0027955. В талона е посочено, че лицето отказва да му
бъде извършена проверка с тест, съответно не е избрал и един от двата начина на
изследване – медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване и е
отказал връчването на талона за изследване, което е удостоверено с подписа на
свидетеля Х.С., разпитан и в съдебно заседание.
Съответно
на водача е съставен АУАН Бл.№ 166190 от 02.07.2018 г., който акт е подписан от
актосъставителя, двама свидетели и нарушителя, без възражения, предявен и
връчен срещу разписка. В АУАН е записано, че са нарушени разпоредбите на
чл.150а и чл.174 ал.2 от ЗДвП. Издадена е и заповед за прилагане на ПАМ по
чл.171 т.2а от ЗДвП, като е прекратена регистрацията на превозното средство и
са отнети регистрационните табели и свидетелството за регистрация. Въз основа
на този акт е издадено НП № 18-0358-000123 от 17.08.2018 г., с което на
жалбоподателя на основание чл.174, ал.3,предл.2-ро от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца и по
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева..
НП е
връчено на бащата на жалбоподателя с разписка, срещу подпис на 05.09.2018 г. На
05.08.2019 г. жалбата е входирана в ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград.
По
преписката е представен талон за изследване с № 0027955, в който е записано, че
лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест и съответно отказва да
подпише и получи талона за изследване, който отказ е удостоверен с подпис на един
свидетел.
По
делото е представена и справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят има издадени множество актове, наказателни постановления,
наложени ПАМ, фишове и съответно постановена присъда от РС – Свиленград. От
справката е видно, че с НП № 18-0769-001913 от 23.05.2018 г. на ОД на МВР –
Бургас на жалбоподателя му е наложено също наказание по чл.174 ал.3 предл.2-ро
от ЗДвП и във връзка със съставеният му АУАН му е отнето със ЗППАМ СУМПС на 16.04.2018 г.
По делото са разпитани актосъставителят и свидетелите С. и Г.
***, които са присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на
акта, и тримата подробно обясняват конкретния случай и обстоятелствата, при
които са извършени нарушенията, като
между техните показания няма никакви различия и противоречия.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите,
на които съдът дава вяра, тъй като са
обективни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок с оглед посочените мотиви на
Административен съд – Ямбол по ЧКНД № 147/2019 г. и са спазени всички
изисквания за нейното редовно разглеждане.
Същата е
неоснователна и недоказана и не следва да се уважава, а обжалваното НП като
законосъобразно и правилно следва да се потвърди, поради следните съображения:
С обжалваното НП е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за две
извършени административни нарушения, а именно: за това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнил предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на такава употреба, за което му е наложено наказание
по чл.174 ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, както и за това, че управлява МПС след като
му е било временно отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП, за което му е
наложено наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съдът счита, че и двете нарушения, описани в АУАН и НП са
установени и доказани по безспорен и категоричен начин, и извършени от
жалбоподателя, за което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Съгласно чл.2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / изм. - ДВ,
бр. 81 от 2018 г./ - наричана по-долу за краткост Наредбата – /1/При извършване
на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да
изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. /2/ Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В случая безспорно е
установено, че проверяваното лице не е изпълнило задължението си по ал.1,
въпреки дадените указания и разпореждания от контролните органи на място, при
спирането на водача и в сградата на полицията за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, то е отказало въобще
извършването на такава проверка и това е видно, както от талона за изследване,
приложен по делото, така и от показанията на актосъставителя и свидетелите в
съдебно заседание. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.3а, т.1 от Наредбата употребата на
наркотични вещества или техни аналози се проверява с тест, а когато лицето
откаже извършването на проверка с тест, тогава се установява употребата с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно от
представения талон проверяваното лице въобще е отказало извършването на
проверка както с тест, така и с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване. Дори е отказал да подпише и получи изготвения талон за изследване,
който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел – св.С., който е разпитан
в съдебно заседание и потвърждава обстоятелствата, посочени в талона за
изследване. Следователно, по делото е установено по безспорен начин, че
жалбоподателят е отказал, респективно препятствал извършването на проверка чрез
който и да е от нормативно предвидените способи за това, поради което правилно
е бил санкциониран. Талонът за изследване е изготвен от контролните органи
съобразно нормативните изисквания, с оглед разпоредбите на чл.6 ал.5 от
Наредбата, тъй като отразява всички обстоятелства по чл.3а и с оглед
разпоредбата на чл.6 ал.8, тъй като отказът на лицето да попълни, подпише
или да получи талона за изследване е установен с подписа на един свидетел.
Между приложения документ и събраните
гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетелите не са
налице никакви противоречия и изложените в документа факти и обстоятелства
напълно се потвърждават от свидетелските показания. За това съда приема, че по
делото е безспорно доказано, че жалбоподателя е извършил визираното нарушение и
правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл.174,
ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Съгласно горепосочения текст
за процесното нарушение наказанията са строго фиксирани и не зависят от
преценката на АНО. Във всички случаи на безспорно доказано такова нарушение се
налага конкретно фиксираната в законовия текст глоба 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години. В случая АНО е посочил размера на
наказанието лишаване от правоуправление в месеци – 24 месеца, което обаче се
равнява на визираните в законовия текст 2 години и съда счита, че това не може
да се приеме за някакво нарушение на процесуалните правила. Наказанието е
напълно справедливо в съответствие с волята на законодателя и с оглед
изключителната тежест и обществената опасност на този вид административни нарушения.
За това съда счита, че в тази част НП е напълно законосъобразно и справедливо и
следва да се потвърди.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя в жалбата, че оспореното НП
не е конкретизирано и че са допуснати процесуални нарушения при описание на
нарушението. Напротив, последното съдържа всички фактически и правни основания
за издаването му, спазен е принципа за съразмерност и справедливост и по
никакъв начин съда не установи наличието на някакви нарушения на материалния
закон и на административно-процесуалните правила, които да обуславят
незаконосъобразност на акта на АНО, за да подлежи той на отмяна. Напротив,
установи се, че последния е напълно законосъобразен и мотивиран и като такъв
следва да се потвърди.
Безспорно установено и доказано е и другото нарушение, визирано в АУАН и
НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС, след като му е било временно
отнето СУМПС. Това е безспорно установено, както от приложената справка за
водач/нарушител, така и от показанията на разпитаните полицейски служители.
Наложеният размер на глобата за това нарушение, което също е правилно
квалифицирано е също справедлив и съобразен с тежестта и обстоятелствата, при
които е извършено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
18-0358-000123 от 17.08.2018 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с
което на Г.О.Д. ***, *********и
настоящ адрес:***, с ЕГН ********** са наложени на основание чл. 177, ал. 1, т.2
от ЗДвП глоба в размер на 100 лева /сто лева/ и на основание
чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП глоба в
размер на 2000 лв./две хиляди лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: