РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 14004/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът З.И.Е. твърди, че на 03.07.2019 г. в гр. София, в ж.к. Дружба 2, пред блок 302 и магазин Фантастико, на тротоара се спънала в стърчащо арматурно желязо, непокрито с тротоарни плочки и паднала. Сочи, че мястото било в близост до пътното платно, по което имало следи от наскоро поставен асфалт, а на тротоара все още се извършвали ремонтни работи. Твърди, че в следствие на произшествието изпитвала силни болки в лавата ръка, която била счупена в областта на китката, в долния край на лъчевата кост. Сочи, че ръката й била имобилизирана с гипс, като ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода 03.07.2019 г. – 01.10.2019 г. Ищецът сочи, че получената травма й се е отразила негативно в битов и социален план, тъй като се затруднявала да се грижи за възрастната си майка, с която живеела, че се притеснявала за намалелите си доходи и за обслужването на кредитите си. Претендира разноски.
Ответникът С.О. оспорва наличието на противоправно поведение на своите служители, като оспорва и обстоятелството, че на посоченото място е стърчало арматурно желязо. Оспорва размера на иска като завишен. Твърди, че ищецът е получил обезщетение за трудова злополука. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа ищецът е претърпял вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.
От показанията на свидетеля М.К.М.се установява, че тя е приятелка на З.И.Е. и е била с нея по време на инцидента. Свидетелката сочи, че З. й била на гости в кв. Дружба и сутринта тръгнали за работа, като при пресичане внезапно се появила кола и З. бързо се качила на тротоара, при което не видяла желязото, което било на тротоара до пътя и което се закачило на сандала й и тя паднала напред. Мястото се намирало до магазин Фантастико. От падането били разкървавени коленете на З., както и счупена ръката.
Установява се от лист от епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, че ищцата на 03.07.2019 г. е посетила болничното заведение, при което е констатирано закрито счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, като и е поставена гипсова имобилизация.
Установява се от представените болнични листа, че в периода 03.07.2019 г. – 01.10.2019 г. ищцата е ползвала отпуска за временна неработоспособност, като видно от представеното удостоверение от НОЙ злополуката е призната за трудово и на З.Е. е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода на основание чл. 55, ал.2 КСО.
Според заключението на приетата съдебномедицинска експертиза това счупване е възможно да бъде получено при механизма на падане посочен в исковата молба. За период от 40 дни ищецът е бил с гипсова имобилизация, през който период е било затруднено ползването на лявата ръка. Възстановителният период е продължил 3 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по- интензивен характер. Вещото лице сочи, че при проведен личен преглед на ищеца е констатирал ограничение в движението на лявата гривнеста става, както и деформация на лявата китка, както и че ищецът е съобщил за засилващи се болки в тази област при промяна на времето и физическо натоварване.
От обсъдените по-горе доказателства съдът намира за установено по делото, че на тротоар, намиращ се в р. София, ж.к. Дружба до магазин Фантастико е имало необезопасен и несигнализиран участък, който е бил в процес на ремонт и е стърчало арматурно желязо, в което ищецът се е спънал и е ожулил двете си колена и си е счупил лъчевата кост на лявата ръка. Ремонтираният участък, на който е извършван ремонт е общинска собственост, като на основание чл. 30, ал.4 от Закона за пътищата ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на тази дейност. В конкретния случай е налице именно бездействието на последните във връзка с изпълнение на задължението им по чл. 30, ал.4 от ЗП за организиране поддръжката на тротоарите, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за доказан по основание.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от З.И.Е. болки и страдания в следствие на процесния деликт е сумата от 13 000,00 лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че левият горен крайник, който не се установява да е водещ при ищеца за период от 40 дни е бил обездвижен, както и че възстановителният период е около 3 месеца Съдът взема предвид, че и след произшествието е възможно при промяна на времето и натоварване на този крайник ищецът да има болки. По делото не се установява ищецът да е изпитал стрес, уплах и безпокойство във връзка от процесния деликт, по-големи от обичайните от настъпването на такова събитие. Не се установява настъпилото травматично увреждане да е засегнало в по-интензивна степен от обичайното социалният живот и ежедневие на ищеца. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и възрастта на И. към момента на деликта, както и обстоятелството, че за период от 3 месеца тя е откъсната от трудовия процес. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 13 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.
Полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност, поради трудова злополука, е такова поправящо имуществените вреди настъпили от деликта, поради което не следва да бъде приспадано от размера на определеното обезщетение. От страна на ответника, чиято е тежестта на доказване не са ангажирани доказателства за получено от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие настъпилата трудова злополука.
На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане.
По разноските.
С оглед изхода от делото и размера, за който ищецът е освободен от държавна такса на същия не се дължат разноски от ответника, съразмерно с уважената част от иска за държавна такса, а само за вещо лице в размер на 32,50 лева
Установява се от представения по делото договор за правна помощ от 11.08.2020 г., че между ищеца и адвокат В.А. е уговорено представителството по делото да бъде осъществявано безплатно. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.А. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 476,13 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 520,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 251,25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******да заплати на З.И.Е., ЕГН: **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата в размер на 13 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от увреждане на здравето му – ожулване на колената и счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, настъпило на 03.07.2019 г., в следствие спъване в необезопасено и несигнализирано арматурно желязо, намиращо се на тротоара до магазин Фантастико, в ж.к. Дружба 2, в гр. София, настъпило в следствие бездействието на служители на ответника свързано с организиране поддръжката на този пътен участък, ведно със законната лихва от датата на деликта- 03.07.2019 г. до окончателното плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******да заплати на адв. В.А. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 476,13 лева.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 520,00 лева.
ОСЪЖДА З.И.Е., ЕГН: **********,*** 33 на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 251,25 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: