РЕШЕНИЕ
№ 115/18.11.2019г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 9 ОКТОМВРИ 2019 Г.
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ СЪБИНА ХРИСТОВА
РОСИЦА СТОЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 236 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Д“ АД, представлявано от юрисконсулт Х. , против решение № 67/13.03.2019 г. по т.д №137/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд .
Иска се отмяната на решението неправилно и незаконосъбразно и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Счита го за постановено в нарушение на разпоредбите на чл.51 и чл.52 ЗЗД. Твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено. Съдът неправилно е занижил процента на съпречиняване от страна на пострадалия и неправилно е присъдена законна лихва върхе обезщетението от датата на увреждането.
Причинените увреждания, последващото им лечение и евентуалните последици са правилно установени от съда, но няма данни за възстановителния период, а показанията на майката сочат нормално за десет годишно дете нарушения на съня.
Относно съпричиняването – изненадващата маневра на постаравалия е причина за настъпване на ПТП, което е установено от назначената по делото авто –техническа експертиза и отговорността следва да бъде разпределена по равно между участниците в него.
Страната счита, че тъй като застрахователят не се е възползвал от разпоредбата на чл.496, ал.4 КЗ и поради това дължи лихва от датата на настъпване на увреждането. Фактът, че дружеството не е изискало допълнителни документи съгласно тази разпоредба не дерогира императивните норми на КЗ относно началната дата, от която се дължи законна лихва върху застрахователно обезщетение – чл.429 , ал.2 вр. с ал.3 от Кодекса.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Д. М. Д. в качеството и на майка и законен представител на малолетния В. Д. Д. , ЕГН **********, чрез адв. В. . Оспорва я като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита решението за правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото. Сочи фактите относно механизма на ПТП, установени от БОС и констатираните увреждания. Намира за безспорно установено, че нараняванията на детето са могли да доведат до летален изход, а белезите ще останат доживот. Предвид установените факти, съдът правилно е приложил принципите на чл.52 ЗЗД, икономическата конюктура и задължителните указания на Постановление №4/1968 г. но Пленума на ВС съобразно доказателствата по делото, преценени правилно потоделно и в тяхната съвкупност.
Но последно място се оспорват твърденията за наличие на предпоставки за определяне на по – голям процент от съпречиняване.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба, подадена от Д. М. Д. в качеството и на майка и законен представител на малолетния В. Д. Д. , ЕГН **********, чрез адв. В. . Обжалва решението като неправилно в в отхвърлителната му част.
Счита определеното обезщетение за занижено и несъответстващо на действителните вреди и намира, че съдът не е взел предвид крехката възраст на пострадалия, влиянието върху възстановителния период, опасността от възникване на епилепсия и трайните белези върху главата на детето. Сочи практика на ВКС и на съдилищата, на която обезщетението не съответства и моли да бъде уважен иска до пълния предявен размер. Сочи, че водачът на МПС е признал, че е имал възможността да избегне ПТП.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и след цялостен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е приел за доказано по основание и размер и е осъдил „Д“ АД да заплати на Д. М. Д. в качеството и на майка и законен представител на малолетния В. Д. Д. , ЕГН **********, чрез адв. В. сумата от 10 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие- ПТПна 27.12.2017г. причинено от застраховано лице Р. Я. Ю. , ведно с лихвите от датата на увреждането, като в останалата част до предявения като частичен размер от 40 000лв. от общо 70 000лв. отхвърлил иска.
За да приеме решението си съдът изложил съображения за съответствие на размера на обезщетението с доказаните по делото преки вреди, приел наличието на съпричиняване от страна на пострадалото детe и намалил общия размер с 1/3, като отчел и вече платената от застрахователя сума от 10 000лв.
Между страните по прекия иск на увреденото лице против застрахователното дружество не съществува спор по отношение настъпването на застрахователното събитие, от което на увреденото лице са нанесени телесни увреждания, които по вид също не са оспорени .
Спорен е на първо място общият размер на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, размера на съпричиняването и падежа на вземането , от който са дължими законните лихви.
По делото е несъмнено установено от назначената медицинска експертиза, че при ПТП на 27.12.2017г. товарно МПС, управлявано от водач – застраховано лице при въззивника е причинил на ищеца, като участник в произшествието като велосипедист следните телесни увреждания: разкъсно контузна рана вляво фронтално и компресионна фрактура от средната линия вляво в зоната на фронталната кост, както и лека мозъчна контузия. Описаните наранявания са били временно опасни за живата според вещото лице, като е възможно усложнение-епилептични припадъци. При прегледа, по повод заключението, според вещото лице от данните на назначената електроенцелфалография се констатира ротационно огнище/ огнище на дразнене на мозъка/ в челната област, около зоната на фрактурата, но без да е ясно дали биха настъпили епилептичните припадъци. Според вещото лице такива досега не са се проявили.
Описаните две външни наранявания са отшумели за няколко седмици, не са оставили загрозяващи лицето следи. По отношение качеството на живот вещото лице пояснява, че подобни наранявания предизвикват световъртеж и главоболие.
Пострадалият е роден през 2007г., все още е във възрастта, в която органите и жизнените системи са в развитие, което затруднява и прогнозата за бъдещото състояние.
При така установените неоспорени от страните увреждания, доказания оптимален процес на възстановяване, липсата на симптоми за усложнения до настоящия момент въззивният съд приема, че са налице три отделни наранявания, които са с различен интензитет на болките и дискомфорта. От разпита на свидетеля Д. се установява, че детето няколко дни след произшествието е повръщало, било е замаяно, виждало е замъглено, но по сведения от майка след Нова година се е оправило и е изпитвало само страх от шума на колите и не е излизало навън.
Основно значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди има изясняването на действително понесените преки вреди, за което доказателствената тежест е възложена на ищеца. В този смисъл оплакването изложено в насрещната въззивна жалба относно възможността от увреждането да настъпи летален изход като обстоятелство от значение за размера на вредите не може да бъде споделено. На преценка в този случай подлежат действителните вреди, а евентуалните бъдещи усложнения, както трайно установената практика възприема, биха били релевирани в следващ процес, ако такива настъпят и са в причинна връзка именно с това увреждане на пострадалия.
По делото от събраните доказателства не се установяват вреди, които да обосновават присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв. Независимо от относителната тежест на увреждането, крехката възраст на детето, когато емоционалните състояния на болка и стрес се изживяват в по-силна степен, подобен размер обективно не съответства на целта на закона посочена в чл. 52 ЗЗД.
В светлината на доказателствата по делото при установените увреждания и свързаните с тях болки и страдания, посочената продължителност от най-много няколко седмици, интензитет на болката, отзвучаване на оплакванията и възстановяване на детето, настоящата инстанция възприема за справедливо обезщетение в размер на 24 000лв. общо за трите травми.
Необосновано с оглед установените по делото факти е оплакването на въззивника за неправилно определената в обжалваното решение степен на съпричиняване от страна на пострадалото дете.
Окръжният съд е основал изводите си на заключението на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза, която по несъмнен начин е установила, че нарушенията на правилата за движение допуснати от водачът Ю. в по- голяма степен са допринесли за настъпване на ПТП отколкото нарушенията допуснати от пострадалия. Водачът на товарното превозно средство е навлязъл в пътния участък с допустима, но несъобразена скорост предвид деца на пътя които се доказва, че е възприел, не е спазил изискването да намали и дори да спре, като вместо това е предприел маневра за заобикаляне на велосипедиста отляво. Поведението на пострадалия като малолетен, което може да бъде квалифицирано като съпричиняване се изразява в управление на велосипед без предни и задни светлоотразителни фарове, предпазна жилетка и предприемане на маневра на пътя без да се е уверил, че зад него няма автомобил. Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че липсата на описаните светлоотразителни елементи са в причинна връзка с настъпването на вредите, защото при наличието им би се увеличила възможността на водача на товарния автомобил по-рано и съответно при по- голямо разстояние да възприеме велосипедиста на пътя. В причинна връзка е и изненадващото за водача на товарния автомобил завиване наляво от страна на велосипедиста. Напълно съответно на относителната тежест на двете групи нарушения на правилата за движение е приетото съпричиняване от страна на пострадалия, с което да бъде намалено дължимото обезщетение до размера на една трета.
На последно място се оспорват изводите на окръжния съд относно началния момент на дължимата лихва.
В правната норма на чл. 497 от КЗ изрично е посочено от кой момент застрахователят дължи лихва за забава, съответно: застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От представените по делото писмени доказателства, ищцовата страна е заявила претенцията си съгласно чл. 380 КЗ пред застрахователя на 08.01.2018г. , а дружеството е отговорило с писмо едва на 21.02.18г., т.е. не е спазен 15-дневния срок по чл. 108 КЗ. Не са поискани никакви други доказателства от страна на застрахователя, а плащане по сметката на ищеца е направено в размер на 10 000лв. на 22.03.18г. Ето защо съобразно правилото на чл. 497,ал.1,т.1 КЗ началният момент от който следва да бъде присъдена законната лихва е 24.01.18г.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които не съвпадат изцяло с изложените в обжалваното решение, поради което в отделни части то следва да бъде отменено и постановено ново по същество.
По разноските
На възивното дружество , предвид частичната основателност на въззивната жалба се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв. за внесената държавна такса, като други разноски не са доказани.
На въззивника по насрещната въззивна жалба не се дължат разноски за настоящата инстанция тъй като такива не са доказани. На основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокат П. има право на разноски за осъществена защита при условията на чл. 36 ЗА в размер на 564лв.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯВА решение № 67/13.03.2019 г. по т.д №137/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта относно присъденото обезщетение над размера от 6 000лв. до размера от 10 000лв., както и по отношение на началната дата от която се дължи законна лихва и разноските за първата инстанция като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. М. р. 2007г., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител Д. М. Д. и двамата от с. В., общ Р. против „Д“ АД гр. С. за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от настъпване на застрахователно събитие на 27.12.2017г. - ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил Р. Я. Ю. над размера от 6 000лв. до размера от 10 000лв.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата за присъждане на законна лихва върху така присъденото обезщетение 24.01.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Д. М. , действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител Д. М. Д. и двамата от с. В., общ Р. да заплати на „Д“ АД гр. С. разноски съобразно отхвърлената част от иска разноски в размер на 674лв. за първата инстанция и 100лв. разноски за държавна такса в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Д“ АД гр. С. действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител Д. М. Д. и двамата от с. В., общ Р. разноски съобразно уважената част от иска в размер на 422,50лв. за първата инстанция , а на адвокат П. от АК- Б. на основание чл. 38, ал.1, т.2 вр. ал.2, вр. чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата 564лв. разноски за първата инстанция и 532лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ